Р Е Ш Е Н И Е
№………………../ гр.Добрич, 17.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА сложи за разглеждане докладваното
от председателя адм. дело № 126 по описа на съда за 2020 год. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по реда на чл.145, ал.1
от АПК, във вр. чл.99б от ЗГР.
Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от Н.Ч. ***, срещу отказ за
заличаване на адресни регистрации, обективиран в писмо с изх.
№АО-21-416#1/07.02.2020 г. на кмета на община Т.. В жалбата се излагат доводи
за незаконосъобразност на оспорвания отказ поради противоречие с материалния
закон, нарушение на процесуалните правила и липса на мотиви. Жалбоподателят
сочи, че е сезирал кмета на община Т. с искане да бъде заличена адресната
регистрация на лицата И.А.В., О.С., Н.А.И., К.Й.Х., А.А.Р., В.Н.П., Д.М. и А.П..
Изразява несъгласие със становището на комисията, че адресните регистрации са
законосъобразни, като твърди, че липсват мотиви за това. Счита, че кметът на
общината е следвало да отчете явното му несъгласие тези лица да продължават да
са с постоянен адрес в собственото му жилище. Твърди, че от извършената справка
от общинската администрация в НБД е видно, че посочените лица имат настоящ
адрес, различен от постоянния, с оглед на което няма пречка постоянният им
адрес да бъде променен, като съвпадне с адреса им по местоживеене. По
изложените съображения иска отмяна на оспорения отказ и връщане на преписката
на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по
приложението на закона, както и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът – кметът
на община Т., чрез процесуалния си представител, изразява становище за
недопустимост на жалбата по съображения, че оспореното писмо не представлява индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване, а в условията на
евентуалност – за неоснователност на жалбата по съображения, че адресните
регистрации са законосъобразно извършени и административният орган няма
правомощие да ги заличава служебно без знанието и съгласието на засегнатите
лица.
След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Производството
пред административния орган е започнало по молба с вх. №АО-21-416 от 28.01.2020
г. до кмета на община Т., с което Н.Ч. е поискал да се заличат адресните регистрации
на лицата И.А.В., О.С., Н.А.И., К.Й.Х., А.А.Р., В.Н.П., Д.М. и А.П. от адреса на
притежавания от него недвижим имот, находящ се в с. К., общ. Т., ул. “ХХХХХХХХХХХХХХХХ.
Към молбата си заявителят е приложил копие от нотариален акт № 27, том IV, рег. № 2884,
дело № 459 от 2016 г., удостоверяващ собственическите му права върху имота по
силата на договора за покупко-продажба от 24.10.2016 г.
Със заповед №103/30.01.2020 г. кметът на
община Т. е назначил комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията
на чл. 92, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл. 99а от ЗГР при извършване на адресната
регистрация на посочените в молбата лица и да изрази становище за възможността
за заличаването им. За резултатите от проверката е съставен протокол от
05.02.2020 г., съгласно който комисията е извършила справка в автоматизираната
система Национална база данни "Население" на посочения адрес в с.К.,
при което е констатирала, че със заявен постоянен адрес са регистрирани лицата:
1.
Искрен
Александров Веселинов е със заявен постоянен адрес от 02.10.2015 г. в с. К.,
общ. Т., ул. „ХХХХХХХХХХХХХХХХ. Има настояща адресна регистрация в Република
Турция от 01.01.1980 г.;
2.
О.С.
е със заявен постоянен адрес от 27.04.2017 г. в с. К., общ. Т., ул. „ХХХХХХХХХХХХХХХХ.
Има настояща адресна регистрация в Република Турция от 27.04.2017 г.;
3.
Н.А.И.
е със заявен постоянен адрес от 02.10.2015 г. в с. К., общ. Т., ул. „ХХХХХХХХХХХХХХХХ.
Има настояща адресна регистрация в гр. Нови пазар, общ. Нови пазар, ул. „ХХХХХХ“
№ 6 от 01.01.1980 г.;
4.
К.Й.Х.
е със заявен постоянен адрес от 15.10.2015 г. в с. К., общ. Т., ул. „ХХХХХХХХХХХХХХХХ.
Има настояща адресна регистрация в Република Турция от 29.07.1955 г.;
5.
А.А.Р.
е със
заявен постоянен адрес от 02.10.2015 г. в с. К., общ. Т., ул. „ХХХХХХХХХХХХХХХХ.
Има настояща адресна регистрация в гр. Опака, общ. Опака, ул. „ХХХ ХХХХХХХ“ № 5
от 28.08.2018 г.;
6.
В.Н.П.
е със заявен постоянен адрес от 15.10.2015 г. в с. К., общ. Т., ул. „ХХХХХХХХХХХХХХХХ.
Има настояща адресна регистрация в с. Филаретово, общ. Котел, ул. „ХХХХ
ХХХХХХХХХ“ № 30 от 28.04.1988 г.;
7.
Д.М.
е с пресъставен акт
за раждане в община Т. от 16.08.2016 г., тъй като е роден в Република Турция. Записан
е на постоянния адрес на майка си Н.А.И. в с. К., общ. Т., ул. „ХХХХХХХХХХХХХХХХ.
Има и настояща адресна регистрация в гр. Нови пазар, общ. Нови пазар, ул. „ХХХХХХ“
№ 6 от 16.08.2016 г.
8.
А.П.
е с пресъставен акт
за раждане в община Т. от 01.10.2019 г., тъй като е роден в Република Турция. Записан
е на постоянния адрес на своя баща В.Н.П. в с. К., общ. Т., ул. „ХХХХХХХХХХХХХХХХ.
Има и настояща адресна регистрация в с. Филаретово, общ. Котел, ул. „ХХХХ
ХХХХХХХХХ“ № 30 от 01.10.2019 г.
Извършена е и проверка
на място от полицейски инспектор, съгласно която на посочения адрес не живее
никой и имотът е видимо необитаван. Констатирано е също, че към настоящия
момент на адреса по постоянен адрес са регистрирани 10 души, като съгласно
чл.140а, ал.1, т.13 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. тези лица нямат
адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес в хотел, мотел, почивен дом
или друго място за подслон преди повече от 4 месеца. Въз основа на тези констатации
и съобразно приложените към заявленията за адресна регистрация документи и
уведомителни писма от група “Миграция” при ОД на МВР – Добрич комисията е
приела, че адресните регистрации на посочените лица са законосъобразно
извършени в съответствие с изискванията на чл.90, ал.2 и чл.92 от ЗГР и не са
налице основания за служебното им заличаване.
В
съответствие с този протокол кметът на община Т. е издал обжалваното в
настоящото производство писмо, с което е отказал да заличи адресната
регистрация по постоянен адрес на лицата И.А.В., О.С., Н.А.И., К.Й.Х., А.А.Р., В.Н.П.,
Д.М. и А.П..
В хода на
производството пред съда са приети всички писмени доказателства, събрани от
комисията по време на проверката, в т.ч. заявленията за адресни регистрации на
посочените лица и декларациите на собственика на имота по чл.92, ал.3 от ЗГР.
От неоспорените
от ответника изявления на процесуалния представител на жалбоподателя се
установява, че процесният имот в с.К. е необитаем, като от три години е в основен
ремонт.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу годен предмет на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Съдът не
споделя възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на жалбата
по съображения, че оспореното писмо не представлява административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване. От съдържанието на писмото е
видно, че то съдържа всички съществени реквизити на административен акт, с който
органът се е произнесъл по съществото на искането. С изявлението, че не са
налице основания за заличаване на адресните регистрации по
постоянен адрес на посочените в искането лица, на практика е постановен изричен
отказ по чл.99б, ал.3 от ЗГР, който съставлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Разгледана по
същество, жалбата и е основателна по следните съображения:
Процесният отказ
е постановен в производство по реда на чл.99б от ЗГР от Раздел ІІІ “Извършване
на проверка” на ЗГР (ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г. ). Съгласно
ал.1 на посочения текст при писмен сигнал или по искане на собственик на имот,
подадени до орган по чл. 92, ал. 1 или до областния управител за нарушение на
чл. 92 или чл. 99а, както и по собствена инициатива кметът на общината или на
района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за
спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на
адрес. В чл. 99б, ал. 3 от ЗГР е предвидено, че в тридневен срок от извършване
на проверката и въз основа на протокола по ал. 2 кметът на общината издава
заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са
извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а. Следователно по искане на
собственик на имот кметът на общината е компетентен да издаде заповед за
заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в
нарушение на чл. 92 или на чл. 99а от ЗГР.
В случая процесният
акт е издаден от компетентен орган. Кметът на общината е единственият оправомощен
от закона административен орган, който следва и е длъжен да разгледа и да се
произнесе по искането за заличаване на адресна регистрация. Отказът е издаден в
необходимата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените
правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с
целта на закона.
За да откаже
заличаването на адресните регистрации на посочените трети лица,
административният орган е приел, че те са законосъобразно извършени в
съответствие с разпоредбите на чл.90, ал.2 и чл.92 от ЗГР.
Съгласно чл. 92,
ал. 1 от ЗГР, в приложимата му редакция, адресната регистрация се извършва от кмета
на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни
лица. С изменението на чл. 92, ал. 1 и 3 от ЗГР (ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. бр.
39, в сила от 20.05.2011 г.) е въведен разрешителен режим - заявителят следва
да представи документ за собственост/документи за ползване на имота за жилищни
нужди/други документи, доказващи собствеността или ползването на имота, а
когато заявителят не е собственик се представя и писмено съгласие на
собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал.1, или
с нотариална заверка на подписа. Съгласно чл.90, ал.2 от ЗГР постоянният и
настоящият адрес на детето съвпада със съответните адреси на родителите му, а
когато родителите имат различни постоянни адреси, те избират един от тях за
детето си.
Безспорно е, че
към момента на подаване на заявленията тогавашният собственик на имота Антон
Валентинов Вълев, който по-късно го е продал на настоящия жалбоподател Ч., е
дал своето съгласие една част от лицата да бъдат регистрирани на неговия адрес
съгласно разпоредбата на чл.92, ал.3 от ЗГР, но е безспорно и това, че към
заявленията липсват каквито и да е приложени документи за ползването на имота
за жилищни нужди, както и други документи, доказващи ползването на имота
съгласно разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗГР. Не е спорно също така, че друга
част от лицата (малолетни и непълнолетни деца) са записани в регистрите на
населението по постоянния адрес на един от родителите си въз основа на
пресъставени актове за раждане, но от данните по административната преписка е
видно, че родителите и на двете деца нямат еднакви постоянни адреси, поради
което за регистрацията на децата на адреса на единия родител е било необходимо
и двамата родители изрично да заявят, че избират този адрес, което в случая не
е налице. С оглед на изложеното неправилно и незаконосъобразно
административният орган е приел, че адресните регистрации на третите лица
отговарят на изискванията на чл.90, ал.2 и чл.92 от ЗГР и не са налице
материалноправните предпоставки за заличаването им.
Независимо от
това, дори и да се приеме, че адресните регистрации са били законно извършени
към онзи момент, то това не е основание за отказ за издаване на заповед по
чл.99б, ал.3 от ЗГР. Липсата на допуснати нарушения при извършване на адресните
регистрации не ги прави законосъобразни и към момента на постановяване на обжалвания
акт. След закупуването на имота от Ч. през 2016 г. в жилището не са живели
адресно регистрираните в него осем физически лица и жалбоподателят не е давал
съгласието си за продължаване на адресната им регистрация. След като
собственикът на имота изрично е заявил несъгласието си тези лица да имат
регистрация на този имот и да получават кореспонденцията си там и след като не
живеят в имота, то адресната им регистрация не отговаря на законовите
изисквания по чл.92, ал.3 от ЗГР и следва да бъде заличена. Такава е и целта на
закона – да се поддържа регистъра на населението по отношение на постоянен и
настоящ адрес на лицата в актуално състояние, съответстващо на фактическото
положение, а в случая това може да стане само със заличаването на адресните
регистрации на третите лица от административния адрес на имота на Ч..
Неоснователен е
доводът на ответника, изложен едва в пледоарията му по същество, че
жалбоподателят е бил длъжен да уведоми регистрираните лица за нежеланието си те
да продължават да ползват този адрес за постоянен, защото никъде в закона не е
предвидено такова изискване. Действията по регистрация и дерегистрация на
физически лица са в прерогативите на компетентните административни органи по
чл.92, ал.1 и чл.99б от от ЗГР и не може да се вменяват задължения на
собственика на имота, които нямат никаква нормативна опора.
Неоснователно е и
становището в писмената защита на ответника, че не може да се признават
едностранно правата на собственика, без да се зачитат правата на адресно
регистрираните лица, които са изявили предпочитание да бъдат регистрирани
именно на този адрес. Липсва законово основание собственикът на имота да бъде
административно принуждаван да понася последиците от една предходна регистрация
по отношение на лица, които не живеят на неговия адрес. Обратното разбиране противоречи
на целта на закона, защото дава необоснован приоритет на трети лица, които с
противоправното си бездействие чрез незаявяване на промяна на адреса са
нарушили нормите на ЗГР, за което е следвало да бъде ангажирана
административнонаказателната им отговорност.
Освен това
следва да се има предвид и нормата на чл. 89 от ЗГР, според която адресът е
еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където получава
кореспонденцията си. Т.е. функцията на адресната регистрация е да се удостовери
връзката на конкретно лице с конкретно място. Това означава, че при преценката
дали адресната регистрация е извършена в съответствие с чл. 92 от ЗГР следва да
се проверят и отчетат и новонастъпилите обстоятелства, а именно, че няма данни
регистрираните лица някога да са живели на този адрес, като всичките са с
настояща адресна регистрация в Република Турция или в други населени места в
страната, т.е. връзката им с конкретното място не съществува. Съгласно чл. 91
от ЗГР адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия
му адрес в регистъра на населението, който адрес е определен в чл. 89 от ЗГР. Значението
на адреса на гражданите е определено със закон и несъответствието на вписания
такъв в официалните регистри и документи за самоличност с фактическия влече
съответните правни последици. С разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗГР
законодателят е предвидил институциите, физическите и юридическите лица,
получили данни от ЕСГРАОН, в случаи на установено противоречие, неточност или
непълнота в тях да могат да поискат тяхната корекция, а в ал. 2 е предвидено
задължение на съответната администрация, отговорна за достоверността на предоставените
данни, да извърши корекция. След като в правомощията на кмета на общината е
извършването на адресна регистрация, с оглед на нормата на чл. 108 от ЗГР е
налице възможност за извършване на корекция при установено противоречие в
получените от ЕСГРАОН данни относно лицата, чиято адресна регистрация е
извършена на адреса на жалбоподателя, с оглед на изразеното негово изрично
несъгласие. Следователно при констатирано противоречие в данните от ЕСГРАОН,
каквото безспорно представлява несъответствието между формалната адресна
регистрация и фактическото положение, кметът на общината следва да издаде
заповед за заличаване на адресни регистрации съгласно чл. 99б, ал. 3 от ЗГР, без значение дали е
налице знанието или съгласието на третите лица за това.
Отказът на кмета
на община Т. е издаден и в нарушение на принципа на неприкосновеност на
частната собственост, разписан в чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република
България, както и правото на несмущавано ползване на личното жилище и ненамеса
на държавата в ползването на това право, регламентирано в чл. 8 ЕКЗПЧОС.
Недопустимо е титулярите на право на собственост върху недвижим имот да бъдат
ограничавани при упражняването му и да не разполагат с правни средства, чрез
които да инициират служебно заличаване на адресната регистрация.
Съществуването
на адресни регистрации на лица, които отдавна или никога не са живели на
съответния адрес, противоречи на целта на ЗГР, поради което неправилно кметът
на община Т. е приел, че не са налице основания за служебното им заличаване. Преценявайки
законосъобразността на адресните регистрации само към момента на извършването им,
но не и към момента на произнасянето, административният орган е допуснал
нарушение на процесуалния и материалния закон, което е опорочило крайните му
правни изводи.
При това
положение оспореният отказ е незаконосъобразен по същество и противоречащ на
целта на закона, поради което следва да бъде отменен. Доколкото естеството на
акта не позволява съдът да реши въпроса по същество, преписката следва да се
изпрати на административния орган за ново произнасяне по молбата на жалбоподателя
Н.Ч. съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към настоящото решение.
С оглед изхода
на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят разноски за внесена държавна такса от 10 лв. и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 (шестотин) лв. съгласно приложения списък и договор
за правна защита и съдействие.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на Н.Ч. *** отказ за заличаване на адресни регистрации, обективиран в писмо с
изх. №АО-21-416#1/07.02.2020 г. на кмета на община Т..
ВРЪЩА преписката
на кмета на община Т. за ново произнасяне по молба с вх. № АО-21-416/28.01.2020
г. на Н.Ч. при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на
закона, в 14 - дневен срок от получаването на преписката след влизането в сила
на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Т.
да заплати на Н.Ч., с ЕГН **********,***,
сумата от 610 (шестотин) лв., представляващи съдебни разноски за първата
инстанция.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :