№ 1679
гр. Пловдив, 16.10.2023
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХХХI – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА МИХАЙЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ |
|
При секретар |
РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА |
и с участието |
|
на прокурора |
БОРИС МИХОВ |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.адм. дело № 1642 по описа на
съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК.
Делото е образувано е по касационна
жалба на ГДИН гр. София, чрез ст. юрисконсулт Т. Ч. против решение № 717 от 19.04.2023 г.
по адм. д. 2988/2021 г. описа на Административен съд гр. Пловдив.
С подадената от ГДИН гр. София касационна жалба се оспорва решение то на АС
Пловдив в осъдителната му част. Иска се постановяване на ново решение, с което
да се отхвърли ищцовата претенция като неоснователна.
В съдебно заседание, касаторът не се
представлява.
Ответникът по касационната жалба Б. И. Я.
не се явява и представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура
дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита
оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се
остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен
в обжалваната му част, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Производството
пред АС Пловдив е образувано и се е развило по искова молба на Б.Д.Я.,
ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) -
София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на сумата в размер на
10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат от поставянето й в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив в периода от 15.04.2021 г.
до 25.11.2021 г. вкл. „…с опция за
удължаване на периода до 15 декември 2021…“. Конкретните твърдения за
извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС са както следва: леглата в ареста били
железни, на два етажа, с пръчки и железа с остри краища, на които постоянно се
разкървавя; дюшеците били тънки, пълни с парцали на топки, вмирисани от дългото
ползване на пот и урина (тъй като някои са напикавани) и през тях железата от
леглата се впивали в тялото; нямало възглавници; прозорецът бил с три решетки и
не можел да се отваря, стоял постоянно открехнат около 5 см., но въздухът,
който влизал, бил недостатъчен и в килията постоянно било задушно; тоалетната
била без отдушник и се проветрявала в самата килия, била и с клекало без дръжки
за инвалиди и се налагало съкилийничките да й помагат да кляка и става при
ходене до тоалетна; топла вода се пускала сутрин и вечер по 30 минути, които не
стигали за три жени да се измият; нямало кофа за пране и се перяли в малка
мивка, а дрехите се сушали в килията и постоянно дишали изпаренията; веднъж в
месеца пръскали в килиите срещу дървеници и хлебарки в присъствие на задържаните
и после ги затваряли преди отровата да се е проветрила, като били принудени да
стоят по цял ден на тази миризма и въпреки това, дървениците от дюшеците
постоянно ги хапели; храната не ставала за ядене, винаги била пресолена и
редовно я хвърляли, като ищцата издържала на хляб, който само веднъж в
седмицата бил пресен, а през другите дни бил замразен; ищцата имала предписание
да се следи ежедневно кръвното й налягане, но това се случвало само веднъж в
месеца, нямало медицинско наблюдение и когато се оплаквала на лекаря, той нищо
не отразявал в картона й и нарочно пишел, че е добре на прокурора, без дори да
е била прегледана; за 24 часа имала право на престой на открито от един час, но
той винаги се съкращавал с 20 минути; ако личните лекарства на ищцата свършели,
от ареста не й осигурявали, докато близките й не донесат отново; по време на
пандемия и карантини от Корона вирус през килията са преминали жени от улицата,
проститутки и наркоманки в криза; отношението на старшините към задържаните
било подигравателно и грубо; системно се нарушавало правото на телефонни
разговори. С горното се презюмира нарушаване правата по чл. 3 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС.
С решението си по
делото, административният съд е осъдил ГДИН София да заплати на ищцата сумата в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на
престоя й в Арест Пловдив в периода от 16.04.2021г. до 18.11.2021г. вкл., като
е отхвърлил предявения иск за присъждане
на сумата в размер на 8 897,86 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя в Арест Пловдив за периода от
15.04.2021г. до 18.11.2021г. вкл., в останалата му част. Със същото решение,
исковата молба е оставена без разглеждане за периода от 19.11.2021г. до
15.12.2021г. вкл, както и в частта, с която се иска за присъждане на сумата в
размер на 1 102,14лева.
За да постанови този резултат, съдът е
приел, че за периода на пребиване на ищцата в Ареста Пловдив по отношение на същата са извършени
незаконосъобразни действия и бездействия на специализираната администрация на
ответника, изразяващи се в неосигуряване на безплатна
храна по смисъла на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС; - липса на осигурени спални принадлежности, а
именно: дюшек; липса на осигурени условия за изпиране на дрехите, спалното и
личното бельо; извършване на дейности по ДДД в помещенията в присъствието на
ищцата, а за периода от 16.06.2021 г. до 18.11.2021 г. вкл. (156 дни) е налице
и неизпълнение на дадените медицински предписания, изразяващи се в:
неосигуряване на хигиенен режим – ползване на тоалетна със седалка,
неизвършване на ежедневен контрол на кръвно налягане и изследвания за мастен
профил два пъти годишно. Съдът е определил
обезщетение в размер на 1 800 (хиляда и
осемстотин) лева, като се е позовал на цитирана в решението практика на
ЕСПЧ. По
отношение на останалите наведени с иска обстоятелства за извършени от
специализираната администрация нарушения на чл.3 ЗИНЗС, съдът ги е приел за
неоснователни и недоказани, като се е
позовал на представените по делото справки. За част от исковия период съдът е приел, че исковата
претенция е недопустима, тъй като претенцията касае бъдещ период и е оставил
исковата молба без разглеждане за периода от
19.11.2021г. до 15.12.2021г. вкл. само
на това основание.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказание лишаване от свобода от ищеца в част от периодите предмет на исковата
молба.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им
осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета –
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения – неосигуряване на
безплатна храна по смисъла на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС; липса на осигурени спални принадлежности, а
именно: дюшек; липса на осигурени условия за изпиране на дрехите, спалното и
личното бельо; извършване на дейности по ДДД в помещенията в присъствието на
ищцата, а за периода от 16.06.2021 г. до 18.11.2021 г. вкл. (156 дни) е налице
и неизпълнение на дадените медицински предписания, изразяващи се в:
неосигуряване на хигиенен режим – ползване на тоалетна със седалка,
неизвършване на ежедневен контрол на кръвно налягане и изследвания за мастен
профил два пъти годишно, в следствие на което са претърпени вреди за
част от исковите периоди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението.
Неотносими са доводите в касационната жалба, че на Я. е
осигурена достатъчно жилищна площ, както и че килиите са разполагали със
собствен санитарен възел, течаща вода и нужния постелъчен инвентар, тъй като
отговорността на ответника е реализирана за различни нарушения на ЗИНЗС.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за
неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът
на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди. От установеното
по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и
характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая
изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на
посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и
реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното
въздействие върху ищеца на условията, при които е пребивавала в Ареста – Пловдив.
Преценката на кумулативното въздействие на тези условия в исковия период, съобразено с установената по
делото обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима
се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която
следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Административен съд – Пловдив следва да
бъде оставено в сила, а касационната жалби като неоснователна - без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XХХI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 717
от 19.04.2023 г. по адм. д. 2988/2021 г. описа на Административен съд гр.
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.