Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 184 11.06.20 . година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.Т ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 4 юни……………..……………….…20
. година,
в публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар ………Стойка
Стоилова………..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………,
като разгледа докладваното
от……съдията В. МИШОВА…….в.гр.д. № 1155….по описа за 20 .……...……...година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от М.Г.Б., против решение № 1300 от
11.12.2018 г., постановено по гр.д. № 3944/2015 г. на С. районен съд, с което
допуснатия до делба имот е изнесен на публична продан.
Във въззивната
жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на
районния съд за неоснователност на претенцията на въззивницата
(ответница в първоинстанционното производство) за
възлагане на имота на основание чл.349, ал.1 ГПК или по чл.349, ал.2 ГПК.
Твърди, че ищцовото дружество е придобило идеални
части от имота на публична продан, но това било станало, след като за нея били
налице вече предпоставките на чл.349, ал.1 и 2 ГПК, тъй като съпругът й е
починал на 30.04.2000 г. Счита, че релевантните за делото факти са, че имотът е
бил СИО, прекратена със смъртта на съпруга й; че имотът представлява жилище и че
тя не разполага с друго такова и не го е напускала от придобиването му до
настоящия момент. Тъй като няма къде да живее, ако имотът бъде изнесен на
публична продан, счита, че посочената разпоредба на закона е приложима точно за
такива случаи. Счита за ирелевантни по отношение на
възможността делбеният имот да й бъде възложен
фактите и обстоятелства, настъпили по отношение на дела в съсобствеността на
имота, притежаван след смъртта на съпруга й от другия наследник, и промените в
притежаването на този дял. Тези факти не били съобразени от съда и не били
обсъдени въобще, поради което неправилно той бил приел, че е налице комбинирана
съсобственост по отношение на процесния имот. Тези
промени били настъпили извън нейния контрол, поради което не би могла да се приеме
тезата на съда, че имотът не може да й се възложи. Счита, че ищецът е този,
който е следвало да държи сметка при встъпването си в съсобствеността, че
другият съделител е преживял съпруг, че имотът е бил
СИО в голямата си част, както и че това е единственото жилище на преживялата
съпруга. Встъпвайки в съсобствеността в по-късен етап, когато е било налице
правото на ответницата да иска възлагане на имота, ищецът доброволно се е
съгласил да поеме риска на това възлагане. Той не би бил ощетен по никакъв начин,
тъй като ще получи пазарната цена на квотата си. Моли, съдът да постанови
решение, с което да отмени обжалваното и да й възложи допуснатия до делба имот.
Въззиваемият “И.“ ООД оспорва жалбата. Твърди се, че процесният имот бил неподеляем и
че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост е основание за
приложението на чл.349, ал.2 ГПК, а в случая съсобствеността възникнала в
резултат на комбинация от няколко юридически факта. Неприложима била и
разпоредбата на чл.349, ал.1 ГПК, тъй като нямало родени от брака деца, по
отношение на които упражняването на родителските права да е предоставено на
преживялата съпруга. Счита, че единственият начин за ликвидиране на
съсобствеността е имотът да бъде изнесен на публична продан.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.
Производството е за делба и е във
втората си фаза. С решение № 73/15.1.20.
г., изменено с решение № 139 от 24.04.2018 г. по в.гр.д. № 1057/2018 г. по описа на ОС-Стара Загора, между страните по делото е допусната съдебна делба
на недвижим имот – самостоятелен обект
в сграда, представляващ
апартамент № 28, разположен на 8 етаж
от жилищната сграда, находяща се в гр.С., на бул.Р., № ., със
застроена площ от 86,07 кв.м, състоящ
се от кухня-столова, дневна,
две спални, сервизни
помещения, с граници ни жилището:
от изток - двор: от запад - улица и апартамент № .;
от север - апартамент от другия вход и от юг -
апартамент № ., който самостоятелен обект е с идентификатор № 68850.514.296.1.49 и със съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж-: обект
№ 68850.514.296.1.48 и обект № 68850.514.296.1. .:
под обекта: обект №
68850.514.296.1.45 и над обекта: няма.
заедно с прилежащото му избено помещение № 2, със застроена площ от 5.91 кв.м,
с граници: от изток мазе №
3: от запад улица: от север- коридор и от юг мазе № ., и таванско
помещение № 31, със застроена площ
от 5,91 кв. м, с граници: от изток
- таван № .: от запад - улица: от север- коридор и таван № 30 и от юг- таван № ., заедно с 1.381 % ид. ч. от общите
части на сграда и от правото
на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № 68850.514.296 по кадастралната
карта и кадастралните регистри
на гр.С., одобрени със заповед № РД -18-65 от 30.05.2008 год. на изпълнителния директор на Агенцията
по геодезия, картография и кадастър. Делбата е допусната
при квоти: 9091/24182 ид. ч. за “И.“ ООД и 15091/24182 ид. ч. за М.Г.Б..
От заключението на назначената от първоинстанционния
съд съдебно-техническа експертиза се установява, че
допуснатият до делба имот е неподеляем и не могат да
се обособят самостоятелни обекти съобразно дяловете на страните без значителни
преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване
строителните правила и норми. Средната пазарна експертна оценка на имота е в
размер на 78600 лв.
Първоинстанционният
съд е приел, че не е възможно извършването на делба, като в дял на всеки от съделителите да се постави реален дял от допуснатия до
делба недвижим имот. По предявените от ответницата претенции за възлагане е
приел, че в настоящия случай
съсобствеността е комбинирана (смесена), защото е възникнала в резултат на
повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност със
смъртта на единия от съпрузите, наследяване и сделка за част от имота. Приел е,
че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под
хипотезата на чл. 349, ал.2 ГПК и че делбата следва да се извърши чрез изнасяне
имота на публична продан. Приел е, че не е приложима и разпоредбата на чл. 349, ал.1 ГПК, тъй като на преживелия съпруг не
са предоставени упражняване на родителски права по отношение на децата от
брака.
По делото не е спорно, че съсобствеността върху процесния недвижим имот е възникнала в резултат на два
юридически факта – прекратена съпружеска имуществена общност със смъртта на
съпруга на въззивницата и покупко-продажба на част от
имота, извършена при публична продан. Спорен е моментът, към който следва да се
преценява наличието на предпоставките за възлагане на имота, като становището
на въззивницата е, че за нея това е моментът на
смъртта на съпруга й Б. Н. Б., починал на 30.04.2000 г. Ирелевантна
за възможността делбеният имот да й бъде възложен
била последващата промяна в съсобствеността, тъй като тя по никакъв начин не е
засегнала дела й – той не е бил обект на правни сделки. Счита, че
предпоставките по чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК за възлагане на имота са възникнали и
съществуват непроменени до настоящия момент.
Въззивният съд намира това
становище за несъстоятелно и съображенията за това са следните:
В
първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускането на
делбата съделителката М.Г.Б. чрез процесуалния си представител
адв. Н. Г. е заявила претенция за възлагане на имота.
Твърдяла е, че е преживяла съпруга, живее в жилището и не разполага с друго
такова. Правната квалификация на претенцията е по чл.349, ал.2 ГПК.
Правото да иска възлагане в дял може да се реализира в делбения процес, ако за претендиращия съделител
са налице всички материалноправни предпоставки, което
в случая не е така. Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК сочи,
че „ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в
него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов
дял, като дяловете на останалите съделители се
уравнят с други имоти или с пари“. В закона са формулира изчерпателно условията, на които
следва да отговаря заявилият възлагателна претенция съделител.
Тези условия са дадени кумулативно, което ще рече, че липсата на което и да е
от тях води до неоснователност на възлагателната претенция. Граматическото и
логическото тълкуване на правната норма налагат извода, че изискването „при
откриване на наследството“ изключва от обхвата на този способ за извършване на
делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на
наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с
възлагателна претенция няма качеството
на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството.
При нито една от хипотезите на съсобственост, възникнала в резултат на повече
от един юридически факт, съдът не може да извърши делбата на основание чл. 349,
ал. 2 ГПК. Комбинирана (смесена) съсобственост е съсобственост, възникнала в
резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена
общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. В тези
случаи делбата следва да се извърши чрез изнасяне имота на публична продан -
така ТР № 1/2004 г. на ОСГК.
По делото не е спорно, че
съсобствеността върху имота не е възникнала само в следствие на прекратяване на
съпружеската имуществена общност в следствие на смъртта на съпруга на въззивницата и наследяване (в който случай не съществува
смесена съсобственост), а е възникнала от проявлението на още един юридически
факт – извършената публична продан на придобития от другия наследник дял след
смъртта на наследодателя. Следователно, въпреки, че въззивницата
е придобила правото на собственост с прекратяването на съпружеската имуществена
общност и с наследяването на съпруга си, другият съделител,
който не е наследник, е придобил правото на собственост на друго, различно
основание след откриване на наследството. Моментът, в който се избира способа,
по който съсобствеността следва да бъде ликвидирана, е приключване на съдебното дирене във втората
фаза на делбата. Към този момент се преценява и наличието на предпоставките,
чието съществуване обосновава извод за възлагане на делбения
имот в някоя от хипотезите на чл.349, ал.1 и 2 ГПК. Затова няма никакво
значение обстоятелството, че преди въззиваемият да е
придобил имота, по отношение на въззивницата са били
налице предпоставките на чл.349, ал.2 ГПК. Освен това наличието на комбинирана
съсобственост се преценява спрямо целия имот, а не само спрямо дела на съделителя, който претендира възлагане. При наличие на комбинирана съсобственост
имотът не се възлага, а се изнася на публична продан.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че въззивната
жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд
правилно е определил единственият възможен способ за ликвидиране на съсобствеността,
поради което следва постановеното от него решение да бъде потвърдено. Въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за
възнаграждение за един адвокат в размер на 1 683,60 лв.
Воден от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1300 от 11.12.2018 г., постановено по гр.дело №
3944/2015 г. на С. районен съд.
ОСЪЖДА
М.Г.Б. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „И. ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. П., №., представлявано от управителя В. П. Т., ЕИК ….. сумата от 1 683,60 лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждение
за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: