№ 10243
гр. София, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110102069 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. София” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ....., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът Е. П. П., ЕГН **********, гр.
София, ......, дължи следните суми: главница в размер на 2081,56 лв. цена на доставена от
дружеството топлинна енергия от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
21.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.08.2019г. до 17.09.2021 г. в
размер на 315,07 лв., главница в размер на 45,96 BGN лв цена на извършена услуга за
дялово разпределение от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от
21.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.10.2018г. до 17.09.2021 г. в
размер на 9,76 лв., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 60499/21 г. на СРС. Поддържа, че ответникът е клиент на топлинна
енергия за битови нужди като собственик на топлоснабдявания имот – апартамент № 9 в
гр.София, ул. Майор Юрий Гагарин 10, бл.207, вх.Б, ет.1. Твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за
процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че
съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността
на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на сумите на интернет страницата на продавача.
Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят
1
вземанията му за главници и лихва за забава, признати със заповедта, срещу която
ответникът възразил, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира
разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Оспорва да е клиент на ТЕ и да е в договорни отношения с ищеца. Оспорва
доставянето на топлинна енергия в претендираните количества и стойност и разпределянето
й от надлежно избрана ФДР. Оспорва претенцията за лихва. Релевира възражение за
давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище, тъй като не е
извършвало дяловото разпределение в имота.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая събраните по делото доказателства позволяват да се направи извод, че за
процесния период страните са се намирали в облигационно правоотношение по продажба на
топлинна енергия относно топлоснабдения имот, тъй като ищецът е доставял топлинна
енергия в сградата, в която ответникът е собственик на имот - апартамент № 9 в гр.София,
ул. Майор Юрий Гагарин 10, бл.207, вх.Б, ет.1. В тази насока е приложеният по делото
нотариален акт за дарение на имота, с който родителите на ответника – Петър П. и Мария
П.а му дарили имота. Видно от нотариалния акт, те си запазили правото на ползване върху
2
имота. Принципно, при конкуренция на вещни права, клиент на топлинна енергия се явява
лицето, което реално ползва топлинна енергия за домакинството си, т.е вещният ползвател.
Видно от писмо от ищеца от 21.11.2008 г., което няма данни да е връчено на ответника, с
оглед смъртта на прехвърлителите Петър П. и Мария П.а, и неизпълнение на задължението
на клиента за уведомяване за настъпилата промяна, партидата на имота служебно е сменена
на негово име. От изготвените справи по делото също е видно, че Петър П. и Мария П.а са
починали /на 26.12.99 г. и 30.6.2008 г./. С това правото на ползване върху имота се е
погасило и единствено задължено лице е станал собственикът му. Като собственик,
ответникът е страна по облигационното отношение с предмет доставяне на топлинна
енергия за битови нужди при действие на Общите условия на ищцовото дружество и дължи
цената на доставената ТЕ в имота.
За установяване на доставената в имота топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за
процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът на ответника, е
доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени
разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването /отм., действала през процесния
период/. В сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия,
извършвано от ищеца, като са издадени изравнителни сметки. В имота има монтирани
четири отоплителни тела и четири топлоразпределителя и се ползва топла вода, като
разходът е отчетен по показанията на уредите, за което са попълнени документи по време на
отчетите. В банята има щранг лира, за която е изчислена служебна ТЕ. Начислена е
топлоенергия отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички потребители
пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредба № 16-334.
Сградната инсталация в сграда етажна собственост е обща част и всеки етажен собственик е
длъжен да участва в ползите и тежестите от нея. Съгласно член 140, ал. 3 ЗЕ сградната
инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, а съгласно
член 145, ал. 2 и 3 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата, и топлинната енергия за отопление на имотите, като топлинната
енергия по ал. 2 се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната
част на сградата – ЕС, и чрез топлопроводите й ТЕ да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Потребител на услугата е етажната собственост, като титулярът на права
върху индивидуалните обекти на собственост не може да откаже да заплаща отдадената от
сградна инсталация енергия доставена до имота.
Не се твърди и доказа от ответника да е заявил рекламации срещу извършеното дялово
разпределение в установените срокове.
Следователно, през процесния период в имота е ползвана топлинна енергия, като
3
съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, стойността й възлиза на 2038.65 лв.
От заключението на вещото лице и разясненията в съдебно заседание става ясно и че
общият топломер в абонатната станция е прминал последна проверка на 8.9.2017 г. През
2019 г. и 2020 г. ищецът не е имал сключен договор за извършване на метрологична
проверка на уредите за търговско измерване.
Отчитането на доставената топлинна енергия до абонатната станция се осъществява
посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното разпределение - посредством
индивидуални разпределители или топломери и водомери. Съобразно закона, на
разпределение подлежи подадената ТЕ, след приспадане на технологичните разходи, като
остатъкът се дели на ТЕ за горещо водоснабдяване и за отопление, като ТЕ за отопление на
имот се сформира от ТЕ за отопление на самия имот, ТЕ отдадена от сградната инсталация,
ТЕ за отопление на общите части. Поради изложеното от особена важност е гарантиране на
изправността на СТИ при измерване на постъпващата ТЕ. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за
измерванията и съотносимите към процесния период Заповеди на председателя на ДАМТН
№ А-791/30.09.2015 г. и № А-616/11.09.2018 г., периодичността на метрологичните
проверки на топломер е 2 години. Средствата за търговско измерване според пар. 1, т. 58 от
ДР на ЗЕ, са технически средства за измерване, които имат метрологични характеристики и
са предназначени да се използват за измерване самостоятелно или свързано с едно или
повече технически средства и които се използват при продажбата на електрическа и
топлинна енергия или природен газ. Поради въведената законова регламентация на
извършването на проверка на СТИ, включително по период, възражението на ответника, че
за част от процесния период монтираният общ топломер е бил с изтекъл срок на
метрологичен контрол, е основателно. Това е надлежно установено от заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Периодична метрологична проверка
е направена на СТИ на 8.09.2017 г. и съгласно цитираните разпоредби, последваща такава е
следвало да се извърши на 8.09.2019 г. Данни за такава проверка липсват. Следователно,
считано от м. 09. 2019 г. до края на процесния период монтираният на процесния адрес
топломер не е бил годно техническо средство за измерване, поради което съдът счита, че не
може да се приеме възникване на задължение за заплащане на топлинна енергия от
ответника за този период, защото самото средство за търговско измерване не е отговаряло на
изискванията на закона. След като е допуснало в тази абонатна станция да работи
непроверен метрологично топломер, дружеството доставчик само се е поставило в
положението да не може да докаже по несъмнен начин какво количество енергия е подадено
в сградата. Поради недостоверност на данните за постъпила ТЕ, не може да се приеме, че и
показаното от отделните разпределители и водомер е реално потребено. След като СТИ е
било изправно и преминало метрологична проверка в периода до м.09.2019 г., сумите,
начислени до тогава, се дължат.
С оглед на изложеното, дължима е цената на потребена ТЕ за периода 1.5.2018 г.-
31.8.2019 г.
Относно цената на извършена услуга за дялово разпределение, в исковата молба съдът
4
основава тази си претенция на извършена от ФДР Т. такава услуга. По делото се установи,
че за процесния период това дружество не е извършвало дялово разпределение в сградата и
то е извършено от ищеца. Принципно, основното условие за задължението на
потребителите за плащане на сумите за дялово разпределение е услугата да е извършена. В
случая обаче ищецът основава тази си претенция на обстоятелства, които не се установиха
по делото, т.е. не се установи основанието на иска така както е предявен, поради което за
това вземане искът следва да се отхвърли.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца за топлинна енергия, което е основателно. Задълженията за плащане на
месечните вноски имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат.
Тези вземания са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от
настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г.
Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. с изтичане на срока, настъпва
изискуемостта им. Заявлението е подадено /от когато се считат предявени исковете/ на
21.10.2021 г. Всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 21.10.2018 г., са погасени
по давност. Остава дължима главницата за топлинна енергия за периода 1.09.2018 г.-
31.8.2019 г., която предвид заключението на СТЕ възлиза на 737.88 лв., за които искът
следва да се уважи, като се присъди законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащането им.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а лихва за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-
дневен срок от периода, за който се отнася. С оглед установената дължимост на главното
задължение и настъпилия съобразно определения в общите условия падеж на задължението
за заплащане на цената на потребената топлинна енергия за съответния отчетен период,
ответникът е изпаднал в забава и без да е необходима покана. В полза на ищеца е
възникнало вземане за обезщетение за забава, което за периода от 15.8.2019 г. до 17.09.2021
г. и за дължимата главница, възлиза на 136.04 лв., за които искът следва да се уважи и
отхвърли до пълния предявен размер.
С оглед неоснователността на главния иск за ДР, неоснователна е и претенцията за лихва
върху нея.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 49.05 лв., 250 лв.
депозит в.л. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, на ищеца се дължат 142.21 лв.
Относно разноските в заповедното производство, дължими са 35.30 лв. Ответникът
5
претендира разноски за адвокатска защита, но не е представил доказателства за платено
адвокатско възнаграждение или за присъждане на такова по реда на чл. 38 ЗА. За
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната
инстанция, е необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита
и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна
помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо
страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне
на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда,
поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК. В случая обаче по делото е представено
единствено пълномощно от ответника в полза на адв. В., като дори и в него не се съдържа
позоваване на някоя от хипотезите по чл. 38, ал.1 ЗА. Следователно по делото не е
установено, че правната защита е осъществена в хипотезата на чл. 38 ЗА, поради което
липсва основание за присъждане на възнаграждение по този ред.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. София” ЕАД, с ЕИК .....,
седалище и адрес на управление гр. София, ....., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът Е. П. П., ЕГН
**********, гр. София, ......, дължи следните суми: главница в размер на 737.88 лв. цена на
доставена от дружеството топлинна енергия от 1.09.2018 г.-31.8.2019 г., ведно със законна
лихва от 21.10.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 136.04 лв.
за периода от 15.08.2019г. до 17.09.2021 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60499/21 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
установяване дължимостта на вземанията за главница за топлинна енергия за разликата над
737.88 лв. до предявените 2081.56 лв. и за периода 1.5.2018 г.-31.08.2018 г. и 1.9.2019 г.-
30.04.2020 и за мораторна лихва за разликата над 136.04 лв. до претендираните 315.07 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. София” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на
управление гр. София, ....., искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за
установено, че ответникът Е. П. П., ЕГН **********, гр. София, ......, дължи сумите 45.96 лв.
цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 21.10.2021г. до изплащането й, и 9.76 лв. мораторна лихва от
01.10.2018г. до 17.09.2021 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60499/21 г. на СРС.
ОСЪЖДА Е. П. П., ЕГН **********, гр. София, ......, да заплати в полза на „Т. София”
ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ....., на основание чл. 78, ал.1
ГПК, сумата от 142.21 лв. разноски в исковото производство и сумата от 35.30 лв. разноски
в заповедното производство.
6
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7