Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
гр.Сливен, 22.01.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, трети
състав в открито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното съдията
гр. дело № 4982 по описа за 2017г. на СлРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството са предявени в
условията на кумулативно, обективно съединение осъдителни искове с правно
основание чл. 48, ал.5 от Конституцията на РБ, вр.
чл. 124, чл. 242 и чл. 262 КТ за заплащане
на възнаграждение за положен извънреден труд над 70 часа за отчетен период за
четвърто тримесечие на 2014г. или за периода 01.10.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 190,41 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда 12.10.2017г.
до окончателното изплащане и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД – обезщетение за забавено изпълнение
на това парично задължение за периода на забавата 01.02.2015г. до 09.10.2017г.
в размер на 51,98 лв.
Ищцата твърди, че завела гр. дело № 750/2016 г. на СлРС
с решението по което ответната
ГДИН била осъдена да й заплати допълнително възнаграждение за извънреден
труд за тригодишен давностен период от подаването на ИМ назад. Неговият общ размер бил претендиран от ищцата до 70 часа за
тримесечие и до 280 годишно и съответно присъдения от съда общ размер бил ограничен до тези рамки. Решението било
влязло в сила във всичките си осъдителни части.
В това производство било установено от вещо лице, че ищцата положила
труд и над 70 часа за отчетен период. Този тред бил положен по нареждане на
Началника на Затвора – гр. Сливен и тъй
като предварително се изготвяли
ежемесечните графици за дежурствата на надзирателите било е възможно да се предвиди още при съставяне
на графика дали часовете труд са над установената норма и с колко я надвишават. Счита, че положения извънреден труд над 70
часа на отчетен период и над 280 часа годишно следва да бъде компенсиран. За
това се позовава директно на чл. 48, ал.
5 от Конституцията РБ, която по силата
на чл. 5, ал. 2 от КРБ има непосредствено действие за всички български граждани
и следва да се прилага от всички съдилища.
Счита, че при липса на специална правна норма, уреждаща реда за заплащане
на положения извънреден труд над размерите в чл.187, ал.7 ЗМВР /над 70 часа на
отчетен период и над 280 часа годишно/, следвало да бъде приложенаобщата
разпоредба на чл.262, ал.1, т.4 КТ.
Иска се от съда да
бъде осъден ответника да заплати на ищцата възнаграждение за положен извънреден труд над 70 часа за
отчетен период за четвърто тримесечие на
2014г. или за периода 01.10.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 195,31 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда 12.10.2017г. до
окончателното изплащане и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД – обезщетение за забавено
изпълнение на това парично задължение за периода на забавата 01.02.2015г. до
11.10.2017г. в размер на 53,48 лв.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Исковете се
считат за недопустими, поради наличие на сила на пресъдено нещо между същите
страни по същите въпроси. Евентуално се считат за неоснователни, тъй като
закона не предвиждал
компенсиране на положен извънреден труд над тези часове / над 70 часа за
отчетен период и над 280 часа годишно/, доколкото била отменена разпоредбата на
чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР, предвиждаща
компенсиране с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа.
Компенсирането на тези часове с парично
обезщетение било въведено със ЗМВР, считано от 01.01.2017г., поради което за
процесния период от време иска бил неоснователен.
Иска
се отхвърляне на претенциите, като се претендират деловодни разноски.
Съдът след като прецени събраната
доказателствена съвкупност по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че ищцата през
исковия период работила в Затвора
гр.Сливен при ГД „ИН” на длъжност „надзирател”.
С влязло в сила съдебно Решение №
969/14.12.2016г., постановено по гр.д. № 750/2016г. на СлРС ответникът бил
осъден на основание чл.202, ал.1, т.3, вр. чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР /отм./ и
чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР да заплати на ищцата
сума в размер на 1 726,98 лв. – възнаграждение за положен от нея извънреден
труд за периода 01.03.2013г. до 29.02.2016г., като присъдил законна лихва върху
сумата, както и обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение в
размер на 279,99 лв. за периода на забавата.
В производството е допусната,
респ. назначена, изготвена и изслушана съдебно икономическа експертиза за
дължимите на ищцата възнаграждения за положения от нея извънреден труд над
допустимите по ЗМВР 70 часа на отчетен период и 280 часа годишно за исковия
период от време.
Според заключението на вещото
лице и уточнението, направено в открито съдебно заседание при изслушване на
заключението, часовете на положения от ищцата извънреден труд за четвърто
тримесечие на 2014г. са 100 и 40/60 часа. След приспадане на заплатения вече
труд, положен до 70 часа за този отчетен период /четвърто тримесечие/, вещото
лице посочило, че дължимото възнаграждение за четвърто тримесечие на 2014г. за
положения труд над 70 часа за отчетен период е в размер на 190,41 лв. за
положени от ищцата 33 часа над допустимите 70 часа за тримесечие.
Обезщетението за забавено
изпълнение на паричното задължение за четвърто тримесечие на 2014г. за периода
на забавата 01.02.2015г.-12.10.2017г. било в размер на 51,98 лв.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно
установена след анализ на събраните писмени доказателства и писмено доказателствено средство, както по отделно,
така и съвкупно, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните, съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира
изцяло изготвеното заключение от вещото лице, тъй като същото не се оспори от
страните в процеса, както и поради това, че вещото лице разполага с
необходимите знания в съответната област на икономиката и няма основания съдът
да се съмнява в безпристрастността и верността на изготвеното заключение.
Установеното от
фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявените обективно
и кумулативно съединени осъдителни искове са допустими.
Съдът намира, че не
е налице сила на пресъдено нещо по отношение на настоящите претенции с влязлото
в сила съдебно Решение № 969/14.12.2016г., постановено по гр.д. № 750/2016г. на
СлРС, доколкото с това решение са били уважени искове с правно основание ЗМВР –
отменен и действащ, съобразно периодите на исковете и са присъдени обезщетения
за положен извънреден труд от ищеца до 50 часа, респ. до 70 часа на отчетен
период.
Предмет на
настоящото разглеждане са искови претенции с друго правно основание от
разгледаните по предходното производство, а именно искове с правно основание чл. 48, ал.5 от Конституцията на РБ, вр. чл. 124, чл. 242
и чл. 262 КТ за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд над допустимите по ЗМВР 70 часа за
отчетен период за четвърто тримесечие на 2014г. Макар и периодите от време да
съвпадат, основанията на претенциите са различни.
Разгледани
по същество исковете са основателни в предявените размери.
Действително
за исковите периоди от време не се съдържа регламентация в специалния ЗМВР или
ЗИНЗС, относно компенсирането на положения извънреден труд за отчетен период
над 70 часа.
В отменения ЗМВР в чл.211, ал.5, т.2 се е
предвиждало заплащане на възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и компенсиране
с допълнителен отпуск за отработеното
време над 50 часа за служителите работещи на смени, какъвто служител е и
ищцата.
За исковия
период от време е действал ЗМВР в редакция
от 27.06.2014г. и в редакцията му от
28.11.2014г., в които в чл.187, ал.3 се предвижда също сумирано изчисляване на
работното време за държавните служители, работещи на смени – 8, 12 или 24
часови. Предвижда се заплащане на възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период за служителите, работещи на смени, като
извънредния труд не може да надвишава 280 часа годишно, а за служителите на
смени и 70 часа на отчетен период.
Едва от
01.01.2017г. ЗМВР в редакцията му от 14.10.2016г. – ДВ бр.81 предвижда в
чл.187а, ал.5 заплащане на положен извънреден труд над ограниченията по чл.187,
ал.7 или над 70 часа за отчетен период за работещите на смени.
Разпоредбата
на чл.48, ал.5 КРБ предвижда право на всеки работник или служител на заплащане,
съответстващо на извършената работа. За исковия период този принцип не е
регламентиран в специалните ЗМВР и ЗИНЗС, поради което следва да бъде приложен
КТ, който е и основополагащ нормативен акт в материята, относно трудовоправните
отношения, респ.служебните правоотношения. Така съобразно чл.242 КТ положеният
труд по трудово правоотношение, респ. служебно такова е възмезден и
работодателят е длъжен да заплаща възнаграждение на служителя за извършената
работа – чл.124 КТ. Начинът на заплащане на извънредния труд пък е
регламентиран в чл.262 КТ.
Установи се
безспорно в процеса, че за исковия период от време ищцата положила извънреден труд над 70 часа за
отчетен период, който не бил заплатен своевременно, нито доброволно от
ответника, нито пък е бил осъден да го заплати със съдебно решение.
Щом
работодателят допуснал и възложил, а ищцата изработила фактически часове над
допустимите по ЗМВР за отчетен период 70 часа, то този изработен труд подлежи
на компенсация, чрез заплащането му. Размерите на дължимите възнаграждения се
установиха в процеса посредством заключение на вещо лице.
Така
претенцията за четвърто тримесечие на 2014г. се явява основателна в пълния
предявен размер от 190,41 лв. за положени 33 часа извънреден труд над 70 часа.
Акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на горното парично
задължение също се явява основателна. Сумарното отчитане на работното време на
ищцата на тримесечен период предполага възнаграждението за извънреден труд за
всяко тримесечие да се заплати най - късно с възнаграждението в месеца, следващ
отчетния период, т.е задължението е срочно и не е необходима покана до
длъжника. След изтичане на следващия отчетния период месец, длъжникът изпада в
забава.
Така акцесорния
иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение
за заплащане на възнаграждението за извънреден труд за 33 часа, положени над
допустимите 70 часа за четвърто тримесечие на 2014г., за периода на забавата
01.02.2015г. – 12.10.2017г. в размер на 51,98 лв. се явява основателен в пълен
размер.
С
оглед изхода на спора ответникът е този, който следва да понесе отговорността и
тежестта за заплащане на деловодни разноски. Той следва да заплати на ищеца
деловодни разноски в размер на 300 лв., платено адвокатско възнаграждение,
съобразно представен от страната списък
по чл.80 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден на
основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
дължимата държавна такса за всеки един от уважените искове в размер на 100 лв.
/ по 50 лв. на иск/, както и разноските за вещо лице в размер на 100.00 лв.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл. 48, ал.5 от Конституцията на РБ, вр. чл. 124, чл. 242 и чл. 262 КТ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” при
Министерството на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Н.
Столетов № 21 ДА ЗАПЛАТИ на А.А.С., ЕГН: ********** *** и съдебен
адрес ***, офис № 5, чрез адв. Н.
П.,***, сума в размер на 190,41 лв.
/ сто и деветдесет лева и 0,41 ст./ представляваща възнаграждение за положен 33 часа извънреден труд над
допустимите 70 часа за четвърто тримесечие на 2014г. – 01.10.2014г.-31.12.2014г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 12.10.2017г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл.86 ЗЗД ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерството на
правосъдието, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов № 21 ДА ЗАПЛАТИ на А.А.С., ЕГН: ********** *** и
съдебен адрес:***, офис № 5, чрез
адв. Н. П.,***, сума
в размер на 51,98 лв. /петдесет и един лева и 0,98 ст./, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за изплащане на извънреден
труд положен над 70 часа за отчетен период четвърто тримесечие на 2014г., за периода на забавата 01.02.2014г.- 12.10.2017г.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерството на правосъдието,
със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Ген. Н. Столетов № 21 ДА ЗАПЛАТИ на А.А.С., ЕГН: ********** *** и
съдебен адрес:***, офис № 5, чрез
адв. Н. П.,***, сума
в размер на 300.00 лв. / триста лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.6 ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”
при Министерството на правосъдието , със
седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Ген. Н. Столетов № 21 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на СлРС сума в размер на
200.00 лв. / двеста лева/, разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се
връчи на страните, чрез пълномощниците им.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: