РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Русе, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Йордан Дамаскинов
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско
дело № 20234500500441 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Р. Б. Т. чрез пълномощник адвокат Р. Б. подава въззивна жалба срещу
Решение № 189/23.02.2023г., постановено по гр. д. № 914/2022г. по описа на
РРС, в частта, с която Р. Б. Т. е осъдена да заплати на Б. Е. И. сумите в размер
на 3075,25 лева и 2163,50 евро, заедно със законната лихва върху главниците,
считано от 14.02.2022 година до окончателното изплащане на задълженията и
присъдените в първоинстанционното производство разноски в размер на
911,96 лева. Жалбоподателят счита, че постановеното от съда решение в
обжалваната му част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение
на материалния закон, както и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Иска от въззивния съд да се произнесе с
решение, с което изцяло да уважи въззивната жалба. Претендира направени в
производството по делото разноски.
Отговор на въззивната жалба е постъпил от Б. Е. И. чрез адвокат Т. В., с
1
който се изразява становище, че въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната
част, като на доверителя се присъдят направените по делото разноски.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Ищецът в първата инстанция и ответник по жалбата Б. Е. И. заедно със
своите брат и сестра Е. Е. И. и Б. Е.а И.а е законен наследник на Е. Д. И.,
починал на 16.11.20221г. Ответницата в първата инстанция и жалбоподателка
Р. Б. Т. е живяла на съпружески начала с наследодателя Е. Д. И. и е майка на
Е. Е. И. и Б. Е.а И.а. Б. Е. И. предявява срещу Р. Б. Т. иск да бъде осъдена да
му заплати сумите 6586 лв. и 3394,27 евро, представляващи стойност на
неговия наследствен дял. Искът е квалифициран по чл. 59 ЗЗД
Ответницата Р. Б. Т. предявява възражение за съдебно прихващане за
сумата 11075,33 лева, представляваща 1/3 от сумата 33227.20 лева, която
наследниците й дължат.
Русенският районен съд в обжалваното решение приема, че след
смъртта на наследодателя прехвърлените суми от негови сметки по сметки на
Р. Т. в периода 18.11.2021г. – 23.11.2021г. са част от наследствената маса и
ищецът има право да получи 1/3 част от тях или 6476,33 лева и 2163.50 евро.
В тези размери районният съд приема, че главният иск е основателен.
Районният съд приема за основателно възражението за прихващане
само по следните насрещни вземания: 8940 лв. разноски, свързани с ремонт
на апартамента в бл. „С.; 155 лв. задължения на наследодателя и 1108.25 лв.
консумативи за апартамента в бл. „С., общо 10203,25 лв., от които Б. Е. И.
дължи на Р. Б. Т. 1/3 част или 3401,08 лв. За тази сума районният приема
възражението за прихващане за основателно и намалява иска за 6476,33 лева
със сумата 3401.08 при което осъжда Р. Т. да заплати на Б. И. сумата 3075.25
лв. и 2163,50 евро.
Районният съд отхвърля предявения от Б. Е. И. срещу Р. Б. Т. иск за
2
разликата над 2163.50 евро до предявените 3394.27 евро и за разликата над
3075.25 лева до предявените 6586 лева, като погасен след извършено
прихващане със сумата 3401.08 лв., а за сумата над 3401.08 лв. до 11075.33
лв. възражението за прихващане е прието за неоснователно.
Предмет на въззивното обжалване от Р. Б. Т. е решението на районния
съд в частта, с която тя е осъдена да заплати на ищеца сумите от 3075,25 лева
и 2163,50евро заедно със законната лихва, считано от 14.02.2022 година до
окончателното изплащане на задълженията и присъдените в производството
разноски в размер на 911,96 лева, като е отхвърлено като неоснователно
възражението за прихващане за сумата над 3401,08 лева до 11075.33 лева.
Първото оплакване на жалбоподателя е, че при решаване на спора
между страните по същество съдът не се е произнесъл по направеното от Т.
възражение за прихващане за сумата от 2934,00 лева. В отговора на исковата
молба където е предявено възражението за прихващане ответницата пише
следното: „Уточнявам, също така, че сумата от 2934,00 лева е наем, който се
дължи на доверителката ми като собственик на недвижим имот и лице със
запазено право на ползване.“ В хода на делото са събирани доказателства, от
които се установява, че Р. Т. е придобила от Е. И. ¼ ид. ч. от магазин „И.“ на
ул. „Б.“ № 58 в гр. Русе с нотариален акт от 11.12.2014г., същият е бил
отдаден под наем с договор от 2.02.2017г. за ползване като казино „Перла“, а
след смъртта на И. Р. Т. е сключила анекс от 14.10.2022г. към договора за
наем. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза сумата
2934 лв. е получена от Р. Т. на 23.11.2021г. на основание платен от „К. наем
за месец декември 2021г. Възражението за прихващане е формулирано в
отговора на исковата молба така: „Предвид направените възражения и
представени доказателства предявявам възражението на доверителката ми за
съдебно прихващане на вземането на ищеца по исковата молба с насрещно
предявеното вземане в размер на 11075,33 лева, по основателността на което
също следва да се поизнесете.“ Сумата 11075,33 лв. е 1/3 от сумата 33227,20
лв. представляваща сбор от 33 насрещни претенции, между които вземане за
наем 2934 лв. липсва. Следователно в предмета на възражението за
прихващане не е включено насрещно вземане за сумата 2934 лв. наем за
месец декември 2021г. на помещение ползвано за казино. Макар районният
съд да е възпроизвел „уточнението“ в текста на доклада, съвсем
недвусмислено е ограничил възражението за прихващане само за сумата
3
11075,33 лв. и само за тази сума на насрещно вземане се е произнесъл. Съдът
не е бил сезиран с възражение за прихващане за сумата 2934 лв. а страните не
са възразили срещу доклада по делото. Оттук следва, че няма непълнота в
произнасянето на районния съд по възражението.
Второто оплакване е, че Р. Т. е предоставила на наследодателя приживе
сумата от 18000,00 лева съответно по 9000 лв. на 27.09.2021 и и 23.10.2021
година, които подлежат на възстановяване от наследниците. В таблицата с
перата на възражението сумите са определени така: „1. Предоставени на
наследодателя средства 9000 - 27/09/2021; 2. Предоставени на наследодателя
заем 9000 - 23/10/2021.“ Обосновано районният съд е приел, че преводите от
Т. към И. са с вписано основание „захранване на сметка“. Безспорно Т. и И. са
живели във фактическо съжителство в общо домакинство и е нормално
подобно захранване на сметка на партньор в живота. Липсват каквито и да
било други доказателства по делото основанието на тези преводи да е било
договор за заем, респективно да е било уговорено задължение за връщане.
Третото оплакване е, че районният съд не е преценил обстоятелствата,
че представените документи за платени разходи за имотите на ул. „Х. и в с.
Н.о се отнасят до разходи, направени приживе от наследодателя, предвид
което следва да бъде уважено прихващането за една трета от сумата 1561,49
лева. Свидетелката Симеонова установява, че Р. Т. и след смъртта на Е. Д. И.
е продължила да живее в общото им жилище в гр. Русе на ул. „Х.. Двамата са
имали имот в с. Н.о и са го ползвали. Майката на ищеца като свидетел също
установява, че Р. и покойния Е. са живеели в гр. Русе на ул. „Х. и в с. Н.о.
Следователно плащането на консумативни разходи за тези две жилища е било
задължение и на Р. Т. като обитател, тоест тя е платила собствено
задължение.
Четвъртото оплакване е, че районният съд не е прихванал сумата в
размер на 1404,66 по отпуснатия „У. заем, тъй като тази сума можела да се
претендира в бъдещ делбен процес. Жалбоподателката твърди, че не е
съсобственик на закупената вещ, която е съсобствена само между тримата
наследници, както и че не държи тази вещ. Налице е вземане, която тя има
към тримата наследници, доказано и по основание, и по размер, поради което
подлежи на прихващане със сумата от 1404,66 лева - до размера на
притежаваните от ищеца права. В отговора на исковата молба ответницата е
4
посочила, че претендира следните суми:
7. Плащане задължение на наследодателя към Уникредит Кънсюмър 233,33
20/11/2021
8. Плащане задължение на наследодателя към Уникредит Кънсюмър 234,50
15/12/2021
9. Плащане задължение на наследодателя към Уникредит Кънсюмър 234,50
19/01/2022
10. Плащане задължение на наследодателя към Уникредит Кънсюмър 234,50
15/02/2022
11. Плащане задължение на наследодателя към Уникредит Кънсюмър 234,50
18/03/2022
12. Плащане задължение на наследодателя към Уникредит Кънсюмър 234,50
18/03/2022
общо 1405,83 лв. От представените доказателства от стр. 33 до 38 от делото –
разписки за извършени плащания - само за първата и последната сума
(последната е 233,33лв., а не 234,50 лв.) има вписване като платец на Р. Т..
Последните два документа са за една и съща сума 233,33 лв. от 18.03.2022г.,
тоест № 11 и № 12 в таблицата на възражението се дублират. Така е приел и
районният съд в доклада по делото в заседание на 25.05.2022г. като е
възпроизвел само 5 пункта от това възражение на обща стойност 1171,33 лв.
Не се спори, че сумите са връщане на стоков кредит за закупуване на лаптоп
3070 – така е записано в разписките за плащанията. Договорът за стоков
кредит е представен на стр. 101 от делото с кредитополучател Е. Д. И. за
сумата 2799,99 лв. за „компютри“, дължим на 12 месечни погасителни вноски
в размер 233,33 лв. По делото този компютър/лаптоп не е установен с
индивидуализиращи признаци, нито е установено къде се намира и кой го
ползва. Свидетелката Ирена Симеонова – майка на ищеца Б. И. твърди, че
покойният му баща не му е давал компютър, а синът й сам си е купил скъп
лаптоп. Покойният Е. И. според свидетелката се е занимавала с „копаене“ на
криптовалута и научил сина си Б. на това. В молба от 19.09.2022г. на стр. 96
от делото ответницата и жалбоподателка уточнява, че има правен интерес да
заплаща задълженията на починалото лице, тъй като е пълномощник на
другите двама наследници (своите деца) и упражнява правата и задълженията
5
и на пълномощник. Пълномощното като писмен документ е от 29.12.2021г. и
е приложено на стр. 237 от делото. Следователно, вероятно закупеният със
стоков кредит лаптоп е останал при Р. Т. или при нейните деца, поради което
тя е имала интерес и основание да доизплати кредита, като 2/3 от изплатената
сума тя е направила от името и за сметка на своите деца Е. и Б.. В крайна
сметка правилен е извода на районния съд, че ако тази вещ бъде включена в
бъдеща делба, ще се установи къде се намира и какви претенции по сметки
имат наследниците. При наличните доказателства по настоящото дело
възражението за прихващане за сумата 1/3 от 1405,83 лв. не е доказано.
Окръжният съд приема, че обжалваното решение е валидно и в
обжалваната част допустимо и правилно. Неоснователни са направените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението поради
допуснато нарушение на материалния и процесуалния закони. Правните
изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената
фактическа обстановка, са правилни и въззивната инстанция мотивира
решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В
обжалваното решение са обсъдени задълбочено доводите и възраженията на
страните и е направен обоснован на доказателствата извод за частична
основателността на предявените искове, респективно за частична
неоснователност на възражението за прихващане.
Мотивиран така и на основание чл. 272 от ГПК Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 189/23.02.2023г., постановено по гр. д. №
914/2022г. по описа на Русенски районен съд, в частта, с която Р. Б. Т. е
осъдена да заплати на Б. Е. И. сумите в размер на 3075,25 лева и 2163,50 евро,
заедно със законната лихва върху главниците, считано от 14.02.2022 година
до окончателното изплащане на задълженията и присъдените в
първоинстанционното производство разноски в размер на 911,96 лева като е
отхвърлено като неоснователно възражението за прихващане за сумата над
3401,08 лева до 11075.33 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на всяка страна.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7