М О Т И В И
по присъда № 260001 /30.03.2022г. по н.о.х.д. № 293/2020г. по описа на Районен съд – Г.Т.
Районна прокуратура е внесла за
разглеждане в Районен съд – Г.Т. обвинителен акт по досъдебно производство № 40/2016г.
по описа на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д., по който е било образувано
производство пред първа инстанция срещу А.А.Б. с ЕГН - **********, за извършено
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. чл. 152, ал. ІІІ, т. 5 във вр. с
ал. І, т. 2, във връзка с чл. 29, ал. І, б. „а” и б. „б“ от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия и предлага същия да бъде признат за виновен в
извършване на вмененото му престъпление.
В разпоредително заседание подсъдимият е запознат
подробно с правата си, както и с възможността за разглеждане на делото по реда
на Глава 27 от особената част на НПК. Сам и чрез защитника си отказва да се
възползва от възможността за разглеждане на делото по този ред.
Пострадалото лице се представлява в процеса от адв. Н. ***.
Пострадалата сама и чрез процесуалния си представител заявява, че не желае да
се конституира в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса.
Представителят на Районна прокуратура пледира съда да отмери на подсъдимия наказание
от типа „Лишаване от свобода” в размер към средния, а именно осем години.
Процесуалният представител на пострадалото лице – адв. Н.,
по същество пледира за налагане на наказание на подсъдимия Б. от типа „Лишаване
от свобода”, като при определяне на размера следва се вземе предвид изключително
високата обществена опасност, както на подсъдимия така и на извършеното от него
деяние.
Подсъдимият Б. не признава вината си в извършването на
вмененото му престъпление. Не признава фактите и обстоятелствата визирани
в обстоятелствената част на обвинителния
акт. По същество защитника му пледира за постановяване на оправдателна присъда
предвид липсата на доказателства за извършено престъпление от подзащитния му. В
последната си дума подсъдимият не се признава за виновен, настоява да бъде оправдан, като твърди, че не е
извършил вмененото му престъпление.
В обвинителния акт са изложи следните обстоятелства,
обосноваващи обвинителната теза:
Пострадалата А.М. *** заедно със своите роднини, а
подсъдимият А.Б. ***. Двамата не се познавали. М., чрез социалните мрежи и с
разговори по телефона, се запознала с лицето М.Б., който в това време
изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ в затвора Б.. Същият бил брат на
подс. Б., който също изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“. В проведените
разговори между М. и Б., двамата си обещали след като той излезе от затвора, да
заживеят на съпружески начала. През пролетта на 2015г. отношенията между А.М. и
роднините, с които живеела в гр. Исперих
се обтегнали, поради което тя решила
повече да не живее с тях. Качила се на
влак и пристигнала в гр. Д.. На железопътната гара в гр. Д. я чакала св. К.,
чийто мъж бил роднина с подс. Б. и неговия брат М.Б.. Двете жени се запознали и пострадалата и
разказала за причините да напусне гр. Исперих, както и за познанството си М. Б.,
техните планове да заживеят заедно след като излезе от затвора, също така че
няма къде да отиде да живее. Свидетелката К. я поканили да живее у тях в гр. Д.,
тъй като била сама.
След известно време по телефона на пострадалата М. се
обадил подс.А.Б., като й казал, че ще я
прибере в дома си в с. В., общ. Г.Т., докато брат му М. Б. излезе от
затвора, а тя ще помага на жена му в грижите за децата им.
Според показанията на свид. М. това се случило през пролетта на 2015г.
Действително след известно време Б. отишъл с автомобил до
дома на свид.. К., взел М. и я завел в дома си в с. В. На 29.11.2015г. подс. Б.
*** да търпи наказание „Лишаване от свобода“ наложено с присъда по НОХД №2
206/2015г. на Районен съд - Г.Т.. На 29.01.2016г. подс. Б. бил освободен от
затвора поради изтърпяване на наказанието и се прибрал в с. В. Когато се
завърнал, при разговорите си с М. започнал да й говори, че ще ходи да изкарва
пари на пътя, при което тя отговаряла, че не го разбира какво иска да каже.
Подсъдимият й отговорил, че като излезе на пътя ще разбере, ще легне с други
мъже и за това ще й дават пари. М. отговорила, че няма да го направи. Още на
следващият ден след прибирането си от затвора подсъдимият поканил в тях
приятели и роднини да отпразнуват освобождаването му от затвора. М. също
участвала в празненството и тя, като всички останали, употребила алкохол. След това
напуснала компанията и отишла да си
легне. Пострадалата обитавала предверие на къщата, което подс. Б. обособил,
като нейна стая. В това помещение се влизало от вън. Вратата била стара и не се
затваряла добре. М. си легнала и точно заспивала когато вратата се отворила и
при нея влязъл подс. Б.. Казал й да си ляга, и че на следващия ден пак ще вземе
за пиене и ще я извика да пият заедно, след което излязъл. На 31.01.2016г., подсъдимият
купил за питиета и вечерта, тримата, заедно с жената, с която
съжителства – свид.Б И., и пострадалата М. отново седнали да се почерпят. М. усетила, че се повлиява от алкохола и отишла да си ляга в нейната стая. Понеже
било студено си легнала с дрехите. Около 00.30 часа, на 01.02.2016г.,
пострадалата усетила, че Б. пак влиза стаята й. Казал й да не се страхува. М.
станала от леглото и запалила цигара докато го изчака да излезе. Подсъдимият
излязъл и М. пак си легнала, но скоро след това
подсъдимият пак се върнал, като й казал: „Имам мерак, ще лягам с теб“.
Пострадалата М. станала от леглото и му се примолила да я остави защото била
болна, ставало й лошо и припадала. Подсъдимият й казал да ляга на леглото, но
тя не се подчинила и тогава я бутнал с ръка силно по гърдите и я съборил на
леглото по гръб. Започнал да съблича дрехите й. Тя се съпротивлявала, като го
бутала с ръце и с крака. За да преодолее
съпротивата й, подсъдимият започнал да я удря с шамари по главата и с юмруци по
хълбоците. Събул долнището на анцуга и
бикините на пострадалата. Тя започнала
да плаче, свила си краката, за да му попречи. Говорила му, че не иска да прави
секс с него, но Б. легнал върху нея . От тежестта на тялото му М. не можела да окаже
адекватна съпротива. Членът му бил в ерекция. През цялото време подс. Б. й говорил, че ще я убие,
да мълчи, за да не чуе жена му в съседната стая и продължил да я удря. Казал й:
„Малко ще правя, ама ще правя”, след което проникнал във влагалището й.
Многократно прониквал, а пострадалата М. уплашена плачела, казвала, че й е
много лошо, но това не спирало подсъдимия. Подсъдимият Б. еякулирал върху
пострадалата и после я оставил. Тя станала и излязла на вън за да се измие на
външната чешма.
След тази вечер, пострадалата била много уплашена. Подсъдимият
Б. искал да я продава на мъже, за да прави с тях секс, а тя му отговорила, че
ще избяга. Поради тази причина казал на жена си да е навсякъде с нея когато
излиза извън къщата. Подсъдимият се уговорил със свид. Ф., който си търсил
жена, че ще му изпрати пострадалата, а той трябвало да му даде сто лева и едно
агне. Ф. работил като животновъд в овцеферма в с. В., общ. К.. В средата на месец февруари 2016г. подс.Б.
казал на пострадалата да отиде на спирката в селото, откъдето трябвало да я
вземе свид. А., за да я закара в с. В. М. се страхувала от подс. Б., не
очаквала никой да й помогне, нямала пари. Отишла на спирката, качила се в
колата на свид. А., който я закарал при свид. Ф. в овцефермата където живеел.
При Ф. живяла около две седмици, но понеже той нямал пари да плати на Б., а и
овцете не били негови, по указания на подсъдимия изпратил М. в гр. Д.. Там тя
отново отишла в дома на свид. К.. При нея пострадалата се почувствала в
безопасност. Разказала й какво се е случило и поискала да я заведе в полицията
за да подаде жалба за това, че подс. Б. я е изнасилил. Между временно жената на
подс. Б. *** с цел да й повлияе да си оттегли жалбата, но М. я е било страх и
не се съгласила.
В резултат на депозираната от М. жалба, започнало
наказателно производство срещу подс. Б.
Съгласно
заключението на назначената комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза изготвена от
д-р С. и психолог А.: - Личностовата
структура на М. е дисхармонична, в регистрите на емоционално и волево
неустойчивите, хедонистично ориентирани - Смесено личностово разстройство -
налице са абнормни черти от емоционално нестабилна личност и хистерионно
личностово разстройство. Личностовите разстройства, макар и тежко абнормни
състояния, не са болести в тесния смисъл. Освидетелстваната демонстрира
личностови черти, които се възприемат от обкръжението като смущаващи и
абнормни. Те са довели до съществени затруднения в социалната адаптация,
най-вече при семейните, социалните взаимоотношения и трудовата заетост. М. е с
интелект на гранична личност. Гранично състояние се характеризира с нисък
интелект, но над стойностите характерни за умствената недостатъчност -
олигофрения. Умствената изостаналост (олигофрения) е болестно развитие на
цялостното психична дейност при преобладаване на интелектуално-мнестична
слабост, докато при граничните състояния са налице затруднения със проблеми в
обучението, но при правилно ръководене на обучението в училище, успеваемостта и
адаптивността им е добра. Поради нежеланието й за училищна обучаемост, както и
неангажираността на семейството й, М. остава на примитивно ниво. Неусвоеният
минал житейски опит и знания я правят подчертано внушаема, с ограничена
възможност за вземане на самостоятелни адекватни решения и да реагира в по -
трудна обстановка, както и да преценява правилно последиците от нейното
поведение. М. е с примитивно ниво на функциониране и достигане на социални
сривове.
Не
се установява психична промяна в съзнанието на М.. Граничното състояние на
интелектуалният й дефицит не е пречка тя да възприема правилно обстановката по
време на деянията спрямо нея и пълноценно да ги възпроизвежда. Предвид
завишенията по скала валидност - симулация, а именно склонността й към
представяне на състояния спрямо ситуацията, следва да се има в предвид възможна
неистинност или преувеличаване в казаното от нея.
М.
е подчертано внушаема, поради невъзможността й да усвоява и преработва миналия
си житейски опит. М. осъзнава, че е изпаднала в крайно неблагоприятна позиция. Поради
ограничената възможност за вземане на самостоятелни адекватни решения и да
реагира в по - трудна обстановка, М. се възприема като жертва, от една страна
избягала от родния си дом, в който е унижавана и подценявана и попадайки от
друга в крайно неблагоприятна среда, свързана с нечовешко малтретиране. У освидетелстваната
липсва правилна преценка за последиците от собственото й поведение.
Към
момента на обследването не се установяват актуални психопатологични феномени,
които да нарушават базисните й психични годности да разбира свойството и
значението на действията си и да ги ръководи, поради което е в състояние да
участва в наказателно производство и може да дава достоверни сведения по
важните за досъдебното производство обстоятелства, ако желае.
Според заключението
на назначената по отношение на М. комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза изготвена от д-р Т. и
психиатър Б.: - В личностовата структура на освидетелстваната се очертават
съществени дефицити на незрялост, които кореспондират с основните когнитивни и
интелектуални дефицити. Личността на М. се характеризира с изразена внушаемост
и манипулируемост, които способстват за лесното й попадане под чуждо влияние
или превръщането й в жертва. Плаха, изпълнителна и подчиняема/особено при
агресивно внесени към нея изисквания/. М. е преживяла остра стресова реакция с
реален страх за сигурността й, уплаха за живота й, повишена тревожност,
физическа болка. У освидетелстваната в дните след инцидента, случилото се
продължава да предизвиква вътрешен дискомфорт с повишена тревожност и
напрежение, мисловна фиксираност към преживяното, страхове за настоящето и
бъдещето/да не се случи подобен инцидент/, симптом характерен за Кратка
адапционна реакция. Освидетелстваната страда от лека умствена изостаналост, но
състоянието не й пречи да разбира свойството и значението на извършеното и
възможността да ръководи постъпките си. Интелектуално - паметовите способности
на М. не са засегнати от някакъв болестен процес. Тя е могла и може правилно да
възприема фактите, които са от значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях, както и да участва в наказателния процес със защитник.
В проведеното на
15.06.2021г. изслушване пред съда вещите лица заявяват, че експертизите за
състоянието на М. са съставени само по писмени данни. Но при изслушване на
показанията на свид. М. в същото съдебно заседание, вещите лица към
момента не намират белези на значителна умствена
изостаналост, няма данни за изостаналост. В останалата част, относно възникване
на остра стресова реакция, преживян остър дистрес и последващи оплаквания, вещите лица
потвърждават заключението. На въпрос дали считат, че грешно посочената в съдебното заседание от пострадалата М. дата
на деянието се дължи на някакъв
дефицит, вещите лица отговарят, че такава грешка е възможна, тъй като
интелектуалният капацитет на пострадалата не е особено висок.
Според заключението
на назначената по отношение на подс. Б. комплексна съдебно - психиатрична
и психологична експертиза изготвена от
д-р Т. и психиатър Б.: Освидетелстваният Б. е психично здрав. Личността на
подсъдимият е с прагматична ориентация свързана със задоволяване на
потребителските потребности в личен план и на семейството си. В тази насока е
склонен към възползване от ситуации, понякога със социално неприемлив
поведенчески модел, склонен да неглижира общоприетите норми. Подс. Б. има
умения за бърз контакт, спонтанност, инициативност, изобретателност, дори
чаровност, като дори успява да спечели симпатии и подкрепа, най-често
използвайки ги с манипулативна цел и за лична облага. Ограничената възможност
за дълбока и трайна емоционална
обвързаност с околните го правят рационално присъстващ в ситуациите, с
готовност дори за краен избор на поведение при липса на резонанс към
последиците или потърпевшите. В ситуации, които го засягат лично, както и в
моменти на оневиняване, Б. би могъл съзнателно да изкриви, изопачи факти и
данни с цел лична изгода.
Според заключението
на назначената съдебномедицинска експертиза: - Установена е стара дефлорация на
девствената ципа, с давност над един месец, чието анатомично устройство
позволява извършването на полов акт без допълнителни разкъсвания. Установени са
и ожулвания по гръдния кош, резултат тангенционално действие на твърди, ръбести
предмети, каквито биха могли да бъдат от човешки нокти. Установените увреждания
са обусловили болка и страдание, без разстройство на здравето.
В съдебно заседание пострадалата М. потвърждава обвинителната теза в
обвинителния акт. Категорично заявява, че била „насилена“ от Б., който съблякъл
дрехите й, ударил я по лицето и по тялото, заплашил я, че ще я убие , съборил я
по гръб на леглото и осъществил полов акт с нея, който продължил около половин
час. „Той като свършил я намокрил.“ Пред съда пострадалата заявява, че владее
български език, което се установи по
категоричен начин от изслушването,
категорично заявява, че е не е изпадала в безсъзнание, помни всичко от
случилото се. Заявява, че след това й станало лошо и припаднала. Също така
заявява, че никога не е спала в една стая с жена на име А..
Нейните показания се потвърждават от показанията на свид.К., която заявява,
че М. й се оплакала, че А. я изнасилил. След това пострадалата подала жалба.
Показанията на свид. И. К.,***, установяват факта, че пострадалата М. е
живяла няколко месеца в едно домакинство с подс. Б.. После напуснала селото. В
същата насока са показанията на свидетелите Й. С. и В. М..
Свид. Б. И., във фактическо съжителство с подсъдимия, твърди, че след като
празнували въпросната вечер, през цялата нощ А.Б. бил в стаята с нея, докато пострадалата била в
друга стая.
Свид. Г. Д., брат на подсъдимия, работил дълго време в чужбина. При
завръщането си „видял един път“
пострадалата да спи „в едно салонче“ в къщата на подс. А. Б..
Свид. А.И., във фактическо съжителство с брата на подсъдимия Д., заявява,
че живеели в едно домакинство с А.Б.. Свидетелката живеела в една стая с
пострадалата и подсъдимият не я бил посещавал.
Показанията на свидетелите И. А., П. П. и А. К. касаят единствено пребиваването
на пострадалата при Ф.Р. Ф. ***.
В обясненията си подс. А. Б. не отрича, че пострадалата
живяла с него в едно домакинство, като твърди, че изобщо не е осъществявал
полов контакт с нея.
Показанията на пострадалата А.М., дадени в хода на
съдебното следствие и пред съдия на досъдебното
производство, се потвърждават от приложените заключения по назначените съдебно психиатрични, психологични, медицински
експертизи, както и от гласните
доказателства по делото, събрани чрез разпит на свид. А.К..
Тези гласни
доказателства са еднопосочни, логични и взаимнодопълващи се. От показанията на
свид. К. по безсъмнен начин е установено, че М. е разказала, че била изнасилена от подс.
Б.. Споделила и страха си от него.
Показанията на свидетелите И. К.
Й. С. и В. М. посочват мястото и времето, през което М. е живяла в дома на подс. Б., където било
извършено инкриминираното деяние.
Съгласно заключенията по назначените две комплексни СППЕ М.
е преживяла остра стресова реакция с реален страх за сигурността й, уплаха за
живота й, повишена тревожност, физическа болка. У освидетелстваната в дните
след инцидента, случилото се продължава да предизвиква вътрешен дискомфорт с
повишена тревожност и напрежение, мисловна фиксираност към преживяното,
страхове за настоящето и бъдещето/да не се случи подобен инцидент/, симптом
характерен за Кратка адапционна реакция. В съдебно заседание вещото лице д-р С.
отговаря, че пострадалите от такова престъпление – изнасилване, стават
тревожни, суетливи, в невъзможност да вземат правилни решения. Категорична е,
че такива признаци се наблюдават у пострадалата М.. При анализ на
доказателствата съдът приема, че срещу пострадалата е използвана точно толкова
сила и въздействие, колкото е необходимо за сломяване съпротивата й. Съдът
отчита също и обстоятелството, че според заключението на назначената комплексна
експертиза при подсъдимия не се установява протичащо душевно заболяване. Както
при извършване на деянието, така и понастоящем Б. не е бил в състояние на
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. При него няма и
интелектуална непълноценност и следователно към времето на деянието е бил в
състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи
действията си.
По
съдебно-медицинската експертиза е установена е стара дефлорация на девствената ципа, с давност
над един месец, чието анатомично устройство позволява извършването на полов акт
без допълнителни разкъсвания. Установени са също така и ожулвания по гръдния кош, резултат
тангенционално действие на твърди, ръбести предмети, както сочи в показанията си
пострадалата, че била удряна в областта
на гърдите от подс. Б. по време на инкриминираното деяние.
Заключенията на вещите лица по експертизите по делото
потвърждават показанията на пострадалата А. М., че срещу личността ѝ е
било извършено процесното посегателство.
Приложените по делото веществени доказателства потвърждават
показанията на пострадалата относно
дрехите, с които била
облечена на инкриминираната
дата.
Поради това неоснователни са твърденията на подс. Б., че той не бил извършвал никакъв полов акт с
пострадалата, като обясненията и
твърденията му следва да се приемат единствено като защитна теза.
Показанията на свидетелите Б. И.,
във фактическо съжителство с подсъдимия, и А.И.,
във фактическо съжителство с брата на подсъдимия Г. Д., са опровергават по категоричен и несъмнен начин от останалите
доказателства по делото, които обосновават обвинителната теза на
обвинителния акт. Освен това
двете свидетелки са явно заинтересовани от изхода на делото, поради
близките си отношения с подсъдимия, и в техните показания прозират обичайните в
такива случаи пристрастия и стремеж към оневиняване на подсъдимия.
От приложените по делото доказателства съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
С гореописаната си деятелност подс. А.Б. е осъществил състав на престъпление
по чл. 152, ал.ІІІ, т.5 във вр. с ал.І, т.2, във вр. с чл. 29, ал.І, б.”А” и
б.“Б“ от НК, като на 01.02.2016г. в с. В, общ. Г.Т., обл. Д., при условията на
опасен рецидив, се съвкупил с лице от женски пол – А.С.М. с ЕГН - ********** ***,
като я принудил към това със сила и заплашване.
От обективна страна обектът на
престъплението е половата неприкосновеност на личността. Изпълнителното деяние
е реализирано, чрез конкретни действия свързани с удовлетворяване на половите
желания и осъществяване на полов акт против волята на лицето, като е употребено
сила и заплашване. В настоящия случай употребата на сила и заплашване е част от
изпълнителното деяние, като насилието несъмнено е насочено към постигане на
целта – съвкуплението. В процесния случай принудата е била упражнена с цел да се извърши
съвкупление и е употребена сила и
заплашване с тази цел. Подсъдимият
Б. съборил
М. на леглото по гръб. Започнал да съблича дрехите й, при което тя се
съпротивлявала, бутала го с ръце, с крака, а той започнал да й удря шамари по
главата, а с юмруци я удрял в хълбоците. Издърпал долнището на анцуга й с
бикините. М. си свила краката, но не могла да му попречи, плачейки му казвала,
че не иска да прави секс с него. Б. легнал върху нея, като и говорел, че ще я
убие. Казвал ѝ да мълчи, за да не чуе жена му и продължил да я удря.
Многократно прониквал, докато М. плачела и му казвала, че й е много лошо. За
сломяване съпротивата на пострадалата е помогнало и физическото надмощие на подсъдимия,
тъй като Б. физически значително превъзхождал жертвата си и констатирания у нея
интелектуален дефицит, липсата на възможност да се справя с такива критични
ситуации.
Субектът на това престъпление –
изнасилване, може да бъде само лице от мъжки пол защото единствено то е в
състояние да осъществи съвкупление с лице от женски пол. В случая подс. Б. е
пълнолетно наказателно отговорно лице, което разбира свойството и значението на
извършеното. Съдът намира за безспорно
установено, че подс. Б. е осъществил полов акт с пострадалата. Това
обстоятелство се подкрепя от събраните гласни доказателства, заключенията на
назначените съдебномедицинска и съдебнопсихитрични експертизи. Съдът приема, че
извършване на съвкупление от подс. Б. е осъществен против волята на
пострадалата М.. Върху нея е употребено насилие в двете му проявни форми – сила
и заплашване. Заплахата се изразява, както в обстоятелството, че към нея са
отправени думи застрашаващи живота - казал ѝ, че ще я убие и да мълчи за
да не чуе жена му, така
и в конкретно предприети действия даващи основание М. да възприеме, че тези
заплахи могат да бъдат и ще бъдат реализирани – събличането й насила, нанасяне
на удари. Употребената сила се изразява в нанасяне удари по тялото с юмруци,
удряне по главата с шамари. Упражнената принуда не е била самоцелна, а целяща
сломяване на съпротивата на пострадалата, за да се съвкупи с нея. В случая
използваната принуда като интензитет следва да се преценява и на фона на
останалите доказателства. Обстоятелството, че физическото надмощие на
подсъдимия, тъй като физически значително превъзхождал жертвата си и
констатирания у нея интелектуален дефицит, липсата на възможност да се справя с
такива критични ситуации, предполага, че действия и с по нисък интензитет биха
сломили съпротивата на пострадалата. За извършеното над пострадалата М. насилие
говори и обстоятелството за психическото й състояние непосредствено след
извършване на деянието. В този смисъл са заключенията на назначените комплексни
експертизи са категорични.
С
оглед предходната престъпна деятелност на подс. Б. – осъждан е осем пъти,
деянието е извършено при условията на опасен рецидив, предвид което налице са
основания за квалифициране на деянието при условията чл. 152, ал.ІІІ, т.5 във
вр. с ал.І, т.2, във вр. с чл. 29, ал.І, б.”А” и б.“Б“ от НК.
От субективна страна: Деянието е
извършено от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. І от НК, като същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Съгласно горепосоченото
експертно заключение същият по време на извършване на деянието е бил в състояние
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в
смисъла на чл. 33 от НК.
Причини за извършване на същото са липса
на гражданско правосъзнание и морални задръжки,
незачитане на правовия ред в Република България.
С оглед горното подсъдимият А.Б. от обективна
и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 152, ал.ІІІ, т.5 във вр. с
ал.І, т.2, във вр. с чл. 29, ал.І, б.”А” и б.“Б“ от НК.
Съдът не споделя становището на защитата за
неясна фактическа обстановка. От събраните гласни и писмени доказателства
безспорно и категорично се доказва времето и мястото на извършеното деяние. Обстоятелството,
че няма пряк свидетел на извършване на престъпното деяние не води до логичния
извод, че такова не е осъществено от подс. Б., точно обратното – анализа на
всички събрани доказателства водят до категоричния извод, че подсъдимия е
осъществил престъпния състав на вмененото му престъпление. Ноторен факт е, че
при осъществяване на този тип престъпления много рядко са случаите на преки
свидетели на тяхното извършване. Безспорен е и факта, че подсъдимият и съжителствата
с него – свид.Б. И., са опитали да
повлияят на пострадалата М. да не съобщава на полицията за случилото се и да не
подава жалба. Пострадалата под страх от саморазправа с нея напуснала област Д.
и се преместила да живее в населено място неизвестно за пдсъдимия и неговото
многобройно семейство. Опита за въздействие върху пострадалата се доказва не
само от нейните показания, а и от показанията на свид. К.. Заключенията от
назначените експертизи – комплексни съдебно псхиатрични и психологични, са
категорични и кореспондират с кредитираните гласни доказателства. Категорично
се доказва, че срещу пострадалата е използвана е точно толкова сила и
въздействие, колкото е необходимо за сломяване съпротивата й, и осъществяване
на престъпното деяние.
Индивидуализация на наказанието, съгласно чл.
54 от НК:
Предвиденото наказание за извършеното
престъпление по чл. 152, ал.ІІІ, т.5 във вр. с ал.І, т.2, във вр. с чл. 29,
ал.І, б.”А” и б.“Б“ от НК е съответно лишаване от свобода от 3 до 15 години.
При индивидуализация на наказанието съдът взе
предвид следните и единствени смекчаващи вината обстоятелства: липса на водени
досъдебни наказателни производства по отношение на подсъдимия към момента на
извършване на деянието и към настоящия момент. Деянието е извършено от подс. Б.
при лек превес на отегчаващи вината обстоятелства: осем предходни
осъждания, дързост и цинизъм при
осъществяване на деянието /съпругата му е спала в съседно помещение,
пострадалата и брат му са искали да се оженят/,
лоши характеристични данни. Като
взе гореизложеното предвид, че смекчаващи вината обстоятелства са нито
многобройни, нито изключителни, съдът намира, че наказанието не следва да се
индивидуализира при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Извършването на
процесното деяние води до логичния извод, че наказанията наложени по двете
предходните осъждания на подс. Б. не са изпълнили целите си относно
индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл. 36, ал. І от НК. Като
взе предвид гореизложеното съдът намира, че наказанието следва да се
индивидуализира при условията на чл. 54 от НК, като наказанието следва да бъде
определено малко над минималния размер, а именно четири години лишаване от свобода. Така наложено,
същото съответства в пълна степен на степента на обществена опасност на
извършеното престъпление и на дееца и на целите на индивидуалната и генералната
превенция, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.
Съдът констатира, че не са налице
материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. І от НК, предвид на предходните
осъждания на лишаване от свобода на подсъдимия.
На основание чл. 57, ал.І, т.2 от ЗИНЗС съдът
е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл.59, ал.І от НК съдът е
приспаднал на подсъдимия А.Б., от определеното наказание времето, през което
същият е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража” начиная от
26.02.2016г. до 25.10.2016г.
На осн. чл.25 във вр. с чл.23 от НК съдът
определи на подс. А.А.Б., общо
наказание между наказанието от четири години лишаване от свобода по
настоящата присъда и наложеното
наказание от пет месеца лишаване от свобода по присъда по НОХД №420/2017г. на
РС Г.Т., като определя за изтърпяване по-тежкото наказание четири години
лишаване от свобода, което да се изтърпи на основание чл. 57, ал.І, т.2 от ЗИНЗС при
първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание, като е приспаднато от определеното общо наказание изтърпяното
наказание лишаване от свобода, наложено по присъда по НОХД №420/2017г. на РС Г.Т..
На основание чл. чл.189, ал.ІІІ от НПК,
подсъдимия Б. следва да заплати 1397.94лева/хиляда триста деветдесет и седем лева
и деветдесет и четири стотинки/ по сметка на ОД на МВР – Д. и
1849.18лева/хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и осемнадесет стотинки/
по сметка на Районен съд – Г.Т..
На основание чл.111, ал.І от НПК съдът постанови след привеждане на присъдата в изпълнение приложените 1бр. цветна олекотена
завивка, 1бр. черно - бял клин, 1бр. бял чаршаф, 1бр. одеяло, да бъдат
унищожени поради тяхната непригодност.
Председател :