№ 226
гр. Разград, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.а
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223300500313 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от *** чрез пълномощник адв.М. М. от АК-
Разград против решение №660/07.10.2022г., постановено по гр.д. № 1156/ 2022г. по описа на РС
Разград, с което съдът е признал за незаконосъобразно уволнението, наложено на М. С. Н., от
гр.Разград, извършено със заповед №РД14-431/11.05.202 г. и заповед №РД 21-432/11.05.2022 г. на
директора на ПГИ-жалбоподател, възстановил е М. С. Н. на заеманата до уволнението длъжност
„технически секретар ”, осъдил е гимназията да заплати на уволнената служителка сумата 5 712,51
лв. обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ за периода 23.05.2022 г. - 03.10.2022 г. вкл. ведно
със законната лихва от 08.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил тази
претенция над уважения размер до предявения такъв от 7797,00 лева като
неоснователен.Присъдил е в полза на ищцата разноски в размер на 700 лв., като е осъдил
гимназията да заплати в полза на РС ДТ върху уважения размер на иска по чл.225, ал.1 от КТ.
В жалбата се навеждат доводи за недопустимост, съответно незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното решение и постановяването му в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила.Прави се искане за неговото обезсилване, поради процесуална
недопустимост, съответно отмяна и постановяване на друго решение по спора, с което ищцовите
претенции по чл.344 от КТ като неоснователни и недоказани.Излагат се подробни съображения,
свързани с недопустимостта на решението, неговата неправилност и необоснованост, както и за
постановяването му в нарушение на процесуалните правила.Заявява се претенция за разноски за
две инстанции.Правят се доказателствени искания за приемане на две заповеди на директора на
***, а именно, Заповед № РД 21-115/11.10.2022 г. за закриване на 1 /една/ щатна бройка за
длъжността „Технически секретар"; Заповед № РД 21-116/11.10.2022 г. за утвърждаване на
Поименно щатно разписание на длъжностите в ***, ведно с приложено към нея Поименно щатно
разписание в сила от 11.10.2022г.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната по жалбата страна е подала писмен отговор чрез
пълномощник, като застъпва становище за неоснователност на същата.Моли атакуваното решение
да бъде потвърдено.Не прави доказателствени искания, като счита заповедта на директора на
1
гимназията за закриване на щатната бройка технически сътрудник за тенденциозна.
Съдът с определението по чл.267 от ГПК е допуснал като писмени доказателства представените
с въззивната жалба Заповед № РД 21-115/11.10.2022 г. за закриване на 1 /една/ щатна бройка за
длъжността „Технически секретар"; Заповед № РД 21-116/11.10.2022 г. за утвърждаване на
Поименно щатно разписание на длъжностите в ***, ведно с приложено към нея Поименно щатно
разписание в сила от 11.10.2022г.
В съд.заседание пред въззивния съд страните при редовност в призоваването се явяват и се
представляват от техните пълномощници.
Учебното заведение - въззивник, чрез пълномощник заявява искане за отмяна на атакуваното
решение, като неправилно и незаконосъобразно и отхвърляне на предявените искове.Претендира
разноски, като представя списък за същите по реда на чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна, също чрез пълномощник моли решението на районния съд да бъде
потвърдено.Претендира разноски. в писмена молба заявява,че поддържа подадения отговор.Моли
за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на атакуваното решение.Претендира
разноски, като представя списък за същите.
За да се произнесе по жалбата, Разградският окръжен съд съобрази следното:
При извършената служебна проверка на атакуваното решение, РОС намери същото за валидно и
допустимо във всички негови части.По отношение на неговата правилност съобрази следното:
Ищцата М. С. Н. е предявила обективно съединени искове срещу *** за отмяна на заповеди №№
РД 14-431/11.05.2022г. и РД 21- 432/11.05.2022г., на директора на гимназията, с които е било
прекратено трудовото й правоотношение , поради наложено дисциплинарно наказание
“уволенние“, за възстановяване на същата на преди заеманата длъжност „технически секретар,
както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради
уволнението, претендирано в размер на 7797.00 лв,.Заявена е и претенция за разноски.
Изложени са твърдения в исковата молба, че ТПО между страните е възникнало на 04.12.2017г.
по силата на трудов договор със срок на изпитване, превърнал се в постоянен такъв, считано от
01.06.2018г. за длъжността „технически секретар“.
Ищцата е поддържала, че винаги стриктно е изпълнявала служебните си задължения, докато на
26.01.2022r. преживяла спонтанен аборт, който се отразил на здравето й както физически, така и
психически, след което е била в отпуск поради временна нетрудоспособност до края на м.април
2022г. и била в невъзможност да работи. На 01.05.2022г. получила схващане в кръста и останала
обездвижена и на следващия ден, като на 03.05.2022г.посетила болница в гр.Русе, където била
установена дискова херния.Късно вечерта поискала по електронна поща да й бъде разрешен два
дни платен отпуск за тази дата и 04.05.2022г., като на 05.05.2022г. й били поискани обяснения от
работодателя за причините поради които не се е явила на работа на 3-ти и 4-ти май, като тя
изложила горните обстоятелства.Считано от 05.05.2022г. била в отпуск по болест за 14 дни, като
след изтичането му от ЛКК й бил издаден втори болничен лист за още14 дни за времето от 19.05.
до 03.06.2022г., получен в гимназията на 23.05.2022г. с писмо с обратна разписка.На същата дата ,
23.05.2022г. вечерта, около 19,00 часа, пред дома й от директорката на училището г-жа Х. П. , в
присъствието на трима учители, Р. Б., Р. Ц. и С. К. й били връчени процесните заповеди за
„дисциплинарно уволнение”, считано от 11.05.2022г.
Въвела е възражение, че заповедите за уволнение не могат да й бъдат връчвани по време на
отпуск за временна нетрудоспособност.Заявила е претенция за обезщетение за времето през което
е останала без работа, поради уволнението в пълен размер за срок от 6 месеца, при съобразяване
на размера на получаваното от нея брутно трудово възнаграждение, както и такава при отмяна на
уволнението за възсатновяване на заеманата от нея длъжност „технически секретар“.
Ответникът ПГИ „Робер Шуман", гр.Разград е депозирал в срок отговор на исковата молба, чрез
пълномощник, застъпвайки становище за нередовност на молбата , поради неяснота относно това
коя от двете, издадени заповеди ищцата оспорва.По същество е заявил становище за
неоснователност на предявените искове, като не е оспори съществуването на ТПО между
страните.Счита , че извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина послужили за
дисциплинарното уволнение са надлежно установени ,чрез съставени констативни протоколи за
всяко от тях, които изброява подробно.По отношение на неявяването на ищцата на работа в дните
2
03.05.2022г. и 04.05.2022г. сочи, че същото е установено лично от директора на учебното
заведение, който е и поискал обяснения от ищцата с електронно писмо, като обяснения от нейна
страна за това не са постъпили.Заявява, че след края на 2021 година ищцатае представила
поредица от болнични листи в учебното заведение с които оправдавала отсъствието си от работа за
периода от 26.01.2022г.- 18.05.2022г., като част от тях са били обжалвани и съответно отменени
по надлежния ред, а по друга предстояло произнасяне от органите на медицинската
експертиза.Заявил е, че за дните 03.05.2022г. и 04.05.2022г. ищцата не е представила болнични
листи, но по ел.поща действително поискала дай бъде разрешено ползването на платен отпуск, но
след работното време на училището, както и, е отпуск не й е бил разрешен, за което ищцата е била
надлежно уведомена.Сочи, че с писмо изх.№196/05.05.2022г. от ищцата са поискани писмени
обяснения на основание чл.193 от КТ за неявяването на работа на 03.05.2022г. и на 04.05.2022г.,
като такива са депозирани от нея на същата дата, както и болничен лист отново от 05.05.2022г.,
който е бил оспорен по надлежния ред.Изложил е, че връчването на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” е извършено чрез изпращане на същата на електронната
поща на ищцата, а така също и чрез лицензиран пощенски оператор „Български пощи” ЕАД, но
пратката като непотърсена е върната на подателя, което е наложило връчването на адреса на
ищцата и в присъствието на свидетелите С. К., Р. Ц. и Р. Б..Счита, че след преценка на вида,
тежестта и броя на извършените нарушения от страна на ищцата на трудовата дисциплина е
следвало да се наложи именно най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“. В условие на
евентуалност в случай, че съда приеме уволнението за незаконосъобразно, прави възражение за
прихващане между претендираното от ищцата обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение в размер на 7 797.00 лева и изплатеното й обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение за неползван платен годишен отпуск за 58/петдесет и осем/ дни в
размер на 3 589.10 лева, като получено от нея без основание, до размера на по-малкото от двете
насрещни вземания.
Районният съд е счел подадената пред него искова молба за редовна, за каквато я счита и
окръжният съд.В случая работодателят е издал две заповеди от една и съща дата по отношение на
ищцата, като с едната й е наложил дисциплинарно наказание „ дисциплинарно уволнение“, а с
другата е прекратил ТПО именно поради това дисциплинарно уволнение, поради което правилно
ищцта е оспорила и двете.
С оглед на доказателствата по делото, доводите и становищата на страните се установява от
фактическа страна следното:
Между страните е същестувало валидно трудово правоотношение в периода 04.12.2017г.-
11.05.2022г., като ищцата е работила в ответната гимназия на длъжност „технически секретар при
пълно работно време. Според длъжностната характеристика за длъжността технически секретар ,
препис от която е билполучен от ищцата, същата е следвало да получава и регистрира
постъпващата в училището кореспонденция, да води и съхранява административната
документация, да изготвя и предоставя за подпис удостоверения, като не са представени
доказателства как й е било възложено задължението да съхранява средства от членски внос на
синдикални организации. При започване на трудовото правоотношение с приемателно-
предавателен протокол друг служител на работодателя е предал на ищцата печат, както и редица
документи, сред които дневници за входяща и изходяща кореспонденция и класьори към тях.
Няма спор ,че в периода след 26.01.2022г. до 30.04.2022г. ищцата отсъствала от работа, при
наличието на издадени болнични листи, някои от които са били оспорени от работодателя по
надлежния ред и отменени.Няма спор също така, че на 03.04.2022г. и 04.04.2022г. ищцата не се е
явила на работа, като е поискала на първата дата разрешение за ползване на платен отпуск, който й
бил отказан. Със заповед №РД 14-431/11.05.2022 г., издадена от директора на ответното учебно
заведение на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ , като в същата са
визирани допуснати от М. Н. няколко отделни нарушения на трудовата дисциплина, а именно : 1.
За това, че е присвоила на сумата 1977,50 лв., която е предоставена за съхранение от Председателя
на КНСБ в гимназията – нарушение на чл.197, ал.1, т.8 от КТ; 2. За това, че не е описала
входящите документи в дневника ЕДСД за периода 02.08.2021 г. – 06.01.2022 г. и изходящите
документи за периода 21.05.2021 г. – 08.12.2021 г. в съответния дневник ЕДСД – нарушение на
чл.187, ал.1, т.3 от КТ ; 3. За това, че не е отчела предоставен служебен аванс за закупуване на
работно облекло - нарушение на чл.187, ал.1, т.7 от КТ; 4.Предоставяне на нов срок и
неизпълнение в срок - нарушение на чл.187, ал.1, т.7 от КТ; 5.За това, че не е издала удостоверение
3
за завършен първи гимназиален етап - нарушение на чл.187, ал.1, т.3 от КТ и чл.37 от Правилника
за вътрешния трудов ред; 6. 6. За това, че е допуснала техническа грешка при въвеждане на
задължителна информация в издадени удостоверения - нарушение на чл.187, ал.1, т.3 от КТ; 7. За
това, че ищцата е отсъствала поради временна нетрудоспособност, удостоверена с болнични
листи, които са анулирани с решение на ТЕЛК в периода 26.01.2022 г. – 18.05.2022 г. В тази
заповед е посочено, че със заявление от 04.05.2022 г. ищцата е заявила, че желае да ползва отпуск
за периода 03-04.05.2022 г. на осн. чл.155, ал.1 от КТ, а при отказ от страна на директора – по
чл.160, ал.1 от КТ, че това заявление е изпратено по ел. поща на 03.05.2022 г. в 18,11 ч. след
установеното работно време на администрацията на ПГИ, че отпускът не е разрешен, като за
решението ищцата е уведомена по пощата с обратна разписка. Същото така е посочено, че са
искани и дадени обяснения, но не са представени доказателства за уважаване на отсъствията.
Искането от ищцата до ответника за разрешаване ползването на платен годишен отпуск на 03 и
04.05.2022 г. е върнато на същата с резолюция, че отпуск не се разрешава на осн. чл.173, ал.1 и
чл.160, ал.1 от КТ.Работодателят е издал и заповед №РД 21 -432 /11.05.2022 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата на осн. чл.330, ал.2 т.6 от КТ, считано от 11.05.2022 г. поради
допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изброени подробно в първата заповед от същата
дата.В заповедите е налице отбелязване, че служителят е отказал да ги получи, като в първата е
посочена и дата – 23.05.2022 г. и отказът е удостоверен с подпис на трима свидетели. Съставен е и
протокол /л.132/, подписан от свидетелките К. и Ц., както и от Р. Р. за извършено посещение на
адреса на ищцата в ***, като е посочено, че същото е с цел връчване на документи, сред които и
двете горепосочени заповеди и след отказа на същата да получи документите,й е оставен плик със
същите. Ищцата е представила доказателства, че на една от двете дати на които е отсъствала от
работа, на 03.05.2022 г. е била на изследване – компютърна томография на лумбални прешлени,
като за установено заболяване, считано от 05.05.2022 г. е издаден болничен лист. С писмо по ел.
поща от 05.05.2022 г. Работодателят е поискал от ищщцата писмени обяснения за неявяването на
работа на 03 и 04 .02.2022 г. На същата дата, отново по ел. поща ищцата е отговорила, че по
необходимост на двете дати е била на медицински изследвания , с цел потвърждаване на диагноза
за заболяване , като й е било пречено да ползва болничен и медицинска помощ в продължение на
две години и половина.
Пред районния съд по повод съставените констативни протоколи за извършени от нея
нарушения на трудовата дисциплина по реда на чл.176 от ГПК ищцата е посочила ,че не са й
искани обяснения по тези протоколи, както и, че не е съставян документ с който да са й предадени
за пазене парични средства, които обаче тя е възстановила.Посочила е също така, че по време на
пандемията с разрешение на директора е записвала в тефтери входящата и изходящата поща; че
самата тя закупила регистри през м.януари; че е представила фактури за облеклото след
получаването на покана за това; че не е имало отговорник, към когото да се обърне за издаване на
удостоверение за ученик в свободна форма на обучение; По отношение на техническите грешки в
удостоверенията сочи, че винаги ги е представяла на класния ръководител за проверка, а за
болничните – че директора на ответното училище знае за здравословните й проблеми. Във връзка
със записаните в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение нарушения ответникът е
сочил гласни доказателства, като разпитаните свидетели са потвърдили тезата на същия за
допуснати такива от страна на ищцата то конкретизирани по начина, посочен в заповедите.
Част от издадените в полза на ищцата болнични листове са били обжалвани от работодателя
и съответно отменени, а някои от тях потвърдени.Липсват доказателства за отмяна на болничните
листове за периода 05.05.2022г.– 18.05.2022 г. и от 19.05.2022г. до 03.06.2022г.Според
представената по делото счетоводна справка /л.36/ брутната трудово възнаграждение на ищцата за
м.януари 2022 г., който е последният отработен месец преди уволнението е 1328,49 лв. На ищцата
е било изплатено обезщетение по чл.224 от КТ /за неползван платен годишен отпуск/ в размер на 3
589 лв. След прекратяването на трудовото правоотношение на 04.08.2022 г., ищцата се е
регистрирала като безработна в „Бюро по труда“.Представените от въззивника ново щатно
разписание и заповед за закриване на щатна длъжност “техничски секретар“ са ирелвантни за
спора и не следва да се обсъждат.
Въз основа на горната фактическа обстановка, районният съд е приел, че не следва да разглежда
спора за дисциплинарното уволнение на ищцата по същество по съображения, че е нарушена
процедурата по чл.193 КТ, тъй като преди налагане на дисциплинарното наказание обяснения са
искани от ищцата единствено и само за едно от нарушенията – неявяване на работа на 03 и
4
04.05.2022 г., но не и за останалите такива, посочени в заповедта, а изискването на обяснения е
абсолютна процесуална предпоставка за налагане на дисциплинарното наказание.
Въззивният съд не споделя този довод на районния съд, предвид наличието на практика по реда
на чл.290 от ГПК на ВКС в смисъл, че обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения
за някои от дисциплинарните нарушения ,посочени в заповедта за уволнение , не дава основание
за приложение на чл.193,ал.2 от КТ, която споделя.
Окръжният съд обаче намира, че е налице друго основание да не се разглежда спора по
същество, а именно позоваването на ищцата на закрилата на чл.333,ал.1 ,1т.4 от КТ, а именно,че
работник или служител може да бъде уволнен по време на ползване на отпуск в случая за
временна нетрудоспособност ,само след предварително разрешение на Инспекцията по
труда.Безспорно е по делото ,че на 23.05.2022г., когато е отказала да й бъде връчена заповедта за
уволнение ищцата не е била на работното си място, била е в отпуск за временна
нетрудоспособност, поради което се ползва от тази закрила , а и се е позовала на нея с исковата
молба.Уволнението й е извършено без предварително работодателя да е поискал разрешение за
Инспекцията по труда за същото, поради което то следва да бъде отменено само на това
основание, без да се разглежда спора по същество.При основателност на главния иск за отмяна на
уволнението правилно са уважени и акцесорните искове, предявени от ищцата.
По изложените съображения, окръжният съд намира подадената въззивна жалба за
неоснователна, а атакуваното с нея решение за правилно като краен резултат, поради което следва
да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
сторените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №660/07.10.2022г., постановено по гр.д. № 1156/ 2022г. по
описа на РС Разград в производство по чл.344 от КТ.
ОСЪЖДА ПГИ „Робер Шуман", гр.Разград да заплати на М. С. Н. от гр.Разград разноски
за въззивната инстанция в размер на 300.00 лева.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок пред ВКС, считано от 19.12.2022г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5