№ 410
гр. Варна , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110201389 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ХЕЛИОС
99” ЕООД, с ЕИК ********* с управляващ и представляващ Д. К. Г. срещу НП № 23-
0001031/23.11.2020 год. на началник отдел „ Контрол” в РД АА Варна, с което за нарушение
на чл.104з,ал.2,предл.1 от ЗАвтПр, на осн. чл.104з, ал.2,предл.1 от ЗАвтПр на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв..
С жалбата се оспорва се фактическата обстановка изложена в него, твърди се, че същото е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Твърди се, че липсват доказателства за
материална компетентност на АНО. Твърди се, че лицензът е върнат по пощата на
12.11.2020 год., преди издаване на НП, че нормата на чл.104з, ал.2,предл.1 от ЗАвтПр е била
изменена на 07.07.2020 год., а нарушението е извършено на 29.06.2020 год.. Навеждат се
доводи за маловажен случай.
В съдебно заседание дружеството, редовно призовано не се представлява.
Въззиваемата страна – РД АА Варан Варна, редовно призована не изпраща представител.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
1
С обжалваното НП № 23-0001031/23.11.2020 год. на дружеството „ХЕЛИОС 99” ЕООД,
представлявано от Д. К. Г. с ЕГН ********** от гр.Варна за извършено нарушение на чл.
104з, ал.2,предл.1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв., на осн. чл.104з, ал.2, предл.1 от Закона за автомобилните превози , затова,
че на 31.08.2020 год. около 09.20 часа в гр.Варна, ул.” Тролейна” № 48, административната
сграда на РД АА Варна , във връзка с издадена заповед ЗППАМ № РД-14-915/19.05.2020
год. на и.д. Директор на РД АА Варна е установено: на 13.06.2020 год. в гр.Варна,
административната сграда на РД АА Варна, превозвачът притежаващ лиценз на общността
№ 16453 за международен обществен превоз на товари, не е върнал в регионалното звено на
ИА АА РД АА Варна завереното копие на лиценза с перфо номер 248008 в 14 /
четиринадесет / дневен срок, изтичащ на 12.06.2020 год. от връчването на ЗППАМ № РД-14-
915/19.05.2020 год.. С протокол за проведено известяване с рег. № РД- 14-915/1/21.05.2020
год. е уведомено упълномощеното лице Ю.Н.Р. с ЕГН *** за издадената заповед, поради
което същата се счита за връчена на 29.05.2020 год. – нарушение на чл.104з, ал.2,предл.1 от
ЗАвтПр.
НП е съставено въз основа на АУАН, сер. А-2019, № 277689/31.08.2020 год., предявен и
връчен на надлежно упълномощено лице, което в графата бележки и възражения отразило,
че не е бил уведомен и не му е била връчена ЗППАМ.
В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не са постъпили възражения.
Видно от доказателствата по делото е, че на 26.11.2019 год. при извършена проверка по
спазване на Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата и
издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове е било установено, че
превозвачът „ ХЕЛИОС -99” ЕООД, ЕИК *********, притежаващ лиценз на Общността за
извършване на международен превоз на товари № 16453 ОТ 17.11.2016 год. и издадени 12
броя заверени копия е престанал да отговаря на изискванията на чл.7,ал.6,вр.чл.7,ал.2,т.3 от
ЗАвтПр – не отговаря на изискванията за финансова стабилност, с оглед на което и на осн.
чл.107,ал.1,вр.чл.106а,ал.1,т.6,б”в”,предл.1, вр.чл.106а,ал.2,т.5 от ЗАвтПр по отношение
дружеството е издадена ЗППАМ № РД-14-915/19.05.2020 год..
На 21.05.2020 год. с протокол за проведено известяване на осн.чл.18а,ал.1-ал.10 от АПК е
проведен разговор с упълномощеното от дружеството лице, като същото е било уведомено
за издадената заповед, с която временно се спира дейността на превозвача, както и че препис
от заповедта може да се получи в 7-дневен срок от уведомяването, както и че ако не я
получи в указания срок същата ще се счита връчена с изтичане на 7-дневния срок.
Разпитан в хода на съдебното производство свидетеля при установяване на нарушението и
съставянето на акта Й. Р. Й. потвърждава установената в акта фактическа обстановка.
Посочва, че дружеството не е било доказало финансова стабилност в законоустановения
срок, в резултат на което била издадена заповед за временно прекратяване на правата на
2
лиценза до отстраняване на условието за издаване на заповедта, но не повече от три месеца.
Твърди, че за издадената заповед било уведомено упълномощеното лице, за което бил
изготвен надлежен протокол.Тъй като превозвачът не доказал финансова стабилност и не
представил заверени копия , издадени в законоустановения срок съставил АУАН.
Св. Й. потвърждава показанията на св.Й..
Съдът кредитира показанията на свидетелите Й. и Й., като ги намира за обективни и
безпристрастни, кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Й. и Й. , дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и
приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, с оглед разпоредбата на
чл.189,т.12 от ЗАвтПр и видно от т.I-7 от приложената по АНП копие на Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 год. на Министъра на транспорта,информационните технологии и
съобщенията, като акта също е съставен от компетентно лице.
Съгласно чл.189,ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон
се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а
съгласно ал.12, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и от кмета на общините или определени от тях длъжностни лица,
съобразно тяхната компетентност.
С оглед изложеното състава на съда намира направените в тази насока възражения за
неоснователни.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване
или установяване на нарушението.
След служебно извършена проверка съдът констатира, че при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
3
чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Съгласно нормата на чл.104з,ал.2 от ЗАвтПр в редакцията от ДВ бр.60/2020 год., в сила от
07.07.2020 год. превозвач, на когото е приложена принудителна административна мярка по
чл.106а, ал.1,т.6 и не е върнал в ИА АА в 14-дневен срок заверено копие на лиценз на
Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията
на РБългария се наказва с имуществена санкция в размер на 500 лв. за всяко невърнато
копие или удостоверение.
Разпоредбата в старата и редакция не предвижда срок за изпълнение на цитираното
задължение на превозвача, изпълнението му се явява обвързано от посочения в поканата
срок, отправена от съответния АНО, който определен при условията на оперативна
самостоятелност би могъл да бъде и по-кратък / в случая е бил 7-дневен/, поради което
състава на съда намира, че новата редакция на санкционната норма се явява по-
благоприятна такава и правилно е отнесена към приетите в НП факти.
Видно от приложения по преписката протокол за уведомяване и показанията на св.Й.
дружеството-жалбоподател е било надлежно уведомено / чрез упълномощеното лице/ за
постановената ЗППАМ за спиране на дейността му, както и че в случай, че в 7-дневен срок
от уведомяването не се яви в сградата на РД АА Варна надлежен представител за
получаването и, същата ще се счита връчена на 29.05.2020 год..
Състава на съда намира, че е неоснователно и възражението, че процесната ЗППАМ не е
надлежно връчена, доколкото е налице предвидена възможност за уведомяване за издаден
административен акт, изготвен документ, насрочено административно дело, постановено
съдебно решение или определение / чл.18а, ал.7 АПК/, което подлежи на обжалване. От
приложения по делото Протокол за проведено известяване рег. № РД-14-915/21.05.2020 год.
се установява, че пълномощника на дружеството е видно, че пълномощника е уведомен
както за постановяването на конкретната заповед, така и за диспозитива на същата,
съобразно която временно се спира дейността на превозвача.
С оглед на изложеното по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл.104з, ал.2 от
ЗАвтПр за дружеството жалбоподател е възникнало задължението да върне в ИА АА в 14-
дневен срок заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари на територията на РБългария, като незнанието на закона от
представляващите го длъжностни лица не е основание за отпадане на административно-
наказателната отговорност на общо основание. Поради тази именно причина и факта на
уведомяване за спиране на дейността е бил достатъчен за да възникне задължението за
връщане на завереното копие на лиценза.
4
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, че с оглед обявеното в страната
извънредно положение в период след 13.03.2020 г., 14дневния законов срок, предвиден в
нормата на чл. 104, ал. 2 от ЗАвПр не се явява изтекъл. Действително с решение на
Народното събрание, обнародвано в ДВ, брой 22, от 3.3.2020 г. е обявено извънредно
положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13
април 2020 г., като с решение на Народното събрание, обнародвано в ДВ, бр. ЗЗ, от
07.04.2020 г. се удължава срока на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март
2020 г. извънредно положение върху цялата територия на Република България до 13 май
2020 г. Доколкото процесният срок обаче не се явява изтекъл по време на извънредното
положение, за същия се явява неприложима нормата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона.
Поради изложените съображения, съдът намира, че законосъобразно и обосновано е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника на основание чл.
104з ал. 2 от ЗАвП.
Като съобрази, че административната санкция е предвидена в цитираната разпоредба във
фиксиран размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за намаляването на
същата.
Съдът намира, че не са налице основанията за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН поради маловажност на случая, с оглед липсата на щети за държавата. В случая се
касае за административно нарушение, с което се застрашават обществените отношения
развили се по повод на законосъобразното осъществяване на обществените превози, тъй
като задължението за връщане на копията на лиценза гарантира, че превозвачът няма да
разполага физически с разрешение за осъществяване на превоз до отпадане на посочените
основания за спиране.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като
изцяло законосъобразно.
С оглед изхода на спора съдът намира принципно, че на въззиваемата страна на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се следват разноски, като такова искане е направено и в
придружаващото въззивната жалба писмо, подписано от Директора на РД "АА". Доколкото
обаче, в провелото се въззивно производство не се яви процесуален представител –
юрисконсулт, не бяха депозирани нито становище, нито писмени бележки, съдът намира, че
не са ангажирани доказателства за сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение,
които да следва да бъдат присъдени.
Поради посоченото, съдът намери, че не следва да присъжда разноски за юрисконсултско
възнаграждение, поради отсъствие на доказателства за тяхното реализиране.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001031/23.11.2020 год. на началник отдел „ Контрол” в РД АА
Варна , с което на „ХЕЛИОС 99” ЕООД, с ЕИК ********* с управляващ и представляващ Д.
К. Г. срещу НП № 23-0001031/23.11.2020 год. на началник отдел „ Контрол” в РД АА
Варна за нарушение на чл.104з,ал.2,предл.1 от ЗАвтПр, на осн. чл.104з, ал.2,предл.1 от
ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6