Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 24.02.2022 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16/2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 489, ал. 1 КЗ вр. чл. 52 вр. чл. 45 ЗЗД.

Делото е образувано по подадена искова молба от М.Н.Н., ЕГН ********** с адрес: ***” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, с която се иска осъждането на ответника да заплати сумата от: 8500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от болки и страдния от настъпило пътнотранспортно произшествие на 16.07.2019 г., заедно с направените съдебни и деловодни разноски. Твърди се, че на 16.07.2019 г. по пътя от с. Лесново към с. Доганово автомобилът „Ауди А3“, с peг. № СС0009АР, управляван от ищеца, заобиколил спрял автомобил и спрял за да премине стадо животни. В този момент автомобилът бил ударен в лявата част отзад от лек автомобил „Форд Фокус“, с peг. № С02099ВС, управляван от Б.А., с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД полица BG021190014558780 с началната дата на покритие е 23.05.2019г. и крайна дата на покритие 22.05.2020г. На 16.07.2019 г. е съставен двустранен констативен протокол за  пътнотранспортно произшествие. Ищецът изпитвал силни болки и посетил съдебно медицински кабинет, където се установили следните травматични увреждания - контузия в тилната област на главата, контузия на опорно-двигателният апарат в областта шията, контузия и охлузвания под дясното коляно. Нанесените травми са довели до продължително главоболие, болки във врата, шията, гърдите, поради което се налагало ищецът ежедневно да приема седативни и обезболяващи средства. Всички тези страдания са довели и до стрес и постоянно разстройство на съня на пострадалия, който се буди повече от 5 пъти всяка нощ. Липсата на сън водила също до умора, нервност и сънливост през деня, което от своя страна му пречи да осъществява нормални контакти в ежедневието си. Също така и към настоящия момент тези посттравматични симптоми от катастрофата не били отшумели, пострадалият сънувал кошмарни сънища, свързани с деня на катастрофата, изпитва тревожност и безпокойство. Освен физическите неразположения, които пострадалият търпял, ПТП се е отразило сериозно и на психическото му състояние, което се характеризира с понижено настроение, постоянна депресия, чувство за непълноценност, избягване на осъществяване на контакти дори с най-близките му, тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност да се справя с ежедневни ситуации и дейност. Дълго време след произшествието ищецът изпитвал страх да се качи в автомобил, дори като пасажер, не си е и помислял за шофиране. С молба № 0К-671826/24.10.2019 г. застрахователят бил уведомен от ищеца за настъпилото застрахователно събитие и за застрахователна претенция за неимуществени вреди. С писмо с изх. № Нщ-8369 от 12.11.2019 г. ответникът отказал изплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Не се оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за „Форд Фокус“, с peг. № С02099ВС. Твърди се липсва деликт и се оспорва механизма на ПТП, като се сочи, че събитието е случайно (чл. 15 НК). Твърди се съпричиняване на вредите от ищеца по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като бил без поставен предпазен колан. Оспорват се телесните повреди и твърдените болки и страдания. Оспорва се размера на обезщетението като силно завишен.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител адв. П. поддържа исковете и моли за уважаването им.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по чл. 146 ГПК по делото е прието за безспорно между страните, че е  налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за „Форд Фокус“, с peг. № С02099ВС. Според справка от Гаранционен фонд от 16.10.2019 г. за автомобил с peг. № С02099ВС има данни за застраховка „Гражданска отговорност“ при застраховател ЗД „Бул Инс” АД с начална дата на покритие 23.05.2019 г. 18.58 ч. и крайна дата 22.05.2020 г. 23.59 и дата на прекратяване 07.09.2019 г. 00.00 ч.

Видно е от двустранен констативен протокол от 16.07.2019 г., че е настъпило пътнотранспортно произшествие на 16.07.2019 г. около 18.30 ч. на пътя между с. Лесново и с. Доганово с материални щети по превозните средства - лек автомобил „Форд Фокус” с регистрационен номер СО 2099 ВС, управляван от Б. Ангелов А. и лек автомобил „Ауди А3” с регистрационен номер СО 0009 АР, управляван от М.Н.Н..

Видно е от писмо с вх. № 671826/24.10.2019 г., че ищецът е поскал от ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди във връзка с пътнотранспортно произшествие на 16.07.2019 г.  в размер 8500 лева. Представено  е писмо с изх. НЩ-8369/ 12.11.2019 г. на ответника, в което се сочи, че няма основание да изплати застрахователно обезщетение.

Според съдебномедицинско удостоверение № 290.07/2019 от 17.07.2019 г. при прегледа на ищеца са установени следните травматични увреждания –  контузия в тилна част на главата; данни за контузия на опорно двигателния апарат в областта на шията; контузия и охлузване под дясното коляно. Тези травматични увреждания са получени надпределно динамично натоварване на съответните анатомични области и от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики могат да имат и частите от интериора на автомобилното купе (подгавник, бордово табло и пр.). Уврежданията добре съответстват да бъдат получени по време и начин, както се съобщава. Причинили са временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Видно е амбулаторен лист от 30.07.2019 г., че след преглед на ищеца М.Н.Н. от д-р Светла Йорданова Гешакова е поставена основна диагноза контузия на шията. Посочена е анамнеза - след ПТП има силна болка в областта на шията, ограничаваща движението. Посочено е обективно състояние – добро общо състояние.

Установява се от показанията на свидетеля Димитър Ганев Касабов, че на процесната дата пътували с ищеца М.Н.Н. към с. Доганово за оглед на имот, като ищецът управлявал автомобила, а свидетелят Касабов се возил да него на предна дясна седалка. Свидетелят Касабов сочи, че на пътя излезли големи животни крави и имало спряла кола, затова М. намалил и заобиколил спрялата кола, като в този момент бил ударен от друга кола отзад. От удара колата им се озовала в канавката. Другият водач Б. им обяснил, че ги видял в последния момент и не успял да спре. На място дошли полицаи, които им казали да пишат двустранен протокол. На следващия ден М. се оплаквал от силни болки във врата и гръдния кош, като около месец М. не идвал на работа и имал болки. След анализ на показанията на свидетеля Касабов според изискванията на чл. 172 ГПК, тъй като свидетелят е в близки отношения с ищеца М.Н.Н. и води дело срещу същият ответник, съдът намира, че следва да кредитира показанията, тъй като са логични, последователни и правдоподобни, както и описаните обстоятелства кореспондират със заключенията на приетите експертизи.

Установява се от показанията на свидетелката Деница Пламенова Петрова, че от 2 години живеела на семейни начала с Димитър Ганев Касабов, които бил колега на ищеца. За случая свидетелката Петрова разбрала на същият ден на инцидента от свидетеля Димитър Ганев Касабов. Свидетелката Деница Пламенова Петрова сочи, че видяла ищеца М.Н.Н. няколко дни след инцидента, като последният имал болки във врата и гърдите, както бил депресиран и стресиран. Свидетелката Деница Пламенова Петрова сочи, че около месец ищецът се оплаквал от болки във врата и гърдите, главоболие, нарушен сън. Свидетелката Деница Пламенова Петрова сочи, че днес ищецът М. изпитвал страх и не шофирал. Според свидетелката Петрова оплакванията на М. били на подобни на тези на Димитър, с който живеела на семейни начала. След анализ на показанията на свидетелката Деница Пламенова Петрова според изискванията на чл. 172 ГПК, съдът намира, че следва да ги кредитира, тъй като са еднопосочни, обективни и кореспондиращи с останалите доказателства.

 Установява се от показанията на свидетеля Б. Ангелов А., че  управлявал лек автомобил „Форд Фокус” и причинил ПТП на 16.07.2019 г., като при навлизането му в изпреварващата лента видял спрял автомобил от лявата страна и той го ударил. Свидетелят А. сочи, че на пътя минавали някакви животни и той ударил другия автомобил отзад, след като навлязъл в изпреварващата лента. Свидетелят А. сочи, че не познавал М. и Димитър преди това. След това се обадили на КАТ, като дошлите полицаи не взели отношение и им казали да съставят между нас протокол, защото нямало пострадали. Автомобилът на свидетеля А. бил на пътното платно от дясната страна, а другата кола от удара била излязла от пътя.

Видно е от приетото и неоспорено от страните заключенията на съдебно-автотехническа експертиза на вещото лице А.Д., което съдът кредитира като компетентно и пълно,  че на 16.07.2019 година към 18,30 часа по пътя между село Лесново и село Доганово, община Елин Пелин, в посока към село Доганово, се е движел лек автомобил „Ауди А3” с регистрационен номер СО0009АР, управляван от М.Н.Н.. На предна дясна седалка в автомобила е пътувал Димитър Ганев Касабов. В материалите по гражданското дело липсват данни за вида на платното за движение, наличие на хоризонтална маркировка и пътни знаци. В същото време в разпита на свидетеля А. се казва, че ПТП е възникнало в „изпреварващото платно”, а в двустранния протокол е отбелязано, че ПТП е възникнало при изпреварване и навлизане в лентата за насрещно движение. От всичко това може да се направи извод, че платното за движение в този участък е било двупосочно. Придвижвайки се по гореописания начин, водачът на лек автомобил „Ауди АЗ” - Н. е забелязал, че в неговата лента за движение има спрял лек автомобил, при което е предприел действия по заобикаляне на същия, като е навлязъл в лентата за насрещно движение, но се оказало, че на платното за движение има движещи се крави, поради което Н. е установил автомобила на място в зоната на лентата за насрещно движение. Към момента на установяване на автомобил „Ауди” в задната централна част се е ударил с челната си част, движещия се в същата посока - от с. Лесново към с. Доганово лек автомобил „Форд Фокус” с регистрационен номер СО2099ВС, управляван от разпитания по делото свидетел Б. Ангелов А.. В следствие на удара, лек автомобил „Ауди А3” е отхвърлен в страни в канавката, при което са получени описаните деформации по този автомобил в двустранния констативен протокол - предна броя и фар. След удара, лек автомобил „Форд Фокус” се е установил в зоната на платното за движение. Предпазният колан или обезопасителният колан е средство за пасивна защита, предназначено за удържане на водача на автомобила и пасажерите му на място при случай на внезапно спиране при авария или внезапно спиране. Използването на предпазните колани предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно възможното им стълкновение с частите на интериора или с други пасажери, а също така гарантира, че пасажера ще се намира на положение, гарантиращо безопасно отваряне на въздушната възглавница. Освен това предпазният колан се разтяга малко при рязко издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на пътника. Разтягането на предпазните колани се извършва с помощта на устройства за удължаване и амортисьори. Тук е необходимо да се каже, че в определени случай, предпазният колан нанася и увреждания по тялото на ползващия го пасажер или водач и това са случаите, когато скоростта на превозното средство е висока - счита се че пределната граница е около 100 километра в час и превозното средство се установява внезапно на място, следствие на удар в неподвижна преграда - бетонова стена, дърво с голям диаметър на ствола и други.

Видно е от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебномедицинската експертиза от д-р Т.Б., което съдът кредитира като компетентно и пълно, че след твърдения инцидент на 16.07.19 г. при Н. са установени обективно - оток и зачервяване на кожата в централната тилна част на главата; кръвонасядане, охлузване и оток по предната повърхност в горния край на дясната подбедрица; палпаторна болка и ограничена подвижност в шийната област на гръбнака, преценена като контузия на опорно двигателния апарат. Липсва медицинска документация относно психически и емоционални увреждания при пострадалия, като същите са от компетентността на специалисти психиатър и психолог. От описания в исковата молба механизъм могат да бъдат обяснени установените при Н. телесни увреждания. В този случай получаването на травмата на главата може да се обясни с удар в подглавника, а травмата на шията - от рязкото сгъване и преразгъване на шията, като и двете увреждания са резултат от първоначалния удар в задната част на автомобила, в който е пътувал пострадалия. При последващото придвижване на автомобила напред и попадането му в канала в страни от пътя може да се получат установения оток, охлузване и кръвонасядане на дясната подбедрица. Така установените при Н. травматични увреждания, по своята медико биологична характеристика са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Няма медицинска документация, сочеща състоянието на пострадалия към настоящия момент. Липсата на данни за прегледи преди 30.07.2019    г. и резултатите от проведения преглед на 30.07.2019 г. насочват за не тежко протичане на страданието. Липсата на медицинско установени засягания в шията като оток, кръвонасядане, които могат да се обяснят и с разкъсване на мускулни влакна, както и редица други с неврологична насоченост изключват тежкото протичане на травмата на шията. Липсата на медицинска документация след инцидента не позволява конкретен отговор за времетраенето на оплакванията и евентуалната прогноза за състоянието на пострадалия. По отношение на психическото и емоционалното му състояние следва да се произнесат специалисти психиатър и психолог. От така описаните травматични увреждания няма такива, които да се обяснят с поставен предпазен колан. Травмите в областта на главата и шията са получени при удар на лекия автомобил, в който е бил пострадалия, отзад, при което шията се е разгъната, главата е отишла назад и се е ударила в подглавника, след което е последвало рязко сгъване на шията напред. Уврежданията в областта на дясната подбедрица са резултат на удар на същата в части от бордното табло. За получаването на травматичните увреждания в областта на главата и шията няма значение това, дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан. И в двата случая движенията на шията и главата са свободни и не се повлияват от него. Увреждането в областта на дясната подбедрица също може да се получи и при двата случая - със или без поставен предпазен колан предвид разстоянието между колената и бордното табло и особено при по-висок ръст. Както вече се посочи, при посочения механизъм на ПТП, травмите при пострадалия щяха да се получат както с поставен предпазен колан, така и без такъв. Няма представена медицинска документация, на базата на която да се направят изводи относно наличието или липсата на съпътстващи заболявания, които биха оказали влияние на възстановителния процес. Отокът и зачервяването в тилната област на главата следва да отзвучат в рамките на няколко часа до един два дни след инцидента, освен в случай, че не се касае само за зачервяване, а за евентуално охлузване или кръвонасядане. В този случай, ако се касае за охлузване, същото заздравява в рамките на 7 до 14 дни /при по-дълбоките/ без да остави последици. Кръвонасядането преминава в рамките на около 8-12 до 20 дни без последици за здравето на пострадалия. Контузията в областта на шията преминава в рамките на около 7 до 10-15 дни. В случая не се касае за тежка травма на шията, предвид представените медицински документи.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на  чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. Според разпоредбата на чл. 380  КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Съгласно чл. 498, ал. 1 КЗ, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380, освен в случаите, когато застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява претенция на основание на чл. 411, а съгласно ал. 3 на същия текст от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Следователно за уважаване на прекия иск на увреденото лице в настоящия случай срещу застрахователя на виновния водач следва да са налице следните предпоставки: освен фактическият състав на непозволеното увреждане, следва да е налице и отказ от заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя или неплащане в установения срок. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.

За установяване на механизма на ПТП ищецът е представил двустранен констативен протокол за ПТП от 16.07.2019 г., съставен от участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза органите на „Пътна полиция“ МВР нямат задължение да посещават местопроизшествието и съставеният двустранен констативен протокол по своята правна природа няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание на настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса. В двустранния протокол Б. Ангелов А. е направил изрично изявление, че е виновен за настъпилото ПТП. Действително изявлението на един от водачите, че се смята за причинител на произшествието не обвързва застрахователя, тъй като същият не може да се противопостави на субекти, които не са участвали в съставянето му, като на доказване по делото с всички доказателствени средства, включително свидетели, подлежи на установяване механизма на ПТП и противоправното поведение, съответно и причинна връзка между ПТП и вредите. В настоящия случай от свидетелските показания на Б. Ангелов А., дадени в качеството му на пряк участник в процесното ПТП се установява, че същият е управлявал лек автомобил „Форд Фокус” с регистрационен номер СО2099ВС и се ударил в спрелия лек автомобил „Ауди А3”. Посоченото от свидетеля се подкрепя и от приетото в заключението на вещото лице А.Д., което сочи, че уврежданията отговарят да са причинени от посочения механизъм на ПТП. Към момента на установяване на автомобил „Ауди” в задната централна част се е ударил с челната си част, движещия се в същата посока - от с. Лесново към с. Доганово лек автомобил „Форд Фокус” с регистрационен номер СО2099ВС, управляван от разпитания по делото свидетел Б. Ангелов А.. В следствие на удара, лек автомобил „Ауди А3” е отхвърлен в страни в канавката, при което са получени описаните деформации по този автомобил в двустранния констативен протокол - предна броя и фар. След удара, лек автомобил „Форд Фокус” се е установил в зоната на платното за движение.

Съдът намира възражението на ответника, че увреждането е в резултат на случайно деяние, изключващо отговорността за неоснователно. Съгласно чл. 15 от НК, случайно деяние е когато не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В случая от приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установи, че водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, поради което извършеното от него деяние е виновно и не попада в приложното поле на понятието „случайно деяние“.

С оглед това по делото са установени описаният от ищеца механизъм на ПТП, причината, връзката с увреждането и настъпилите вреди, поради което предпоставките от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, като са налице: деяние, противоправност, щети, причинна връзка между деянието и щетите, както и вина на водача.

Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от ищеца. Според приетата съдебно-медицинска експертиза няма значение дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан, а такива биха се получили с или без поставен предпазен колан.

Установи се, че към момента на настъпване на произшествието автомобилът е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, поради което същото следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените от вреди. Установи се, че ответникът не е платил застрахователно обезщетение на ищеца в установения в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок, считано от 24.10.2019 г., а в писмо с изх. НЩ-8369/ 12.11.2019 г. на ответника се сочи, че няма основание да изплати застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за такива вреди се определя от съда по справедливост. Според Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Съдът следва да прецени характера и степента на увреждането, начина, по който е понесено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, евентуално негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот, положението в обществото, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. По делото се установи, че в резултат на ПТП-то на 16.07.2019 г. ищецът има оток и зачервяване на кожата в централната тилна част на главата; кръвонасядане, охлузване и оток по предната повърхност в горния край на дясната подбедрица; палпаторна болка и ограничена подвижност в шийната област на гръбнака, преценена като контузия на опорно двигателния апарат. Според приетата съдебно-медицинска експертиза отокът и зачервяването в тилната област на главата следва да отзвучат в рамките на няколко часа до един два дни след инцидента, освен в случай, че не се касае само за зачервяване, а за евентуално охлузване или кръвонасядане. В този случай, ако се касае за охлузване, същото заздравява в рамките на 7 до 14 дни /при по-дълбоките/ без да остави последици. Кръвонасядането преминава в рамките на около 8-12 до 20 дни без последици за здравето на пострадалия. Контузията в областта на шията преминава в рамките на около 7 до 10-15 дни. Според събраните гласни доказателства болките при ищеца продължили около месец, а след произшествието в резултат на травмите ищецът имал продължително главоболие, болки във врата, шията, гърдите, безсъние и кошмарни сънища. Съдът съобрази тежестта на претърпените болки и страдания от пострадалия, вида и характера на получените увреждания, степента на нараняванията и настъпилите от тях последици, изживените от ищеца страдания и негативни емоции, както и търпените болки и страдания за около месец. Съдът намира за недоказани твърденията на ищеца за негови депресивни състояния и тревожност след инцидента при липсата на психологично изследване. За твърдените непълноценност и постоянно разстройство на съня, макар и възможни, не са налице конкретни доказателства по делото и данни за търсене на съответна медицинска помощ. В случая трябва да се вземат предвид както претърпените физически болки и страдания вследствие на увреждането, така и уплахата и стресът от случилото се. При определяне размера на обезщетението, ръководейки се принципа за справедливост и преценявайки характера на увреждането с оглед събраните по делото доказателства, причинените болки и страдания, които били с краткотраен характер и възстановяването на здравето на ищеца към момента, както и обществено-икономическите условия в страната, съдът намира, че претърпените от него неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 4500 лева. В останалата част, над уважения размер до претендирания размер от 8500 лева, искът се явява неоснователно завишен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове, а ищецът – съобразно отхвърлената на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, според който е направил разноски в размер на 2090 лева, както следва: 340 лева за платена държавна такса, 250 лева за съдебно-медицинска експертиза, 150 лева за съдебно-автотехническа експертиза, 1350 лева за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е искането на ответника за намаление на размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като същото не надвишава два пъти минималния размер (при интерес от 8500 лева от 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв.=755 лева) по чл. 7, ал. 2, т. 3 по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не може да се приеме за прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Разноските на ответника са за 1360 лева, от които: 250 лева за съдебно-медицинска експертиза, 150 лева за съдебно-автотехническа експертиза; 960 лева за адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковете ответникът дължи разноски на ищеца в размер 1106 лева, а ищецът на ответника съобразно отхвърлената част – 640 лева.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на М.Н.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 4500 лв. (четири хиляди и петстотин лева), обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на ПТП на 16.07.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за сумата до пълния предявен размер от 8500 лева.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на М.Н.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на, сумата от 1106 лв. (хиляда сто и шест лева), направени разноски съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА М.Н.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 640 лв. (шестстотин и четиридесет лева), направени разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: