Решение по дело №5518/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 577
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20193110205518
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                                577/10.4.2020г.

                                            

 

 

 

 

 

В  ИМЕТО  Н А  НАРОДА

 

 

 

 Варненски Районен съд в публично  заседание на деветнадесети февруари  две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

Секретар  Петранка  Петрова

като разгледа докладваното от съдията  АНД № 5518 /2019  год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

          Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Производството по делото е образувано въз основа на жалба от А.И.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***. Манастирски рид БДЧ 517 – 1 379,  против   Наказателно  постановление № 16-0819-006915/ 12.01.2017 г. на Началник  група към ОД МВР-Варна, Секро  „ПП“, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание – Глоба в размер на 150 лв.за нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2  от ЗДвП му е наложено административно наказание – Глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП .

 

Жалбоподателят А.И.Ч., редовно призован, не се явява и не се представлява.

 

         Административно - наказващият орган, редовно призован, се  представлява от ю.к.Л.. В пледоарията си по същество счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юристконсулстко възнаграждение.

 

               Жалбата е подадена в седмодневен, предвидения от закона изискуем преклузивен срок, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган , поради което е процесуално допустима и редовна.

 

               Съдът, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства, намира за установено от фактическа страна следното :

 

               На  30.11.2016 година, около 14,00 часа св. Е.Г. и Л.М. .- мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна, получили сигнал от ОДЧ при ОД МВР – Варна за настъпило ПТП  в гр.Варна, на паркинга на  Пфое-Мол“.

 

               В хода на проверката св.Г. и св.М.. установили, че възз.Ч. ***, на паркинга на  Пфое-Мол“ управлявал собствения си лек автомобил марка „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № В 70-60 РА, като отклонявайки се вдясно по платното за движение не осигурява достатъчно странично разстояние и блъска паркирания от дясната му страна лек автомобил марка „Мерцедес Е 220“ с рег.№ В 00-90 ВС  и станал причина за настъпилото  ПТП с материални щети по двата автомобила. Не носи КТ или АУАН  към  СУМПС.

 

              При така описаната фактическа обстановка и след прякото разкриване на извършителят на адм.нарушение, св. Г.  издал АУАН серия Г, бланков № 814496 /30.11.2016 г. против А.И.Ч., в който описал фактическата обстановка.  Въз основа на издаденият АУАН АНО издал процесното НП, в което изцяло възприел фактическата обстановка и правните констатации, отразени в акта.

 

                Възпроизведените с гласни доказателствени средства –разпити  на свидетелите по време на съдебното следствие – показанията им се открояват с последователност, непротиворечивост,логическа обоснованост  и с подчертана убедителност, поради което съдът ги кредитира, като достоверни и обективно дадени. С така дадените показания свидетелите изпълниха отредените им от закона функции да възпроизвеждат доказателства.

 

                  Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

                 Съдът изпълни задълженията си и извърши служебна проверка, в хода на която установи.  Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба от лице, носител на активна процесуална легитимация, пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което същата се счита процесуално допустима.

 

                    Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

 

                      Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в съответствие с материалните норми, съдът намира: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя на 19.11.2019 г. съгласно отбелязването направено в текста на НП.

                          За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника. Съдът прецени обаче, че неправилно е приложена санкционната норма на Закона за движение по пътищата.

                     Събраните по делото доказателства – АНП и възпроизведените от гласните доказателствени средства, ясно и напълно обосновават извода, че се касае за деяние, което представлява нарушение по ЗДвП, извършено е от жалбоподателя, извършено е виновно, правилно е ангажирана административно наказателната отговорност.  Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, от ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“.

Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП в частта, с което е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100, 00 лева на основание чл. чл. 179, ал.2, вр.ал.1, т.5 от ЗДвП от ЗДвП за нарушение на  чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, няма да се спира на това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателя или не. Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

 В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби посочени в акта и в НП, които са били нарушени и основанието за налагане на административното наказание. В конкретния случай има разминаване между основанието за налагане на административното наказание и размерът на това наказание. В тази връзка разпоредбата на чл. чл. 179, ал.2 от ЗДвП е конкретна, че размерът на наказанието за извършено нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП е 200 лева. Наказанието не е посочено в закона като минимален и максимален размер , а като фиксиран такъв и в този смисъл законодателят не е предоставил преценка на АНО за налагане на по-леко наказание. Налагайки по-леко наказание от предписаното в законовата разпоредба, АНО е нарушил процесуалните правила и доколкото настоящата съдебна инстанция няма право да влошава положението на жалбоподателя , НП следва да бъде отменено поради неправилно приложение на закона. Посоченият  порок на НП е достатъчно сериозно основание за отмяна на НП без съдът да се произнася по съществото на спора.

     По отношение на  нарушенито по чл. 100,ал. 1, т.1  ЗДвП:

         В тази част съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, а НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

         Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: контролния талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство .

         От обективна страна А.И.Ч. е нарушил посочената разпоредба, тъй като на посочените в наказателното постановление време и място не е носил  контролния талон към него към свидетелство за управление на МПС.

         Деянието е  извършено при форма на вината пряк умисъл, което се извежда от обективно установените действия на водача.

 

         Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.

         Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2  ЗДвП предвижда наказание в размер на 10 /десет/ лв. за водачи, които не носят  контролен талон към съответното свидетелство за управление на МПС.

         Поради това, че предвиденото наказание е във фиксиран размер, съдът намира, че не следва да обсъжда неговата справедливост.

         По изложените съображения наказателното постановление в тази му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

   Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,съдът:

 

Р   Е   Ш   И :

 

              ОТМЕНЯ  НП № 16-0819-006915/ 12.01.2017 год. на Началник  група към ОД МВР - Варна, Сектор  „ПП“, в ЧАСТА с  което на  А.И.Ч., ЕГН: **********,  адрес: ***. Манастирски рид БДЧ 517 – 1 379,   на основание чл. 179,  ал.2,  вр.  чл.179,  ал.1,  т.5  от ЗДвП  му  е  наложено  административно  наказание – „Глоба“  в  размер  на 150 /сто и петдесет/  лв. за  нарушение  на  чл.25,  ал.1  ЗДвП. като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

             ПОТВЪРЖДАВА НП № 16-0819-006915/ 12.01.2017 год. на Началник  група към ОД МВР - Варна, Сектор  „ПП“, в ЧАСТА с  което на  А.И.Ч., ЕГН: **********,  адрес: ***. Манастирски рид БДЧ 517 – 1 379,   на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2  от ЗДвП му е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 10.00 /десет/  лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

             Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ:……..