Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 06.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на шести февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1374 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по обективно съединени искове с
правно основание чл.127, ал.2, СК и чл.127а, ал.2 СК, предявени от М.Н.Я., ЕГН:
**********, действаща лично и като майка и законен представител на малолетното
си дете Н.Р.Г., ЕГН: **********, чрез адв. С.Ш. против Р.Д.Г., ЕГН: **********,***
А.
В исковата молба се твърди, че М.Н.Я. и Р.Д.Г. живели на семейни начала повече от пет години.
През този период се родили децата им Н.Р.Г., ЕГН: ********** и Й.Р.Г., ЕГН: **********.
Отношенията между родителите до раждането на децата били сравнително нормални,
но понякога имало прояви на агресия от страна на ответника – същият обиждал М.Я.,
често пъти се е държал предизвикателно към нея, служел с обидни епитети, правел
скандали, нанасял ѝ побои. В интерес на съвместното им съжителство и в
името на децата майката твърди, че правела компромиси, но след като скандалите
се превърнали в явление и съвместният им живот станал нетърпим, се стигнало до
фактическата им раздяла. Раздялата продължавала вече пет години, през които
двамата не живеели заедно. Ответникът задържал децата при себе си, като не
забранявал на майката да ги вижда. Тя заминала да живее в Г. при майка си, като
оттам изпращала средства за децата. Когато се прибирала в Б., а това било много
често, се срещала с децата. При разговорите с дъщеря си Н.Г., последната
категорично заявила желанието си да живее при майка си. Ищцата разговаряла с
ответника по този въпрос и предложила при всеки един от тях да остане по едно
от децата, но неговият отговор не бил еднозначен – понякога бил съгласен, друг
път – не.
До настоящият момент, въпреки фактическата им раздяла, нямало съдебно
решение, което да определя кой от двамата родители ще упражнява родителските
права по отношение на родените от съжителството им деца Н.Г. и Й. Г..
Освен това майката имала желание да пътува с детето Н.Г. и в други
страни, което щяло да бъде от полза за неговото правилно развитие във всички
аспекти, за образованието му, за опознаването на други страни, култури,
традиции и народи. Ответникът обаче категорично отказвал да даде такова
съгласие, което налагало дищцата да поиска от съда постановяване на заместващо съгласие.
С оглед изложеното, за ищцата бил налице правен интерес от предявяване
на настоящите искове. Моли съда да постанови решение, с което:
- да предостави на ищцата упражняването на родителските права по
отношение на малолетната Н.Р.Г. и да бъде постановено детето да живее на адреса
на майката;
- да определи следния режим на лични отношения на бащата с детето: всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00
часа в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платеният годишен
отпуск на майката;
- да осъди ответника да ѝ заплати, в качеството на майка и законен
представител на малолетното дете Н.Р.Г., месечна издръжка в размер на 140 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2019 г., до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане.
Ответникът, представляван от адв. А.Г., намира предявения иск за
допустим, но неоснователен. Признава, че в продължение на около 5 години с М.Н.Я.
живели на съпружески начала, от което им се родили две деца — Н.Р.Г., ЕГН: **********
и Й.Р.Г., ЕГН: **********. Не оспорва и твърдението, че преди около 5 години се
разделили и децата останали да живеят при него, а майката напуснала страната и
заживяла в чужбина.
Оспорва твърдението, че детето Н. е изразило желание да живее при майка
си. Ответникът твърди, че още с настъпването на фактическата раздяла децата
останали да живеят при него, той полагал и продължавал да полага постоянни
непосредствени грижи за тяхното отглеждане, като помощ му оказвали неговите
родители, които живеели в съседната къща, построена в същото дворно място.
Битовите условия за живот били благоприятни за правилното физическо и духовно
развитие на децата, което било установено при проверки от служба „Закрила на
детето“. В момента голямото дете Н. била ученичка във втори клас и редовно
посещавала учебни занятия, а детето Й.посещавало детска градина. Същевременно
майката М.Я. през времето на фактическата раздяла напълно се била
дезинтересирала от децата си, като не плащала никаква издръжка за тях. Същата
била с неизвестен адрес в чужбина, не било известно с какво се занимава, както
и дали работи. Ако родителските права върху детето Н. бъдат предоставени на
майката, съществувала реална опасност то да напусне училище и да бъде изведено
от страната, каквито намерения демонстрирала майката в самата искова молба.
Възниквал логичният въпрос: след като напусне училище, как неграмотното дете ще
се приспособи към чуждата култура, обичаи и традиции?
Освен изложеното, трайната съдебна практика била малолетните деца да не
се разделят едно от друго, което ще гарантира по-лесната им интеграция в
обществото, отчитайки факта, че децата са от малцинство, с нисък социален
статус.
С оглед изложеното моли съда да остави исковата молба без уважение и
предявява насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, вр. с чл. 143 СК,
с който моли съда:
- да предостави на бащата упражняването на родителските права по
отношение на малолетните деца Н.Р.Г. и Й.Р.Г.;
- да осъди майката да му заплаща, в качеството на баща и законен представител
на двете деца месечна издръжка в размер на 170 лева за детето Н.Р.Г., и 160
лева за детето Й.Р.Г., считано от датата на подаване на насрещния иск –
11.10.2019 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа
ѝ до окончателното плащане.
Претендира и разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответницата (ищца по първоначалния иск) не
депозира отговор на насрещната исковата молба.
Доколкото исковата молба и насрещният иск се основават на едни и същи
фактически обстоятелства, съдът намира, че по така
предявените искове може да се произнесе с едни и същи мотиви.
От събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се
установява от представените удостоверения за раждане, че са родители на
малолетните деца Н.Р.Г., ЕГН: ********** и Й.Р.Г., ЕГН: **********, родени от
съвместното им съжителство. Безспорно е също така, че децата към датата на
подаване на исковата молба живеят заедно с бащата и съжителстващото с него лице
в жилище в с. Р. на ул. „С..“ №2А.
Няма спор между страните, че се
намират във фактическа раздяла от около пет години, като майката няма настоящ
адрес в Б. и трайно се е установила в Германия, където живее и работи.
От представените Служебна
бележка изх. №УР-16-11/06.01.2020 г. и Служебна бележка изх. №РД-21-79/06.01.2020
г. е видно, че през учебната 2018/2019 г. детето Н.Р.Г. е записана като ученик
във *** клас в Основно училище „Х. Г. Д.“ – гр. К., а детето Й.Р.Г. редовно
посещава ДГ „А.К.“ – гр. К. от първа група през 2016/2017 г.
до момента.
От изготвения по делото социален
доклад на Дирекция „С.п.” – гр. К. и след изслушване в съдебно
заседание на социалния работник Д. Ш., се установи, че грижи за двете деца през
последните 5 години полага техният баща. Той получава помощ и подкрепа от майка
си, брат си и жената, с която живее на съпружески начала и която децата приемат
за своя майка. От нея Р.Г. има малко дете. Всички те живеят в ромската махала
на с. Р.. Жилището, което обитават, представлява едноетажна постройка и е
обзаведено с минимално необходимите мебели за едно домакинство. Хигиенните
условия са задоволителни. Битовите условия са подходящи за отглеждането на децата,
които, социалният работник при посещението си е констатирала, че са чисти и спретнати.
За тях се полагат адекватни грижи от бащата, а срещите им с майката са редки.
Детето Н. е споделило със социалния работник, че баща ѝ и втората му жена
се грижат добре за нея, а майка ѝ била в друга държава и не я е виждала от много време. Предпочитала
да живее с баща си, защото майка ѝ я изоставила. За последните
новогодишни празници майката не ги е посетила. Видели са се с леля си –
сестрата на майка им, която донесла лакомства и играчки. В социалния доклад е
посочено, че децата имат изграден приятелски кръг, с който контактуват.
Привързани са към близките и роднините си. Същите са емоционално стабилни,
адекватни, спокойни и общителни. Посещават редовно учебните заведения, в които
са записани. Бащата е безработен и се подпомага от ДСП К при условията на чл.9
от ППЗСП. Споделил е, че получава доходи от сезонна работа,а майката изпращала
1-2 пъти годишно по 50 евро за децата.
От показанията на свидетелката Р.С.К.
се установява, че
познава страните по делото и живее в съседна на тяхната къща в с. Р.. На Р.Г.
баща му бил братовчед с нейния дядо. От около 5 години Р. и М. не живеели
заедно. Тя избягала от него, защото я биел и тормозел. Сега се намирала в Г. при майка си, където работела и имала добри доходи. Искала
да вземе при себе си дъщеря си, но бащата не я давал, въпреки, че бил обещал.
Когато се прибирала, майката се опитвала да се срещне с децата, но не ѝ
позволявали. Свидетелката се видяла с М. за последно преди около 5 години, но
често контактували по Фейсбук. От нея знаела, че всеки месец изпращала чрез Р.
на децата си по 50, по 100 евро, както и подаръци. Р. също бил споделял на
свидетелката, че М. пращала пари от Г.. Той бил безработен, ходел по
къра за корени и глогинки, които продавал. Получавал социални помощи за децата
и с парите изпращани от майката се издържали. Децата живеели в лоша битова
обстановка, без необходимото обзавеждане. Мащехата им не се грижела добре за
тях и когато бащата бил на работа, нямало кой да ги вземе от училище.
От показанията на свидетеля Я.Я.И.се
установява, че познава страните по делото. На Р.Г. чичото бил негов втори баща.
Свидетелят живеел в ромската махала на с. Р., в близост до жилището на Р..
Често му ходел на гости, като условията в къщата били добри – имало маса,
легла, печка, хладилник, телевизор. Р. берял шипки и глогинки, продавал ги и
получавал пари, с които се издържали. Живеел с децата си и втората си жена, а
майката на децата ги била напуснала преди няколко години. След като се
разделили с Р., майката взела децата. После обаче заминала за чужбина и децата
останали при възрастната им баба в гр. К., която не можела да се грижи за
тях. Свидетелят лично бил виждал, че децата са голи и боси и давал пари на бабата,
за да им купи храна. Бащата, когато можел, идвал да ги вижда в К.. Така
изминала около една година и след като станало ясно, че майката има намерение
да живее за постоянно извън Б., бащата взел децата при себе си в с. Р..
Оттогава той бил този, който се грижел за тях. Свидетелят не знаел майка им да
е изпращала за тях пари или подаръци.
При така установената фактическа
обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от
правна страна:
Въпросите за родителските права
и местоживеенето на децата, режимът на лични контакти и издръжката на са
изрично уредени, поради което за двамата родители е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове.
Относно родителските права и
местоживеенето на децата:
Основен критерий за решението
при кого от двамата родители да живеят децата и произтичащите от това
фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции
(материални грижи, възпитание, надзор), са интересите на самите деца. В тази
връзка следва да се обсъдят родителските, възпитателските или моралните
качества на родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на
родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след
решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи
съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и
по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на мерките, които
определят същото. Желанието на децата и това на родителите относно
упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия
родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013 г.по
гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
По отношение на детето Й.Р.Г.,
съдът намира, че следва да бъде постановено той да живее при своя баща. По този
въпрос становището майката съвпада с желанието на бащата и с преценката на
съда.
Относно родителските права върху
малолетната Н.Р.Г., с оглед доказателствата по делото съдът счита, че тя също
трябва да продължи да живее при баща си и да се отглежда от него. За да
достигне до този извод съдът отчита най-напред факта, че ответникът по
първоначалния иск Р.Г. доказа посредством събраните гласни доказателства и най
- вече – посредством социалния доклад и становището на социалния работник Д. Ш., че
притежава необходимия родителски капацитет, качества и възможности да се грижи както
за малолетната Н., така и за другите си деца. Съдът кредитира частично
показанията и на двамата свидетели и отчита тяхната заинтересованост, но изцяло
приема за меродавно установеното в социалния доклад на ДСП К.. Установи
се по несъмнен начин, че бащата е грижовен родител, който полага усилия и
старание да задоволява нуждите на децата си и да ги възпитава. По делото не се
установи дали майката разполага с нужните родителски качества и дали е в
състояние да полага адекватни грижи за дъщеря си. Няма как само поради факта,
че тя се е устроила в Г., съдът да приеме по презумпция, че би било в
интерес на детето Н. да живее в тази държава, каквито са намеренията на ищцата.
Съмнения в родителския капацитет на майката се пораждат от обстоятелството, че
същата е напуснала семейството си преди повече от пет години и в немалка степен
се е дистанцирала от децата си, като периодичното изпращане на парични суми
няма как да компенсира нейното отсъствие.
Следва да се отчете обстоятелството,
че детето Н.Г. (както и брат ѝ Й.Г.) посещава редовно учебни занятия,
изградило е приятелски кръг и прекъсването на учебния процес и
преустановяването на приятелските ѝ контакти безспорно би довело до значителни негативни
последици от емоционално, морално и културно естество.
На следващо място, съобразно
константната съдебна практика, децата следва да живеят при единия от
родителите, без да се разделят, като разделянето им е допустимо само по
изключение и когато важни причини налагат това. Съгласно Постановление №1/74 г.
на Пленума на ВС., раздел ІІІ „За да се постанови такова разделяне, е
необходимо да са налице сериозни причини, като например голямата разлика във възрастта
и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене,
напластена омраза спрямо единия родител и т. н. Когато децата живеят и растат
заедно и след развода, у тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ”.
В конкретния случай не се установяват такива изключителни причини за разделяне
и отделно живеене на децата, напротив – децата имат силна емоционална връзка
помежду си, поради което настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъдат
разделени. Едновременно с това в Раздел ІІ на цитираното постановление ВС
постановява „Когато родителят не желае
децата или само едно от тях, не може да се очаква правилно изпълнение на
родителския дълг. В такъв случай децата се предоставят на родителя, който е в
състояние да ги гледа”.
Установи се, че бащата Р.Г. може
да разчита на помощта на жената, с която живее съпружески, както и на роднините
си, които живеят в непосредствена близост. Освен това съдът съобрази при
вземане на решението си и отразеното в социалния доклад желание на самото дете,
че иска да живее при баща си.
Всичко изложено налага извода,
че в интерес на малолетната Н.Г. е да живее със своя баща, на адреса посочен в
исковата молба и съдът следва да предостави упражняването на родителските права
на него.
Относно режима на лични
отношения между майката и децата и размера на издръжката, която тя следва да
плаща:
Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за
осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права.
В производството по спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и
охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да
администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран
изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от
държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и
доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото
производство преклузии. В този смисъл, макар съдът да не е изрично сезиран с
искане за определяне на режим на лични отношения между майката и двете
малолетни деца, настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе и
по този въпрос.
На майката следва да бъде
определен режим на лични отношения с всяко от децата, в рамките на обичаен,
типичен такъв, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с
приспиване, от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден и един
месец през лятото и който не съвпада с отпуска на бащата.
С насрещният иск се претендира
заплащане на месечна издръжка за Н.Р.Г.
– 170 лв. и за Й.Р.Г. – 160 лв. По
делото не са ангажирани доказателства за нужди на малолетните над обичайните
такива за тяхната възраст. По делото е прието за безспорно, че майката е
трудово заета в Германия и получава доходи над средните за Б.. Отчитайки
присъщите нужди на двете деца с оглед възрастта им, съдът намира, че претендираните суми, които са близки до
законовия минимум, отговарят на техните потребности и материалните възможности
на майката.
Ето защо следва да бъде осъдена М.Н.Я.
да заплаща месечна издръжка в размер на 170 лева за Н.Р.Г. и 160 лева за Й.Р.Г., чрез техния баща
и законен представител Р.Д.Г., считано от датата на подаване на насрещната
искова молба – 11.10.2019 г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от падежа ѝ до окончателното плащане.
По отношение на иска по чл.127а СК: Съгласно
чл.127а, ал.1 СК, когато родителите не постигнат съгласие по въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, съдът разрешава спорът между тях. Тъй като страните са
разделени и са преустановили контакт помежду си, съдът намира, че такова
съгласие не може да бъде постигнато. Няма съмнение, че в интерес на децата е те
да пътуват в чужбина, това е и тяхно конституционно право. Поради това следва
да бъде дадено разрешение, като с настоящото решение бъде заместено съгласието
на бащата за такива пътувания и за издаване на необходимите лични документи за
детето, по отношение, на което е направено искането – малолетната Н.Р.Г..
Относно периодът и държавите, за
които се иска заместващото съгласие, обаче – до навършване на 18 годишна
възраст на детето в неограничен кръг държави, съдът счита, че претенцията не е
в съответствие с указанията дадени с Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 год.
по тълкувателно дело № 1 по описа за 2016 г. на ОСГК на ВКС.
Детето Н.Г. родено на *** г.,
понастоящем е на осем години и поисканият срок на разрешение за пътуване в
чужбина от десет години се явява неоправдано продължителен. За да може да бъде
гарантирано опазването на най - добрия интерес на детето и да бъде избегната
възможността за поставянето му в риск, следва да бъде изключена възможността
детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са
отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в място, където, макар
и временно, не е препоръчително пътуване.
Когато се касае за малолетно
дете, какъвто е и настоящият случай, в негов интерес е разрешението за пътуване
в чужбина да се ограничи със срок, по-кратък от навършване на пълнолетието, тъй
като след изтичането му, ако между родителите все още няма съгласие за пътуване
без ограничения от детето, съдът отново ще следва да бъде сезиран с искане по
чл. 127а СК и ще извърши нова преценка на релевантните за разрешаването на този
въпрос обстоятелства – с оглед интересите на детето, без да е изтекъл
продължителен срок от време от предходното разрешение, в какъвто продължителен
срок е налице вероятност за значителна промяна в обстоятелствата, респ. и
опасност неговите интереси да бъдат злепоставени. Определянето на по-дълъг срок
би било допустимо само в изключителни случаи – ако са налице обстоятелства с
извънреден характер, които налагат даването на разрешение от съда до
навършването на пълнолетие от детето, а такива не се установяват в рамките на
настоящото производство /така и Решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр. д. №
953/2014 г. на ВКС, IV г. о./. При това положение и с оглед спецификите на
конкретния случай съдът счита, че интересите на детето предполагат то да може
да напуска територията на Република Б., придружавано от неговата майка М.Н.Я. или друго упълномощено от нея пълнолетно дете
за неограничен брой пътувания до Кралство Великобритания и до всички държави в
Европейския съюз за период от пет години.
След изтичане на този срок, в случай, че между
родителите не бъде постигнато съгласие за пътуване на детето без ограничения, майката
разполага с възможността отново да инициира производство по чл. 127а, ал. 2 СК,
при което съдът, след като съобрази всички обстоятелства, настъпили през
изтеклия петгодишен период, да се произнесе относно разрешението за пътуване.
По отношение на разноските –
такива се претендират от ответника по първоначалния иск, но не следва да бъдат
присъждани. Като се произнася по упражняването на родителските права и режима
на лични отношения, съдът администрира граждански правоотношения. Касае се за
акт на спорна съдебна администрация на тези отношения, а в производствата на
спорна съдебна администрация разноски не се присъждат.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответницата по насрещния иск М.Н.Я. следва да заплати по сметка на
съда държавна такса върху присъдените издръжки в размер на общо 475.20 лева.
Съгласно чл. 242,
ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от горното,
съдът:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.Я., ЕГН: ********** против Р.Д.Г., ЕГН: ********** иск с правно основание
чл.127, ал.2 СК, като неоснователен.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на децата Н.Р.Г., ЕГН: ********** и Й.Р.Г., ЕГН: ********** на бащата Р.Д.Г., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на децата Н.Р.Г., ЕГН: ********** и Й.Р.Г., ЕГН: **********
при бащата
Р.Д.Г., ЕГН: **********, на адрес: *** А.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на майката М.Н.Я., ЕГН: ********** с децата Н.Р.Г., ЕГН: ********** и Й.Р.Г., както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, с приспиване, от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
втория ден, както и един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на
майката.
ОСЪЖДА М.Н.Я., ЕГН: ********** да заплаща на детето Н.Р.Г., ЕГН: **********, чрез неговия баща и
законен представител Р.Д.Г., ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 170.00 лв. (сто и седемдесет лева), считано от датата на подаване на насрещната
искова молба – 11.10.2019 г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от падежа ѝ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.Н.Я., ЕГН: ********** да заплаща на детето Й.Р.Г., ЕГН: **********, чрез неговия баща
и законен представител Р.Д.Г., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 160.00
лв. (сто и шестдесет лева), считано от датата на подаване на насрещната искова
молба – 11.10.2019 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа ѝ до окончателното плащане.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на
основание чл. 127а, ал.2 от СК на
малолетното дете Н.Р.Г., ЕГН: **********, да се издаде
паспорт за задгранични пътувания по заявление по чл. 45, ал.1 ЗБЛД, подадено
само от М.Н.Я., ЕГН: **********, без съгласието на
другия родител Р.Д.Г., ЕГН: **********. В случай на издаването му, паспортът ДА
СЕ ПОЛУЧИ от родителя М.Н.Я., ЕГН: ********** по реда на чл. 45,
ал. 2 от ЗБЛД.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на
основание чл. 127а, ал.2 от СК на
малолетното дете Н.Р.Г., ЕГН: **********, да пътува
многократно извън пределите на Република Б.
до Кралство В. и до всички държави в Европейския
съюз, придружавана от майката М.Н.Я., ЕГН: ********** или упълномощено от
нея пълнолетно лице, за период от 5 години, без да е необходимо съгласието на
бащата Р.Д.Г., ЕГН: **********, като отхвърля
молбата за издаване на разрешение за пътувания на детето Н.Р.Г., ЕГН: ********** извън посочения период и държави.
ОСЪЖДА М.Н.Я., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Карлово държавни такси върху присъдените издръжки общо в
размер на 475.20 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева и двадесет стотинки).
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на
съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.