Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.04.2019 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осемнадесети април
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 12921 по описа за
2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 150886 от 20.06.2017 год., постановено
по гр.дело № 28842/2015 г. на СРС, ІІ Г.О., 71 състав, е осъдено „Б.Е.Е.“
ООД, с ЕИК *******, с адрес: ***, да заплати на Е.В.Х., гражданин на Кралство
Испания, род. на *** г., ЛНЧ ********** и съдебен адрес: ***- Адвокатско
дружество „ К. и съдружници“, на основание чл.224, ал.1 КТ сумата от 3608, 10
лв.- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 38 дни за периода 2012 г.- 2014 г./ 5 р.д. за 2012 г., 16 р.д.
за 2013 г. и 17 р.д. за 2014 г./ , ведно със законната лихва от 25.05.2016 год.
до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за горницата до пълния заявен
размер от 19770,87 лв. за 93 дни. С решението на съда е осъден Е.В.Х.,
гражданин на Кралство Испания, род. на *** г., ЛНЧ ********** и съдебен адрес: ***-
Адвокатско дружество „ К. и съдружници“,, да заплати на „Б.Е.Е.“ ООД, с ЕИК *******,
с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски за производството в размер
на 1160,86 лв. С решението на съда е осъдено „Б.Е.Е.“ ООД, с ЕИК *******, с
адрес: ***, да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, държавна такса и разноски в размер на 199,07 лв. С решението на
съда е допуснато на основание чл.242 ГПК, предварително изпълнение на
решението, в частта по иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ.
Срещу решението на СРС, 71 с-в е постъпила въззивна жалба от Е.В.Х., подадена чрез
пълномощника адв. Р.К., с искане същото
да бъде отменено, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ за разликата над уважения размер от 3608,10 лв. до
пълния предявен размер от 19770,87 лв., и вместо това да бъде постановено друго,
с което да бъде уважен изцяло предявения иск. Евентуално моли съда да постанови
решение, с което да присъди допълнително сумата от 5100,15 лв., в допълнение на
вече присъденото с обжалваното решение обезщетение в размер на сумата от
3608,10 лв. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата. Не претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник „Б.Е.Е.“
ООД, ***, не взема становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни
процесуалноправни норми на закона. При постановяването му, в обжалваната
част е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на
което същото, в обжалваната част се явява неправилно. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1
от КТ /Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010
г., обявена за противоконституционна в частта "за текущата календарна
година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за
неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 с РКС № 12 от 2010 г. - ДВ,
бр. 91 от 2010 г./, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания
отпуск, отложен по реда на чл.176 от КТ, правото за който не е
погасено по давност. Следователно основателността на
предявения иск е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки:
1/ да е прекратено трудовото правоотношение между страните; 2/ работникът или
служителят да не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години.
В настоящия случай безспорно е по
делото обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е било
прекратено.
Спорно е по делото обстоятелството, дали ищецът за исковия
период от време/ от 2012 г. до 2014 г. включително/ е ползвал платен годишен
отпуск, за който претендира обезщетение, поради неизползването му и какъв е
размера на претендираното обезщетение. Съдът приема, че платеният годишен отпуск е
субективно право на работника или служителя, което се упражнява чрез
волеизявление на последния, обективирано в писмена молба, съответно на
насрещната страна по трудовото правоотношение - работодателя, обективирано в
писмена заповед – чл.173 от КТ. От разпоредбата на чл.173 от КТ следва, че субективното право на платен годишен
отпуск се упражнява по определен в закона ред, който включва както писмено
волеизявление на работника или служителя, с което се отправя искане за ползване
на отпуска и в което се посочват видът, размерът, календарният период от време
за ползване на искания отпуск /освен в изрично предвидените случаи, в които
платеният годишен отпуск може да се ползва независимо от желанието на работника
или служителя, какъвто не е настоящия
случай/,
така и писмено волеизявление на насрещната страна по трудовото правоотношение
/работодателя/, с което се разрешава отпускът. В настоящия случай с оглед събраните по делото доказателства, включително
и от допълнително заключение на вещо лице по допусната съдебно- счетоводна
експертиза, прието, като неоспорено от страните, съдът приема за безспорно
установено обстоятелството, че ищеца е подавал само две молби за ползване на 16
работни дни платен годишен отпуск до ответника по делото за исковия период от
време/ от 2012 г. до 2014 г. вкл./. Съдът приема за безспорно установено по
делото обстоятелството, че освен за тези 16 работни дни, в случая липсва
писмено волеизявление на ищеца, с което да е отправено искане до ответника за
ползване на отпуск за останалите полагащи му се работни дни платен годишен
отпуск за исковия период от време, в които изрично да е посочен видът, размерът
и календарният период от време за ползване на отпуск. При липса на подадена и
подписана от ищеца молба за ползване на платен отпуск, ответникът не е следвало
да издава заповеди за ползване на същия.
На следващо място съдът приема, че за да бъде установено обстоятелството, че ищецът е ползвал отпуск за исковия период от време не е достатъчно да бъде установено само, че ответникът е издавал заповеди за ползване на платен годишен отпуск за исковия период от време, а е необходимо ищецът да е поискал ползването му, респективно да е подал писмена молба до работодателя. В случая ищецът е подал молби до работодателя единствено за ползване на 16 работни дни платен годишен отпуск, за които работодателят е издал съответните заповеди № 3243 и № 3287. Издаването на заповеди от страна на ответника за ползване на платен годишен отпуск, при липса на подадена молба за това от страна на ищеца, не може да обоснове извод, че ищецът е ползвал разрешен платен годишен отпуск. При липса на подадена молба за ползване на платен отпуск, издадените заповеди не са породили правни последици.
При прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят дължи на служителя обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, като изплащането му не зависи от
законосъобразното упражняване на правото на уволнение. Размерът на обезщетението се
определя по реда на чл.177 от КТ към деня на
прекратяването на трудовото правоотношение /чл.224,
ал.2 от КТ/,
т. е. от начисленото среднодневно трудово възнаграждение за месеца, през който
работникът или служителят е отработил най - малко 10 работни дни.
В случая, с оглед допълнителното заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните,
което съдът кредитира изцяло, като компетентно и обективно изготвено, и като се
вземат предвид само двете молби за отпуск подадени и подписани от ищеца, и се
приеме, че от полагащите се 133 работни дни са ползвани само 16 работни дни
отпуск, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че за исковия
период от време/ 2012 г.- 2014 г./, ищецът не е ползвал 117 работни дни платен
годишен отпуск. В случая претенцията на ищеца е за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск само за 93 работни дни. С оглед на което
ответникът дължи на ищеца заплащане на обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск за 93 работни дни в размер на сумата от 8830,35 лв./ при
среднодневно трудово възнаграждение за м.07.2014 г. в размер на сумата от 94,95
лв./ и до този размер следва да бъде ангажирана неговата отговорност.
По изложените съображения и предвид несъвпадане изводите на двете
инстанции относно размера на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, обжалваното съдебното
решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за
разликата над уважения размер от 3608,10 лв. до размер на сумата от 8830,35 лв.,
следва на основание чл.271, ал.1 от ГПК да се отмени, като незаконосъобразно,
постановено при неправилно приложение на материалния закон. В тази част така
предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 5222,25 лв., ведно със
законната лихва, считано от 25.05.2015 г. до окончателното й изплащане. В
останалата обжалвана част, с която предявения иск с правно основание чл.224,
ал.1 от КТ е отхвърлен за разликата над 8830,35 лв. до пълния предявен размер
от 19770,87 лв., решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в производството:
При този изход на спора, при липса на
направено искане на въззивника –ищец, разноски за производството не се дължат.
При липса на направено искане за присъждане на разноски за въззивното
производство, такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна-
ответник по делото. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, въззиваемата
страна- ответник, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС, сумата от 104,45 лв., представляваща дължима
държавна такса за въззивното производство, а по сметка на СРС сумата от още 208,90
лв., представляваща дължима държавна такса за първоинстанционното производство,
както и сумата от още 50 лв., представляваща разноски за възнаграждение за вещо
лице.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 150886 от 20.06.2017 год., постановено по
гр.дело № 28842/2015 г. на
СРС, ІІ Г.О., 71 състав, в частта,
с която е отхвърлен предявения от Е.В.Х., гражданин на Кралство Испания, род.
на *** г., ЛНЧ **********, чрез пълномощника му адв.Р.К.,***- Адвокатско
дружество „ К. и съдружници“ срещу „
Б.Е.Е.“-ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ, за разликата над сумата от 3608,10 лв./ три
хиляди шестстотин и осем лева, 10 стотинки/ до размер на сумата от 8830,35 лв./
осем хиляди, осемстотин и тридесет лева, и 35 стотинки/, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2012 г. до 2014
год., дължимо за още 55 дни, както и в
частта, с която е осъден Е.В.Х., гражданин на Кралство Испания, род. на ***
г., ЛНЧ ********** и съдебен адрес: ***- Адвокатско дружество „ К. и
съдружници“,, да заплати на „Б.Е.Е.“ ООД, с ЕИК *******, с адрес: ***, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски за производството, за разликата над 785,78
лв./ седемстотин осемдесет и пет лева, и 78 стотинки/ до присъдените разноски в
размер на сумата от 1160,86 лв./ хиляда сто шестдесет лева, и 86 стотинки/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „
Б.Е.Е.“-ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.В.Х., гражданин на
Кралство Испания, род. на *** г., ЛНЧ **********, чрез пълномощника му адв.Р.К.,***-
Адвокатско дружество „ К. и съдружници“, на основание чл.224, ал.1 от КТ,
сумата от още 5222,25 лв./ пет
хиляди, двеста двадесет и два лева, и 25 стотинки/, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 2012 г. до 2014 год., дължимо
за още 55 дни/ петдесет и пет дни/, ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от 25.05.2015 г./ датата на предявяване на исковата молба в
съда/ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, „ Б.Е.Е.“-ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата от 104,45 лв. /сто и
четири лева, и 45 стотинки/, представляваща дължима държавна такса за
въззивното производство.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „ Б.Е.Е.“-ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от още 208,90 лв./ двеста
и осем лева, и 90 стотинки/, представляваща дължима държавна такса за
първоинстанционното производство, както и сумата от още 50 лв./ петдесет лева/,
представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 150886 от 20.06.2017 год., постановено по
гр.дело № 28842/2015 г. на
СРС, ІІ Г.О., 71 състав, в
останалата обжалвана част, с която е
отхвърлен предявения от Е.В.Х., гражданин на Кралство Испания, род. на ***
г., ЛНЧ **********, чрез пълномощника му адв.Р.К.,***- Адвокатско дружество „ К.
и съдружници“ срещу „ Б.Е.Е.“-ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ, за разликата над сумата от 8830,35 лв./ осем хиляди,
осемстотин и тридесет лева, и 35 стотинки/, до пълния предявен размер от 19770,87
лв./ деветнадесет хиляди, седемстотин и седемдесет лева, и 87 стотинки/,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от
2012 г. до 2014 г.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.