РЕШЕНИЕ
№260041
гр.Пазарджик,22.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, наказателна
колегия в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕТА ПАРПУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТА СТОЯНОВ
КРИСТИНА
ПУНТЕВА
при участието на
секретаря Лилия Кирякова ,прокурор Стефан Янев като разгледа докладваното от съдия Парпулова ВНАД
№ 542 по описа на съда за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 21-ва от НПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба против решение
№ 260063 от 30.09.2020 г. постановена по
НАД № 540/2020г. по описа на РС Пазарджик.
Във
въззивната жалба на адв.Г. С. – Ц. , сл.защитник на подс. А.Б.Т. се излагат доводи, че постановеното
решение е неправилно– необосновано
и незаконосъобразно, постановено
при непълнота на доказателствата, както и при допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че събраните по делото
доказателства са недостатъчни за да се
постанови осъдително решение. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което подс. А.Т.
да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.326, ал.1 НК.
В
съд.заседание прокурорът поддържа
становище, че решението на
първоинстанционния съд е правилно
-обосновано и законосъобразно и иска потвърждаването му.
Защитникът на подс. А.Б.Т. поддържа въззивната жалба като
подробно я развива. Твърди, че делото е решено при неизяснена фактическа
обстановка, тъй като след извършване на допълнително действия по разследване не
е извършено предявяване на обвиняемия. Твърди,че авторството на деянието не е
доказано по безспорен начин, както и че липсват доказателства от които да се
установи, че именно подс. Т. се е обадил
по телефон 1. и е подал сигнал за пожар. Твърди,че по делото не са разпитани
основни свидетели като М. и А., както и че не е изяснено с кои двама души е
разговарял диспечера на тел.1... Прави искане за отмяна на решението и
постановяване на нова
Подс. А.Б.Т. не се явява и не взема отношение по
въззивната жалба , както и последна дума.
Окръжният съд като се съобрази с доводите
изложени във въззивната жалба и провери законността, обосноваността и справедливостта
на обжалваната присъда и при съобразяване с разпоредбите на чл.314 ал.1 от НПК
, прие следното:
Въззивната
жалба е подадена в законния срок по чл.319
ал.1 от НПК и е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.
С
решение № 260063 от 30.09.2020г. постановено по АНД № 549/2020г. П. РС е
признал подс. А.Б.Т. за виновен в това,че на 11.12.2018г. в 14.07 ч от с.М.К.,обл.П.
от мобилен телефон ползван от А. Ю.А. от с.с. с поставена в него СИМ карта с №
089****, ползвана от Н.М.М. от с.с. е
предал към Единен европейски номер за спешни повиквания 112 невярно повикване
за помощ ( пожар) поради което на основание чл.78а ал.1 НК го е освободил от
наказателна отговорност за престъпление по чл.326, ал.1 НК и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1500 лв.платима по сметка на РС Пазарджик.
Осъдил
е подс.А.Б.Т. да заплати направените по делото разноски в размер на 359,94 лв.
платими по сметка на ОД МВР Пазарджик.
Първоинстанционният
съд въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства е приел следната фактическа обстановка:
Производството
по делото е протекло по реда на чл.375 и сл. НПК.
Св.
Н.М. през 2018г. се снабдила с мобилен телефон марка „С.“ с поставена СИМ карта
с № 089*****.След като мобилния телефон се развалил тя дала намиращата се в
телефона СИМ карта на св.А. Ю.А., неин съсед. Имала уговорка да ползва неговия
апарат, ако се обади синът й от Г..
На
10.12.2018г. св.А. Ю.А. бил с приятели в махалата си в с.М.К.. Подс.А.Т. му
поискал мобилния телефон, за да слуша музика и св.А. му го дал. Телефонът с
поставената в него СИМ карта № 0895***** останал у подсъдимия. На следващия ден
около 14 ч подс.Т. решил да се обади на
тел.1., като знаел, че този номер е безплатен и да подаде невярно повикване за помощ. В 14.07 ч
набрал номер 1**, като обаждането му било прието от дежурен оператор в
Регионален център 1** К.. Подсъдимият се представил с имената Г.И. А. и заявил,
че къща н с.М.К. гори с думите: „Еми тука
една къща до нас гори.. вс .М.К.… почти е вече крайно, дъските са хванаха,
всичко….“ След това продължил да обяснява на оператора за пожара, местонахождението
му, наличието на хора пред горящата къща и т.н. Разговорът продължил 01.26 м. В
14.08 ч електронния картон за инцидента бил изпратен на ОД МВР и РУ П.. В
14.09ч дежурният РУ П.вписал информацията в електронния картон, че инцидента е
приет и веднага препратен в РД ПБЗН П.. От там веднага в 14.10 ч към с.М.К. се
отправил екип на ПБЗН от четири пожарникаря, със специален автомобил „В. Е.“ с
ДК № РА ** ВТ , пълен с 4 тона вода и
включени звукови и светлинни сигнали. В 14.20 ч. екипът пристигнал в центъра на
с.М.К.,където подсъдимият заявил че ще чака. След като не установили горяща
къща, екипът се свързал с оператора на тел.1**, който от своя страна се свързал
с даващия повикването и след като се убедил, че сигналът е фалшив, върнал тази
информация на екипа, който се прибрал обратно в Пазарджик.
По-късно
същия ден малолетно дете отишло при св.А. А. и му казало, че подсъдимият Т. е
звънял на тел.112. Св.А. веднага отишъл у подсъдимия, взел си телефона и в
повиквания установил, че има изходящо обаждане към тел.112. На въпроса му защо го
е направил подс.Т. не дал смислен отговор.
За
да приеме посочената фактическа обстановка първоинстанционния съд е ценил
показанията на св.Н.М. и А. А. депозирани в ДП и прочетени по реда на
чл.378,ал.2 във вр.ал.1 НПК, показанията на свидетелите Г., П., писмените
доказателства приложени и прочетени по
делото, както и веществените доказателствени средства. Ценени са и експертизите
по делото-фоноскопна – техническа, вкл. и допълнителна .
Доводите
на защитника, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка са
неоснователни.
От
показанията на св.А. се установява,че той е дал мобилния си телефон на
подсъдимия и след като го е взел на следващия ден е видял,че от него е бил
набран телефон № 112. „Отидох при А. да го питам дали е вярно, че звъни на
112. Взех телефона и като погледнах там при номерата видях, че верно е звънял
на 112. Взех си телефона и се прибрах, а на другия ден върнах картата на лела Н...
Като върнах картата, после у нас дойдоха кварталните полицаи да ме питат защо
съм звънял на 112, а аз им казах какво е станало и че телефона не е бил в мен, а
у А. и не съм звънял аз…“В допълнителен разпит св.А. сочи,че след като е получил
от подсъдимия обратно телефона си е
получил обаждане от 112. „..питаха за пожар, аз
им казах, че не съм звънял и им казах, че няма никакъв пожар и този дето се
обади лъже, защото ми взе телефона и без да знам аз се обадил и се извиних…“
Показанията
на св.А. се подкрепят и от експертизите по делото-техническата,която е свалила
съдържанието на аудиофайловете от постъпилото обаждане от тел.112 на
11.12.2017г. в 14:13:41 ч, към номера подал сигнал за пожар, при което св.А. е
заявил, че братовчед му взел телефона
и е подал сигнал.
В
тази насока са и показанията на св.М.,която в показанията си сочи, че
впоследствие е разбрала, че подс.Т. е подал сигнал за пожар, след като е взел
мобилния телефон на св.А..
Неоснователни
са доводите на защитника на подсъдимия,че по делото не е направена фоноскопска
експертиза. Такава е била назначена по делото, но подс.Т. не се е явил за
снимане на сравнителен материал, поради което не е било възможно и да се
изготви назначената експертиза.
Въззивният съд приема, че фактическите
обстоятелства относно деянието, дееца и вината по повдигнатото срещу подсъдимия
Т. обвинение са установени с допустимите и относими доказателства и
оплакванията в тази насока са неоснователни.
Неоснователни са и
доводите за допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като след извършване на допълнителни действия разследващия орган не е
предявил материалите по делото.
Без
практическа стойност е оплакването за нарушение по чл. 227 НПК, при положение, че
в съдебната фаза делото е на разположение на страните. Отделен е въпросът, че
разпоредбата на чл. 227, ал. 2 НПК /ДВ, бр. 32/10/, е
изменена и доводите на защитника, че е направено нарочно
искане от нея и подзащитният й за предявяване
на материалите на разследване след извършване на допълнителните действия
по разследване към момента не действа.( Вж. в този смисъл решение № 311/2012г.І
НО ВКС)
Решението
на първоинстанционния съд като правилно-обосновано и законосъобразно следва да се
потвърди, а въззивната жалба като неоснователна се остави без уважение.
По
изложените съображения и на основание чл.338
във вр.чл.334т.6 НПК Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260063 от 30.09.2020г. постановено по АНД № 549/2020г. на Пазарджишкия районен съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1/
2/