Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
гр.Пирдоп, 05.04.2021 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп, първи състав, в публичното заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
като разгледа с участието на
съдебния секретар Мария Н. докладваното от съдията Гюров А.Н.Д № 80 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба на З.Т.И. с ЕГН:**********,***, депозирана чрез адв. Д.Н., срещу Заповед №
347-зз-88/02.05.2020г., издадена от Б.В.В. – на длъжност „оперативен дежурен“ при РУ на МВР-Пирдоп, ОДМВР-София.
В жалбата се изразява становище, че
обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществени
нарушения на изискванията на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
заповедта не съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Сочи се, че тя е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като
липсват фактически основания за издаването й.
В жалбата се излагат твърдения, че от
съобразителната част на оспорената заповед, полицейският орган е приел, че в
случая е налице хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според която
полицейските органи могат да задържат лице въз основа на данни за извършено от
него престъпление. Не се излагали и никакви обстоятелства, които да сочат
съпричастност на жалбоподателя към извършено съставомерно деяние, за което той разбрал
впоследствие, след консултация с адвоката си.
Непосочването на конкретни обстоятелства, обосноваващи постановеното задържане,
по същество представлявало липса на фактически обстоятелства и мотиви. В заключение
се иска отмяна като незаконосъобразна на заповедта за задържане, като се претендира
и присъждане в полза на жалбоподателя на направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и със своя процесуален представител- адв. Н.,
като поддържа жалбата. Моли да се уважи жалбата на посочените в нея основания,
като навежда и други основания, ангажира доказателствени искания. Претендира и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Б.В.В.
– на длъжност „оперативен дежурен“ при РУ на МВР-Пирдоп, ОДМВР-София, лично оспорва жалбата, като моли същата да бъде оставена
без уважение и да се потвърди издадения административен акт.
С оглед събраните по делото доказателства,
след преценка възраженията и становищата на страните, на действащата и
приложима нормативна уредба, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 02.05.2020
г. в РУ-Пирдоп при ОДМВР-София е било започнато
разследване в рамките на ДП № 73/2020 г. по описа на
РУ-Пирдоп при ОДМВР-София, образувано и водено за престъпление
по чл. 270, ал. 1 от НК. Разследването се провеждало под надзора на
РП-Пирдоп. Не се установява да има повдигнато и предявено обвинение по горепосоченото ДП, като по същото е взета ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР по отношение на лицето З.Т.И. с ЕГН:**********.
От обясненията
на съставителя на Заповедта – Б.В., бе установено, че по нареждане на началника на РУ Пирдоп съставил
заповед за задържане на лице с направени в нея отметки и приложена декларация.
Едното е протокол за обиск, другото е декларацията за желая/не желая.
Протоколът за обиск не го съставил той. Колегите го обискирали. Единствено
заповедта за задържане е съставил. Декларацията приложение № 1 към чл. 15, ал.
2 е предоставена за попълване от колегите. Заповедта за задържане я съставил в РУ
Пирдоп. Работи като оперативен дежурна част в същото районно. Не е присъствал и
не може да каже нищо повече при обиска и т.н., защото обиска бил извън
работното му място. Не е присъствал на скандала на възпрепятстване на органите.
Доколкото си спомня било май месец. В 8.30 часа застъпвали на работа. Колегата
преди него, не може да си спомни кой бил на работа, му предал сигнал, че около
08.00 часа е получил сигнал за съдействие от тяхнастрана на Община Пирдоп за
съпровождане на животни през пътното платно. Да се окаже съдействие - в смисъл
при преминаването на животните, да бъде спряно движението от тях. Малко
по-късно, няма спомен за час, 09.00-10.00 часа ли е било, не може да си спомни,
имал втори сигнал, който бил, че лицето З.И. възпрепятства съпровождането на
животните. Това му бил спомена. Нещо е имал спор там най-вероятно и до там се е
стигнало. Не може да каже. Не е присъствал. Възпрепятствал бил съпровождането
на животните, защото Общината имала там капан, където ги задържат там тези животни,
до установяване на собственика. И може би час-два по-късно, няма спомен точно
кога е било, З.И. колегите го докарали в Районното управление. Сигналът, мисли,
че г-н Геров или служители от Общината му го подали. Няма спомен. Мисли, че г-н
Геров - Кмета на община Пирдоп. Не може да си спомни - или той или някой от
Общината. Служителите от дежурната част мисли, че са били при съпровождането на
животните. Те са просто наряда, който е по патрулно-постовата дейност,
съвместно с КАТ. Те имат един смесен екип, защото нямало хора. За сигнала за
възпрепятстването не си спомня какво е било. Свързал се с колегите тогава,
доколкото си спомня. Няма как да не се свърже. След като има сигнал е длъжен да
осъществи контакт с колегите, които са били на работа. Ф.К. и Е.В. били на
смяна. Просто се свързал с тях за уточняване на случая. Няма спомен те какво му
отговорили. Доколкото си спомня, имало нещо, че били стигнали до някакви
пререкания между Ангел Геров и З. най-вероятно за придвижването на животните.
Няма спомен, честно казано. Така си спомня, че З.И. бил възпрепятствал, нещо
имало някакъв спор, не знае, възпрепятстването, мисли, че коне били -за
придвижването до капана на Общината. Образувало се Досъдебно производство в управлението.
При образуването на Досъдебно производство свидетеля имал правомощия да издаде
заповед за задържане на основание на Досъдебното производство, което е
образувано. Заповедта за задържане била издадена след образуване на Досъдебното
производство. Дознател Н. го образувал. Досъдебното производство е № 73. Издал
заповедта за задържане за срок от 24 часа.
От показанията
на св. Е.Н.В., присъстващ на случая, в качеството си на длъжностно лице –
полицай, се установява, че през месец май 2020 г. е присъствал при
съпровождането на животните. Той заявява, че З.И. не е възпрепятствал
действията им. Той също разказва, че ..."Не сме искали съдействие от
колегите. По спомен мисля, че той не е възпрепятствал по никакъв начин нашите действия.
Беше разпоредено от дежурната част той да бъде задържан. Аз направих други
документи в коридора. Точно не съм бил свидетел и не съм чул точно кой е
разпоредил, но предполагам, че от дежурната. В самата полиция беше това. Той
беше придружен до Районното и в Районното му бяха съставени. Беше доведен в
Районното за съставяне на други документи. Примерно за предупреждения.
Протоколът за обиск го съставих в Районното управление.Сигурно пак Дежурната
част ми разпореди да го обискираме. Не знам, не си спомням. Не на всяко лице,
което водим за справка в Районното, правим обиск. Впоследствие се установи, че
трябва да се задържи и съм изготвил протокола за обиск. От дежурната част
получих това разпореждане. Не знам какъв е бил повода за това да бъде задържан.“
В разпита на св Ф.К.,***,
съставил приетата в настоящото прозводство докладна записка по случая,
послужила и за образуване на приложеното ДП №73/2020г. по описа на РУ на
МВР-Пирдоп, и присъствал на случая, се излага следното:" Спомням си, че
случаят беше май месец. Бяхме дневна смяна от 07.00 часа до 19.00 часа заедно с
колегата В.. Спомням си, че около 08.15 часа предходната смяна ни се обадиха,
че искали някакво съдействие за прекарване на едър добитък през околовръстното
на гр.Пирдоп. Отидохме на околовръстното, видяхме, че няма едър добитък.
Обадихме се, че няма по околовръстното добитък и ни казаха да изчакаме, защото
от Общината ги карали от някаква местност. Впоследствие видяхме около 10 броя
добитък, които не са ги водили със синджир, нито с въже, нито с нищо, свободно
си преминаваха, като по тях ходеха трима-четирима служители от Общинската
администрация и Кмета на общината, той беше с превозно средство. В една от
улиците се появи господина /посочва жалбоподателя/, който спря до нас и ни
попита „Момчета, има ли някакъв проблем?“. Ние казахме, че няма проблем, всичко
е точно. Зад нас спря Кмета и започнаха разправиите, някакъв скандал. Кметът
започна да се заканва на г-н И.. Кметът каза на г-н И., че тези коне са негови.
Ние ги предупредихме устно да няма разправии. Г-н И. се отдръпна с неговите
синове настрана, но кмета продължи, беше афектиран. Вследствие на което ние
написахме на г-н И. и на неговите синове протокол за предупреждение. Снехме
пълно сведение. Имаше трима очевидци. От тях също снехме пълно сведение.
Дадохме и на Кмета бланка да изложи своята теза, но той отказа. Каза, че ще
пише и ще дава сведения пред Министъра на вътрешните работи и пред Директора на
ОДП. След това Кмета си запали неговия личен автомобил и си тръгна на някъде.
Своевременно ние уведомихме дежурната част какво се случва. И дойдохме в
Районното управление, където дойде и г-н И.. Г-н И. не е задържан, не са му
слагани помощни средства белезници. Изчака отпред и доколкото си спомням се
събра група от дознателите, които започнаха нещо да си работят и ние с колегата
излязохме и по-късно ни повикаха, дежурния ни се обади, че трябва да отидем в
Районното и че трябва да изготвя заповед за задържане във връзка с чл. 270 от НК, някакво изискване там на главния разследващ. Вследствие на което аз казах,
че няма как да изготвя заповед за задържане, защото човека не е извършил нищо.
Човекът спря да ни попита дали има някакъв проблем и започнаха да го нападат.
Аз казах, че няма как, тъй като той не е изпълнил и не е осъществил състава на
деянието. По никакъв начин той не е възпрепятствал нито Кмета, нито нас. Всичко
беше наред. Нито е буйствал, нито нищо. Нито той, нито неговите синове.
Изчакаха хората културно. И за това нещо аз си написах и докладна записка в
по-късен период - за отказа да изготвя заповед за задържане във връзка с чл.
270 от НК. Още повече, няма аз как противозаконно да издавам акт за свободното
му придвижване. Спомням си, че тогава в полицията дойдоха и от Общинската
администрация служители, които бяха, трима-четирима души и бяха разпитани. Аз
до ден днешен не съм разпитан. Кметът не дойде да му бъде съставен протокол за
предупреждение. Беше разпитан от дознателите. Аз съм свидетел и на извършването
на обиска и на съставянето на протокола. Това беше в сградата на Районното
управление. Жалбоподателят не е буйствал. Просто ни попита какъв е проблема.
Съставихме му протокол за предупреждение. Писмен. Подписа го човека. И на
неговите синове също беше съставен. Доколкото си спомням единия беше Т., а
другия Николай май беше. Човекът не е правил никакъв проблем.“
От разпитите на
св.св. Т.В. и Н.В., се установява, че същите кореспондират с показанията на присъствалите
полицаи, като разказват, че З.И. е бил заплашван и обиждан от Кмета на Пирдоп,
който също така обиждал и заплашвал присъстващите полицаи.: Свидетелят Т.С.
разказва: „В момента, в който излизах на улицата, отдолу от ул."Панагюрско
шосе" идваха 6-7 коня бягайки. Имаше коли от вън и ме беше страх да не
счупят някое огледало. Видях, че долу са полицаите и слязох надолу да видя
какво става. Като слизах надолу чух, че Кмета викаше към З.И. и към полицаите
със заплахи. З.И. му казваше, че тия коне не са негови и той просто е спрял да
види какво се случва. Но Кмета продължаваше със заплахи, с обиди и към З. и към
полицаите. Каза, че щял да се обади в Министерството. З. нито е посягал на
Кмета, нито нищо. Само Кмета заплашваше. Даже не мисля, че е справедливо да се
държи така към гражданите на гр.Пирдоп." От разпита на св. Н.В., се
установява: „...Видяхме, че Кмета има разправа с обвиняемия З. и че се кара с
полицаите, че конете са били негови и т.н. Обиждаше ги. Кмета се държеше грубо
към служителите от полицията. Викаше, казваше им, че нищо не става от тях.
Друго не съм чул да казва на присъстващите служители от полицията. Аз съм дал
обяснения по случая. Не знам за други хора да са дали обяснения, освен тези
които присъстваме тук. Кметът не беше поканен да дава обяснения. Докато бях там
не съм видял З.И. да възпрепятства под някаква форма движението на животните,
да е пречил на полицията. Не е пречил на никой. Не съм го чул да заплашва.“
В хода на
съдебното следствие бяха събрани и писмени доказателства, от които е видно, че З.И.
не е регистриран, като земеделски производител, и че е собственик на куче, за
което е заплатил съответния данък в община Пирдоп.
В хода на
съдебното следствие бе присъединено и ДП№73/2020г. на РУ-Пирдоп, в чиито корици
се съдържа цитираната докладна записка на Ф.К., изцяло кореспондираща и с показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели.
Видно от приложената административна преписка, атакуваната Заповед за задържане на лице № 347-зз-88/02.05.2020 г., е била
издадена на 02.05.2020 г. в 09,40 часа от Б.В.В. – на длъжност „оперативен дежурен“ при РУ на МВР-Пирдоп, ОДМВР-София, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържане на жалбоподателя З.Т.И. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ
Пирдоп. Посочено е в заповедта основание:-ДП №73/2020 г. на РУ-Пирдоп във връзка с
чл.270, ал.1 НК. Заповедта е подписана от
задържаното лице като в нея е отразено и връчване на екземпляр от нея на
задържания. Задържаното лице - жалбоподателят З.И.
е освободен на 02.05.2020 г. в 16:45ч.
В преписката по издаване на оспорената
заповед, предоставена от началника на РУ на МВР.-гр.Пирдоп при
ОДМВР София се съдържат: Заповед № 347-зз-88/02.05.2020г., издадена от Б.В.В. – на длъжност „оперативен дежурен“ при РУ на МВР-Пирдоп, ОДМВР-София, с която е
разпоредено задържане за 24 часа на З.Т.И., декларация
изходяща от З.Т.И.; протокол за обиск на З.Т.И. от 02.05.2020 г. ; разписка за върнати вещи и пари на задържано
лице З.Т.И.; фиш за спешна медицинска помощ от 02.05.2020 г. издаден от Център за спешна медицинска помощ - София.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства - писмени и гласни: Заповед № № 347-зз-88/02.05.2020г., издадена от Б.В.В. – на длъжност „оперативен дежурен“ при РУ на МВР-Пирдоп, ОДМВР-София, с която е разпоредено задържане за 24 часа на З.Т.И., декларация изходяща от З.Т.И.; протокол за обиск на З.Т.И. от 02.05.2020 г. ; разписка за върнати вещи и пари на задържано лице З.Т.И.; фиш за спешна медицинска помощ от 02.05.2020 г. издаден от Център за спешна медицинска помощ – София; докладна записка на Ф.К., приложено ДП 73/2020 г. по описа на РУ Пирдоп, обясненията на Б.В., показанията на св. К., В., Т. и Н. Въртанови.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото
писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондират със събраните гласни такива.
Съдът изцяло кредитира показанията на
разпитаните по делото, като техните показания кореспондират
помежду си, допълват се взаимно и се подкрепят от останалите кредитирани от
съда писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът установява следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
По своята правна същност задържането за срок
до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява
принудителна административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която
има за цел чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Като всяка ПАМ създава неблагоприятни последици на адресата си с цел постигане
на определен правен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл.
72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Тази
мярка няма характера на санкция за осъществено поведение в разрез с
установените обществени правила и ред, нито на принудителна мярка по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс, а е предвидена като средство за преустановяване
на дадено противообществено поведение и създаване на условия за ефективно и
своевременно изпълнение на правомощията на полицейските органи. За прилагането
и е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и
данни то да е извършено конкретно от задържаното лице - в случая от З.Т.И..
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
За валидност на конкретния административния
акт е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания, а именно:
да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на
някоя от визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
В случая оспорената заповед е издадена от
компетентен орган Б.В.В. – на длъжност „оперативен дежурен“ при РУ на МВР-Пирдоп, ОДМВР-София, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР.
Спазена е предвидената от закона писмена
форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е
писмена заповед за задържане, спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. Задържаният е попълнил декларация, че е запознатс правата си, както и за
намерението си да упражни или да не упражни правата си по, ал. 2, т. 6, букви
"б. " - "е", заповедта е подписана от него и от полицейския
орган, препис от заповедта е била връчена на задържания срещу подпис.
Заповедта съдържа част от задължителните
реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно:
вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните индивидуализиращи задържаното лице - трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са правата на задържаното
лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР.
В оспорената заповед обаче липсва съществен
реквизит, а именно - не са посочени в изискуемата кумулативна наличност по
смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР фактическите и правни основания за
задържането на жалбоподателя. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съществена
част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт, е излагане
на фактически и правни основания. Следователно, това са два отделни реквизита,
които имат самостоятелно значение и не се припокриват. В тази връзка следва да
се посочи, че фактическите и правни основания, съдържащи се в оспорената
заповед определят и предмета на доказване и само тези основания следва и могат
да бъдат доказвани от ответната страна с допустимите доказателствени средства.
В конкретния случай видно от оспорената
заповед, посоченото в нея правно основание е това по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР-по ДП №73/2020 г. на
РУ-Пирдоп във връзка с чл.270, ал.1 от НК.
Съгласно посочената разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за
което има данни, че е извършило престъпление. От фактическа страна в заповедта
е посочено горното
основание за задържане. В контекста на горното
в заповедта липсва изискуем от нормата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР реквизит
- фактически основания за издаването на заповедта за задържане и за прилагането
на ПАМ. Съгласно константната съдебна практика - Решение № 3506/12.03.2012 г.
по адм. д. № 15620/2011 г. на ВАС, Решение № 4410 от 02.04.2009 г. на ВАС по
адм. д. № 6839/2008 г., Решение № 9338/18.06.2019 г. по адм. д. № 426/2019 г.
на ВАС и др. фактическите основания за издаване на адм. акт са юридическите
факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право.
Затова липсата им не само не позволява индивидуализираното му, за да бъде то
проверено, а сочи пряко на неговото отсъствие. Липсата на фактическо основание
не може да бъде заместена от посочване на правни основания, какъвто е
процесният случай.
За да бъде законосъобразно наложена такава
ПАМ в случая, за адм.орган важи императивното изискване да посочи конкретни
данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че лицето е
извършило или е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. Тези
данни следва да са посочени точно, конкретно и ясно. Това е основно задължение
за обосноваване при упражненото от органа правомощие в рамките на
предоставената му дискреционна власт, с него законодателят цели осигуряване на
възможност за адресата на акта да защити правата си.
Изискването за обосноваване на
административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които
законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази
гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до
знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал
съответния административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните
средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга
страна наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на
евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над
случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени
рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност.
3начението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане
към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание
за отмяна на акта. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на
ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС. В този смисъл следва да се има предвид и Решение
от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и
№ 50781/096 - Петков и Профиров срещу България, в което е прието, че единствено
посочване на правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е
недостатъчно, а при липса на конкретна фактическа обосновка на необходимостта
от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от
произвол. В същото решение е посочено още, че според което чл. 5, § 1, б.
"с" (буква "в") от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по "обосновано
подозрение", че е извършило престъпление и че такова подозрение не може да
бъде общо и абстрактно (параграф 46). Поради това задържането следва да бъде
обосновано с конкретни данни за извършване на престъпление от съответното лице
или данни за съпричастност на лицето към извършването на конкретно
престъпление. За да обоснове правото на органа да упражни предоставеното му
правомощия в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност
на адресата на акта да защити правата си е следвало в заповедта за задържане по
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да са описани конкретни фактически обстоятелства
свързани с това коя от дейностите по чл. 6 от ЗМВР е осъществявал полицейският
орган, какво е било поведението на адресата в частност да бъдат посочени
конкретни факти, че лицето е извършило престъпление или е съпричастно към
извършването на такова. В случая в заповедта липсват обективирани каквито и да
било факти и обстоятелства релевиращи наличието на конкретни и обективни данни
и обстоятелства, сочещи, че за лицето спрямо което е постановено задържането по
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР има данни, че е извършило престъпление. Следва да
се отбележи и това, че в оспорената заповед само е
посочено, че е образувано досъдебно производство, във
връзка с което е задържан адресатът на заповедта.
Действително съгласно трайно установената
съдебна практика мотивите за изготвяне на адм. акт могат да бъдат изложени и в
други документи съдържащи се в административната преписка когато тези документи
изхождат от издателя на акта. В случая обаче доколкото се касае до засягане на
едно от основните права на човека - правото на свобода, обект на изключителна
защита от ЕКПЧ следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 5, § 2 от ЕКПЧ
съгласно която на всяко арестувано лице следва незабавно да бъдат съобщени
основанията за арестуването му. С други думи ако и мотивите да са изложени в
документ различен от оспорваната заповед, то този документ следва да е бил
незабавно доведен до знанието на задържаното лице. В случая към преписката са
налични два документа изходящи от пол. орган издал оспорената заповед:
Процесната заповед съставена срещу жалбоподателя и протокол за личен обиск наЗдравко И.. Видно от съдържанието на протокола за личен обиск, в
същия също отсъства основанието за задържане на З.И..
Що се касае до попълнена от него декларация, че не желае
адвокатска защита, за същата се твърди, че само подписа е негов, но не и останалите
попълнени данни, като не се установява да е вписан номерът на ДП, по което е задържан И., дали
има образувано ДП или се касае за предварителна проверка. Нещо повече
престъпленията са конкретни противоправни деяния, обявени от закона за
наказуеми и осъществяващи състав от НК, не съществува престъпление изобщо, така
че не е достатъчно и посочването само и единствено на номер
на досъдебно производствои цитиран член от НК, което се образува по
повод достатъчно данни за извършено престъпление.
С процесната Заповед е ограничено правото на
свобода и сигурност на жалбоподателя И. по чл. 30, ал. 1 КРБ
и член 5, § 1, изр. 1 от ЕКПЧ, чиято конституционна и международноправна защита
императивно изисква чрез чл. 30, ал. 2 от КРБ вр. чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР чл.
74, ал. 6 ЗМВР и член 5, § 2 ЕКПЧ основанията за задържането да му бъдат
съобщени незабавно. Обратното, същата тази правна закрила и формираната трайна
практика на ЕСПЧ по член 5 ЕКПЧ изключва категорично възможността едно лице да
бъде лишено от свобода, независимо под каква форма и за какъв срок, на
неизвестни за него основания. Ето защо, след като необходимата информация за тях
не се съдържа в процесната Заповед съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чрез
връчването на неин препис по реда на чл. 74, ал. 6 ЗМВР не е доведена до
знанието на жалбоподателя И. при задържането му съгласно член 5, § 2
ЕКПЧ, фактическите негови основания не могат да се формулират, предявяват и
доказват от постановилия го полицейски орган впоследствие. Липсата на
фактическо основание не може да се преодолее чрез събиране на гласни
доказателства в съдебната фаза на процеса-свидетелски показания, които официално
нито са приобщени към преписката до задържането на лицето, нито са му били
незабавно съобщени съгласно член 5, § 2 ЕКЧП чрез връчването препис по реда на
чл. 72, ал. 4 ЗМВР. Обстоятелството, че в последствие, след задържането на И., същият е узнал или се е досетил по един или друг повод за
причината за задържането си, не е от категорията да компенсира липсата на
фактическите основания в заповедта. Лисата на фактически основания не би могла
да се преодолее и посредством представеното в съдебната фаза ДП №73/2020г. по описа на РУ – Пирдоп, в която се твърдят данни за съпричастност на И. към извършено престъпление по чл. 270, ал.1 от НК към дата 02.05.2020
г., за което не
се установи да му е подвигнато и предявено обвинние. Нещо повече, твърденията,
че ДП е образувано въз основа на разпит на свидетел, л.1 от ДП, се предполага,
че е въз основа на разпита на св.Райна Тошева, л.16 от ДП, първо проведен по
време, като същия е започнал в 10,15 ч., т.е. почти час и половина астрономично
време след постановеното задържане на
жалбоподателя И. и което не може да послужи като основание за същото. Липсата на фактически основания за задържането в
обжалваната Заповед препятства и съдебния контрол по чл. 72, ал. 4 ЗМВР и член
5, § 4 ЕКПЧ, който се упражнява единствено в рамките на индивидуалния
административен акт, чиято законосъобразност се оспорва. Този порок във формата
на процесната Заповед е съществен, не е незабавно отстранен от издалия я
полицейски орган до задържането на жалбоподателя на 02.05.2020 г. съгласно член 5, § 2 ЕКЧП, не подлежи на
последващо саниране по делото и е самостоятелно абсолютно основание за отмяната
й.
В случая, както вече бе посочено оспорената
заповед не съдържа конкретни фактически основания, довели до реализиране на
правомощието на полицейския орган по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Липсата на
основен реквизит на заповедта представлява сериозен порок във формата на акта
по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който не може да бъде саниран. Съчетан и с
липсата на мотиви обосновава извод за незаконосъобразност и налага нейната
отмяна.
По изложените съображения след осъществената
проверка по чл. 168 АПК, съдът намира жалбата за основателна - оспорената Заповед
№ № 347-зз-88/02.05.2020г., издадена от Б.В.В. – на длъжност „оперативен дежурен“ при РУ на МВР-Пирдоп, ОДМВР-София, е
незаконосъобразно издадена с нарушения по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК, поради
което следва да се отмени на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК.
При този изход на делото, на жалбоподателя на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят направени по делото
разноски общо в размер на 510 лева, в т. ч. държавна такса - 10 лв. и
адвокатски хонорар – 500,00 лв., като съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, това е минимално предвидения размер за
съответното производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК,
Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на З.Т.И. с ЕГН:********** Заповед № № 347-зз-88/02.05.2020г., издадена от Б.В.В. – на длъжност „оперативен дежурен“ при РУ на МВР-Пирдоп, ОДМВР-София.
ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на З.Т.И. с ЕГН:**********, сумата
510,00 лв. /петстотин и десет
лева/ - направени разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Aдминистративен Съд – София област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: