РЕШЕНИЕ
№ 492
гр. Благоевград, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500761 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
П. К. С., чрез адвокат А. Л., обжалва негативните за него части на решение №
180 от 30.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 1458 от 2024 г. на
Районен съд Гоце Делчев. В жалбата се твърди, че атакуваните части на акта
на първата инстанция са неправилни, необосновани и незаконосъобразни. Те
били постановени при нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Районният съд не обсъдил правилно събраните по делото писмени и
гласни доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, интерпретирал ги
едностранно, поради което формирал неправилни правни изводи и постановил
неправилен съдебен акт. От анализа на всички писмени и гласни
доказателства по делото не се установило категорично и безспорно С. да е
извършил какъвто и да е акт на домашно насилие спрямо Д., поради което
било абсолютно неоснователно и незаконосъобразно издаването на каквито и
да било ограничителни мерки за закрила спрямо него. Законът целял да даде
защита срещу всяко агресивно поведение, което е насочено към накърняване
на лично и/или имуществено благо на пострадалото от домашно насилие лице.
В настоящия случай не се доказало С. да е демонстрирал каквото и да е
агресивно поведение. Не се доказало по делото той да е извършил такова
противоправно деяние, което да бъде квалифицирано като домашно насилие.
Нито имало от страна на С. агресивно поведение, нито имало заплаха за
1
физическото, психическото или емоционалното здраве на Д., нито му били
ограничавани по някакъв начин правата и свободата. Не се доказало С. да е
изричал цитираните в решението думи: „***!“. РС приел, че тези думи са
казани от него, защото са посочени в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като
за съда тази декларация имала изключителна доказателствена сила. РС счел,
че не е разколебана от показанията на разпитаните свидетели
доказателствената сила на тази декларация, тъй като не кредитирал
показанията на Н. М. в насока, че П. С. не е коментирал в негативна насока
племенника си и баща му. Абсолютно неоснователно било некредитирането на
показанията на свидетелката М., след като тя е свидетел-очевидец,
разговаряла е същата вечер с П. С. и твърди, че не е имало разговор между
тях, в който да се коментира в негативна посока племенника И. и баща му.
Недопустимо било изводите на съда да се правят на базата на предположения,
а не на базата на категорични и безспорни доказателства. Абсолютно
нелогично и неоснователно било посоченото от РС, че щом С. и М. чули
изказванията на И. на двора, докато се намирали в стаята, то и обратното е
възможно - И. да чуе казаното в стаята, докато се намира в двора. Изрично М.
обяснила на съда, че прозорецът е бил отворен, а и И. е викал високо, обърнат
към терасата при изричането на заплахите, при което било логично да се
направи извод, че много добре са чули как И. заплашва вуйчо си. Ситуацията
от предната вечер обаче не била същата. С. и М. били вътре в стаята и
вечеряли. Дори и да били водили някакъв разговор, никой не е присъствал на
този разговор и никой не е потвърдил двамата да са обсъждали племенника И.
и баща му. Дори и да се приемело, че С. е казал въпросните думи, не било
посочено име и не ставало ясно за кого се отнасят те. РС посочил, че М. не е
твърдяла прозорците да са били затворени през предния ден. Ако това
обстоятелство интересувало съда, той можел да зададе въпрос към
свидетелката, за да изясни дали са били затворени прозорците предната вечер.
Самият племенник заявил пред съда, че чул вуйчо си да казва само: „***“. И.
не заявил пред съда да е чул думите: „***!“, а заявил, че е чул единствено:
„***“. Смисълът на цитираните думи бил абсолютно различен. Това били
съвсем различни думи от посочените в съдебното решение. Никой от
разпитаните свидетели не посочил да е чул лично вуйчото да говори каквото и
да е точно по адрес на племенника и да е чул да се споменава именно неговото
име или името на баща му. Не ставало ясно в тези думи какви данни се
съдържат за пряка и непосредствена опасност за живота и здравето /физическо
и психическо/ на И.. Не се доказало да е упражнено каквото и да е физическо
или психическо насилие над племенника И., нито пък да са му ограничени по
някакъв начин личния живот, личната свобода или личните права, поради
което абсолютно неправилно и неоснователно РС наложил ограничителни
мерки по отношение на С.. Съдът дори не отчел обстоятелството, че
племенникът заявил на вуйчото, че ще види какво ще му се случи, след като
приключи делото. Установило се по делото, че насрещната молба е депозирана
от племенника И. с цел да накара вуйчо си да оттегли молбата и да се
2
прекрати делото. Въпреки проведените няколко разговора между страните, с
цел да си изяснят проблемите и да си променят отношенията, не успели да се
спогодят, тъй като племенникът не пожелал да се извини на вуйчо си и заявил,
че няма да промени отношението си към него. От анализа на всички
свидетелски показания не се установило категорично и безспорно С. да е
извършил какъвто и да е акт на домашно насилие спрямо Д.. Моли се за
отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на подадената от
Д. молба за процесните думи, както и за присъждане на направените разноски.
Не е подаден отговор на жалбата.
Жалбата е редовна и допустима, поради което се разгледа в открито съдебно
заседание.
Прие се ново писмено доказателство.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в атакуваните му
части.
Доказването на това, че е пострадал от домашно насилие, е в тежест на
молителя. Всяка страна има право и задължение да установи фактите, на
които основава своите искания и възражения. При недоказването им се
прилагат и съответните неблагоприятни последици - недоказаният факт се
приема за неосъществил се. За да проведе успешно доказване на твърденията
си за осъществено спрямо него домашно насилие, молителят Д. следваше да
установи при условията на пълно, главно и пряко доказване, че на процесната
дата, в посочения час и на конкретното място, спрямо него, чрез конкретно
действие, е осъществен акт на домашно насилие, причинил конкретни
последици, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от
ЗЗДН, дефиниращ понятието „домашно насилие“. Районният съд е приел, че
такова пълно, главно и пряко доказване е успешно проведено от страна на Д.,
спрямо когото е била произнесена фразата „***!“. Втората инстанция обаче е
на друго мнение по този въпрос.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Следва да се отбележи, че тя
е особено доказателствено средство, чрез което се установява конкретния
насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните последици от
този акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който притежава
материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за
него факти, за разлика от исковия процес, в който частните свидетелстващи
документи имат материална доказателствена сила само тогава, когато
удостоверяват неизгодни за издателя си факти. За да е годно доказателствено
средство, тази декларация трябва да индивидуализира в достатъчна степен
акта на насилие, което в случая е сторено. Когато актът на насилие е извършен
в отсъствието на очевидци /„на четири очи“/, декларацията е достатъчна, за да
се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН /чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН/, точно заради нейната материална доказателствена сила. В случай че са
събрани и други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да
се цени във връзка с тях, и ако съдът намери доказателствата, противоречащи
3
на декларацията, за по-убедителни от нея, следва да отхвърли молбата за
защита, понеже материалната доказателствена сила на декларацията е била
оборена. В конкретния казус е станало именно последното.
В подкрепа на декларацията са ангажирани свидетелски показания. Те са
дадени от И.ка Д.а и Г. Д.а. На изложеното в декларацията противостои
разказаното от Н. М..
Както е ноторно, съдът прави фактически и правни изводи по предмета на
спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение,
всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за
установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в
закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които, щом са
относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при
съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на
свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия
доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички
обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти:
обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./, психическото състояние на
свидетеля, възрастта му към онзи момент, физиологични особености - зрение,
слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и
обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане
/притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във
времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в
показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените
обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на
всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на
релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията
им са спорадични или системни, доколко показанията са подкрепени или
отречени от останалите събрани по делото доказателства. При оценката на
разказаното от тях следва да се изхожда от: а/ степента му на съответствие с
безспорните доказателства по делото, б/ степента на обоснованост, в/ степента
на разностранност и г/ степента на автентичност /„Разпит на свидетели в
гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, София, 1997 г., стр. 48/.
В гражданския процес винаги се дава предимство на показанията на тези от
свидетелите, които са депозирани в резултат на личните впечатления на
същите за изнесените пред съда факти. Разказаното в свидетелските
показания, пресъздаващо споделеното им от страните и/или от трети лица,
няма доказателствена стойност, като не следва да бъде взето предвид от съда
при произнасянето му по съществото на спора. Недопустимо е крайният
съдебен акт да се основава единствено на твърденията на молителя, заявени в
сезиращата съда молба и възпроизведени от свидетелите.
Когато правнорелевантните факти се установяват със свидетелски показания,
съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти -
присъствали ли са при осъществяването им, имат ли впечатления от други
4
факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали ли са
правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и
др., както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат
фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.
Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който
той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина
на възпроизвеждането им в показанията пред съда /Решение № 800 от
22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Борислав Белазелков/.
Свидетелите И.ка и Гергана Д.и не са били очевидци на действието, за което
се твърди, че е било извършено от С., а изцяло се опират на разказаното им от
молителя Д. и възпроизвеждат данните, съобщени им от същия. Техните
показания са само косвени и преценката им не може да създаде сигурно
убеждение за осъществяване на твърдяния акт на домашно насилие, а е
необходимо да е налице такова убеждение /така и Решение № 21 от 24.03.2015
г. на ВКС по гр. д. № 3529/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев,
Решение № 586 от 01.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 853/2009 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Мими Фурнаджиева, Решение № 841 от 19.01.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 3530/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, и
др./. Само ако свидетелските показания са основани на лични, преки и
непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за
доказани /Решение № 176 от 28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 759/2010 г., II г.
о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова/. По изключение пълно
доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига
косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в
такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение
главния факт /Решение № 31 от 09.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 502/2011 г., III
г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова, Решение № 226 от 12.07.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Бонева, и
др./, но в случая това изобщо не важи за показанията на И.ка и Гергана Д.и, на
които не следва да бъде дадена вяра.
Свидетелят Н. М. е била очевидец на станалото. Споделените от нейна страна
сведения се характеризират с хармоничност, последователност и точност
/водещи критерии за оценка на свидетелските показания според „Разпит на
свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, София, 1997
г., стр. 55/. Фактът, че същата съжителства със С., не води автоматично до
компрометиране на показанията й. Законодателят е създал едно
предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 от ГПК лица за
възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е
длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението
на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е
повлияла на достоверността на показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Бонева/. В
настоящия казус свидетелските показания на М. не са противоречиви, а и не
5
са оборени. Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането на
показания на роднини и близки, а предвижда преценката им да става в
съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях в случая
показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от
02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Бонка Дечева/. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото
изхождат от близък или роднина /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Съгласно
Решение № 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Дияна Ценева, роднинската или близката връзка на
свидетеля с някоя от страните, сама по себе си, не е основание показанията на
този свидетел да се считат за недостоверни. Не съществува забрана да бъдат
разпитвани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да
бъдат приети за установени относими към делото факти и обстоятелства
/Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Бонка Дечева, и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/.
Трябва да се подчертае, че самият молител Д. е дал подробни обяснения пред
първата инстанция, в които представя по-различна версия на случилото се от
тази, описана в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В тях той вече не
съобщава за адресирани лично спрямо него думи на С. и направен коментар на
нежеланието му за труд и работа. В този смисъл обясненията на Д. не са в
противоречие, а се оказват в синхрон с казаното от Н. М., че тогава С. не е
говорил за молителя, не го е определил като „мързел“ и не е изрекъл
квалификацията, че от същия „нищо не става“. Молителят ясно е заявил пред
Районен съд Гоце Делчев, че за себе си е чул само репликата „***“, която в
никакъв случай не може да бъде преценена като насилие, още повече пък да е
домашно такова. Достоверността на показанията на Н. М. не се разколебава от
данните, съдържащи се в приобщеното от въззивния съд прокурорско
постановление. Няма данни последното да е влязло в сила, но дори и това да е
така, постановлението не може да се приравни на влязла в сила осъдителна
наказателна присъда. Освен това в него се коментират събития, станали много
след датата на процесното „насилие“ и нямащи нищо общо със същото.
Дори и да се приеме, че на 23.10.2024 г. С. все пак е произнесъл фразата
„***!“, то изобщо не е ясно кого е визирал с тези си думи, понеже те не
съдържат имената на конкретните личности, които той е имал предвид, и няма
как казаното да бъде свързано точно, само и единствено с Д..
Дори и да се приеме, че тогава С. е изрекъл думите именно по адрес на
молителя, то това пак не осъществява състава на домашното насилие.
Безспорно е, че двамата не са се намирали в едно и също помещение и С. не е
подозирал, че Д. минава покрай прозорците му. Той не е целял да му навреди с
казаното. Липсва един от съществените елементи на домашното насилие -
виновността на поведението на насилника. Правната доктрина е категорична,
че домашно насилие може да бъде осъществено само умишлено /„Домашното
6
насилие - понятие и семейноправни аспекти“ от Богдан Русев, ИК „Петко
Венедиков“, София, 2020 г., стр. 58/. В конкретния случай няма никакви
доказателства за умисъл от страна на С., което също изключва възможността
той да носи отговорност по реда на ЗЗДН за /евентуално/ изговореното от него
за Д..
Уважавайки частично насрещната молба за защита от домашно насилие,
районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на
отмяна, а издадената заповед за защита № 6 от 30.05.2025 г. - на обезсилване.
Молбата трябва да бъде отхвърлена. Решението следва да се отмени и
досежно възложените върху С. разноски и държавни такси. На жалбоподателя
трябва да се присъдят направените разноски пред втората инстанция /тези
пред районния съд са му присъдени в пълен размер/.
На основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН, настоящият съдебен акт няма да премине
през касационен контрол.
Воден от изложените съображения, доводи и аргументи, Окръжен съд
Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 180 от 30.05.2025 г., постановено по гражданско дело
№ 1458 от 2024 г. на Районен съд Гоце Делчев, в следните му части: 1/ в
частта, с която е уважена молбата на И. Л. Д., ЕГН **********, адрес гр. Х.,
ул. „М.“ № ***, за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу
П. К. С., ЕГН **********, адрес гр. Х., ул. „М.“ № ***, 2/ в частта, с която е
задължен П. К. С. да се въздържа от извършване на домашно насилие над И.
Л. Д., 3/ в частта, с която е осъден П. К. С. да заплати на И. Л. Д. разноски по
делото, и 4/ в частта, с която е осъден П. К. С. да заплати държавни такси, и
ОБЕЗСИЛВА заповед за защита № *** от *** г., издадена по същото
гражданско дело.
ОТХВЪРЛЯ молбата на И. Л. Д., ЕГН **********, адрес гр. Х., ул. „М.“ №
***, за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу П. К. С.,
ЕГН **********, адрес гр. Х., ул. „М.“ № ***, за осъществен на 23.10.2024 г.,
вечерта, около *** ч., акт на психическо насилие.
ОСЪЖДА И. Л. Д., ЕГН **********, адрес гр. Х., ул. „М.“ № ***, да заплати
на П. К. С., ЕГН **********, адрес гр. Х., ул. „М.“ № ***, сумата от 312,50
лв. /триста и дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща направени
разноски във въззивното производство.
Настоящият съдебен акт не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8