Р Е Ш Е Н И Е

 

 гр. Монтана. 02.02.2011г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, пети граждански състав в открито заседание на 11.01.2011г. в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгения Петкова

 

при секретаря Н.И., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 380 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Искът е за развод с пр. осн. чл. 49, ал. 1 от СК.

 Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.

 Ищецът Н.Т.Н. твърди в исковата си молба, че с ответницата сключили граждански брак на 24.10.1993г. в гр. Монтана, от който нямат деца и общо имущество. От месец януари 1997 г. не живеят заедно. Ответницата живее в гр. София на посочен в исковата молба адрес. Желаят да бъде прекратен брака им като съдът не се произнася относно вината за развода. След дадени от съда указания с допълнителна молба пояснява, че нямат семейно жилище и че няма претенции за фамилното й име след развода. Не претендира за издръжка и разноски по делото.

 Ответницата ДИАНА Т.Н. не е подала писмен отговор съобразно връченото й съобщение по чл. 131 от ГПК, получено лично от нея след изпълнение на процедурата по чл. 47 относно връчване чрез залепване на уведомление. Същата не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по исковата молба.

 Доказателствата са писмени.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становището на ищеца и съобр. чл. 235 от ГПК приема следното:

 Страните сключили граждански брак на 24.10.1993г. в гр. Монтана, с Акт № 0294 от същата дата, от който нямат деца. От месец януари 1997 г. не живеят заедно и са във фактическа раздяла. Ответницата живее в гр. София на посочен в исковата молба адрес, който след служебна справка по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009 г. на МРРБ се установи, че е съвпада с регистрирания й постоянен и настоящ адрес. Съдът приема като неоспорени заявените от ищеца факти относно продължителната им фактическа раздяла, през който период не са се събирали и живели като съпрузи.

 С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, довело на практика до онзи дисбаланс в брачните отношения между съпрузите, при който съществуването на семейството е станало само една ненужна формалност. Поведението им обективира извода за неизпълнение от тяхна страна на задължения, каквито Законът и добрите нрави изискват от съпрузите. То е причина за състоянието на брака и за настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство по смисъла на чл. 49 ал. 1 СК. Ето защо следва да бъде допуснат развода без произнасяне относно вината с оглед на това, че няма заявено искане от съпрузите.

 В случая не се разглеждат исковете по чл. 322, ал. 2 от ГПК- за упражняване на родителски права, издръжка на деца и лични отношения с оглед заявеното в исковата молба, че от брака няма деца.

 Няма данни за семейно жилище и претенции за ползване на такова. От представеното удостоверение за граждански брак е видно, че съпругата не е променяла предбрачното си фамилно си име “Н.”, което остава и след развода.

 С оглед Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъдат определени дължимите такива. Молителят следва да заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана сумата 25, 00 лв- държ. такса за развода и 5.00 лв- държ. такса при служебно издаване на изпълнителен лист /при завеждане на исковата молба е представена вн. бележка за сумата 25, 00 лв- такса/.

 Водим от горното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

 ДОПУСКА РАЗВОД между Н.Т.Н. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и ДИАНА Т.Н. с ЕГН xxxxxxxxxx, с постоянен и настоящ адрес xxx, район 09-Лозенец, ул. Лозенска планина № 25А и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен с Акт № 0294 на 24.10.1993г. в гр. Монтана, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в същия.

 Съпрузите не са поискали произнасяне относно вината за разстройството на брака.

 От брака няма деца и не се разглеждат исковете за упражняване на родителски права, издръжка на деца и лични отношения.

 Няма данни за семейно жилище и претенции за ползване на такова.

 Съпругата не е променяла предбрачното си фамилно си име “Н.”, което остава и след развода.

 Осъжда Н.Т.Н. / адрес и ЕГН по-горе/ да заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана сумата 25.00лв-държ. такса за развода и 5.00 лв- държ. такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: