О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1771 25.06.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1029 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №1968 от 31.07.2019г. по гр.д.№6801 по описа за 2017г.***, поправено с
решение №2893 от 5.11.2019г. и с решение №349 от 22.01.2020г., постановени по
същото дело е признато за установено по отношение на М.А.М., че Д.В.М. е
собственик на 20000/25000 ид.ч. от правото на собственост върху придобития през
време на брака им недвижим имот с идентификатор 07079.601.43.1.16, с адрес
гр.Бургас, ж.к.“Зорница“, бл.43, вх.1, ет.3, ап.16, разположен в поземлен имот
с идентификатор 07079.601.43, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище- апартамент с площ от 52,33
кв.м., ведно с избено помещение №16 с площ 3,89 кв.м., при граници и съседи на
имотите, подробно описани в нотариален акт №34, т.I, дело
№33 от 3.02.2014г. на нотариус Цвета Атанасова, като искът е отхвърлен за
останалите 5000/25000 ид.ч. от процесния недвижим имот, претендиран изцяло като
лична собственост на Д.М..
Срещу
решението са постъпили две въззивни жалби.
Първата-
въззивна жалба вх.№35942/19.08.2019г. по описа на БРС е подадена от адв.Г.К.
като пълномощник на ищцата Д.В.М., съдебен адрес:*** срещу тази част от
решението на съда, с която е отхвърлена претенцията ѝ за собственост на
5000/25000 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот.
Втората-
въззивна жалба вх.№ 36749/23.08.2019г. по описа на БРС е подадена от М.А.М.,
ЕГН **********, чрез адв.Д.С. – в
качеството му на особен представител, съдебен адрес:*** срещу
тази част от решението на БРС, с която ищцата е призната за собственик на
20000/25000 ид.ч. от процесния имот.
С
разпореждане №V-1986 от 14.05.2020г. по
в.гр.д.№1029 по описа на ОС-Бургас за 2020г. въззивният съд е констатирал, че
въззивната жалба, подадена от адв.Средев не е редовна. Констатирано е, че адв.С.
няма качеството на особен представител по смисъла на чл.47, ал.6 ГПК на
ответника по делото М.М., считано от 10.09.2018г., когато ответникът се е явил
лично в съдебно заседание и е упълномощил устно адв.С. да го представлява в
съответното производство /така- протокол от о.с.з. на 10.09.2018г.- л.256, гръб
от делото на БРС/. По тази причина въззивната жалба, подадена от адв.С. като
особен представител на ответника М. е оставена без движение, а на М. са дадени
указания да представи по делото писмено пълномощно, от което да е видно, че
адв.С. е упълномощен от негово име да подаде въззивна жалба срещу решението на
РС-Бургас и/или да представи нарочна молба по делото, с която да потвърди
действията на адв.С. по подаването на жалбата. На М. е даден едноседмичен срок
за изпълнение на указанията, като са му указани и последиците, в случай, че
това не бъде сторено.
М.М. е
получил препис от разпореждането с указанията на съда лично, на 15.05.2020г.
Срокът за отстраняване на нередовностите е започнал да тече на 21.05.2020г.
/седем дни след отмяната на извънредното положение- така §13, ал.1 от ЗР на ЗИД
на ЗМДВИП/ и е изтекъл на 28.05.2020г.- четвъртък, присъствен ден. До настоящия
момент указанията не са изпълнени. Ето защо въззивната жалба, подадена от адв.С. като особен представител
на М.М. следва да бъде върната, а производството по нея прекратено.
По
тази причина не следва да се докладва отговора на тази жалба, подаден от адв.К..
В рамките на
своите правомощия, на основание чл.267 ГПК съдът следва да докладва въззивна жалба
вх.№35942/19.08.2019г. по описа на БРС, подадена от адв.Г.К. като
пълномощник на ищцата Д.В.М..
Въззивницата
М. *** в отхвърлителната му част като излага оплаквания за неговата
необоснованост и неправилност. На първо място се сочи, че въпреки, че приел за
доказан факта, че с пристигането си в България ищцата внесла и декларирала 600 000 рубли, равняващи се
на около 13000 евро, както и 3000 евро, районният съд незнайно как е счел за
доказано, че за закупуването на апартамента са вложени 20 000 евро. Не били
съобразени писмените и гласни доказателства, посредством които били установени
фактите, касаещи размера на сумите и произхода им, наличието на две сметки и
транзакциите по тях за заплащане на покупната цена на процесния имот. Не било
ясно от къде и на какво основание съдът приел, че 5000/20000 ид.ч. са
съпружеска имуществена общност. Този извод бил в противоречие с констатираната
липса на доказателства, представени от ответника, както и за некореспондиране
на показанията на водения от него свидетел с останалия доказателствен материал.
Заявява, че по делото било доказано, че ищцата е разполагала с 36 000 евро или
70 000 лв. и е закупила имот за 46 000 лв., поради което неясно било защо съдът
е приел, че за 1/5 ид.ч. от имота ищцата няма личен принос при придобиването.
Районният съд не съобразил също, че процесното жилище било изцяло придобито с
лични средства на ищцата от реализирана в Русия продажба на недвижим имот, в
каквато насока били представените доказателства. Неправилно не били ценени и
показанията на бабата на ищцата, която потвърдила горната фактическа
обстановка, а нейните показания кореспондирали с останалия събран по делото
доказателствен материал. Неправилно били разпределени и разноските по делото, а
на процесуалният представител на ищцата не било определено възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА. Моли решението на РС-Бургас да бъде отменено в обжалваната
от ищцата част, като иска бъде уважен и по отношение на тази част от процесния
имот.
По делото е постъпил отговор на
въззивната жалба, подаден от адв.С. в качеството на особен представител на М.М..
Тъй като качеството на особен
представител на адв.С. е отпаднало още в първата инстанция, с разпореждането от
14.05.2020г. на ответника са дадени указания да потвърди подадения без
представителна власт отговор, или да приложи доказателства за упълномощаване на
адв.С. да подаде такъв. Тези указания също не са изпълнени в дадения на
ответника срок, поради което и на основание чл.101, ал.3 от ГПК въззивната
инстанция приема, че ответникът М.М. не е представил отговор на въззивната
жалба, подадена от ищцата.
Въззивната жалба на ищцата е подадена
в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да обжалва решението в съответната част. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК /страната е освободена от заплащане на
държавна такса и разноски- Определение №2118 от 22.03.2018г. по гр.д.№6801/17г.
на БРС- л.81/. Страните нямат доказателствени искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК във връзка с чл.262, ал.2, т.2 от ГПК вр. чл.261,
т.2 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА въззивна жалба
вх.№36749/23.08.2019г. по описа на БРС, подадена от М.А.М., ЕГН **********,
чрез адв.Д.С. – в качеството му на
особен представител по
чл.47, ал.6 ГПК, съдебен адрес:***
срещу решение №1968 от 31.07.2019г. по гр.д.№6801 по описа за
2017г.***, В
ЧАСТТА, с която Д.М. е призната за собственик на 20000/25000 ид.ч. от
процесния имот, и
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№1029/2020г. в тази му част.
ВНАСЯ делото
за разглеждане в открито съдебно заседание, като го НАСРОЧВА за 3.08.2020г. от 10.00ч., за която дата и час да се
призоват страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивна жалба вх.№35942/19.08.2019г. по
описа на БРС, подадена от адв.Г.К. като пълномощник на ищцата Д.В.М.,
съдебен адрес:*** срещу решение №1968 от 31.07.2019г. по
гр.д.№6801 по описа за 2017г.***, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията ѝ за собственост на 5000/25000
ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на страните /на М.М.- лично и чрез
съдебния адрес, посочен във въззивната жалба- адв.С./.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните само в частта,
с която е върната жалбата на въззивника- ответник М. и въззивното производство
по нея е прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.