за да се произнесе съдът взе предвид следното: Производството е по чл.275 и сл. от ГПК. В исковата си молба Сибин Тошев Каменаров от г. Пловдив твърди, че ответницата му е сестра , която от двадесет години е с тежко психическо заболяване . С експертно решение на ТЕЛК № 1151 от 18.11.1992 г. на г. Кърджали на основание диагноза Шизофрения , непрекъснато прогредиентно протичане , злокачествено “ била призната за инвалид първа група ,с чужда помощ . Срокът на инвалидизиране бил продължаван на два пъти и на 04.02.1997 г. като диагнозата и групата инвалидност била потвърдена , тъй като пожизнено се нуждаела от постоянен надзор и цялостно обгрижване . Живеела в с. Бараци, К-а обл. и за нея полагала грижи майка им Мийрем Шабан Шериф , която в момента била на 71 години . Здравословното и състояние не позволявало сама да извършва никакви действия - да се грижи за личните и имуществени интереси , включително да се храни и да ползва тоалетна, не била контакта , с агресивно поведение , което налагало винаги да бъде вързана за леглото. Баща им починал на 01.01.2006 и възникнали редица наследствени въпроси , които не могат да бъдат решение поради състоянието на ответницата .С оглед на тези обстоятелства , с които обосновава правния си интерес , намира , че в случая са налице предпоставки за поставяне на ответницата под запрещение . Моли съдът да постанови решение, с което ответницата да бъде поставена под пълно запрещение . В съдебно заседание искът се поддържа . В подкрепа на иска се представят доказателства . Ответницата бе разпитана лично от съда, на поставените въпроси не отговори адекватно. Прокурора намира искът за основателен и доказан. Завява , че писмените и гласни доказателства и разпита на ответницата сочат, че не може сама да се грижи за себе си и имуществените си интереси , поради което следва да бъде поставена под пълно запрещение . Окръжния съд , след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Производството е по чл.275 и сл. от ГПК. От съдържанието на исковата молба се установява, че ищецът е брат на ответницата , която страда от психично заболяване с двадесетгодишна давност . Тежкото здравословно състояние на ответницата , свързано с агресивност , невъзможността да извършва никакви действия относно грижите за себе си – да се храни сама , да ходи до тоалетна , невъзможността да се осъществи контакт с нея , да се грижи сама за личните и имуществени си интереси , обосновавали правния интерес на ищеца да иска от съда поставянето и под пълно запрещение . В тази връзка по делото са представени три броя експертни решение №№ 1151 от 18.11.1992 г., 1425/ 12.12.1994 г. и 0087/ 04.02.1997 г. на ТЕЛК г. Стара Загора , от които се установява, че ответницата страда от Шизофренни психози/ Шизофрения. Непрекъснато прогредиентно протичане – злокачествено . Изходно състояние / , като е определена група инвалидност- първа група с чужда помощ пожизнено . Посочено е, че не е подходяща за всякакъв вид труд . Констатациите на ТЕЛК от медицинското изследване в експертните решения са в смисъл , че хронифицираната халюцинаторна симптоматика и изразена личностова промяна с кататонни елементи , аутизъм, мисловен разпад , я правят негодна за какъвто и да било труд и определят първа група инвалидност . Чуждата помощ се определя , тъй като се нуждае от постоянен надзор и цялостно обгрижване. Срокът на инвалидност се определя пожизнено . По делото е представено удостоверение за наследници № 4/ 21.02.2006 г. на Община – Крумовград , от което се установява, че ищецът и ответницата са брат и сестра и са наследници на Ахмед Мюмюн Шериф , починал на 1.01.2006 г. . Съобразно разпоредбата на чл. 275,ал.3 от ГПК ответницата бе разпитана лично от състава на съда вън от залата , с оглед здравословното и състояние , което според ищеца не позволявало свободно движение в обществото . Разпита на ответницата бе проведен от състава на съда / съдия , секретар – протоклист , прокурор , ищец и защитата му/ в личния автомобил на ищеца . При разпита съдът констатира, че ответницата не е ориентирана за време и място и не може да прави преценка на фактите в заобикалящата я среда. В подкрепа на този извод са следните факти : на въпроса на съда на колко е години отговора бе” искай бе ... горе... ; на въпроса “знаеш ли коя година сме?” , отговора е “ искам едничка бонбон” , прави некоординирани движения с ръцете ; на въпроса “болна ли си ?” , отговора е “ болна...не знам... какво казваш” , посочва с ръка корема си ; на въпроса “знаеш ли в кой град се намираш? “ , отговора е “ще ми купиш един шоколад”. Като свидетел е разпитана майката на страните по делото св. Шериф и сестрата св. Осман. От изявленията на свидетелките се установява , че ответницата страда от психично заболяване от 14-годишна и от тогава с нея не може да се проведе обикновен разговор , не може сама да се храни, да се грижи за себе си – да се облича , да се грижи за косата си , да се къпе , буйства и за това я държат вързана за леглото . А св. Карамустафа и Омар установяват , че ответницата от 19 години е болна от психическо заболяване , правила опити да се самоубие , като се е опитвала да се хвърли в кладенец, буйства , драска по стените , излиза навън гола , майка и се грижи за нея – тя е къпе , храни и облича , не познава парите , вестник не може да чете . При тези данни съдът намира искът за основателен и доказан. Предмет на делото за поставяне на ответницата под запрещение е дееспособността й поради наличието на душевна болест и невъзможността да се грижи за своите работи . От писмените доказателства по делото се установява , че ответницата страда от душевна болест – Шозофренни психози / Шизофрения .Непрекъснато прогредиентно протичане – злокачествено . Изходно състояние/. С оглед на проведения личен разпит на ответницата и писмените доказателства по делото съдът не назначи вещо лице, за да установи страда ли ответницата от посоченото страдание с оглед констатацията на ТЕЛК в представените решения относно здравословното и състояние . В мотивите на експертите на ТЕЛК се сочи , че ответницата е с мисловен разпад , негодна за всякакъв вид труд, с аутизъм . Тези обстоятелства се установят и от съдът при непосредствения разпит на ответницата и от показанията на нейните близки – нейната майка и сестра. При непосредствения разпит се установи , че е невъзможен контакт с ответницата , не е ориентирана за време и място, не е в състояние да прави преценка на факти и събития , не разбира свойството и значението на това което става с нея и около нея , не може да ръководи постъпките си . С оглед на тези данни съдът намира, че болестното състояние на ответницата заедно с невъзможността да се грижи за своите интереси са основание за поставянето й под пълно запрещение . Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ под пълно запрещение Фатме Ахмед Мюмюн от с. Бараци, К-а обл. с ЕГН ********** , която страда от Шизофренни психози /Шизофрения . Непрекъснато прогредиентно протичане- злокачествено. Изходно състояние /. Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението на страните , че е изготвено .
Съдия :
|