Р Е Ш Е Н И
Е
№ 109
гр.Плевен, 06.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито
съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при секретаря Веска Андреева, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №7 по описа на съда за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.405 от Кодекса на труда КТ).
Делото е
образувано по жалба от „Проект строй Ловеч“ ЕООД с ЕИК *********, чрез адв.О.Л.
***, със служебен адрес за връчване на книжа и съобщения гр.Плевен, ул
„Св.Св.Кирил и Методий“ №18, оф.7, против Предписания, обективирани в Протокол
за извършена проверка №ПР 2239654/6.12.2022 год. на служители от Дирекция
„Инспекция по труда“ Плевен.
В жалбата са
наведени доводи за незаконосъобразност на предписанията, дадени с Протокол за извършена проверка №
ПР 2239654 от 06.12.2022 г. на служители на Дирекция Инспекция по труда-Плевен.
Претендират се разноски. Жалбоподателят сочи, че общото между всички дадени
предписания е допускането, че „ПРОЕКТ СТРОИ ЛОВЕЧ“ ЕООД извършва някаква
дейност по проект „Реконструкция на обходен път на гр. Червен бряг - бул.
Европа и общински път PVN 2194“. Дружеството нито е главен изпълнител, нито е подизпълнител по
сключения договор за възлагане на обществена поръчка, за да бъде адресат на
принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ. „ПРОЕКТ СТРОЙ
ЛОВЕЧ“ ЕООД няма статут на участник в строителния процес по см. на чл. 160 ЗУТ,
поради което не разполага с права или задължения да осигурява безопасни и
здравословни условия на труд на строителната площадка. Сочи се в жалбата, че по
съглашение между дружеството и
изпълнителя на обекта „НОВАКО СТРОЙ“ ЕООД и за изпълнение на специфични
дейности на обекта е извършена услуга по осигуряване на
квалифициран специалист за извършване на надзорни функции при
изпълнението на изкопни и ремонтни дейности по водопроводната и канализационна
мрежа. Следователно, макар и квалифицирания специалист да е служител на „ПРОЕКТ
СТРОЙ ЛОВЕЧ“ ЕООД, задължението за запознаване с изготвената за обекта оценка
на риска, извършването на текущ инструктаж за безопасност, осъществяването на
наблюдение и ефективен контрол по спазването на установените правила и т.н., е на изпълнителя (строителя) на обекта. В
протокола за извършена проверка, съдържащ оспорените предписания, контролните
органи добросъвестно са посочили конкретните правни основания, които обосновава
т прилагането на ПАМ. Това са нормативни текстове от ЗЗБУТ и Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Според жалбоподателя без изключение
с тях се въвеждат задължения спрямо изпълнителя на строителните дейности, който
едновременно с това има и качество на работодател на заетите в строителството
на площадката. Двете условия следва да са налични кумулативно. „ПРОЕКТ СТРОЙ
ЛОВЕЧ“ ЕООД не е изпълнител (строител) на обекта или негов подизпълнител, а
това изключва и възможността спрямо него да бъдат давани предписания в конкретната
ситуация. На тези основания жалбоподателят моли съда да отмени оспорените
предписания.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Л. с надлежно
пълномощно на л.6 от делото, който поддържа депозираната жалба и моли за отмяна
на оспореното предписание, претендира присъждане на разноски съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК. Представя писмени бележки, в които развива
подробни съображения за незаконосъобразност на оспорените предписания.
Ответникът
в съдебно заседание се представлява от директора на Д“ИТ“ Р.И., която счита
жалбата за неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмени
бележки, в които излага подробни доводи за законосъобразност на издадените предписания.
Административен съд-Плевен, пети
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото
производство са Предписания, дадени с Протокол за извършена проверка №ПР 2239654/6.12.2022
год. на служители от Дирекция
„Инспекция по труда“ Плевен. Проверката е извършена на обект "Реконструкция
на обходен път на гр. Червен бряг - бул."Европа” и общински път PVN 2194, обект
№ 92 „Изграждане дъждовен колектор", обл.Плевен общ.Червен бряг гр. Червен
бряг, бул."Европа" на кръстовището за гр. Луковит и с. Реселец, зад
бензиностанция "Петрол" по повод станал на 27.10.2022 г. трудов
инцидент със смъртен изход с К.М.К., ЕГН ********** - общ работник, работещ без
сключен трудов договор, на който обект работи „Проект Строй Ловеч“ ЕООД,
ЕГН/ЕИК *********, седалище и адрес на управление обл.Плевен общ.Плевен гр.
Плевен, ул***, представлявано от В.И.Т. - управител Строителство на жилищни и
нежилищни сгради. Описано е още в протокола, че по време на проверката като
представител на страната в административното
производство е
присъствала В.И.Т.-управител.При проверката са
констатирани 11 /единадесет/ броя нарушения, подробно описани в съставения
протокол, по повод на което са дадени предписания за отстраняване на всички
констатирани 11 /единадесет/нарушения, със срок за изпълнение на всяко едно от
тях-6.01.2023 год.
Няма данни на коя дата оспорените
предписания са връчени на жалбоподателя, но предвид, че между датата на
съставяне на протокола, в който са
обективирани предписанията - 6.12.2022 год., и датата на подаване на жалбата в
деловодството на административния орган - 19.12.2022 год., са изминали по-малко
от 14 дни, то жалбата се явява подадена в срок. Принудителните административни
мерки по чл.404, ал. 1 от КТ, каквито са процесните, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Следователно, жалбата е допустима за разглеждане по същество
като подадена в 14 –дневния срок, регламентиран в чл.149, ал.1 от АПК, от
активнолегитимирано лице, чиито интереси са засегнати с оспорения акт, предвид,
че с предписанията се възлагат задължения на дружеството, пред надлежния съд.
По същество жалбата е частично
основателна.
Така оспорените задължителни
предписания по чл. 404, ал.1 от КТ на Д "ИТ" – Плевен
по своята правна същност и по дефиниция представляват принудителни
административни мерки и имат характер на индивидуални административни актове по
смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК. Следователно
прилагането на ПАМ и съответно издаването на задължителните предписания по чл. 404, ал.1 от КТ, следва да е съобразено
с изискванията на АПК.
Задължителните
предписания изхождат от длъжностни лица
на Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен – главни инспектори, поради
което са наложени от материално и териториално компетентни контролни органи на
Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен (длъжностните лица Б.А.Н. -
главен инспектор и А.В.Д. – главен инспектор в Д "ИТ" Плевен), в рамките на нормативно
регламентираните им правомощия по чл. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" във връзка с чл. 399 и чл. 404, ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавна служба, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по
труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни
административни мерки - да дават задължителни предписания на работодателите,
предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за
отстраняване нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството,
свързано с държавната служба, вкл. и на задълженията по социално-битовото
обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и
консултиране на работниците и служителите по този
кодекс и по ЗИКРСМПГПЕД, както и за отстраняване на недостатъците по
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.
Следователно законово регламентираната
материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, е наличието на
нарушение /нарушения на трудовото законодателство, като основание за даване на
задължителни предписания от контролните органи на Инспекцията по труда за
тяхното отстраняване. Констатираните нарушения на трудовото законодателство са
описани и словесно, и за всяко от нарушенията е посочена нарушената законова
разпоредба от съответния нормативен акт. Отделно описаните нарушения по т.2 и т.7 от протокола са обективирани и в съставените и приложени на л.29 и л.38 от делото АУАН №15-2200341/6.12.2022 год.и
АУАН №15-2200340/6.12.2022 год. Предвид
изложеното съдът намира, че дадените предписания отговарят на изискванията за
форма и съдържание, вкл. и яснота на разпоредените последици, като надлежно са
и обективирани в Протокол
за извършена проверка №ПР 2239654/6.12.2022 год.
Основният спорен между страните въпрос е дали жалбоподателят „Проект строй
Ловеч“ ЕООД е извършвал някаква дейност по проект “РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ОБХОДЕН ПЪТ
НА ГР. ЧЕРВЕН БРЯГ - БУЛ . „ЕВРОПА“ И ОБЩИНСКИ ПЪТ PVN 2194“, предвид че на
процесния обект е бил установен да работи О. Ж.М.-технически ръководител, който
се намира по принцип в трудово правоотношение с жалбоподателя. Съответно спорно
е на това основание допуснати ли са констатираните по 11 пункта обективирани в протокола
нарушения на трудовото законодателство и на това основание-законосъобразни ли са,
съответни ли са на материалноправните разпоредби на закона дадените и оспорени
в настоящото производство предписания. За да отговори на този въпрос, съдът
съобрази следното:
От доказателствата по делото се
установява, че на 25.05. 2022 год., между община Червен бряг и „ЧЕРВЕН БРЯГ 2021” ДЗЗД, гр.
София, с ЕИК *********, на основание чл. 112 от ЗОП, във връзка с проведената
обществена поръчка е сключен договор с предмет: „Изпълнение на
строително-монтажни работи (СМР) на обект “РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ОБХОДЕН ПЪТ НА ГР.
ЧЕРВЕН БРЯГ - БУЛ . „ЕВРОПА“ И ОБЩИНСКИ ПЪТ PVN 2194“, чрез извършване от
изпълнителя на Строително-монтажни
работи /СМР/ и дейности, съгласно изготвен и одобрен по съответния ред инвестиционен
проект, съобразно заложени количества и
видове СМР и всички дейности, отразени в Техническата спецификация (Приложение
№1), съгласно Предложение за изпълнение на поръчката: (Приложение №2) и Ценово
предложение (Приложение №3) на изпълнителя, неразделна част от договора. От
своя страна и видно от приложения на л.51 и сл. от делото договор от 8.11.2021 год. за създаване на сдружение,
изпълнителят по договора за обществена поръчка „ЧЕРВЕН БРЯГ 2021” ДЗЗД, гр.
София, с ЕИК ********* е създаден вследствие сдружаване на „ПСТ Груп“ ЕАД гр.София с ЕИК
********* и „Новако строй“ ЕООД гр.Плевен с ЕИК *********, с оглед обединяване
на усилията им за организиране и осъществяване на съвместна стопанска дейност с
цел участие в обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително-монтажни работи /СМР/ на обект
:“Реконструкция на обходен път на гр.Червен бряг-бул „Европа“ и общински път PVN
2194.
По повод станал на 27.10.2022 г.
трудов инцидент със смъртен изход с К.М.К., ЕГН ********** - общ работник,
работещ без сключен трудов договор, контролните органи на Дирекция „Инспекция
по труда“ –Плевен са извършили проверка на обекта, на който е работило лицето Косто
Костов, а именно- "Реконструкция на обходен път на гр. Червен бряг -
бул."Европа” и общински път PVN 2194, обект № 92 „Изграждане дъждовен
колектор", обл.Плевен общ.Червен бряг гр. 'Червен бряг, бул."Европа" на
кръстовището за гр. Луковит и с. Реселец, зад бензиностанция "Петрол".
Видно от констатациите по т.1 от Протокола на л.7 и сл. от делото, контролните
органи са констатирали при проверката, че на този обект са работили работници
от фирмите „Проект Строй 1“ ЕООД,гр.Плевен,
ЕИК *********, „Ти Ейт Груп“ ЕООД гр.София с ЕИК *********, „Юнайтед груп“ ЕООД гр.София с ЕИК *********,
както и работник от „Проект строй Ловеч“ ЕООД гр.Плевен с
ЕИК205063654-жалбоподателя.
Очевидно е и се установява от
приложените по делото доказателства, че нито едно от цитираните дружества,
чиито работници са установени да работят на обекта “РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ОБХОДЕН ПЪТ НА ГР. ЧЕРВЕН
БРЯГ - БУЛ . „ЕВРОПА“ И ОБЩИНСКИ ПЪТ PVN 2194“, в т.ч. жалбоподателя, не са
нито изпълнители по договора от 25.05.2022 год., сключен въз основа на
проведената обществена поръчка, нито има доказателства да са ангажирани като
подизпълнители.
Установява се от доказателствата по
делото още, че един от участниците в „ЧЕРВЕН
БРЯГ
С оглед на тези цитирани
доказателства, от които се установява от една страна, че М. е бил ангажиран да
работи и е установен фактически да работи на обекта "РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ОБХОДЕН ПЪТ НА ГР.
ЧЕРВЕН БРЯГ - БУЛ . „ЕВРОПА" И ОБЩИНСКИ ПЪТ PVN 2194" и от друга
страна наличието на договорни отношения между „Проект строй Ловеч“ ЕООД и
„Новако строй“ ЕООД във връзка с работата на този конкретен работник О. Ж.М. за
същия обект , се поставя въпроса, на който също следва да бъде даден
отговор-дейността на обекта във връзка с трудовото изпълнение на О. Ж.М., от
кое дружество се осъществява-от „Проект строй Ловеч“ ЕООД или от „Новако строй“
ЕООД.
Съдът намира, че когато един работодател приема работници на друг
работодател за извършване на временна работа, така, както са описани в договора
от 12.09.2022 год. на л.41, то отношенията следва да бъдат уредени при условията на чл. 107р и следващите от КТ. Само в този
случай за „Проект строй Ловеч“ ЕООД не би възникнало задължение
да осигури здравословни и
безопасни условия на труд на работника за работата му на процесния обект. Законодателят
е регламентирал процедурата по чл.107р и сл. от КТ, с оглед увеличаване и запазване на заетостта на
трудовия пазар в условията на икономическа криза, поради което е предприел
пакет от мерки, сред които са и осигуряването на временна работа на
работниците, наети при един работодател, чрез изпращането им в предприятието на
друг работодател. Условията за извършване на работа чрез предприятие,
осигуряващо временна работа, са регламентирани в Раздел V. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от
5.12.2011 г.) от Кодекса на труда. Съгласно чл. 107р ал.1 от КТ, между работника и
служителя който ще извършва временно работа в друго предприятие, и предприятието,
което осигурява временна работа, се сключва трудов договор, в който се уговаря, че работникът или служителят ще бъде
изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово
ръководство и контрол. Задълженията на предприятието, осигуряващо временна
работа, и на предприятието ползвател са подробно разписани в КТ. Целта на
законодателя е да създаде повече възможности за полагане на труд и да насърчи
работодателите да наемат повече лица, разпределяйки задълженията им и
осигурителната тежест, като се гарантират и правата на работниците. С оглед на
това императивно са разписани задълженията на двете предприятия. Задължение на
предприятието, осигуряващо временна работа, е да начислява и изплаща трудовото
възнаграждение, да води трудовата документация, да извършва социалното и
здравно осигуряване на работниците – чл. 107с ал.5 от КТ. Задълженията на
предприятието ползвател са определени в чл. 107т, ал.1 от КТ. Сред тях са и
задълженията: да определи работното място, където ще се изпълнява работата; да
връчи на работника преди започване на работата длъжностна характеристика; да
инструктира работника или служителя за безопасното и здравословното изпълнение
на работата да предоставя на работника или служителя информация съгласно
изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд
и нормативните актове по прилагането му; да застрахова работника или служителя
за своя сметка при условията и по реда на чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия
на труд. Отношенията между предприятието, което осигурява временна
работа, и предприятието ползвател, се уреждат с писмен договор, съдържанието на
който е регламентирано в чл. 107у от КТ. В тези случаи изпратените
работници са под контрола на предприятието ползвател и работят на определените
им работни места наред с неговите работници, като изрично е записано в закона,
че те не могат да надвишават 30% от тях – чл. 107р ал.2 от КТ.
В тази хипотеза /при сключен договор
по реда на чл.107р от КТ/ дейността се извършва само от едно предприятие – предприятието
ползвател, което, както се каза по-горе, има законовото задължение да осигури
здравословните и безопасни условия на труд. Затова и в този случай-на
предоставяне на работна сила от работник на предприятие –ползвател, не възниква
необходимост да се координират дейности по ЗЗБУТ между двете предприятия.
Приложеният на л.41 от делото договор
от 12.09.2022 год. между „Новако строй“
ЕООД и „Проект строй Ловеч“ ЕООД обаче,
не отговаря на изискванията на чл. 107у от КТ. Поради което не може да се
приеме, че дейността се извършва само от едно предприятие – предприятието
ползвател, което, както се каза по-горе, има законовото задължение да осигури
здравословните и безопасни условия на труд. Аргумент в тази посока е и
изложеното в жалбата твърдение, че в изпълнение
на сключения между жалбоподателя и „Новако строй“ ЕООД договор, с оглед
изпълнение на специфични дейности на обекта, е извършена услуга по осигуряване
на квалифициран специалист за извършване на надзорни функции при изпълнението
на изкопни и ремонтни дейности по водопроводна и канализационна мрежа. А
доколкото настоящият състав на съда
направи извод, че работникът О. Ж.М. не е работил по договор с „Новако
строй“ ЕООД при условията на чл. 107р и следващите от КТ, то следва
извод, че той е осъществявал дейността по извършване на надзорни функции при
изпълнението на изкопни и ремонтни дейности по водопроводна и канализационна
мрежа, предмет на договора на л.41, на
обекта- реконструкция на обходния път на гр.Червен бряг, като работник в
дружеството „Проект строй Ловеч“ ЕООД и именно това дружество, наред с
останалите констатирани да работят на обекта на 27.10.2022 год. дружества, от
свое име, в изпълнение на сключения с „Новако строй“ ЕООД договор, е
осъществявало дейност по извършване на надзорни функции при изпълнението на
изкопни и ремонтни дейности по водопроводна и канализационна мрежа, чрез лицето
О. Ж.М.-работник в жалбоподателя по трудов договор, на обекта.
Изводът, който съдът прави въз
основа анализа на горните доказателства, е, че на процесната дата и обект- реконструкция
на обходния път на гр.Червен бряг, е осъществявало дейност чрез наетия по
трудово правоотношение свой работник О. Ж.М. дружеството „Проект строй Ловеч“
ЕООД. Следователно, именно жалбоподателят, а не „Новако строй“ ЕООД е извършвал дейност на обекта. При този извод,
следва да се даде отговор на въпроса, законосъобразни ли са дадените
предписания на „Проект строй Ловеч“ ЕООД по всички 11/единадесет/ пункта от
предписанието.
По т.1 е констатирано, че
работодателят, извършващ дейност на един обект с работещи от „Ти Ейт ГругТ'
ЕООД гр. София ЕИК *********, „Проект строй 1“ ЕООД гр. Плевен, ЕИК ********* и
„Юнайтид груп" ЕООД гр. София, ЕИК *********, не е осигурил с работодателите на горепосочените
фирми съвместно по писмена договореност здравословни и безопасни условия на
труд, взаимно информиране за рисковете при работа и координиране дейностите си
за предпазване на работещите от тези рискове, с което е нарушил чл. 18 от Закон
за здравословни и безопасни условия на труд. Предписано е по т.1 от диспозитива
на предписанията, когато един обект, работно помещение или оборудване, работна
площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации,
работодателите съвместно по писмена договореност да осигуряват здравословни и
безопасни условия на труд, да се информират взаимно за рисковете при работа и да координират дейностите си за
предпазване на работещите от тези рискове, съгласно изискването на чл. 18 от
Закон за здравословни и безопасни условя на труд. Посочен е срок на изпълнение :
06.01.2023 год.
Съгласно чл. 18 от ЗЗБУТ когато един обект, работно
помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от
няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена
договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се
взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на
работещите от тези рискове. Ето защо въпросът,
на който също следва де се даде отговор е, възниквало ли е в конкретния
случай съвместно използване на обекта- реконструкция на обходния път на
гр.Червен бряг от няколко предприятия и организации и от кои. От една страна, с
оглед на горните изложени аргументи, съдът приема за безспорно установено, че
на процесната дата и обект- реконструкция на обходния път на гр.Червен бряг, е
осъществявало дейност чрез наетия по трудово правоотношение свой работник О. Ж.М.
дружеството „Проект строй Ловеч“ ЕООД. Следователно, жалбоподателят е извършвал
дейност на обекта. На този обект обаче, няма данни, по същото време дейност да е извършвало
дружеството „Новако строй“ ЕООД, поради което и сключеното между жалбоподателя
и „Новако строй“ ЕООД и приложено на л.41 от делото Споразумение по чл.18 от
ЗЗБУТ е ирелевантно към законосъобразността на оспорените предписания по т.1 На този обект, по същото време и място,
дейност чрез свои работници са осъществявали още три предприятия-„Ти Ейт Груп“
ЕООД гр.София с ЕИК *********, „Проект строй 1“ ЕООД гр.Плевен с ЕИК *********
и „Юнайтед груп“ ЕООД гр.София с ЕИК *********, видно от отразените и
неоспорени от жалбоподателя констатации в тази насока , в протокола за
извършена проверка, в който са обективирани предписанията. Че съвместно дейност
на обекта са извършвали тези дружества, се установява още от двата броя
Постановления за обявяване съществуването на ТПО на л.12-15 между Г.Я.Х. и „Ти
ейт груп" ЕООД и между К.М.К. и „Ти ейт груп" ЕООД , видно от
приложеното на л.11-12 от делото Постановление за обявяване съществуването на
ТПО- една от фирмите, установена да работи на обекта. Ето защо съдът приема, че
тези дружества са използвали обекта-реконструкция на обходния път на гр.Червен
бряг, на процесната дата и за тях е възникнало задължение по чл.18 от
ЗЗБУТ съвместно по писмена договореност
да осигурят здравословни и безопасни условия на труд, да се информират взаимно за рисковете при работа и да координират
дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове. В случая е без
правно значение за законосъобразността на предписанията по т.1, че установените
на обекта да работят дружества /чрез свои работници/, не са изпълнители или
подизпълнители по договора за изпълнение на обекта, сключен въз основа на
проведената обществена поръчка, както е и без значение, че строго формално нямат някое от качествата по чл.160 от ЗУТ. Защото
адресати на разпоредбата на чл.18 от ЗЗДУТ
са тези „предприятия или организации“, които физически, фактически
осъществяват дейност на един обект, работно помещение или оборудване, работна
площадка или работно място. Т.е. достатъчно е да е установено, че на един обект
се извършва съвместно някаква работа от повече от едно предприятие или
организация. Използваните термини „предприятия“ и „организация“ не сочат
непременно на извод, че това могат да бъдат само участниците в строителството,
които имат това качество по силата на някакво писмено съглашение, договор, а
сочат, че тези участници в дейността на един обект са там физически и заедно
извършват някаква дейност.
Защото, целта на цитираните разпоредби
е да се гарантират в максимална степен правата на работниците, като се
координират дейностите, извършвани от различни работодатели в един и същ обект,
и да се предотвратят възможностите работодателите взаимно да си прехвърлят
отговорностите и задълженията по ЗЗБУТ. Целта- предприемането на действия от
няколко работодатели за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, взаимна информираност за рисковете при работа и координация относно
дейностите за предпазване на работещите от тези рискове, се постига въз основа единствено на постигнати
договорености между работодателите на предприятията или организациите, работещи
на един обект, обективирани в писмен акт / чл. 18 / и пряко ангажиране на всеки
работодател, респ. участие на работещите при всеки един от тях с оглед
осигуряване на гарантираното от КТ и ЗЗБУТ право на здравословни и безопасни
условия на труд- чл. 30, ал. 2 от ЗЗБУТ / чл. 31, ал. 2 от ЗЗБУТ /. Затова
предписанието по т.1 е законосъобразно.
По т.2 е констатирано, че работодателят
не е предоставил на техническия ръководител О. Ж.М. с ЕГН **********
необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността, както и за
мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или
контролирането на тези рискове, като не го е запознал с изготвената за обекта
оценка на риска, с което е нарушен чл. 19, ал. 1 от Закон за здравословни и
безопасни условия на труд. Предписано е по т.2 работодателят да предостави на своите работещи на обекта необходимата
информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките,
които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези
рискове, като ги запознае с изготвената за обекта оценка на риска, съгласно
изискването на чл. 19 ал. 1 от Закон за здравословни и безопасни условия на
труд. Посочен е срок на изпълнение : 06.01.2023 год.
Безспорно е установено от
доказателствата по делото, че О. Ж.М. на
В разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗБУТ е предвидено задължение
за работодателя да предоставя на работещите необходимата информация за
рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се
предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове.
По делото липсват доказателства, че „Проект строй Ловеч“ ЕООД е предоставило
такава информация на своя работник Маринов, работещ по договор на обект: Изпълнение на строително-монтажни
работи (СМР) на обект "РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ОБХОДЕН ПЪТ НА ГР. ЧЕРВЕН БРЯГ -
БУЛ . „ЕВРОПА" И ОБЩИНСКИ ПЪТ PVN 2194", кога и по какъв начин. С
оглед на това правилно и обосновано е прието от контролните органи на ДИТ, че е
допуснато нарушение на това законово изискване и е предписано същото да бъде
отстранено.
По т.3 е констатирано, че при
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, работодателят не е създал
необходимата организация за осъществяване на наблюдение и не е осигурил
ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен
начин като е допуснал техническият ръководител О. Ж.М. по време на трудовия инцидент да не изпълнява
и да не контролира спазването на изискванията на ЗБУТ, с което е нарушил чл.16,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 26 т. 1 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи. А трудовият инцидент, който е посочен в
предписанията по т.3, е описан в обстоятелствената част на протокола , в който
са обективирани предписанията, непосредствено преди описание на констатираните
нарушения. Касае се за станал на 27.10.2022 год. трудов инцидент със смъртен
изход с К.М.К.-общ работник, работещ без сключен трудов договор на същия обект "РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ОБХОДЕН ПЪТ
НА ГР. ЧЕРВЕН БРЯГ - БУЛ . „ЕВРОПА" И ОБЩИНСКИ ПЪТ PVN 2194". С оглед
на това констатирано нарушение е предписано по т.3 , при осъществяване на
дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
работодателят да създаде необходимата организация за осъществяване на
наблюдение и да осигури ефективен контрол
за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, като не
допуска техническия ръководител да не изпълнява и да не контролира спазването
на изискванията за ЗБУТ, съгласно изискването на чл.16, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗЗБУТ, във връзка с чл.26, т.1от Наредба№2 за минималните изисквания за ЗБУТ
при извършване на строителни и монтажни работи. Даден е срок на изпълнение
6.01.2023 год.
Според чл. 16, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗЗБУТ, при
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд жалбоподателят като работодател е бил длъжен да създаде необходимата
организация за осъществяване на наблюдението и контрола по изпълнението на
планираните мерки, както и да осигури
ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен
начин. Задължение на техническия
ръководител е да изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ,
съобразно чл.26, т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи , а задължение на работодателя на техническия ръководител съобразно
чл.16, ал.1, т.5 и т.6 е да създаде необходимата организация за изпълнение на
задълженията на техническия ръководител. По делото няма представени
доказателства – например план /програма за превенция на риска за живота и
здравето на работещите в обекта, както и разписани конкретни мерки , чрез които
се създава необходимата организация за осъществяване на наблюдение и контрол по
изпълнение на предвидени мерки за превенция на риска, което е безспорно с оглед
настъпилата трудова злополука със смъртен изход. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства,
че формално е предвидил мерки за превенция на риска, и след като е налице и
настъпила трудовата злополука с работник
в обекта, следва извода, че техническият ръководител на обекта-работник на
жалбоподателя, не е осъществил контрол по реално осъществяване на такива мерки. Липсата на
ефективен контрол е валидна дори в случаи, когато е налице някакъв вид
подценяване на ситуацията от страна на самия пострадал работник.
По т.4 е констатирано, че при
осъществяване на дейността за осигуряване на ЗБУТ работодателят не е създал
необходимата организация за осъществяване на наблюдение и не е осигурил
ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен
начин, като е допуснал техническия ръководител О. Ж.М. по време на трудовия
инцидент да не ръководи и да не контролира прилагането на инструкциите за
безопасност и здраве, свързани с осъществяваната на обекта дейност, с което е
нарушил чл. 16, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗЗБУТ във връзка с чл.26, т.2 от Наредба№2
за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на строителни и монтажни
работи. Дадени са предписания по т.4, при ри осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят да създаде необходимата
организация за осъществяване на наблюдение и да осигури ефективен контрол за извършване на работата
без риск за здравето и по безопасен начин, като не допуска техническият
ръководител да не ръководи и да не контролира прилагането на инструкциите за
безопасност и здраве, свързани с осъществяваната на обекта дейност, съгласно
изискването на чл. 16, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗЗБУТ във връзка с чл.26, т.2 от Наредба№2
за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи.
Даден е срок на изпълнение 6.01.2023 год.
Както беше посочено във връзка с
нарушението по т.3, според чл. 16, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗЗБУТ, при
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд жалбоподателят като работодател е бил длъжен да създаде необходимата
организация за осъществяване на наблюдението и контрола по изпълнението на
планираните мерки, както и да осигури
ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен
начин. Разпоредбата на чл.26, т.2 от Наредбата възлага на техническият
ръководител пряко участие при изработването на инструкциите за безопасност и
здраве и го задължава да ръководи и
контролира тяхното прилагане. Не се спори, че инструкции за безопасност и
здраве не са изработени от жалбоподателя-работодател, което прави безпредметно
обсъждането на въпроса за участието на техническия ръководител на обекта М. в
тяхното изработване.
По т.5 е констатирано, че при
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, работодателят не е създал
необходимата организация за осъществяване на наблюдение и не е осигурил
ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен
начин, като е допуснал техническият ръководител О. Ж.М. да не провежда
инструктаж по здравословните и безопасни условия на труд на ръководените от
него работещи, с което е нарушен чл. 16, ал. 1, т. 5 и т. 6 от Закон за
здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 26 т. 4 от Наредба №
2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Дадени са предписания по т.5, при осъществяване на дейността за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят
да създаде необходимата организация за осъществяване на наблюдение и да
осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, като
не допуска техническият ръководител да не провежда инструктаж по ЗБУТ на
ръководените от него работещи, съгласно изискването на чл. 16 ал. 1 т. 5 и т. б
от Закон за здравословни и безопасни условия на труд и чл.26, т.4 от Наредба
№2.
Задължение на техническия
ръководител на обекта е, съобразно чл.26, т.4 от Наредба №2, да провежда
инструктаж по ЗБУТ на ръководените от него работещи. В качеството си на
технически ръководител той пряко организира, планира, ръководи и контролира
дейността на предприятието и на всички работещи в него. На л.33 от делото е
приложена Заповед № ЗАП-2/12.09.2022 год. на управителя на „Новако строй“ ЕООД
, с която е възложил на О. Ж.М. да изпълнява длъжността Технически ръководител
на обект: Изпълнение на строително-монтажни работи (СМР) на обект
"РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ОБХОДЕН ПЪТ НА ГР. ЧЕРВЕН БРЯГ - БУЛ . „ЕВРОПА" И
ОБЩИНСКИ ПЪТ PVN 2194" за строителни дейности, изпълняващи се от Новако
Строй ЕООД. Като функциите, които са възложени от „Новако строй“ ЕООД на
техническия ръководител М. са изброени в шест пункта, между които му е
възложено да извършва инструктажите на обекта. Следва да се
има предвид обаче, че осъществяване на задължението по извършване на
инструктажите на обекта, е възложено с горната цитирана заповед от „Новако
строй“ ЕООД на М., а не от работодателя „Проект строй Ловеч“ ЕООД, чиито са
разписаните от нормата на чл.16, ал.1, т.5 и т.6 от ЗЗБУТ задължения за
създаване на организация за наблюдение и
контрол. Но дори да се приеме, че формално, макар и не от работодателя, е
указано задължението на техническия ръководител на обекта Маринов да провежда
инструктаж по ЗБУТ, няма доказателства и не се твърди работодателят-„Проект
строй Ловеч“ ЕООД да е осъществил контрол върху М. дали е изпълнил това свое
задължение.
По т.6 е констатирано, че при осъществяване на дейността за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, работодателят не е създал
необходимата организация за осъществяване на наблюдение и не е осигурил
ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, като е допуснал техническият ръководител
О. Ж.М. да не контролира монтажа на укрепите, с което е нарушен чл. 16, ал. 1,
т. 5 и т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с
чл. 26 т. 8 буква „б" от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. Предписано е на жалбоподателя при осъществяване на дейността
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят да
създаде необходимата организация за
осъществяване на наблюдение и да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за
здравето и по безопасен начин, като не допуска техническият ръководител
да не контролира монтажа на укрепите, съгласно изискването на чл. 16 ал. 1 т. 5
и т. 6 от Закон за здравословни и безопасни .условия на труд, във връзка с чл.
26 т. 8 буква „б" от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Даден е срок за изпълнение 6.01.2023 год.
Разпоредбата на чл. 26 т. 8 буква
„б" от Наредба № 2 въвежда задължения за техническия ръководител на обекта
да контролира монтажа и демонтажа на
стоманени или бетонни рамки и техните компоненти, кофражи, готови строителни
елементи или временни опори и подпори. Констатираното нарушение във връзка с
това задължение е, че М. не е контролирал монтажа на укрепите. Във връзка с това
нарушение , по делото на л.40 е приложено обяснение от 1.11.2022 год. от О. Ж.М.,
в което е посочил, че укрепите са били останали
в изкоп от предходния ден и не са били готови за работа в тях,
необходими са били допълнителни работи по укрепването на изкопа, затова е
поискал да бъде уведомен да отиде на обекта. От това обяснение се установява,
че работа на обекта все пак е била започнала, че укрепите са били в изкоп и че М.
не е бил на обекта, а е помолил да го повикат, когато според него са готови за
работа. Съдът намира обаче, че като технически ръководител на обекта, М. е следвало да бъде на обекта по всяко
време, по което на същия са се осъществявали някакви изкопни дейности , а е видно , че той не е присъствал
през цялото време на изкопните дейности, съответно работодателят
му-жалбоподателят не е осъществил
контрол върху неговите действия/бездействия.
По т.7 е констатирано, че при осъществяване на
дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят не е създал необходимата
организация за осъществяване на наблюдение и не е осигурил ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по
безопасен начин, като е допуснал техническият ръководител О. Ж.М. да не посочи лице с
необходимата квалификация, което при отсъствието му от строителната площадка да
изпълнява задълженията му по прекратяване на работата и извеждане на всички
лица от строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато
има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им или когато
са налице условия, при които се изисква спиране на работа, с което е нарушен
чл. 16, ал. 1, т. 5 и т. 6 от Закон за здравословни и безопасни условия на
труд, във връзка с чл. 26 т. 9 буква „а" от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Дадени са предписания по т.7,
при осъществяване на дейността за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд работодателят да създаде необходимата
организация за осъществяване на наблюдение и
да осигури ефективен контрол за извършване на
работата без риск за здравето и по безопасен начин, като не допуска техническия ръководител на подизпълнителя да не посочи лице
с необходимата квалификация, което при отсъствието му от строителната площадка
да изпълнява задълженията му по прекратяване на работата и извеждане на всички
лица от строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато
има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им или когато
са налице условия, при които се изисква спиране на работа, съгласно изискването
на чл. 16 ал. 1 т. 5 и т. 6 от Закон за здравословни и безопасни условия на
труд, във връзка с чл. 26 т. 9 буква „а" от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи. Даден е срок за изпълнение 6.01.2023 год.
Разпоредбата на чл.26, т.9, б.“а“ от
Наредба №2 задължава техническия ръководител да осигури прекратяване на
работата и извеждане всички лица от строителната площадка, строежа или
съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за
здравето или живота им или когато са налице условия, при които се изисква
спиране на работа; при отсъствието му от строителната площадка тези задължения
се изпълняват от посочени от него лица с необходимата квалификация. Че на
обекта е имало сериозна и непосредствена опасност за здравето и живота на
работниците при извършване на изкопните работи се установява от факта на
настъпилата смърт на работника К.М.К., а че техническият ръководите на обекта О.
М. не е бил през цялото време на извършваните строителни и изкопни дейности, се
установява от обяснението му, цитирано при обсъждане на нарушението по т.6.
Няма представени по делото доказателства за времето, през което О. М. не е бил
на обекта, да е определил изрично писмено, при отсъствието му, лице със съответната квалификация, което да
изпълнява задълженията му на строителната площадка. От своя страна
жалбоподателят не е осъществил контрол по изпълнение на това задължение на
техническия ръководител.
По т.8 е констатирано, че при
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, работодателят не е създал необходимата
организация за осъществяване на наблюдение и не е осигурил ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, като е
допуснал техническия ръководител О. Ж.М. да не осигури лице, което да
контролира правилната експлоатация на укрепите, с което е нарушен чл. 16, ал.
1, т. 5 и т. 6 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка
с чл. 26 т. 9 буква „в" от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. Предписано е, при осъществяване на дейността за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд работодателят да създаде необходимата
организация за осъществяване на наблюдение и да осигури ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, като не
допуска техническия ръководител на подизпълнителя да не осигури лице, което да
контролира правилната експлоатация на укрепите, съгласно изискването на чл. 16
ал. 1 т. 5 и т. 6 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, във
връзка с чл. 26 т. 9 буква „в" от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. Според настоящия състав на съда предписанието по т.8 е
незаконосъобразно, тъй като фактически предписаното не кореспондира с
регламентираните в нормативната уредба задължения на техническия ръководител,
поради което и констатираното нарушение по т.8 не е основание за търсене на
отговорност от работодателя за неосъществен контрол в тази насока.
Констатираното нарушение по т.8 е неосигуряване на лице от страна техническия
ръководител О. М., което да контролира правилната експлоатация на укрепите. А
разписаното задължение на техническия ръководител по чл.26, т.9, б.в“ от
Наредба №2, с неизпълнението на което е направена привръзка като основание за
наличие на констатираното нарушение, предписва на техническия ръководител
задължения да осигурява координация на работата, когато скелетата,
платформите и люлките се използват от няколко бригади. Т.е. разписаното
задължение по този цитиран текст е свързан с наличието на технически съоръжения
на обекта, като скелета, платформи и люлки, които се използват от няколко
бригади /каквато фактическа констатация по т.8 липсва при описание на
нарушението/ и установяване , че техническият ръководител не е осигурил
координация между отделните бригади, работещи едновременно, последователно или
по друг начин с тези съоръжения. В който случай би възникнало задължение и за
работодателя да осъществява контрол върху работата на техническия ръководител,
който да осигури спазването на това негово задължение. Предвид липсата на
корелация между установеното нарушение и предписаното от закона задължение,
даденото предписание се явява неясно, неконкретно и незаконосъобразно, поради
което следва да бъде отменено.
По т.9 е констатирано, че при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят не е създал необходимата организация за осъществяване на наблюдение и не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, като е допуснал земните работи в зона на подземни мрежи и съоръжения да се извършват без непосредственото ръководство на техническия ръководител О. Ж.М., с което е нарушен чл. 16, ал. 1, т. 5 и т. 6 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с т. 1.7. от Приложение № 1 към чл. 2 ал. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Дадено е предписание при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят да създаде необходимата организация за осъществяване на наблюдение и да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, като не допуска земните работи в зона на подземни мрежи и съоръжения да се извършват без непосредственото ръководство на техническия ръководител, съгласно изискването на чл. 16 ал. 1 т. 5 и т. 6 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с т. 1.7. от Приложение № 1 към чл. 2 ал. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Даден е срок за изпълнение 6.01.2023 год. Конкретно разписаното задължение за техническия ръководител в посочената в оспорените предписания по т.9 норма на т.1.7 от Приложение № 1 към чл. 2 ал. 2 от Наредба № 2, е в зоните на подземни мрежи или съоръжения земните работи да се извършват под непосредственото ръководство на техническия ръководител или бригадира, а в охранителната зона на проводници под напрежение или на действащ продуктопровод - под наблюдението и на представител на собственика им. Не се установява от доказателствата по делото техническият ръководите О. Маринов да е осигурил непосредствено ръководство върху извършваните на обекта земни работи в зоните на подземни мрежи или съоръжения, което сочи и на неосъществен контрол в това отношение от страна на жалбоподателя, поради което законосъобразно се явява предписанието по т.9.
По т.10 е констатирано, че пои
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, работодателят не ни и създал необходимата организация за осъществяване
а наблюдение и не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без
риск за здравето и по безопасен начин, като е допуснал преди започване на работа
в изкопа с дълбочина, по-голяма от 1,5 т, техническият ръководител О. Ж.М. да
не провери устойчивостта на укрепването, с което е нарушен чл. 16, ал. 1, т. 5
и т. 6 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с т. 1.13.
от Приложение № 1 към чл. 2 ал. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. Дадено е предписание, при осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят да
създаде необходимата организация за осъществяване на наблюдение и да осигури
ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен
начин, като не допуска преди започване на работа в изкопи с дълбочина,
по-голяма от 1,5 м, техническият ръководител на подизпълнителя да не проверява
устойчивостта на укрепването, съгласно изискването на чл. 16 ал. 1 т. 5 и т. 6
от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с т. 1.13. от Приложение № 1 към чл. 2 ал. 2 от Наредба № 2
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Даден е срок за изпълнение
6.01.2023 год. Задължението на техническия ръководител , преди започване на
работа в изкопи с дълбочина, по-голяма от 1,5 m ,да провери устойчивостта на откосите или укрепването, е
разписано в т.1.13 от Приложение № 1 към
чл. 2 ал. 2 от Наредба № 2. Не е установено от доказателствата по делото О.
Маринов да е изпълнил тези свои задължения, аргумент за което е настъпилата
трудова злополука, което от своя страна сочи, че работодателят не е осъществил
ефективен контрол в тази насока. Ето защо и предписанията по т.10 са
законосъобразни.
По т.11 е констатирано, че направеният
изкоп с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени
изкопи, не е укрепен от нивото на
терена, с което е нарушен чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Дадено е предписание изкопите с
вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи,
да се укрепват от нивото на терена съгласно изискването на т.3.1 от
Приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба
№2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Даден
е срок за изпълнение 6.01.2023 год. Предписанието по този текст е дадено на
жалбоподателя в съответствие с изискването, разписано в пункт 3- Изпълнение на
укрепени изкопи, т. 3.1 от Приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2, изкопи с
вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи, да
се укрепват от нивото на терена. Предписанието е в съответствие с констатацията
на контролните органи за неизпълнение на това задължение от страна на жалбоподателя,
чийто специалист /технически ръководител/ е било предвидено да извършва дейност
съобразно сключен договор, т.е. жалбоподателят е едно от дружествата,
установени да извършват фактически
дейност на процесния обект. Затова и предписанието и по този пункт е
законосъобразно.
С оглед на изложеното съдът намира,
че обжалваните ПАМ, с изключение на
предписанието по т.8, са издадени в съответствие
с материалния закон.
Те съответстват и на целта на закона-
с тях се цели защита на интересите на
работниците, за чието постигане са регламентирани редица задължения в законите
и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.
Ето защо предписанието по т.8 следва
да бъде отменено, а жалбата против
предписанията по всички останали пунктове следва да бъде отхвърлена.
Воден от изложените мотиви и на
основание чл.172 от АПК, Административен съд-Плевен,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на от „Проект строй
Ловеч“ ЕООД с ЕИК *********, чрез адв.О.Л. ***, със служебен адрес за връчване
на книжа и съобщения гр.Плевен, ул „Св.Св.Кирил и Методий“ №18, оф.7, т.8 от Предписания, обективирани в Протокол
за извършена проверка №ПР 2239654/6.12.2022 год. на служители от Дирекция
„Инспекция по труда“ Плевен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Проект строй Ловеч“ ЕООД с ЕИК *********,
чрез адв.О.Л. ***, със служебен адрес за връчване на книжа и съобщения
гр.Плевен, ул „Св.Св.Кирил и Методий“ №18, оф.7, против Предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР
2239654/6.12.2022 год. на служители от Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен, в
останалата част- по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.9, т.10 и т.11.
Решението може да се оспорва чрез
Административен съд-Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: