РЕШЕНИЕ
№ 350 28.09.2021
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание,
в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №88 по описа за 2021 год., за да
се произнесе
Производството е по реда на чл.145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс във връзка с чл.124
от Закона за държавния
служител.
Образувано е по жалба на Ц.Н.Х. ***,
срещу Заповед №РД-10-41 от 29.01.2021 год. на Кмета на Община Павел баня,
с която на основание чл.105, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител й е
прекратено служебното правоотношение с Община Павел баня за длъжността Директор
Дирекция Стопанска политика и управление на собствеността в общинска администрация
Павел баня, считано от 29.01.2021 год.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспорената
заповед, като издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и
в несъответствие с целта на закона - основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
В жалбата се твърди, че
издадената заповед за налагане на дисциплинарното наказание уволнение е
немотивирана, тъй като съдържащите се в заповедта мотиви са твърди общи, а не
конкретни. Твърди, че не са налице нови изисквания за заеманата позиция тъй
като цитираната уредба е била в сила към момента, когато е била уволнена
предния път. Липсва и конкретика относно наличието на кое обстоятелство, от
съдържащите се в легалната дефиниция на понятието дигитални умения, липсва у
жалбоподателката. Според изложеното в
жалбата, именно тя е въвела електронния документооборот в общината, в
качеството си на секретар на общината на 01.11.2018 год., както и че тя е изготвила
и изпратила годишният доклад в интегрираната информационна система на
държавната администрация за 2018 год. Само тя е имала достъп до тази система
през 2019 год. Твърди, че тя е изготвила електронни заявления за кандидатстване
по оперативната програма развитие на
селските райони чрез модула ИСУН 2000, както и че лично тя е въвела всички
обекти – места за настаняване в единният туристически регистър по Закона за
туризма. Издаването на оспорената заповед е направено с цел заобикаляна на
закона и повторното прекратяване на служебното й правоотношение. Направено е
искане за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение и
да й се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. П.,
като в хода по същество излага съображения, че от заповедта не може да се
разбере в какво се състои обективната невъзможност на жалбоподателката да
изпълнява своите задължения. Факта, че не е приложила документи за
придобиването на дигитални умения, не води до извода за фактическото им
неизпълнение. Не може да послужи като основание за уволнение и не представянето
на изисканите при възстановяването й на работа документи. Твърди, че от
събраните доказателства се установява по безспорен начин наличието на такива
дигитални умения. Твърди, че преди уволнението преди 2020 год. е човекът който
е бил определен да вписва данни и контролира въвеждането на данни от
административните структури, тя е създала базата данни за електронни регистри
по отношение на профила на Община Павел баня, както и че тя е подавала проекти
по програмата ИСУН. Именно тя работи и с електронната система ЕСТИ, свързана с
националният туристически регистър. За краткото време през което е работила
след възстановяването й, не са й били създадени условия за изпълнение на
служебните й задължения, като не са й предоставени нито компютър, нито КЕП.
Ответникът – Кмета на Община
Павел баня, чрез процесуалния си представител по делото - адв. Х.П., заема
становище за неоснователност на жалбата. По съображения, че заповедта не страда
от пороци, обуславящи отмяната й, иска отхвърляне на подадената срещу нея жалба
като неоснователна. Излага доводи, че ЗЕУ и Наредбата за оценка на държавните
служители, която е променена на основание този закон, влизат в сила в края на
2019 год., а от именно от тогава Х. не е полагала труд до прекратяването й на
служебното правоотношение с процесната заповед. Съдържащите се в досието на Х.
оценки за изпълнение на задълженията й касаят период преди 2019 год., тъй като
за тази година /2019 год./ такава не й е
извършвана. Твърди, че при работата със системата ИСУН са допускани множество
грешки и неточности от нейна страна, а що се отнася до системата ЕСТИ, то тя е
такава, че всеки туристически обект сам въвежда информацията за себе си, а
общината единствено и само отчита регистрираните нощувки, с оглед заплащането
на туристически данък. Направено е искане за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и присъждане на направените по делото разноски.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
От фактическа страна не е спорно, че Ц.Н.Х. до 29.01.2021 год. е държавен
служител на длъжност директор на дирекция стопанска политика и управление на
собствеността в общинска администрация Павел баня, като служебното й правоотношение
на тази длъжност е било прекратявано с оспорената в настоящето производство
заповед.
Жалбоподателката в настоящото производство - Ц.Н.Х., със Заповед № 17 от
24.10.2014 год. на Кмета на Община Павел баня, е била назначена на длъжност
Директор на Дирекция „Стопанска политика и управление на собствеността” в
Община Павел баня.
С Решение №73 по Протокол №4 от проведено на 19.12.2019 год. заседание
на Общински съвет – Павел баня, на основание чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА
общинският съвет е одобрил общата численост и структурата на общинска
администрация Павел баня за 2020 год. Със
Заповед №РД-10-17 от 14.01.2020 год. на Кмета на Община Павел баня, на
основание чл.44, ал.1, т.17 от ЗМСМА във вр. с чл.11 от ЗА, е утвърден нов
Устройствен правилник за организацията и дейността на Общинската администрация
в Община Павел баня, а със Заповед № РД-10-18 от 14.01.2020 год., на основание
чл.44, ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на чл.11 от Наредбата за прилагане на
класификатора на длъжностите в администрацията
- ново длъжностно разписание, в сила от 14.01.2020 год. Съгласно тези
документи, длъжността Директор на Дирекция „Стопанска политика и управление на
собствеността” не съществува, като не съществува и самото административно звено
- Дирекция „Стопанска политика и управление на собствеността”. На 14.01.2020 год.
на жалбоподателката Ц.Х. е връчено предизвестие рег. инд.ЧР-25-1 от 14.01.2020 год.,
с което Кметът на Община Павел баня на основание чл.106, ал.1 от ЗДСл е
предизвестил държавния служител, че с изтичане на едномесечен срок от
получаване на предизвестието, ще й бъде прекратено служебното правоотношение на
основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, поради закриване щата на длъжността
Директор на Дирекция „Стопанска политика и управление на собствеността”. Със
Заповед №РД-10-20 от 14.01.2020 год., издадена от Кмета на Община Павел баня,
на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение
на Ц.Н.Х. на длъжност Директор на Дирекция „Стопанска политика и управление на
собствеността” в общинска администрация Павел баня, считано от 14.01.2020 год. От
фактическа страна заповедта се основава на закриването на щата за длъжността
Директор на Дирекция „Стопанска политика и управление на собствеността” в
общинска администрация Павел баня, в изпълнение на Решение №73 от 19.12.2019г.
на Общински съвет Павел баня, с което е одобрена общата численост и структурата
на общинска администрация Павел баня по функции и в съответствие със Заповед №
РД-10-18 от 14.01.2020г. на Кмета на Община Павел баня, с което е утвърдено
новото длъжностно разписание при премахването на съществуващите две дирекции,
съответно съкращаването на двете щатни бройки за директори на дирекции. Така
издадената заповед е било оспорена по съдебен ред и с Решение №174/18.06.2020
год., постановено по адм. дело №86/2020 год. по описа на Административен съд
Стара Загора, жалбата е била отхвърлена, а заповедта потвърдена като правилна и
законосъобразна. С решение №522/15.01.2021 год., постановено по адм. дело
№10530/2020 год. по описа на ВАС на Република България, решението на
Административен съд Стара Загора е отменено като неправилно и е постановено
друго, с което е отменена заповедта на Кмета на Община Павел баня.
Във връзка с така постановеното решение на ВАС е депозирано заявление
вх.№ЧР-14-1/28.01.2021 год. /лист 201/ от Ц.Х. да бъде възстановена на
предишната си длъжност. По повод на депозираното заявление е инициирана
процедура от ответника за промяна на
структурата на общинска администрация Павел баня, като се създава дирекция
„Стопанска политика и управление на собствеността“, обективирано в Решение
№319/28.01.2021 год. на Общински съвет Павел баня, като е допуснато и
предварителното му изпълнение с оглед спазването на постановеното съдебно решение /лист 198 от
делото/. За спазването на законовите изисквания за възстановяване е поискано от
заявителката да представи заверен препис от съдебното решение, декларация за
липсата на обстоятелства по чл.7, ал.1, т.3, 4 и 5 и ал.2 от Закона за
държавния служител за периода от датата на прекратяване на служебното й
правоотношение до 28.01.2021 год., документ за медицински преглед, както и
документи, удостоверяващи допълнително придобита квалификация за времето от
прекратяването на служебното правоотношение до 28.01.2021 год. /лист 189 от
делото/. Във връзка с това писмо са заверен препис от влязлото в сила съдебно
решение, медицинско свидетелство и декларация. Със заповед №РД-10-40/28.01.2021
год. на Кмета на Община Павел баня /лист 202 от делото/, е възстановено
служебното правоотношение на Ц.Н.Х., като заповедта е връчена на същата дата.
На същата дата Х. е била запозната и с длъжностната характеристика на
длъжността – Директора на дирекция „Стопанска политика и управление на
собствеността“. На следващият ден е издадена и оспорената в настоящето
производство заповед, връчена на същият ден на жалбоподателката, а жалбата е
подадена по куриер на 11.02.2021 год. и е заведена в деловодството на
Административен съд Стара Загора на 12.02.2021 год.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за
установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорените административни актове на основание чл.168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Предмет на оспорване е акт
за прекратяване на служебно правоотношение, който спор по аргумент от чл.124 от
ЗДСл е подведомствен на административните съдилища. Оспорването, като направено
от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Служебното правоотношение
се прекратява от органа по назначаването /чл.108, ал.1, предл.първо от ЗДСл/,
като в случая орган по назначаването на служителите от администрация на Община
Павел баня е Кмета на Община Павел баня. Заповед №РД-10-41/29.01.2021 год. е издадена
от материално и териториално компетентен
орган в лицето на Кмета на Община Павел баня.
Заповед №РД-10-41/29.01.2021
год., с която е прекратено служебното правоотношение на Ц.Х. е в изискуемата писмена
форма. Разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК установява изискване за мотивиране на
индивидуалните административни актове, вкл. чрез посочване на правните и
фактическите основания за издаването им. В случая заповедта съдържа правното
основание за прекратяване на служебното правоотношение на Х., както и
фактическото такова. Изискването за посочване на фактическото основание за
издаване на акт по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл е задължително. В конкретния случай
е налице надлежна мотивировка на обжалваната заповед.
Спор относно фактите, отнасящи се до възникването,
протичането и прекратяването на служебното правоотношение на Ц.Х. не съществува
между страните. Основният спорен момент в случая е наличието или липсата на
дигитални умения на жалбоподателката, респективно дали е налице нови изисквания
към изпълнението на служебните й задължения след възстановяването й на работа.
Разпоредбата на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, посочена
като правно основание за издаване на оспорената заповед, предвижда възможност
за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от органа по
назначаване при обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява
служебните си задължения, извън случаите по чл.103, ал.1, т.3 от закона.
Предвид липсата на легално определение на понятието „обективната невъзможност“,
след тълкуването му в съдебната практика се приема, че това е състояние,
възникнало по причини, стоящи извън волята на страните по правоотношението,
поради което те са непреодолими. Съдебната практика на ВАС по прилагането на
чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл е единна и безпротиворечива, че за да е налице
„обективна невъзможност“, следва да са осъществени три правнорелевантни факта:
да е създадена нова фактическа обстановка; тя да води до невъзможност за
изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност; причините за
тази невъзможност, да не зависят от волята на страните по служебното
правоотношение. За законосъобразност на прекратяването на посоченото правно
основание, изброените три правно релевантни факти трябва да са налице, което в
случая е установено по безспорен начин.
На първо място, съдът намира, че е налице създадена
нова фактическа обстановка, изискваща наличието на дигитални умения от страна на
лицето, заемащо съответната длъжност Директор на дирекция „Стопанска политика и
управление на собствеността“. Видно от представената по делото длъжностна
характеристика /лист 192-197 от делото/, изискваните компетентности за
ефективното изпълнение на длъжността, описани в приложение №1а към чл.15, ал.2
от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в
държавната администрация, е наличието на дигитална компетентност, като са
подробно описани в 9 точки. Тези изисквания са в сила от 10.12.2019 год. Видно
от представеното служебно досие на Ц.Х., служебното й правоотношение е
прекратено, считано от 14.01.2020 год., поради закриването на двете дирекции,
респективно закриването на длъжността директор и съкращение на щата. В този
смисъл, бил е налице съвсем кратък период в който същата е работила при
наличието на нови изисквания за заемането на длъжността – един месец, а с оглед
множеството официални празници, реалното, фактическото изпълнение на
задълженията е много по-кратко.
Не може да се приеме защитната теза на
процесуалният представител на жалбоподателката, че тези изисквания са били
налице и при заемането й на длъжността директор на дирекция. Както по-горе бе
посочено, изискването на наличие на дигитални умения, респективно в какъв обем,
са нормативно регламентирани през декември 2019 год. и същите нямат обратно действие, което да се отнася и за
2014 год., когато е заела процесната длъжност. Нещо повече, по делото е
представеното служебното досие на жалбоподателката, като в същото е приложена и
длъжностната характеристика на длъжността директор на дирекция „Стопанска
политика и управление на собствеността“, в която не е посочено като изискване
притежаването на дигитални умения /лист 119 – 123/. В този смисъл, съдът
намира, че са налице два от елементите от фактическия състав за прекратяване на
служебното правоотношение, по смисъла на чл.107, ал.1, т.5 от Закона за
държавният служител, а именно промяна на фактическата обстановка, независеща от
волята на страните по служебното правоотношение. В случая тези нови изисквания
за заемането на длъжността, са приети и въведени в Наредбата за условията и
реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, която
е приета и се изменя от Министерския съвет, чрез приемането на съответните
постановления. Тази Наредба не се приема, нито нейното съдържание зависи от
волята нито на Кмета на Община Павел баня, нито то Ц.Х..
Налице е и последният елемент от фактическия
състав, а именно, тази нова фактическа обстановка да води до фактическа
невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В конкретния случай,
липсата на дигитални умения, изисквани за заеманата длъжност се установяват по
безспорен начин от събраните по делото доказателства.
На първо място, твърдението, че единствено
жалбоподателката е работила и е подавала по електронен път документите за
участие на Община Павел баня в проекти, финансирани със средства от
европейските фондове, е недоказано. По делото е приет договор за консултантски
услуги с фирма „Смарт синерджи консулт“ЕООД, чието предмет консултантски услуги
за подготовка на проект „Реконструкция на улична мрежа в гр. Павел баня и с.
Габарево“ във връзка с подготовката за кандидатстване на Община Павел баня по
програмата за развитие на селските райони 2014 -2020 год. /лист 367-371/. Част
от тези консултантски услуги е подготовката на формуляр за кандидатстване в
съответствие с изискванията на насоките за кандидатстване и на одобрения
образец в системата ИСУН 2020 /чл.1, ал.2, т.12 от договора/. Всъщност
оплакванията в жалбата, че Х. е единствената която е подавала по електронен път
тези документи, са твърде общи и голословни, като не са посочени конкретно по
кои проекти са подавани документи от нейна страна. Нещо повече, дори и същите
да са подавани с КЕП на жалбоподателката, не означава, че документите са били
подготвяни и подавани от нейна страна, без помощта на трети лица. Това не
означава също така, че тя е единствената служителка, която е боравила със
системата ИСУН. Всички гореизложено, доказва че твърдяното жалбата не отговаря
на обективната действителност.
Аналогични са и съображенията относно подаването на
годишните отчети. Факта, че са подавани от електронната поща на Х., не
означава, че тези годишни отчети са били подготвяни, подписвани и изпращани от
самата Х.. Нещо повече, това не означава, че същата притежава съответните
дигитални умения, отговарящи на новите изисквания за заемането на длъжността от
декември 2019 год.
Притежаването на електронен подпис, не означава
също така, че само жалбоподателката е притежавала такъв в общинска администрация
Павел баня. По делото е прието като доказателство, удостоверение изх.№РД20-480/19.04.2021
год. от Община Павел баня /лист 268 от делото/, че такъв електронен подпис до
08.11.2019 год. е бил издаден на Кмета на Община Павел баня С.Р.и на всички
длъжностни лица по гражданско състояние, а след тази дата на Кмета на Община
Павел баня И.Б.и на служители от Община Павел баня, на които по длъжност е и
във връзка с прилагане на ЗЕУ са възложени извършване на електронни
административни услуги и/или подаване и получаване на документи от името на
общината, както и достъп до електронните регистри и системи /измежду които не е
Ц.Х./. Всичко това оборва твърденията в жалбата, че тя е единственият служител
имащ необходимите дигитални умения да борави с различните програми и електронен
обмен на документи между отделните държавни и общински администрации.
Не беше доказано също така, че Х. ***, която е
работила със системата ЕСТИ. Видно от писмо изх.№Т-08-00-656/06.11.2019 год. на
Зам. Министъра на туризма, адресирано и до Община Павел баня, от което е видно,
че задължени лица за регистрация в тази система, са всички хотелиери, включително
физическите лица, предоставящи настаняване в стаи за гости, къщи за гости и апартаменти за гости. В този смисъл, Община
Павел баня е ползвател на информацията в тази система, касаещо заплащането на
съответния туристически данък, но не и администратор на тази система.
Техническата /софтуерна/ поддръжка не се осъществява от Община Павел баня,
както и Х. няма данни да е осъществявала такава дейност.
Не бе доказано също така, че Х. е въвела
деловодната програма Архимед в общинска администрация Павел баня. Всъщност не е
ясно какво съдържание се влага от страна на жалбоподателката в думата
„въвежда“. Ако същата е организирала въвеждането в качеството си на секретар на
общината или под някаква друга форма е участвала в организацията по въвеждането
на самата програма, то това отново не доказва наличието на дигитални умения.
Организационните качества на Х. не са предмет на обсъждане в настоящето
производство. Не се представиха доказателства, че същата е разработила
софтуерно програмата Архимед, че е обучавана на тази програма и не на последно
място да е провеждала каквото и да е обучение на служителите за работа с тази
програма. Както и по-горе бе изложено, участието във въвеждането на самата
програма не доказва наличието на дигитални умения.
Няма данни по делото, а и такива не се доказаха от
страна на жалбоподателката, за завършени курсове за повишаване на дигитални
умения и т.н. Притежаването на съответните грамоти, респективно дипломи за
завършени такива обучения и курсове, не значи, че практически лицето е
придобили необходимите умения, но поне е индиция за някаква теоретична
подготовка. В настоящия случай, по делото не се събраха каквито и да е било
доказателства за придобити дигитални умения от страна на Х. както преди
прекратяването на служебното й правоотношение през месец януари 2020 год., така
и след това - до 29.01.2021 год., когато е издадена оспорената в настоящето
производство заповед за прекратяването на служебното й правоотношение. Както бе
установено, към месец януари 2021 год. изискванията към лицето заемащо
длъжността директор на дирекция „Стопанска политика и управление на
собствеността“ са завишени, което включва и наличието на съответните дигитални
умения.
Въз основа на
гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена при липсата на
допуснати съществени процесуални нарушения, при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с неговата цел и като такава се явява законосъобразна,
а подадената жалба е неоснователна.
С оглед изхода на делото
искането на жалбоподателят за присъждане на направените по делото разноски е
неоснователно, като основателно е това на ответника. Видно от приложените по
делото договори за правна защита и съдействие №20210000058/16.06.2021 год. и
№20210000042 от 23.03.2021 год., от страна на ответника е заплатено адвокатско
възнаграждение общо в размер на 1 000.00 лв. в брой.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският
административен съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Ц.Н.Х. ***, против Заповед №РД-10-41 от 29.01.2021 год. на Кмета на Община
Павел баня, като неоснователна.
ОСЪЖДА Ц.Н.Х., ЕГН ********** *** да
заплати на Община Павел баня, ЕИК *********, представлявана от Кмета Иса Емин
Бесоолу и със седалище гр. Павел баня, ул.“Освобождение“№15 сумата от
1 000.00 /хиляда/ лв., представляващи направените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: