№ 457
гр. София, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100508765 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 12.11.2020г., гр.д.10082/20г., СРС, 124 с-в признава за
установено по реда на чл. 422 ГПК, че Д. Ф. Ф. дължи на „А. за с. на в.“ ЕАД
сумата от 284.00 лв., ведно със законна лихва за периода от 15.11.2019 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 101.32 лв. за периода от
04.07.2018г. до 01.03.2019, лихва в размер на 8.35 лв. за периода от 02.03.2019
г. до 05.11.2019 г. и 20.00 лева – разходи за извънсъдебно с., дължими по
Договор за паричен заем № 5444716 от 04.06.2018г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 26.11.2019г. по гр.д.№
65679/2019г. на СРС, 124 състав, отхвърля исковете за главница за разликата
до пълния предявен размер, а претенциите за заплащане на такса за експресно
разглеждане на документите – изцяло, прекратява производството по гр.д. №
10082/2020 г. на СРС, 124 състав в частта за предявения иск по чл.422 от ГПК
за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 327.84 лева –
неустойка по Договор за паричен заем № 5444716 от 04.06.2018г., обезсилва
1
заповедта за изпълнение в тази част, като осъжда ответника да заплати на
ищеца сумата от 24.63 лева – разноски в заповедното производство и 50.61
лева - разноски по делото, а ответника да заплати на ищеца сумата от 114.71
лева – разноски в заповедното производство и 426.78 лева - разноски по
делото.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответника по тях Д. Ф. Ф.. Счита, че договорът за заем е
нищожен, като сключен при неравноправни клаузи. В нарушение на
чл.26, ал.1 ЗПК, вземането е прехвърлено на ищеца, въпреки че няма
предвидена такава възможност в договора. Допуснати са нарушения на чл.11,
ал.1 т.7, т.9 и т.11 ЗПК, поради липса на уточнени условия за прилагане на
фиксирания лихвен процент; доколко той се изчислява на база целия размер
на кредита или остатъчната главница, при съобразяване на поетапното й
намаляване; неясен е общият размер на възнаградителната лихва за целия
срок на договора; както и съотношението й с главницата. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете.
Въззиваемият – ищецът „А. за с. на в.“ ЕАД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
2
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99, ал.1
ЗЗД вр. чл.79, ал.1 вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ
По силата на Договор за паричен заем № 5444716 от 04.06.2018г., трето
за спора лица „Вива кредит“ ООД предоставя на ответника по исковете Д. Ф.
Ф. сумата 1 200 лв., подлежаща на връщане на 9 равни месечни вноски от по
211.35 лв., включващи и фиксирана възнаградителна лихва, при годишен
лихвен процент от 40.31%.
В Общите условия към договора за кредит е предвидена възможност за
прехвърляне на в.та по него. Последващото им цедиране в полза на ищеца „А.
за с. на в.“ ЕАД е извършено при спазване на чл.26, ал.1 ЗПК.
Цесионният договор съдържа клауза за овластяване на цесионера и нов
кредитор да уведоми длъжника за прехвърлянето и промяната на кредитора,
като отделно е издадено пълномощно в този смисъл от цедента.
Съобразно чл.99, ал.4 вр. ал.3 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня на съобщаването му на длъжника от
предишните кредитори и цеденти. В случая, съобщение за цесията не се
установява да е връчено на длъжника преди иницииране на съдебното
производство. Въпреки това, фактът за цесията достига до знанието на
ответника с връчения препис от исковата молба, която обективира
волеизявление за нотификация на цесионера. Връченият препис от исковата
молба с доказателства, включително преписи от изходящите уведомления за
прехвърлянето от цесионера, обвързват ответника с последиците на
прехвърлянето.
При съобразяване на чл.11, ал.1 т.7, т.9 и т.11 ЗПК, договорът за
3
потребителски кредит е изготвен на разбираем език и да съдържа съгласно
т.7 общия размер на кредита и условията за усвояването му.
В съответствие с т.9 обективира достатъчно данни за лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти.
В договора изчерпателно са регламентирани изискуемите по т.11
условия за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите за
плащане на погасителните вноски, последователността при разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването.
Конкретно, договорът за кредит по напълно достъпен начин
регламентира условията на връщане на усвоения кредит от 1 200 лв.,
подлежащ на връщане на 9 равни месечни вноски от по 211.35 лв., включващи
равни части от главницата и фиксираната договорна възнаградителна лихва,
при годишен лихвен процент от 40.31%. Принципно, подобно вземане с
характер на възнаграждение се уговаря за това, че са ползвани паричните
средства през времето от предоставянето им до настъпване на забавата за
тяхното връщане. Договорната възнаградителна лихва по чл.240, ал.2 ЗЗД и
чл.430, ал.2 ТЗ като граждански плод, се начислява даже при точно
изпълнение на главния дълг. При неплащане на падежирали вноски,
кредитополучателят изпада в забава за изпълнение на парично задължение и
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД дължи обезщетение за вредите от забавата в
размер на законната лихва, а не договорната такава.
Предвид изложеното, договорът за потребителски кредит, в частта
касателно възможността за цедиране на в.та и в частта за възнаградителната
лихва, не е сключен при неравноправни клаузи съобразно чл.143 и чл.146,
ал.1 ЗЗП, уговорени във вреда на потребителя, които не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Клаузите
не са неравноправни поради противоречие със закона и добрите нрави –
4
чл.26, ал.2 ЗЗД, изключване и ограничаване правата на потребителя – чл.20,
ал.1 ЗПК, имащи за цел и резултат заобикаляне на закона – чл.21, ал.1 ЗПК
или с оглед неспазено изискуемо съдържание – чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.7,
т.9 и т.11 ЗПК.
С оглед отсъствието на доказателства за изплащане нанепогасените
вноски, основателни са исковете по чл.422, ал.1 ГПК за признаване
дължимост на остатъка от главницата за 284.00 лв. и договорната лихва от
101.32 лв. през периода 04.07.2018г. - 01.03.2019г.
При липсата на други конкретни оплаквания в жалбата срещу
формираните в решението фактически и доказателствени изводи за 8.35 лв. –
мораторна лихва през периода 02.03.2019г. - 05.11.2019г. и 20 лв. – разходи за
извънсъдебно с., след съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, съдът при условията
на ограничен въззив не дължи служебна проверка за правилност на
решението в тази част.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК
следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата
100лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.11.2020г., гр.д.10082/20г., СРС, 124 с-
в в частта, с която се признава за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Д. Ф.
Ф. дължи на „А. за с. на в.“ ЕАД сумата от 284.00 лв., ведно със законна
лихва за периода от 15.11.2019 г. до изплащане на вземането, договорна лихва
в размер на 101.32 лв. за периода от 04.07.2018г. до 01.03.2019, лихва в
5
размер на 8.35 лв. за периода от 02.03.2019 г. до 05.11.2019г. и 20.00 лева –
разходи за извънсъдебно с., съгласно по Договор за паричен заем № 5444716
от 04.06.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
на 26.11.2019г. по гр.д.№ 65679/2019г. на СРС, 124 състав.
ОСЪЖДА Д. Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „Красна
поляна 2“, бл.****да заплати на „А. за с. на в.“ ЕАД, със седалище: гр. София,
ул. „**** сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6