№ 518
гр. В., 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20243100101790 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по искова молба от Б. В. А. с
ЕГН:**********, гр. В. ул. ** ПРОТИВ: ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ **, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и цена на иска
цена на иска 125 750 лева.
В исковата си молба ищеца твърди, че против него е образувано
Досъдебното производство с № 70/09.04.2013 год. на с постановление на
прокурор от Окръжна прокуратура гр. В..
На 22.04.2013 год. в жилището където е живеел е извършен обиск с
разрешение на съдия и е иззет компютърна конфигурация със залепен стикер с
текст „БГ **. С Решение на ВРС 21.02.2014 съдия Панева е разрешено
разкриване на банкова тайна.
На 10.02.2016 год. в 09.40 часа ищеца бил привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1от НК; чл.
255 ал.1 т.2 пр.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК и по чл. 172а ал.1 от НК.
Обвиненията са за „тежки" по смисъла на чл.93 от НК умишлени
престъпления. Против ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка".
На 19.02.2016 год. състав на ВОС с Определение № 171 по ЧНД №
1
231/2016 год. е допуснал обезпечение в полза на Държавата чрез налагане на
възбрана на недвижими имоти собственост на ищеца и е издадена
обезпечителна заповед.
На 23.05.2018 год., ищеца отново е привлечен като обвиняем, като са му
повдигнати три обвинения - по чл. 252 ал.2 пр.2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1 вр. чл.
20 ал.2 от НК; по чл. 172а ал.1 от НК и по чл. 253 ал.4 пр.1 вр. с ал.1 пр. 2 вр.
чл. 26 ал.1 от НК, които са за тежки умишлени престъпления.
Досъдебното производство е предявено за периода от 05.06.2018 год. до
27.06.2018 год. поради големия си обем.
На 19 ноември 2018 год., е публикувана статия със заглавие „93-
годишен лихвар шашна съдиите с алчността си". В статията се интерпретират
факти, залегнали в постановлението за привличане като обвиняем, за
предявяване на следствието и във връчения обвинителен акт.
На 13.11.2018 год. в електронния сайт „Vагпа24.bg" също е имало
публикация където ищеца се свързван с престъпна дейност.
Няколко дни след статията - на 23.11.2018 год. ищеца е предаден на съд
по образувано НОХД № 1252/2018 год. на ВОС. Постановена присъда е
отменена от Апелативен съд В. и делото бе върнато за ново разглеждане във
ВОС
През 2021 год. срещу ищеца бе внесен нов обвинителен акт, по който е
образувано НОХД № 918/2021 год.
С Присъда № 41/08.07.2022 г. на Варненският окръжен съд съдът е
оправдал ищеца за извършено престъпление по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр.
чл. 26 ал.1 вр. чл. 2.0 ал.2 от НК и по обвинението по чл. 255 ал.3 от НК.
По обвинението по чл.255 ал.1 т.2 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК е признат за
виновен и му бе наложено наказание.
По обвинението по 172а ал.1 от НК, съдът обяви, че деянието
представлява административно нарушение, но не му е наложил наказание
поради изтекъл давностен срок и също бях оправдан.
По повод на жалба и протест е постановена Присъда № 10/24.11.22 год.,
с която е потвърдена оправдателната присъда и е отменена
първоинстанционната присъда, а ищеца е оправдан и по повдигнатото и
поддържано обвинение за престъпление по чл. 255 ал.1 т.2 пр.2 вр. чл.26 ал.1
2
от НК .
С Решение № 241/03.07.2023 год. на ВКС е потвърдена присъда на
Апелативен съд В., което е решение окончателно.
Наказателното производство срещу ищеца е продължило от 22.04.2013
год. до 03.07.2023 год. - 10 години и 3 месеца.
Според ищеца нито едно процесуално действия не е отложено по негова
вина. Никога не е препятствал съд, прокуратура и полиция да извършват
процесуални действия.
Ищеца твърди, че незаконното обвинение се е отразило негативно на
здравето му. По време на делото е бил изолиран от съседи и приятели и дори
от децата си. По време на изключително дългото наказателно производство
ищеца имал множество здравословни проблеми.
След извършения в дома ми обиск ищеца разбрал, че има злокачествено
ново образование на кожата на долен крайник, включително тазобедрената
област - дясна подбедрица. Карциномът бил опериран, ищеца подложен на
рехабилитация. През 2018 год. от хистологично изследване ищеца установил
плоскоклетъчен вроговяващ карцином.
През 2020 год. бил приет в болница с локална инфекция на кожата и
подкожната тъкан, а през 2021 год. с открита рана на други части на
подбедрицата.
През 2018 год. ищеца постъпил в МБАЛ „ Света Анна - В. с хроничен
неспецифичен колит при изследванията и лечението се установило, че страда
дивертикулоза на дебелото черво, исхемичен колит и инфекциозен колит.
На 06.03.2019 год. е установено „хипертонично сърце без /застойна/
сърдечна недостатъчност".
На 08.04.2021 год. ищеца постъпил в „ МБАЛ „ Света Анна - В." с
диагноза остра дихателна недостатъчност първа степен и след лечение бил
изписан.
Ищеца твърди, че незаконното обвинение му е причинило
неимуществени вреди изразяващи се в тревожност, напрегнатост,
потиснатост, разконцентрираност, чувствал се обиден, уплашен за бъдещето
си и отмъщение на всички, които са имали интерес да бъде осъден. Не можел
да спи вечер, а дори и да заспивал сънувал кошмари. Непрекъснато мислех как
3
околните гледат на него като на подсъдим.
В съдебно заседание е въведено твърдение, че ищеца вследствие на
незаконното обвинение е загубил лекарската си практика.
С исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда да
постанови решение, с което:
ОСЪДИ ответника Прокуратура на Република България да му заплати
обезщетение за претърпените от мен неимуществени вреди по справедливост
в размер на 125 750 лева /сто и петдесет хиляди седемстотин и петдесет/ ведно
със законната лихва върху главницата считано от 08.07.2022 год. до
окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява, но се
представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа
иска, моли съда да го уважи, като й присъди разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
В отговора се твърди, че претендираното обезщетение за причинени
неимуществени вреди е завишен и не в съответствие с чл. 52 ЗЗД.
В отговора твърди, , че воденото срещу ищеца наказателно производство
е било за престъпления по чл. 252, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.
20 ,ал. 2 от НК; по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 172а,
ал. 1 от НК, но спрямо него /по ДП № 70/13 г. по описа на ОД на МВР - В./ е
била взета най- леката мярка за неотклонение - „подписка" в периода 10.02.16
год.- 26.09.2017 год. Според ответника тази мярка за неотклонение не е
оказала никакво отрицателно въздействие върху ежедневието на ищеца.
Воденото наказателно производство е без никакви отрицателни
последици върху социалния и финансов живот за ищеца.
Приложената към исковата молба публикация във в-к „Минаха години"
е от 19.11.2018 г. към, която дата досъдебното производство е било
приключено и се е намирало в Окръжен съд - В..
В мотивите към присъдите по НОХД № 1252/18 г. и № 918/21 г. по описа
4
на ОС - В., е посочено, че ищеца не оспорва фактите, изложени от
Прокуратурата – относно, че е давал в заем суми, с лихви по тях, обезпечавани
с имоти, МПС и записи на заповеди, но не намира дейността си за
укорима/престъпна.
Твърди, че е неоснователна претенцията срещу Прокуратурата за
възмездяване на причинени от публикацията вреди.
Доказателства, че воденото наказателно производство се е отразило
отрицателно върху здравословното състояние - физическо и психическо
според ответника няма. Липсват доказателства за твърдяната тревожност,
напрегнатост, потиснатост, разконцентрираност, обида, страх за бъдещето .
Според ответника не съществува връзка с воденето на наказателното
производство е и злокачественото заболяване, което ищецът е преживял.
Воденото наказателно производство не е и причина за заболяването на ищеца
от Ковид 19.
В исковата молба липсват твърдения действия или бездействия на
органи на Прокуратурата да са причина за забавяне на наказателното
производство.
В отговора се оспорва размера на претендираното обезщетение, като се
твръди, че исковата претенция е изключително завишена.
Оправдателната присъда срещу ищеца е влязла в сила на 03.07.2023 год.
и от този момент се дължи обезщетение за забава.
Моли съда да отхвърли иска, в евентуалност да намали претендираното
обезщетение.
В съдебно заседание ответника редовно призован представлява се от
прокурор в Окръжена прокуратура гр.В., който поддържа отговора оспорва
иска. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства взети поотделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Против ищеца е образувано ДП по преписка № 106/2013 год. на ОП-В.,
за извършено престъпление по чл. повдигнато обвинение по чл. 252 ал.2 пр.2
вр. ал.1, пр.1 от НК.
На 23.04.2013 год. е извършен обиск в жилището в което живее на ищеца
5
в гр.В. **, който обиск е разрешение на съдия при ВОС.
С решение на ВРС № 428/21.02.2014 год. е допуснато разкриване на
банковата тайна на ищеца
С постановление от 10.02.2016 год. по ДП № 70/2013 год. по описа на
ОД на МВР против ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл.252
ал.2 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за престъпление по чл.255 ал.1 т.2 пр.2
вр чл.26 ал.1 от НК и престъпление по чл.172а ал.1 от НК.
Спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
С определение № 171/19.02.2016 год. по ЧНД № 231/2016 год. на ВОС у
допуснато обезпечение на в полза на Държавата чрез налагане на
обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот собственост на ищеца.
С постановление от 23.05.2018 год. по ДП № 181/2017 год. по описа на
ОСлО ОП-В., против ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по
чл.252 ал.2 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 в вр. чл.20 ал.2 от НК, за престъпление
по чл.255 ал.3 вр.- ал.1 т.2 пр.2 вр чл.26 ал.1 от НК и престъпление по чл.172а
ал.1 от НК.
Спрямо ищеца не е променена мярката за неотклонение „Подписка“.
Разследването по ДП № 181/2017 год. на ОСООП-В. е предявено на
ищеца на 11.06.2018 год., на 21.06.2018 год.
В ОС-В. е внесен обвинителен акт против ищцата, по който е образувано
НОХД № 1252/2018 год. на ВОС.
С Присъда № 12/02.10.2020 год. по НОХД № 1252/2018 год. съдът е
признал ищеца за невинен и го е оправдал по повдигнатите обвинения.
Присъдата е отменена по реда на въззивния контрол с Решение №
78/20.08.2021 год. по ВНОХД № 17/2021 год. и е върнато за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанциония съд.
По НОХ№ № 1252/2018 год. са проведени общо 12 съдебни заседания,
като нито едно от тях не е отложено по вина на ищеца.
След връщане на делото на първоинстанционния съд ОС-В. е образувано
НОХД № 918/2021 год., по което са проведени общо 8 съдебни заседание. С
Присъда № 41/08.07.2022 год. на Варненският окръжен съд съдът е оправдал
ищеца за извършено престъпление по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1
6
вр. чл. 2.0 ал.2 от НК.
По обвинението по чл.255 ал.1 т.2 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК го е признал
за виновен и му е наложил наказание.
По обвинението по 172а ал.1 от НК, съдът обявил, че деянието
представлява административно нарушение, но не му налага наказание поради
изтекъл давностен срок.
По повод на жалба и протест е постановена Присъда № 10/24.11.22 год.,
с която е потвърдена оправдателната присъда в тази й част и е отменена
първоинстанционната осъдителна присъда, а ищеца е изцяло оправдан и по
повдигнатото и поддържано обвинение за престъпление по чл. 255 ал.1 т.2
пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК .
С Решение № 241/03.07.2023 год. на ВКС по наказателно дело №
73/2023 год. на III-то НО на ВКС на Република България е потвърдена
присъда на Апелативен съд В., което е решение окончателно.
Наказателното производство срещу ищеца е продължило от 22.04.2013
год. до 03.07.2023 год. - 10 години и 3 месеца.
Спрямо ищеца по време на водене на наказателното производство е бил
с мярка за неотклонение е взета на основание чл. 61 от НПК по вид
„Подписка".
Воденото наказателно производство против ищеца е започнало на
23.04.2013 год. от момента на извършване на обиск и изземване и е завършило
на 03.07.2023 год., с постановяване на Решение № 241/03.07.2023 год. по НД
№ 73/2023 год. на III-то НО на ВКС на Република България.
На 16.11.2018 година във вестник „Минаха години“ бр. 47/19.11.2018 год.
е публикувана статия със заглавия „ 93-годишен лихвар шашна съдиите с
алчността си“, в която статия се съобщава за ищеца на когото е изписано
името Б., като „лихвар“, даваща пари назаем от лихварство, от която дейност е
получил доход в размер на 13 270 лева.
Статията е препечатана в сайта „vагпа24.bg" от 13.11.2018 год.
На 10.11.2018 год. ищеца постъпил в УМБАЛ „ Света Марина - В. с
дигноза Дивертикулозис колонис. Колитис хроника. Ректорагия т.е. хроничен
неспецифичен колит при изследванията и лечението се установило, че страда
дивертикулоза на дебелото черво, исхемичен колит и инфекциозен колит.
7
На 06.03.2019 год. е установено „хипертонично сърце без /застойна/
сърдечна недостатъчност".
През 2020 год. бил приет в болница с локална инфекция на кожата и
подкожната тъкан, а през 2021 год. с открита рана на други части на
подбедрицата.
На 08.04.2021 год. ищеца постъпил в „ МБАЛ „ Света Анна - В." с
диагноза остра дихателна недостатъчност първа степен и след лечение бил
изписан.
През време на воденото наказателното преследване ищеца установил, че
има злокачествено образование на кожата на долен крайник, включително
тазобедрената област - дясна подбедрица /л.54/ и след хистологично
изследване / Патоморфологична лаборатория хистологично изследване
2311/2012/12.12.2018 год./ с диагноза „Плоскоклетъчен вроговяващ карценом.
Резекционни линии-без туморна инвазия.
Карциномът бил опериран /Епикриза от СБАЛОЗ Д-р Марко Антонов
Марков – В. ООД от 20.10.2021 год., а ищеца е подложен на рехабилитация.
По делото са разпитани свидетели св. С. и св. А., от показанията на
които съдът установи, че ищеца със съгласието на всички живеещи е направил
амбулаторна практика в жилището където живее, на тавана, на последния
етаж. Имал е посещение от болни, които да преглежда. Чул един ден тропот и
след това разбрал че полиция в влязла в кабинета и са взели компютъра и
други неща, може би документация някаква. Свидетеля твърди, че във
вестника излязла една статия, че той неправомерно преглежда пациентите,
възползва се от тях и потокът от пациенти секнал. Останал без средства.
Въпросната статия излязла година-две след обиска.
Според свидетелските показания на св. А. /внук на ищеца/ много се
отдръпнали чисто физически от ищеца, заради обвинението. Поради
обвинението значително се влошило здравословното му състояние. Ищеца се
затворил, станал „асоциален“. Имало публикация по адрес на ищеца. Във „В.
нюз“ пишело, че 93-годишен бивш доктор е давал пари на заем и лихварствал
от доста години, било написано името му, бил задържан и че ще бъде съден.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото
писмени доказателства, които кредитира изцяло. Съдът кредитира
8
показанията на разпитаните свидетели.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявен е осъдителен иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Исковата претенция е за обезщетение за причинените неимуществени
вреди от незаконно обвинение по ДП № 181/2017 на ОСО при ОП-В.,
предходен № 70/2013 год. по описа на ОД на МВР – В., НОХД № 1252/20118
год. по описа на Окръжен съд – В. преобразувано НОХД № 918/2021 год. на
Окръжен съд В., представляващи претърпени болки и страдания, които са
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички
причинените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна и държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице (чл.4 ЗОДОВ).
За да бъде уважен иска по чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, следва да се налице в
условията на кумулативност следните елементи от фактическия състав на
закона: 1/ наличието на обвинение спрямо ищеца за извършено престъпление;
2/ признаване, с влязъл в законна сила съдебен акт, че обвинението е
незаконно; 3/ претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и
страдания; 4/ наличие на причинно-следствена връзка между незаконното
обвинение и причинените вреди, която е пряката и непосредствената; 5/
размер на обезщетението за доказаните по вид и обем вреди.
В настоящия случай, доказани от представените писмени доказателства,
първите две предпоставки на разглежданото субективно право за
обезщетение, поради което тези обстоятелства се явяват доказани и изяснени.
В настоящия случай обвинението е незаконно, тъй като наказателното
производството против ищеца, по повдигнато обвинение за извършено
умишлено престъпление е приключило с окончателен съдебен акт, с който
ищеца е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения, тъй
като деянието й не съставлява престъпление.
9
С влизане в сила на окончателния съдебен акт Решение №
241/03.07.2023 год. по НД № 73/2023 год. на III-то НО на ВКС на Република
България, /влязъл в законна сила от датата на неговото постановяване/, с който
ищеца е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите обвинения, се
доказва че обвинението е „незаконно“.
В разглеждания случай против ищеца са повдигнати три обвинения, две
от тях за тежко умишлено престъпление, като по обвинение по чл.252 от НК
се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до десет години и глоба
от пет хиляди до десет хиляди лева, за престъплението по чл.255, ал. 3 от НК
наказание от три до осем години и конфискация на част или на цялото
имущество, а за престъплението по чл.172а от НК, в редакцията в ДВ, бр. 75 от
2006 г.) се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години и с глоба
до пет хиляди лева.
При кумулиране на наказанията при евентуални осъдителни присъди,
вероятността общото наказание определено на ищеца да е условно е
минимална т.е. вероятността наказанието лишаване от свобода да се търпи
ефективно е значителна
На доказване подлежат останалите три елемента от състава на
субективното право (вреди, причинна връзка и размер) и по тях, с оглед на
данните по делото, съдът намира следното:
Претенцията е за обезщетение за причинените неимуществените вреди
от незаконното обвинение.
Отговорността на държавата за неимуществени вреди от незаконното
обвинение по реда на ЗОДОВ е обективна, т. е. всяко едно незаконно
обвинение причинява неимуществени вреди изразяващи в претърпени болки и
страдания, вследствие на „незаконното обвинение“.
В конкретния случай периода на увреждането т.е. периода през което е
повдигнато и поддържано незаконното обвинение е продължителен.
Производството е образувано през 2013 год. и против ищеца е извършен
обиск и претърсване, което процесуално действие следва да се преценя при
определяне на размер на обезщетение.
Периода от момента на повдигане на незаконното обвинение
обвинението т.е. от 10.02.2016 год. до постановяване на окончателния съдебен
10
акт, 03.07.2023 год., с който обвинението е признато за незаконно, е
продължителен повече от седем години.
Проведените съдебни заседание са общо 22 на брой при двете
разглеждания на първоинстанционния съд и две на въззивния съд.
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва
да бъде определен според чл. 52 от ЗЗД.
На обезвреда подлежат всички телесни и психологични увреждания на
пострадалия и претърпените във връзка с тях тревожност, напрегнатост,
потиснатост, разконцентрираност, чувствал се обиден, уплашен за бъдещето
си, не можел да спи вечер, а дори и да заспивал сънувал кошмари или изобщо
всички негативни емоционални усещания.
Въведеният от закона критерий не е абстрактен, и обезщетението следва
да се определени въз основана обективно съществуващи обстоятелства, сред
които икономическата ситуация в страната, общественото възприемане на
справедливостта, характера на вредите, конкретното им проявление върху
личността, семейството и социалната и работна среда на пострадалия,
възрастта на последния, изминалото от увреждането време, прогнозите за
преодоляване на последиците и други.
С оглед спецификата на отговорността по реда на чл.2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, критерии при преценката за справедливост са конкретни.
В случая против ищеца са повдигнати обвинения за три престъпления,
от което две са за тежки умишлени престъпления/ т. е. за тях предвижда
наказания над пет години лишаване от свобода/ и с голяма степен на
вероятност евентуалната бъдеща присъди да се търпи ефективно. Характера
престъпленията, за което на ищеца е повдигнато незаконното обвинение е за
престъпление против паричната и кредитната система и финансовата,
данъчната и осигурителната система, което е финансовата основа на всяка
държава и са с висока степен на обществена опасност, което завишава размер
на обезщетението.
Периодът на наказателното преследване е твърде дълъг наказателното
преследване е продължило повече от седем години, проведените повече от
двадесет съдебни заседания, т.е. процесуални действия с участие на ищеца,
като конкретните обстоятелства, преценени за конкретния случай
11
завишаващи размера на обезщетението.
Взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение е най леката „подписка“,
което се преценява като намаляващо обезщетението обстоятелство.
Повдигнатите обвинения по никакъв начин не надвишава по интензитет
и обем обичайните, нормалните, в подобни случаи вреди.
Въведените от ищеца твърдения за претърпени вреди от незаконното
обвинение, изразяващи се в следните заболявания: остра дихателна
недостатъчност първа степен, локална инфекция на кожата и подкожната
тъкан, „хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност",
„Плоскоклетъчен вроговяващ карценом. Резекционни линии-без туморна
инвазия, не следва да се преценят от съда като вреди от незаконното
обвинение и присъжда обезщетение, тъй като не се доказа пряка и
непосредствена причинно следствена връзка между тези заболявания и
незаконното обвинение.
С оглед на изложените обективни критерий, съдът следва намира за
справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното
обвинение по справедливост сумата от 33 000 лева.
В останалата си част иска се явява неоснователен.
По иска за присъждане на обезщетение за забава.
Според закона деликвента изпада в забава от датата на деликта и без
покана /чл.86 от ЗЗД/ и от този момент дължи обезщетение за забава, равно на
законната лихва, до окончателното й изплащане.
В конкретния случай ответника е изпаднал в забава от датата на влизане
в сила на окончателния съдебен акт, с който обвинението е признато за
незаконно /Решение № 241/03.07.2023 год. по НД № 73/2023 год. на III-то НО
на ВКС на Република България/ т.е. 03.07.2023 год.
В този смисъл ответника дължи обезщетение за забава, равно на
законната лихва върху присъденото обезщетение считано от 03.07.2023 год. до
окончателното й изплащане.
В останалата си част иска е неоснователен.
Предвид изхода по спора, съдът не следва да присъжда разноски.
Ищеца е освободен от внасяне на държавна такса и не е представил
12
доказателства за направени по делото разноски за адвокат защитник, дори и
при условията на чл.38 от ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.
София, бул. ”Витоша” № 2, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ ДА
ЗАПЛАТИ НА Б. В. А. с ЕГН: **********, гр. В., ул. "**" № 1, ет. 3,
СУМАТА от 33 000 лева, представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконното обвинение по ДП № 181/2017 на ОСлО
при ОП-В., предходен № 70/2013 год. по описа на ОД на МВР – В., НОХД №
1252/20118 год. по описа на Окръжен съд – В., преобразувано НОХД №
918/2021 год. на Окръжен съд В., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.07.2023 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск
с основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от Б. В. А. против ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за сумата в размер над 33 000 лева, до
претендирания размер от 125 750 лева, представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди, от незаконното обвинение по ДП №
181/2017 на ОСлО при ОП-В., предходен № 70/2013 год. по описа на ОД на
МВР – В., НОХД № 1252/20118 год. по описа на Окръжен съд – В.,
преобразувано НОХД № 918/2021 год. на Окръжен съд - В., както и претенция
за обезщетение за забава равно на законната лихва върху главницата, считано
от 08.07.2022 год. до 03.07.2023 год.
Решението на съда подлежи на обжалване двуседмичен срок от
редовното му връчване на страните с въззивна жалба, пред Апелативен съд гр.
В..
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
13
14