№ 108379
гр. София, 09.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20221110149785 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 418 от ГПК.
Образувано е по заявление от „К.Т.“ ООД срещу „А.“ АД, за заплащане
на главница, лихва и неустойки по Договор за кредит /кредитна линия/,
обезпечен с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 116, том I,
рег.№ 2857, дело 102 от 25.11.2020г. на нотариус А.Г., СРС. Приложени са и
Договор за кредит /кредитна линия/ № 39-2020/25.11.2020г.; Анекс №
1/15.02.2021г. към договора; Анекс № 2/08.04.2021г. към договора; Анекс №
3/25.11.2021г. към договора, подписите върху които са заверени с нотариална
заверка от нотариус А.Г., СРС.
Заявителят е представил документи по чл. 417, т. 3 ГПК – посоченият
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, договорът за кредит и
анексите към него.
За издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 418 ГПК,
процесуалният закон изисква да е представен редовен от външна страна
документ по чл. 417 ГПК, който да удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. В това производство проверката на съда за
съществуването на претендираното вземане е строго ограничена до
обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона като
основание за издаване на изпълнителен лист, дали този акт е формално
редовен от външна страна, и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
притезание срещу длъжника.
Разпоредбата на чл. 417, т. 3 ГПК допуска издаването на заповед за
1
незабавно изпълнение въз основа на представен от заявителя нотариален акт,
относно съдържащо се в него задължение за заплащане на парични суми,
какъвто е настоящият случай. Допустимо също е издаването на заповед въз
основа на договор, с нотариална заверка на подписите, какъвто е
депозираният по делото Договор за кредит /кредитна линия/ № 39-
2020/25.11.2020г. и анексите към него. В тези документи е предвидено
задължението на заявителя да предостави на длъжника кредитна линия в
максимален размер от 500 000 евро при изрично уговорените в договора
условия, срещу задължението на длъжника да върне заетата сума при
условията и сроковете на договора, ведно с лихвата върху нея. При
неизпълнение са предвидени неустойка за неизпълнение и неустойка при
настъпване на предсрочна изискуемост. Следователно, според представения
нотариален акт и договор, изискуемостта на вземането на кредитора по
договора за кредит е предпоставено от изпълнението на насрещното му
задължение - реално да отпусне при поискване на кредитополучателя суми по
кредитната линия. В този случай, съгласно изричната разпоредба на чл. 418,
ал. 3 ГПК, за да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, следва настъпването на това обстоятелство –
предоставянето на поисканите суми, да бъде удостоверено с официален или с
изходящ от длъжника документ или да изхожда от самия документ по чл. 417
ГПК.
Действително по делото са представени Искане за усвояване на
средства по Договор за кредит /кредитна линия/ № 39-2020/25.11.2020г. от
02.12.2020г., с молба да бъде преведена по сметка на кредитополучателя
сумата в размер на 200 000 евро и Искане за усвояване на средства по
Договор за кредит /кредитна линия/ № 39-2020/25.11.2020г. от 15.02.2021г., с
молба да бъде преведена по сметка на кредитополучателя сумата в размер на
300 000 евро, които документи са подписани и подпечатани от Аделина
Георгиева Пишинова, представител на дружеството кредитополучател „А.“
АД. Към тези искания са приложени справки от онлайн системата на Банка
ДСК, отразяващи направени кредитни преводи въз основа на отправените от
„А.“ АД молби за посочените в тях суми. Въпреки това съдът намира, че с
депозирането на тези документи не са спазени формалните изисквания на чл.
418, ал. 3 ГПК. Представените искания за усвояване на средства по договора
наистина са документ, изходящ от длъжника, но с него не се признава или по
2
друг начин доказва получаването на заявените суми. В самия договор е
предвидено, че усвояването на сумите се извършва само след одобрение на
усвояването от кредитора, като при определени условия кредиторът може по
свое усмотрение да откаже усвояването на сумата. Единствен документ,
доказващ получаването/усвояването на сумите от кредитополучателя, са
приложените извадки от онлайн системата на Банка ДСК. Тези справки по
характера си не представляват официален документ, нито са изходящ от
кредитополучателят частен документ. По тези съображения съдът намира, че
не е доказана изискуемостта на вземането с представените документи по чл.
417, т. 3 ГПК, нито с документ по смисъла на чл. 418, ал. 3 ГПК. Ето защо
съдът счита, че заявлението по чл. 417 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ ЗАЯВЛЕНИЕ подадено от „К.Т.“ ООД с ЕИК: *********
срещу „А.“ АД с ЕИК: *********, въз основа на което е образувано гр.д. №
49785 /2022г. по описа на СРС, 57 състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3