РЕШЕНИЕ
Номер 260189 27.07 Година 2022
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ , Търговско
отделение, ХVIIІ състав
в
публично заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател: Александър Стойчев
При
участието на секретаря: Боряна Козова
като
разгледа докладваното от Съдията т.д. номер 747 по описа за 2020 година намери за установено следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, с която са предявени искове за установяване на парични вземания с
правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК.
Претенцията се основава на следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че на 22.06.2011 г. е сключен договор между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* в качеството на кредитор и С.В.П., А.Л.П.
и В.С.П. в качеството на кредитоискатели за потребителски кредит по програма
Премия HL 52756 по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателите сумата в размер на 18 600 евро. Твърди се, че кредитът е
усвоен от кредитополучателите на няколко транша, за които са представени
банкови бордера. Страните са сключили и Допълнително споразумение от 29.11.2013
г.; Допълнително споразумение от 18.12.2014 г.; Допълнително споразумение от
12.12.2016 г. и Допълнително споразумение от 20.12.2016 г., като изрично са
уговорили, че същите не представляват новация, а само предоговаряне на някои
условия по кредита. Поради влошено финансово състояние, по молба на ответниците
са сключени Допълнително споразумение от 29.11.2013 г.; Допълнително
споразумение от 18.12.2014 г. и Допълнително споразумение от 20.12.2016 г., с
които са извършени преструктуриране на задълженията като страните са се
съгласили, че направените и непогасени към момента на сключване на
допълнителните споразумения просрочия ще бъдат погасени чрез преоформянето им
към редовната главница по кредита като така общо отпуснатата сума става 21 360
евро. Междувременно на 14.11.2015 г.
почива кредитополучателят В.С.П., ЕГН ********** и М.В.П.-М. встъпва на
основание чл. 101 от ЗЗД в задължението по договора за кредит HL 52756 от
22.06.2011 г.
По повод на обстоятелството, че длъжниците не са
изпълнили договорните задължения да погасяват падежиралите вноски, на основание
чл. 18, ал. 1 от Договора за кредит и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, банката е обявила цялото задължение за изцяло изискуемо преди
крайния срок на договора. За това обстоятелство кредитополучателите са
уведомени с нотариални покани. Ищецът твърди, че датата, на която е обявил
предсрочната изискуемост на кредита, е 25.08.2018 г.
С оглед на това, ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК като по
образуваното частно гражданско дело № 18506/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
е издадена Заповед за изпълнение като в срока по чл. 414 от ГПК длъжниците са
подали писмени възражения, поради което
ищецът е инициирал защитата по настоящото производство с молба да се
приеме за установено по отношение на ответниците, че същите имат задължение към
ищеца, произтичащо от договор за потребителски кредит по програма Премия HL
52756 от 22.06.2011 г. и сключените към него споразумения, а именно главница в
размер на 15 717,79 евро, законна лихва върху главницата от 14.11.2019 г.;
възнаградителна лихва за периода от 04.04.2018 г. до 02.05.2019 г. в размер на
965,12 евро, мораторна лихва за периода от 10.11.2018 г. до 11.11.2019 г. в
размер на 149,42 евро; застраховки в размер на 32,82 евро; такси в размер на
77,35 евро; такси в размер на 155 лв. и нотариални разноски в размер на 217,20
лв.
Претендират се сторените по настоящото дело разноски,
както и разноските, направени в заповедното производство.
Ответниците изцяло оспорват исковете по подробни
съображения в отговорите на искова молба. Навеждат възражения за нищожност на
договора и нищожност на допълнителните споразумения към него на осн. чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, както и за наличие на неравноправни клаузи
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Ответникът М.П. прави възражение за разделна
отговорност по отношение на дълга с довод, че отговаря на основание
наследствено правоприемство, както и че претенцията спрямо нея е погасена по
давност.
Молят за присъждане на адвокатско възнаграждение за
настоящото и за заповедното производство.
С допълнителната искова молба, ищецът поддържа исковете
си и изразява становище по възраженията на ответниците. В допълнителните
отговори ответниците се придържат към аргументите, изложени в отговорите на
исковата молба.
По делото са постъпили в срок и писмени защити от двете
страни.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите
и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдът констатира, че обективно и субективно съединените
искове с правно основание чл. 422 от ГПК са процесуално допустими, предявени в
срока по чл. 415 от ГПК, във връзка с постъпили от ответниците възражения по
чл. 414 ГПК срещу издадената по частно
гражданско дело № 18506/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив заповед за
изпълнение.
Претендираното вземане е основано на сключен на
22.06.2011 г. договор за кредит по
програма Премия HL 52756 между посочените страни, по силата на който е
отпусната и усвоена сумата от 18 600 евро. В договора е предвидено
възнаграждението на банката във фиксиран размер (чл. 3), размерът на
анюитетните вноски и падежът им (чл. 6-7), срокът за издължаване на кредита
(чл. 5). Уговорено е по силата на чл. 6а, ал. 7 „а“ и „б“, че в случай на
погасяване на кредита при облекчен режим, сумата от дължимите, но непогасени
лихви ще бъде капитализирана към остатъка от главницата по кредита. Съгласно
чл. 21 в случай на промяна на вноската, банката изготвя служебно нов
погасителен план за остатъка от дълга, съобразен с променения размер на
главницата, вкл. след капитализация. Съдържат се и уговорки за дължими от
кредитоискателя такси и комисионни за управление на кредита, както и задължения
за застраховки.
В последствие страните са сключвали допълнителни
споразумения от 29.11.2013 г., от 18.12.2014 г., от 20.12.2016 г., по повод на
които натрупаните задължения към момента на сключване на допълнителните
споразумения са оформени към редовната главница по делото. С тях са уговорени и различни размери на
възнаградителната лихва, която се дължи за периода на облекчено погасяване и
след него, както и начина на формирането й. Дадени са периоди от 3,6 и 7 месеца, наричани
"облекчени периоди", през който да се заплаща лихва в намален размер,
като след изтичане на тези срокове лихвата е договорената в споразуменията.
Съгласно представените 3 броя нотариални покани, с
удостоверено връчване на ответниците на дата 25.08.2018 г. от нотариус Е. С. ,
е видно, че във връзка с неиздължаване на погасителна вноска с падеж 10.08.2017
г., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем за сумата от
18 748,56 евро., след което инициирала заповедно производство на
14.11.2019 г. по което е издадена Заповед за изпълнение №10009/19.11.2019
г. по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист
№ 10469/21.11.2019 г. в полза на „Юробанк България“ АД.
От представените счетоводни регистри на банката, както
и от приетото и неоспорено заключение на вещото лице по назначената ССчЕ, се
установява, че последното плащане по процесния кредит е извършено на 26.11.2018
г., когато са платени част от вноска за главница и изцяло възнаградитена лихва
с падеж 10.10.2018 г.
Предвид наведените от ответната страна възражения за нищожност на договора при наличие на множество
неравноправни клаузи и естеството на спора, съдът следва да ги обсъди с оглед
преценката за дължимостта на сумите.
Независимо от това, че сделката е търговска, съгласно
430 ТЗ – ответниците като физически лица се дефинират като потребители по ЗЗП и
се ползват от защитата на закона, а съдът следва да следи служебно за неравноправни
клаузи в договори с потребители.
Към момента на сключване на процесния договор
приложение намира ЗЗП в редакцията към
2011 г. /бр.18 ДВ от 01.03.2011 г./ Неравноправността на договорна
клауза с потребител се преценява към датата на сключване на сделката и се
изхожда от съдържанието й и критериите по чл. 143 и чл. 145 ЗЗП.
Изхождайки от критериите в горепосочените разпоредби в редакцията
към 2011 г., съдът приема за основателно възражението за неравноправни клаузите
на чл. 3, ал. 7, и чл. 6, ал.4 и 5 от
договора, поради следните съображения:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за банков кредит през
първите две години кредитополучателите дължат на банката преференциална
фиксирана годишна лихва в размер на 6,75 %, като съгл. ал. 2 за всяка следваща
година до крайния срок лихвата е в размер на БЛП, валиден за съответния период,
намален с 1,2 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП е в размер на
8,45 %. В ал. 7 от договора е уредено, че действащия БЛП не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Банката уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП за евро и датата,
от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони.
Договорени надбавки не се променят. В чл. 6, ал. 4 и ал. 5 е упоменато, че в
случай на промяна на БЛП от банката, размерът на вноските се променя
автоматично и едностранно от банката.
Уговорката за лихва е израз на възмездния характер на
договора и методът на изчисляване на съответния лихвен
процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана процедура, посочваща вида,
количествени изражения и относителна тежест на всеки от отделните компоненти.
Такава, даваща право на банката да променя едностранно лихвата при промяна на
БЛП, доколкото не е уговорена и индивидуално, за което няма наведени доводи от
страна на ищеца, е нищожна. В настоящия случай няма разписана конкретна
методология за формирането на БЛП, нито е предвидено право на кредитополучатели
да се откажат от договора, съгласно чл. 144, ал.2, т.2 от ЗЗП/редакция към
01.03.2011 г./, поради което клаузата противоречи на чл. 143, т. 10 ЗЗП /в
редакцията към 01.03.2011 г./ и е неравноправна.
Следва да се отбележи, че горния извод не води до нищожност
на цялата клауза на чл. 7 или на целия договор, тъй като в частта за определяне
на лихвата към датата на сключване на договора клаузата указва ясно и
недвусмислено размера на дължимата от кредитополучателите възнаградителна
лихва.
По
отношението на възражението за анатоцизъм, съдът намира същото за основателно.
В чл. 6а от договора е предвиден облекчен режим, през които съгласно ал. 7 „а“
и „б“ дължимите, но непогасени лихви от вноската се капитализират към остатъка
от главницата по кредита. Основателно е и възражението за наличие на клаузи,
предвиждащи анатоцизъм в допълнителните споразумения, сключвани между страните.
Съдебната практика е последователна по този въпрос, че не е допустимо
начисляване на лихва върху лихва в договорни отношения с участие на физически
лица и подобна уговорка, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД
и на осн. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е нищожна. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация
на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за
кредитен риск (отм.); не представлява предвидена в наредба на
БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. /в този смисъл решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, ТК, IІ т. о.; Решение
№ 30 от 20.05.2020
г. на ВКС по т. д. № 739/2019
г., I т. о., ТК, Решение
№ 275 от
15.09.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3783/2013 г., I г. о /. Поради това уговорките в договора (чл.6а, ал.7 б.
„а“ „б“) и споразуменията – съответно в
чл. 3, ал. 3 и чл. 3, ал. 1, в резултат на което има капитализация на лихви, са
частично нищожни и не могат да намерят приложение в отношенията на страните,
съответно не следва да се взимат предвид.
Съдът не споделя наведеното от ответниците основание за
нищожност в цялост на допълнителните споразумения по чл. 366 от ЗЗД, тъй като
нищожността на клаузите в договора за кредит, предвиждащи капитализиране на
лихви, не влекат след себе си и нищожност на допълнителнително сключените
споразумения, поради факта, че последните не се основават изключително и само
на обявените за недействителни уговорки. В посочените споразумения се съдържат
преструктурирания чрез уговорки, които са ясно и недвусмислено формулирани,
като при съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин. /чл. 146 ЗЗП/. Така също наличието на
неравноправни клаузи в договор сключен с потребител,
не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези
клаузи./чл. 147 ЗЗП/.
В
допълнителните споразумения се съдържат клаузи за предоговаряне по съгласие на
страните на съществен елемент от договора за банков кредит – цената на
договора, която е уговорена по ясен и недвусмислен начин и поражда действие
между страните. Освен това от данните в ССчЕ е видно, че движението на базовия
лихвен процент по кредита за периода от 23.06.2011 г. до 09.02.2020 г., с който
е олихвявана главницата, дори и променян по периоди, е намалявал. При така
установеното, се стига до извода, че в случай, че се приемат споразуменията за
недействителни в цялост, ще се изключи приложението на по-благоприятни за
потребителя клаузи, тъй като ще се приложи първоначалния фиксиран лихвен
процент за целия срок на договора, а не намаления с последващите споразумения.
Още повече, че съгласно чл. 146 ЗЗП при съмнение относно смисъла на определено
условие, то се тълкува по-благоприятен за потребителя начин.
Не е неравноправна и клаузата, предвиждаща погасяване
на кредита във валутата, в която е разрешен, тъй като еврото е валута, която
има фиксиран курс спрямо лева и ответниците не са били задължавани да купуват валута от банката. Уговарянето на
задълженията за плащане във валута, различна от лева не е порок на договора. Не
само в договора, но и в останалите, подписани от ищеца документи -
споразумения, е посочено на ясен и разбираем език, че вида на валутата по
процесното правоотношение е именно евро. Според т.2 от диспозитива на решението
на СЕС по дело С-186/16, чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува
в смисъл, че изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем
език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да
предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява
да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с
това, посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва
да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се
разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но
и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не
само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната
валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите
икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения.
Предвид така изложеното, договорът за банков кредит и
допълнителните споразумения се явяват частично нищожни по отношение обявените
за неравноправни клаузи, като в останалата си част пораждат действие между
страните.
Съдът следва да вземе отношение по възраженията на
ответника М.П., за разделна отговорност по силата на чл. 60 от ЗН., която в
евентуалност е възразила и за погасени по давност вземания.
Съгласно чл. 101 ЗЗД встъпването в дълг става по
съглашение с кредитора или длъжника, като встъпилото лице отговаря солидарно с
останалите длъжници.
От представените към допълнителната искова молба,
неоспорени от страната и приети за автентични, документи се установява, че М.П.
с изрично писмено волеизявление, отправено към банката е заявила, че желае да
встъпи в дълга, като видно от допълнителното споразумение от 12.12.2016 г.
банката е приела волеизявлението за встъпване в дълга. Причините поради които
се извършва самото встъпване са ирелевантни. Поради което съдът, намира, че
възражението на ответника за разделна отговорност е неоснователно, с оглед на
което не дължи и произнасяне и по заявеното в евентуалност възражението за
погасителна давност.
С оглед нищожността на горепосочените уговорки в
договора и допълнителните споразумения, приложими към процесното
правоотношение са останалата част от
разпоредбите на договора, уреждащи размера на лихвите и таксите, а след
сключване на допълнителните споразумения приложими са тази част от тях,
отнасящи се до уговорения размер на възнаградителната лихва, като разпоредбите
в частта си за капитализация на лихви не пораждат действие.
От изслушаните основно и допълнително заключения на
ССчЕ, които съдът кредитира, се доказа, че са капитализирани лихви и че те са в
размер на 1266 евро. Вещото лице е развило вариант за размера на дължимите
суми, като не е взета предвид извършената капитализация на лихвите, но е
зачетена промяната на БЛП, т.е договорените лихвени проценти при всяко от
допълнителните споразумения към договора за кредит. В този вариант усвоената
главница по кредита е 20 094 лв., формирана след приспадане на
капитализираните лихви от общо усвоената сума, описана в регистрите на банката
/таблица 6 от доп. заключение/, като общо погасените суми до датата на
последното плащане са 14 359.01 евро.
Според вещото лице тази сума е достатъчна за погасяване
на всички вноски по първоначалния погасителен план до вноска № 88 с падеж
10.10.2018 г., общо за всички 14323,76 евро, таксата за управление 5.72 евро и
част от лихвата 29.53 евро от следващата вноска - № 89 с падеж 10.11.2018 г.
Предвид
изложеното, съдът приема, че първата просрочена падежирала вноска е от
10.11.2018 г.
В чл. 18
от договора е предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска по
кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора,
банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.
Предвид разпоредбата на чл. 60 ал. 2 ЗКИ, за да настъпи предсрочна
изискуемост на кредита е необходимо да са настъпили уговорените в договора за
кредит обстоятелства за упражняване на това право, банката да заяви, че
упражнява правото и това волеизявление да достигне до кредитополучателя.
В т. 9 от Тълкувателно решение№ 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на
съда следва да отразява правното положение между страните по делото, като съгл.
чл. 235 ал. 3 ГПК съдът взима предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска към момента на приключване на съдебното дирене. Така съдът, разглеждащ
иска, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл към исковата
молба, банката е представила писмени доказателства за уведомяване на
ответниците, че обявява кредита за предсрочно изискуем. С връчването им на
ответната страна, и предвид че са налице предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока, са настъпили
правните последици на предсрочната изискуемост.
По тези съображения, съдът счита, че фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, са се осъществили, но
при съобразяване на установените различни размери на дължимите суми. Съгласно
изготвения погасителен план по кредита от вещото лице при условията на вариант
„С“ от допълнителното заключение, неоспорен и кредитиритан от съда,
задълженията към 14.11.2019 г. са в общ размер на 15 312.88 евро, както
следва: просрочена главница 1808.76 евро, предсрочно изискуема главница 12
625.06 евро, възнаградителна лихва 781.74 евро, месечна такса за управление
64.50 евро и имуществена застраховка в размер на 32.82 евро.
Ответниците са възразили за недължимост на нотариалните
разноски и застраховки. Съгласно чл. 10 от договора за кредит
кредитополучателите са поели задължение да отговарят за таксите и разноските,
свързани с провеждане на принудително изпълнение, както и да поемат изцяло
разноските по имуществена застраховка. Ищецът е представил извлечения от
регистрите си за дължимите, но незаплатени нотариални разноски, поради което
претенцията за същите се явява доказана и основателна. Предвид констатациите на
вещото лице, дължимата имуществена застраховка възлиза на сумата посочена по
горе и претенцията следва да бъде уважена до този размер.
Ето защо предявеният от „Юробанк България“ АД, иск за
признаване за установено, че ответниците С.П., А.П. и М.П., дължат на
дружеството суми, за които е издадена и заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 10009/19.11.2019 г. по частно гражданско дело № 18506 по
описа на РС Пловдив за 2019 г., произтичащи от Договор за кредит от 22.06.2011
г., следва да бъде уважен частично за 1808.76 евро - просрочена главница,
12625.06 евро - предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху
предсрочно изискуемата главница, считано от 14.11.2019 г. до оконачателното
изплащане, 781.74 евро - възнаградителна лихва, 64.50 евро - месечна такса за
управление, имуществена застраховка в размер на 32.82 евро, както и 217,20 лв.
за нотариални разноски, а в останалата част да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на разноските:
По възражението на ответника по
чл.78, ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на разноски на ищеца за
адвокатско възнаграждение. Платеното възнаграждение в размер на 1239,16 лв.,
при съобразяване на чл.7, ал.2 т.4 от Наредба №1 за МРАВ за защита по
граждански дела по дела с определен интерес е под минималния предвиден размер
(1535.27 лв.), от което и следва извода, че договореното от
ищеца адвокатско възнаграждение за един адвокат не е прекомерно.
Ищецът е представил списък с
разноски по чл. 80 от ГПК в срок.
Поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски, направени в настоящото и
заповедното производство в общ размер на 2 682,32 лв., съразмерно с
уважената част от иска.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците разноски за
възнаграждение в размер на 459,39 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горните съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422
вр. чл. 415 ГПК по отношение на С.В.П., А.Л.П. и М.В.П.- М. , че дължат
солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, следните
суми, произтичащи от Договор за кредит от 22.06.2011 г., а именно: 1808.76 евро
- просрочена главница, 12625.06 евро - предсрочно изискуема главница, ведно със
законната лихва върху предсрочно изискуемата главница, считано от 14.11.2019 г.
до оконачателното изплащане, 781.74 евро - възнаградителна лихва, 64.50 евро -
месечна такса за управление, имуществена застраховка в размер на 32.82 евро,
както и 217,20 лв. за нотариални разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата
му част.
ОСЪЖДА С.В.П., А.Л.П. и М.В.П.- М. ДА заплатят на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
разноски направени в исковото и заповедното производстово в размер на
2 682,32 лв., съразмерно в уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, ДА заплати на в
полза на адв.И.Р.И., с личен № ***, от адвокатска колегия – гр. Пловдив, на
осн. чл. 38 ал. 1 ЗА, сумата от 459,39 лв. за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен Съд – Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: