Решение по дело №1472/2023 на Софийски градски съд

Производството е по реда на чл.32, ал.1;вр.чл.16,ал.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило в Софийски градски съд
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение № BH-ND/03/191000097439/19 от
27.04.2020г., влязло в сила на 09.06.2020г. за налагане на финансова санкция,
от компетентен несъдебен орган на Република Австрия – Кметство Нюсидъл
ам Зее. Към удостоверението е приложено копие от решението за налагане на
финансова санкция в размер на 80.00 евро на българския гражданин А.Т.Ю.,
представляваща наложено административно наказание глоба на Ю. съгласно
Закона за движение по пътищата на Република Австрия.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
излага становище, че са налице основанията за признаване на решението и
моли да бъде изпратен актът на настоящия състав на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице А. Ю. не се явява, като същия не може да бъде
намерен, за да бъде редовно призован за съдебното заседание. Призовката до
Ю. е върната в цялост с отбелязване, че лицето не живее на известния по
делото негов адрес, а от приложената справка от НБД „Население“ е видно,че
не е налице отбелязване за друг адрес на неговото местоживеене.
Представляващият Ю. служебен защитник - адвокат К.М. моли да не
бъде признавано решението, като изнася твърдения за маловажност на
нарушението, извършено от Ю..
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението,
становището на страните и разпоредбите на закона, установи следното от
фактическа и правна страна:
А.Т.Ю. е роден на ****г. в гр. София, жив. в гр. София, ул. ****,
български гражданин, с ЕГН: **********.
С решение от 27.04.2020г., издадено от несъдебен орган на Република
Австрия, влязло в сила на 09.06.2020г. на А. Ю. е наложена финансова
санкция - административно наказание глоба в размер на 80.00 евро за това, че
на 28.11.2019г. в 07.27 часа при управление на моторно превозно средство с
ДК № **** /BG/ в района на Никелсдорф, по А4, 63-ти км. при разрешена
максимална скорост от 80 км/ч е превишил скоростта с 20 км/ч, с което е
извършил административно нарушение по чл.58, ал.1 от Закон за движение по
пътищата на Република Австрия.
Въз основа на посоченото решение е издадено и Удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра,
даден в приложението към решението).
Постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия
1

несъдебен орган, съдържат всички изискуеми от закона и Рамковото решение
реквизити. Налице е влязъл в сила акт на несъдебен орган за извършване на
административно нарушение, с наложена парична санкция, както и съответно
удостоверение. Безспорно е установено, че засегнатото лице, срещу което е
постановено решението, е с местоживеене на територията на страната-
гр.София.
Съдът преценява, че не са налице основания за отказ за признаване на
решението за налагане на финансова санкция, съгласно разпоредбата на чл.35
от ЗПИИРКОРНФС. От текста на удостоверението се установяват и
индивидуализиращите засегнатото физическо лице данни - трите имена, дата
на раждане и адрес; размерът на наложената санкция – 80.00 евро; данните за
обстоятелствата, обосноваващи санкцията по чл.3, ал.1 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС.
В решението изрично е посочено, че производството е било писмено и
засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на Република
Австрия, за правото си и сроковете за обжалване на решението, не е платил
глобата, наложена му за констатираното нарушение, поради което решението
е било изпратено на българските власти с оглед признаването и
изпълнението му.
Така в буква „3“, т.3.3 на удостоверението е отразено обстоятелството,
че процесното решение е било връчено лично на засегнатото лицето, на
25.05.2020г., като настоящият съдебен състав няма основание да се съмнява в
твърденията на наказващия орган, че лицето не е упражнило процесуалните
си възможности да го обжалва или да поиска повторно разглеждане на
делото, но било е уведомено съгласно законодателството на издаващата
държава за издадения спрямо него акт и за правата, с които разполага, за да
го оспори.
При така установените фактически обстоятелства настоящият съдебен
състав намери,че са налице всички законови предпоставки за признаване на
решението за наложена финансова санкция, като съобрази и липсата на
материални пречки за това.
Предмет на разглеждане по делото е решение за налагане на финансова
санкция от страна на компетентен орган, придружено от Удостоверение по
чл.4 от Рамковото решение № 2005/214/ПРВ на Съвета относно прилагане
принципа при взаимно признаване на санкции.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в
чл. 35 от закона. Удостоверението съдържа предвидените в закона и
Рамковото решение реквизити, необходими за аргументирано заемане на
позиция от изпълняващата държава, лицето не е санкционирано за същото
деяние в друга държава, не е изтекла погасителната давност за изпълнение на
санкцията, няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо
изпълнението на решението, санкцията, която се претендира да бъде приета
надхвърля границата от 70 евро, посочена в чл. 35, т. 6 от закона. В същото
2

време, видно от текста на удостоверението, засегнатото лице е било
уведомено за правото си да обжалва решението.
Нарушението е квалифицирано като превишаване на разрешена за
съответния участък скорост на движение на моторно превозно средство и
съдът счита, че не са налице изключения от принципите за двойна
наказуемост, тъй като се касае за деяние, нарушаващо правилата за движение
по пътищата. Следва да бъде посочено и това, че в конкретния случай
превишението от 20 км./ч. на допустимата скорост за движение на моторно
превозно средство е значително,а не минимално, което прави претенцията на
защитника за маловажност на случая необосновано.
Тези съображения мотивират настоящия състав да приеме, че в
конкретната хипотеза не е налице основание да откаже признаване на
решението. Паричната сума, представляваща санкцията, е в размер на 80.00
евро, като съдът определи равностойността й в български лева по курса на
БНБ за деня на постановяване на решението – в размер на 156,47 лева.
По изложените съображения съдът прие, с оглед прилагане на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции, съобразно цитираното по –
горе Рамково решение, за изпълнение решение № BH-ND/03/191000097439/19
от 27.04.2020г., влязло в сила на 09.06.2020г. , издадено от компетентен
несъдебен орган на Република Австрия – Кметство Нюсидъл ам Зее, за
налагане на финансова санкция на българския гражданин А.Т.Ю., с което му е
наложена глоба в размер на 80,00 евро, с левова равностойност по фиксинга
на БНБ- 156,47 лева /сто петдесет и шест лева и четиридесет и седем
стотинки/ за извършено от него административно нарушение по Закона за
движение по пътищата на Република Австрия.
Поради горните фактически и правни съображения съдът постанови
решението си.

3

Номер на акта:	178
Дата:	17 март 2023 г. (в сила от 25 март 2023 г.)
Съдия:	Виктор Бисеров Чаушев

Дело:	20231100201472
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	9 март 2023 г.

Решение по дело №1472/2023 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите