О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ IІ- 1145
14.06.2018 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, въззивно отделение, втори граждански състав
На четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
Членове: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ГАЛЯ БЕЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Белева
гражданско дело № 819 по описа за 2018
година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран
с жалба вх.№2529/27.04.2018г. по описа на ЧСИ Бакалов, подадена от Е.К.С. и Г.К.Г.,***,
представлявани от адв.К., против въвода
във владение на недвижим имот, извършен на 24.04.2018г. по
изп.д.№20177050400737 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с р-н на действие Бургаски
окръжен съд. Сочи се, че жалбоподателите са трети лица, които владеят процесния
имот- ПИ с идентификатор №67800.54.119 по КККР, целия с площ 3860 кв.м.,
находящ се в м.“Мапи“ в землището на гр.Созопол, нива, земеделска земя,
представляваща къмпинг за летуване с 15 бр. бунгала. Твърдят още, че са
собственици на този имот на оригинерно основание- давностно владение от 1999г.,
установено след възстановяване на собствеността върху имота и преди
предявяването на иска, решението по който се изпълнява по изп.д.№737/17г., а не
на деривативно основание- нотариален акт за дарение №174, т.I, дело №147/28.06.2012г. на
нотариус Сазанова. Твърди се още, че владението е осъществявано лично и с
помощта на членове от семейството им, а в отделни периоди са го отдавали под
наем (последния такъв от 16г. бил с ЕТ
„Люси- Славчо Читаков“). Представят констативен нотариален акт №160, т.II, дело №296/2017г. на нотариус
Сергей Янков, както и множество други доказателства, описани подробно в
жалбата, като молят същите да бъдат приети. Твърдят също, че между тях и
взискателя по делото „Хелио-тур-с“ е налице правен спор по чл.124, ал.1 ГПК и
чл.108 ЗС, като делото е заведено от дружеството, което установявало
твърденията им, че взискателят не е бил във владение на имота. Узнали на
23.04.18г. от длъжника М.И., че ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение
спрямо имота на следващия ден, поради което подали молба до ЧСИ, в която като
трети лица са заявили самостоятелни права върху имота и са поискали ЧСИ да
разпореди спиране на изпълнителното производство на основание чл.523, ал.2 ГПК,
но получили отказ. На следващия ден, в присъствието на представител на
взискателя, както и на двамата длъжници по изп.дело- М.И. и С.Л.,
жалбоподателките отново заявили правата си, които според тях изключват правата
на взискателя. Поискали при условията на евентуалност отлагане на въвода и
възможност да поискат спиране на изпълнението от районния съд. Съдебният
изпълнител не уважил исканията им, не пожелал да влезе в имота, за да се увери,
че те лично го стопанисват и владеят, а въводът бил извършен извън имота като
от ПЧСИ Ивайло Бакалов бил съставен протокол за въвод. Намират, че
самостоятелно основание за отмяна на въвода е липсата в протокола на
задължителен реквизит, а именно-посочването на обстоятелството, че третото лице
е придобило владението след завеждането на делото и начина /доказателствените
средства/ , по който ЧСИ се е уверил в това обстоятелство. На следващо място се
сочи, че исковата молба, решението по което се изпълнява принудително не била
вписана, поради което оповестително защитното действие на вписването не било
породено по отношение на жалбоподателите в качеството им на трети добросъвестни
лица. Исковата молба не била вписана дори към момента на извършеното в полза на
жалбоподателите дарение през 2012г., поради което решението не било
противопоставимо на тях на основание чл.115, ал.3 ЗС. Молят въводът във
владение да бъде отменен, а на ЧСИ да се укаже да извърши обратен въвод като
възстанови жалбоподателите във владение на имота.
Направени са следните
доказателствени искания:
1/ за допускане до разпит на
трима свидетели при режим на довеждане относно обстоятелството за владението на
имота от жалбоподателите и момента на установяване на владението;
2/ за приемане на 22 броя писмени
доказателства, описани в т.II от жалбата /л.9-38 от настоящото дело/.
Взискателят „Хелио-тур-с“ АД гр.Елхово,
представляван от адв.С. е представил отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна. Изразява изумление от обстоятелството, че жалбоподателите са се
снабдили с констативен нотариален акт за имота в момент, в който техните
приятели Читакови и Лютакови губели дело след дело в БРС и БОС срещу взискателя
за давностно владение върху същия имот и отделно от това- за собственост срещу
същия имот, понеже си ставали взаимно свидетели един на друг. Съдебните актове,
представени като доказателство от взискателя, сочели на едно- Е. и Г. Кирови не
били владели процесния имот. Спор за владение имало между дружеството и други
лица- Лютакови и Читакови, но не и с жалбоподателите. Понеже нямали шанс в
съда, те се обръщали към нотариус. Оспорват съдържанието на констативния
нотариален акт №160/17г. и молят да се открие производство по оспорването му.
Твърдят, че удостоверява неистински факти и обстоятелства. Считат, че е налице
интелектуална подправка на официалния удостоверителен документ издаден от
нотариуса в кръга на пълномощията му. Намират, че вече са доказали, че нито
Читакови, нито Лютакови били придобили по давност имота, но пък и последните го
владели в известни периоди, съвпадащи с претендираните от жалбоподателите.
Изтъква се, че едва сега, след като се очертавал краха на Читакови и Лютакови,
се появявали жалбоподателите и твърдели, че като съсобственици на 1/3 ид.ч. от
имота са придобили и останалата част по давност. Взискателят счита, че дори да
владее имота съсобственикът не може да го придобие по давност, тъй като и
останалите съсобственици са го владели. Промяната в намерението следвало да се
докаже по съдебен ред. Позовава се на съдебното решение, според което
дружеството било собственик на целия имот, а не на 2/3 ид.ч. от него. Моли още
за прогласяване нищожността на констативния нотариален акт, защото в него били
удостоверени права, каквито жалбоподателите нямали. Сочи, че жалбоподателите
отлично знаят факта, че взискателят е спечелил дело срещу праводателите им, те
не са собственици на 1/3 ид.ч. от имота и никога не са го владели. Договор за
наем Лютакови имали не с Кирови, а с Читакови, което било представено по
горепосочените дела. Оспорва съдържанието на представените от жалбоподателите
договори за наем, като се твърди, че са изготвени за нуждите на делото, понеже
по предходните дела били представяни други наемни договори, макар периодите на
отдаване под наем да се припокривали. Намира за нищожни договорите за покупка
на бунгала, доколкото не били сключени под формата на нотариален акт. Освен
това не било доказано дали движими вещи или недвижими имоти. Ако се твърдяло,
че са движими вещи, договорите не доказвали владение, не била установена и
идентичност между тях и намиращите се в имота постройки. Оспорва съдържанието и
на нотариалния акт за дарение от 2012г., тъй като двете решения на ПК-Созопол
вече нямали действие за 1/3 ид.ч. от имота, понеже имало по-късно влязло в сила
решение, с което била доказано собствеността на дружеството върху 100% от имота-
решение №15 по в.гр.д.№1414/2003г. на БОС и решение №267/15.11.2006г. по
к.гр.д.№379/2006. на ВКС, с които били отменени нотариални актове №№197/99г. и
42/99г. на н-с Димова. След завеждането на делото на 27.06.2017г. по чл.108 ЗС
била прекъсната и придобивната давност, на която се позовавали жалбоподателките
на 22.11.2017г. с КНА №160/17.
Моли да бъде допуснато пълно и
главно доказване на всички факти, както следва: Да бъдат разпитани тримата
свидетели, които пред нотариуса били заявили, че Кирови са владели имота, както
и още трима, водени от взискателя, както
и семействата Лютакови и Читакови. Настоява за разпит на Минка Читакова. Да бъде
издадено съдебно удостоверение, посредством което да се снабди с преписката по
издаването на нотариален акт №160/2017г. от н-с Сергей Янков. Твърди /такъв
документ липсва към приложенията в жалбата, а и в описа на приложенията, в
който са посочени само 4 бр. съдебни решения и 1 бр. жалба/, че представя
протокол за въвод във владение в процесния имот, извършен през 2017г., при
който дружеството било оставено в процесния имот. Моли към делото да бъдат
приобщени цитирани по-горе дела /гр.д.№613/2017г. на БОС, в.гр.д.№1740/17г. на
БОС, 5423/16г. на БРС и гр.д.№3821/16г. на БОС; 1641/17г. на БРС/. Представени
са разпечатки със заличени имена от решенията по следните дела: гр.д.№3821/16г.
на БРС; в.гр.д.№1740/17г. на БОС; в.гр.д.№613/17г. на БОС; гр.д.№5423/2016г. на
БРС, въззивна жалба срещу решението по последното дело; искова молба /заверена
от адв.К./ от взискателя против жалбоподателите
с предмет искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС /идентична с
приложената от жалбоподателите като доказателство в т.II.20 от жалбата/.
ПЧСИ Петя Казакова е представила становище
по повод жалбата. Приложен е заверен препис от изпълнителното дело- 194
страници.
По допустимостта на
производството:
Жалбата е редовна и тъй като
действията на ЧСИ се обжалват от трети лица, заявяващи самостоятелни права
върху целия имот на оригинерно основание- давност, делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание. Представените от жалбоподателите писмени
доказателства са относими и следва да се допуснат. Копията от решенията,
представени от взискателя не следва да се допускат, тъй като не са снети от оригиналите
на решенията, а от интернет сайт и не се ползват с доказателствена сила, още
повече, че имената в тях са обезличени. Наред с това същите би следвало да се
съдържат в делата, чието прилагане се иска, което искането на взискателя е
допустимо и следва да се уважи.
Предвид обстоятелството, че
релевантното обстоятелство за спора е единствено дали жалбоподателите владеят
имота преди завеждането на делото /гр.д.№2583/2001г. на БРС/, чието изпълнение
се провежда по изпълнителното дело, а няма да бъде разглеждан по същество спора
им за собственост, на страните следва да бъдат допуснати по двама свидетели.
По същата причина не се налага
откриване на производство по оспорване истинността на констативния нотариален
акт, както се иска от взискателя.
Следва да се уважи като допустимо
и относимо, искането за снабдяване на взискателя с удостоверение за снабдяване
с преписката по издаването на КНА.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.437, ал.2 ГПК, Бургаският окръжен
съд
О
П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за 10.07.2018г. от 9.30ч., за когато са се призоват
страните по изпълнителното дело и жалбоподателите.
ДОПУСКА писмените
доказателства, приложени към
жалбата- л.9-38 от настоящото дело.
ДА СЕ ИЗДАДЕ СЪДЕБНО УДОСТОВЕРЕНИЕ в полза на „Хелио-тур-с“ АД, след заплащане на д.т. от 5 лв. по сметката на Бургаския окръжен
съд, за снабдяване със заверен препис от всички документи по нотариално дело №296
от 2017г. на нотариус Сергей Янков с *** действие БРС, по което е издаден нотариален акт №160, т.II, рег.№6756, дело №296 от 2017г. Срок за внасяне на таксата- 3 дни от
получаване на определението.
ДОПУСКА до
разпит по двама свидетели за всяка от страните /жалбоподателите и взискателя/,
като свидетелите на жалбоподателките следва да бъдат осигурени от тях за датата
на съдебното заседание.
УКАЗВА на „Хелио-тур-с“ АД, че в едноседмичен срок
от снабдяване с удостоверението следва посочи имената и адресите за
призоваване на двама свидетели, както и да заплати депозит за всеки от
свидетелите в размер на 20 лв. по сметката на БОС.
ДА СЕ ИЗИСКАТ ЗА ПРИЛАГАНЕ към настоящото дело в.гр.д.№613/2017г. на БОС,
в.гр.д.№1740/17г. на БОС, гр.д.№5423/16г. на БРС и гр.д.№3821/16г. на БОС;
гр.д.1641/17г. на БРС, а в случай, че делото е висящо- копие от същото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на взискателя за откриване производство по оспорване истинността
на КНА №160 от 22.11.2017г. на нотариус Сергей Янков.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.