РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Царево, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно
дело № 20242180200115 по описа за 2024 година
Производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на Я. П. Н., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № Т-НП-3/ 05.02.2024 год. на Зам. Министър на
туризма, с което на Я. П. Н., ЕГН **********, за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от
Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, на основание чл.
30, ал. 2 от ЗУЧК.
В жалбата се навеждат твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения и съображения за материалната незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
АНО, редовно призовани, не изпращат представител.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и
устни доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
На 01.09.2023 год. при изпълнение на служебните си задължения,
1
актосъставителя и неговите колеги, установили че жалбоподателя е поставил
палатка на плаж „Корал“ върху пясъчна дюна. Констатираното мотивирало
актосъставителя, да състави срещу жалбоподателя АУАН № Т-УМП-АУАН-00-
6 от 01.09.2023 год. в който нарушението било ясно и точно описано. Въз
основа на така съставения АУАН, на 05.02.2024 г. и след преценка на
събраните по АНП доказателства, наказващия орган издал атакуваното
Наказателно постановление, в обстоятелствената част на което,
административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин.
Деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 17а, ал. 1
от ЗУЧК и санкционирано с административно наказание „глоба“ в размер на
500.00 лева на основание чл. 30, ал. 2 от ЗУЧК.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателства-
показанията на разпитания актосъставител. Съдът кредитира изцяло
показанията на актосъставителя като логични, последователни и напълно
кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма
никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в
добросъвестността на актосъставителя, при изпълнението на служебните му
задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна
отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или
заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в
достоверността на показанията на този свидетел и кредитира същите като
истинни.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията
на съда са следните:
Настоящото производство е от административно- наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние,
2
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат
спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление.
В случая събраните по делото доказателства сочат по безспорен начин
на това, че на сочената дата, жалбоподателя не се е съобразил със забраната и
е поставил палатка в границите на дюните на морския плаж. В тази посока са
показанията на актосъставителя присъствал по време на проверката на място,
който е категоричен, че палатката на жалбоподателя е била поставена на дюни
на морския плаж.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК, морският плаж е територия,
представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с
пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на
естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност
процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на
морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено
зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.
Съгласно § 1, т. 4 от ЗУЧК "Пясъчни дюни" са образувания, формирани
от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър.
Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели)
дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни.
По отношение на авторството на деянието, същото не се спори от
страна на жалбоподателя.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че жалбоподателя е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.
17а, ал. 1 от ЗУЧК, за което е била ангажирана административно
наказателната му отговорност, тъй като именно той на посочената в НП дата е
поставил палатката си на територията на морския плаж.
Правилно е била ангажирана и отговорността му съобразно чл. 30, ал.
2 от ЗУЧК, който предвижда санкция глоба от 500,00 до 1000,00 лв. или с
имуществена санкция от 1000,00 до 3000,00 лв. за всеки който в нарушение на
закона постави преместваеми обекти и съоръжения върху подвижни (бели)
3
дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни,
попадащи в границите на зона „А", зона „Б" или в урбанизираните територии
на населените места след границите на зона „А", ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание.
В случая, доколкото на жалбоподателя е било наложено адм. наказание
в минималния предвиден в закона размер, то очевидно АНО е определил
същото съобразно нормата на чл. 27 от ЗАНН при отчитане наличието само на
смекчаващи отговорността обстоятелства, като за съда не съществува
възможност да го ревизира и да го намали под законоустановения минимум.
Доколкото по делото не са установени обстоятелства, които отличават
извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна
незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на
такава, съдът намира, че в случая нарушението не би могло да бъде
определено като маловажно и нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери
приложение. Напротив нарушението е типично и касае нарушаване на
законодателна забрана въведена от законодателя именно с оглед опазването на
едно от природните богатства на държавата ни – Черноморското крайбрежие с
неговата плажна ивица, което е и основа цел на ЗУЧК /чл. 2, т. 1/. Нещо
повече според настоящия съд прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
спрямо подобно нарушение би създало у нарушителите (в това число и
жалбоподателя) чувството за безнаказаност, би култивирало липса на
критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една
от основните функции на административно наказателния закон, а именно
индивидуална превенция на нарушенията. Поради тази причина според
настоящия съд подобно нарушение не следва да се толерира, а следва да се
накаже както с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на
разпоредбите на българското законодателство, така и с оглед оказване на
превъзпитателно и предупредително въздействие по отношение на останалите
граждани.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци и като
такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Т-НП-3/ 05.02.2024
год. на Зам. Министър на туризма, с което на Я. П. Н., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 17а, ал. 2 от Закона за устройство на черноморското
крайбрежие /ЗУЧК/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 500.00 лева, на основание чл. 30, ал. 2 от ЗУЧК.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5