РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 29.09.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен
състав в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: Десислава Минчева, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 223 по описа за 2023 година на
Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 124, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ във връзка
с чл. 107, ал. 1, т. 5 от същия закон.
Административното дело е образувано
по жалба на Г.И.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. Ф.Ф. ***, със съдебен адрес:***,
офис 3, против Заповед № ЧР-СП-297/06.06.2023 г. на председателя на управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с която на основание чл. 107, ал.
1, т. 5 във връзка с чл. 108 от ЗДСл и доклад с вх. № 93-01-3826/07.06.2023 г.
от член на управителния съвет, му е прекратено служебното правоотношение на
длъжност: директор ОПУ в Областно пътно управление – Ловеч с ранг III старши, считано от 07.06.2023 г.
В жалбата са наведени подробни
доводи, че оспорената заповед е издадена при допуснати нарушения на
процесуалните правила, материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателят излага, че в титулната част
на оспорваната заповед е посочен като основание за издаването ѝ доклад с
вх. № 93-01-3826/07.06.2023 г. на член на управителния съвет на АПИ, а самата
заповед е издадена на 06.06.2023 г. Сочи, че в заповедта липсва ясно и точно
описание на фактите, довели до състоянието на обективна невъзможност за
изпълнение на служебните задължения, както и че обжалваната заповед не съдържа
мотиви за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото от органа
основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В жалбата се изтъкват и аргументи,
че Г. заема длъжността директор на ОПУ-Ловеч без прекъсване от 2006 г. до момента
на прекратяване на служебното му правоотношение с процесната заповед, както и
че за последно оценявания период от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. служителят е
получил годишна оценка „изключително изпълнение“, което е послужило за
основание за повишаване в следващия по-висок ранг и то при условията на чл. 75,
ал. 2 от ЗДСл, т.е. предсрочно преди изтичане на минималните срокове.
Претендира се отмяна на заповедта и
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание оспорващият чрез
упълномощен адвокат поддържа жалбата, моли да бъде уважена по изложените в нея
съображения. Претендира присъждане на направените разноски, за които е
представен списък. Подробни доводи развива и в писмени бележки.
Ответникът - председателят на управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез надлежно упълномощен юрисконсулт оспорва
жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да я остави без уважение,
като сочи, че при издаването на процесната заповед са изпълнени всички законови
изисквания. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
По делото е представена
административната преписка. Приложените с административната преписка писмени
доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните
по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От административната преписка се установява, че
от 01.08.2012 г. жалбоподателят заема по служебно правоотношение по см. на ЗДСл
длъжността – директор на Областно пътно управление /ОПУ/ - Ловеч в Агенция
„Пътна инфраструктура“ /л. 195/, като преди тази дата е заемал тази длъжност по
трудово правоотношение /л. 204-209/, както и други длъжности в същата
администрация считано от 23.01.1995 г. / л. 43-48, л. 176-181/.
Заеманата от жалбоподателят Г.Г. длъжност
директор в ОПУ - Ловеч е с основна цел подпомагане УС на АПИ в контрола и организирането
на конкретната територия на ОПУ във всички сфери - финансова, административна,
човешки ресурси и в управлението на имотите, съгласно приложената на л. 63-68 длъжностна
характеристика. Като преки задължения в длъжностната му характеристика са
посочени: 1. представлява
Агенцията в взаимодействието с местната администрация; 2. организира,
координира и контролира инвестиционната дейност – проектиране, строителство, техническата документация към
тях и всички действия във връзка с провеждането на процедури за възлагане на
обществени поръчки, съгласно дадените му от председателя на управителния съвет
пълномощия; 3. управлява, стопанисва н
експлоатира републиканските пътища в административната област съгласно Закона
за пътищата; 4. осъществява дейности, свързани с подобряване безопасността на
движението по републиканските пътища на територията на областта; 5. организира
и провежда процедури за възлагане на обществени поръчки след изрично делегиране
на правомощия на председателя на управителния съвет на АПИ; 6. организира
надзор на дейността на лицата, на които е възложено да поддържат пътищата,
както и готовността им за работа при зимни и кризисни условия; 7. упражнява контрол на качеството на извършените
работи по ремонт и поддържане на републиканските пътища в областта съобразно
правомощията си; 8. координира и контролира съставянето на подробна пътна база
с данни за текущото технико-експлоатационно състояние на републиканските пътища
на територията на областта, малките пътни съоръжения, пътните принадлежности,
крайпътните обслужващи обекти, рекламните съоръжения и пътните имоти; 9.
организира провеждането на технически съвети за разглеждане на проекти за
крайпътни обслужващи обекти; 10. организира съставянето на паспорти на
съоръженията по пътната мрежа и актуализирането на информацията за
технико-експлоатационното им състояние; 11. подпомага Централната администрация
на Агенцията при събирането на информация и изготвянето на анализи и оценки на
транспортно-експлоатационното състояние на републиканските пътища; 12. изготвя
прогнози и програми за ремонт на републиканските пътища на територията на
областта и ги представя в Централната администрация; 13. контролира качеството на
пътно-строителните и ремонтните работи при изграждането и експлоатацията на
пътните връзки към търговските крайпътни обекти и рекламните съоръжения; 14.
стопанисва обслужващата дейност на ОПУ – държавна собственост – опорни пунктове
и други пътни имоти съгласно Вътрешните правила и Правилника за структурата и
дейността на АПИ; 15. организира поддържането и актуализирането на подробни
данни за териториите, заети от републиканската пътна мрежа и пътните имоти в
съответствие с изискванията на Закона за кадастъра и имотния регистър; 16. издава
разрешения и събира такси за съгласуване на проекти и други документи за
ползване на пътищата, пътните връзки и други обслужващи крайпътни дейности,
съгласно действащите разпоредби; 17. контролира разходването на финансовите
средства от бюджета на ОПУ, свързани с управлението, ремонтните и други програми;
18. подпомага дирекция „Административно обслужване, човешки ресурси и
управление на собствеността“ при извършване на дейности по актуване на имотите
- държавна собственост; 19. подпомага дирекция „Пътни такси и разрешителни“ при
събирането на такси за ползване на пътната инфраструктура; 20. подпомага управителния
съвет при съгласуване и издаване на разрешения за специално ползване на пътищата
по Закона за пътищата; 21. разработва годишна областна програма за ремонт и
поддържане на пътната инфраструктура; 22. ръководи разработването на план за по
поддържане и ремонт на МТБ; 23. Съгласува с дирекция БФРП разплащанията в
рамките на отпуснатите средства за МТБ; 24. съгласува с дирекция ППИ проектите
относно ТРИ и РПМ; 25. организира и контролира дейностите по своевременното и
законосъобразно съгласуване на Плана за обезпечаване и подготовка на републиканската
пътна мрежа през зимния период с регионалните структура на МВР; 26. организира
координацията между участниците в процеса за осигуряване на нормалната
експлоатация на РПМ; 27. ръководи, организира и контролира дейността по защита
на класифицираната информация, предприема мерки против допускането на
нередности и нарушения и своевременното им докладване в дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“; 28. налага санкции по Закона за пътищата и събира
обезщетения за причинените вреди; 29. извършва
подбор на служителите в ОПУ по трудово правоотношение, сключва, изменя и
прекратява трудовите договори, след изрично оправомощаване от председателя на
УС на АПИ; 30. прави предложение за бюджетната сметка на ОПУ и следи за
изпълнението на същата, като не допуска извършване на разходи, за които няма
утвърдени бюджетни средства или извършване на разходи в размер по-голям от утвърдения
от ЦА на АПИ; 31. изпълнява и други конкретно възложени задачи от УС на АПИ,
съобразно притежаваните компетентности, които не противоречат на закона.
За периода на оценяване 01.01.2022
г. - 31.12.2022 г. на оспорващия е изготвен формуляр за оценка на изпълнението
на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни
длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции - приложение
№ 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване
изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/ – л. 70-74.
Във формуляра е оформен индивидуален работен план на оценявания, в който са
описани 7 цели, които възпроизвеждат част посочените от длъжностната
характиеристика, период на изпълнение за всяка конкретна цел в календарната 2022
година, съвпадащ с периода за оценяване и изисквания/критерии за изпълнението.
Видно от служебното досие индивидуалния
работен план е изготвен и съгласуван на 07.01.2022 година. Според отбелязаното
във формуляра по т. 2 „Междинна среща“ от 20.07.2022 г., оценяваният служител е
изпълнявал възложените задачи с необходимото качество и в срок. Отразено е, че няма
необходимост от промяна на работния план за 2022 г.
На 20.01.2023 г. е поставената
годишна оценка „Изключително изпълнение“ / л. 73/. Формулярът за оценка е
предоставен за запознаване, коментар и подпис на оценявания на 31.01.2023 г.
След приключване на процедурата
по оценяване, на основание чл. 75 от ЗДСл, със Заповед № ЧР-СП-141/17.03.2023
г. на председателя на УС на АПИ /л. 13/ Г.Г. е повишен в ранг – от IV старши ранг за държавен служител
в III старши ранг за държавен служител.
Видно от приложената на л. 12 от делото
грамота за висок професионализъм в държавната пътна администрация от 03.04.2023
г., управителният съвет на АПИ е изказал благодарност на Г.Г. за всеотдайната дългогодишна
работа и безупречен професионализъм.
С доклад с вх. № 93-01-3826/07.06.2023 г.
от инж. Д.П.– член на управителния съвет на АПИ /л. 24/ е направено предложение
за прекратяване на служебното правоотношение на Г. на основание чл. 107, ал. 1,
т. 5 от ЗДСл поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява
служебните си задължения.
На 06.06.2023 г. председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ издал оспорената в настоящото производство Заповед № ЧР-СП-297/06.06.2023
г. /л. 17/, с която на Г. е прекратено служебното му правоотношение на
основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител и
доклад с вх. № 93-01-3826/07.06.2023 г. от член на управителния съвет, считано
от 07.06.2023 г., с посочени причини за прекратяване на служебното правоотношение:
„Налице е обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си
задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 5, изразяващи се в: - При
изпълнение на служебните му задължения, съгласно длъжностната характеристика за
длъжността се наблюдава липса на обективна невъзможност, същия да изпълнява
служебните си задължения; - Наблюдава
се некачествено и не в срок изпълнение на поставени му задачи, свързани с
управата, ремонта, стопанисването и експлоатацията на Републиканската пътна
мрежа в административната област, за която отговаря - ОПУ Ловеч; - Съгласно
точка 10 от длъжностната характеристика - „работа в екип“ се забелязва
неефективно разпределение на задачите между служителите в поверената му
дирекция. Същия не подпомага развитието на екипа си, чрез редовен преглед на
изпълнението на задачите и обратна връзка.“.
По-нататък в заповедта са определени обезщетенията,
които да се изплатят на служителя.
Видно от приложеното на л. 37 от делото
писмо с вх. № 93-01-3827/07.06.2023 г. на председателя на УС на АПИ, на Г.Г.
било отправено и предложение за прекратяване на служебното правоотношение с
Агенция „Пътна инфраструктура“ по инициатива на органа по назначаване срещу
уговорено обезщетение на основание чл.
107а, ал. 1 от ЗДСл.
На 07.06.2023 г. на Г.Г. бил издаден
болничен лист № Е20223629782 с период на отпуск от 07.06.2023 г. до 16.06.2023 г.
и диагноза: увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с
радикулопатия /л. 49/.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151
от АПК. Същата е подписана, подадена е в предвидения по чл. 149, ал. 1
от АПК, във вр. с чл. 124, ал. 1
от ЗДСл срок /предвид данните, че заповедта е издадена на 06.06.2023
г., жалбата срещу нея е депозирана в деловодството на АПИ и заведена с вх. №
11-00-28/19.06.2023 г., посочен в придружителното писмо, с което е изпратена
жалбата на съда с изх. № 11-00-1630/23.06.2023 г., както и на л. 612 от делото/,
от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита,
постъпила е пред родово и местно компетентния да я разгледа административен
съд. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно
разпоредбата на чл. 124 от
ЗДСЛ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки
административен съд, първи административен състав, намира жалбата за
основателна по следните съображения:
В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1
от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът
извърши пълна проверка на обжалвания административен акт на всички основания по
чл. 146 от АПК относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Приложимимото право относно прекратяването
на служебното правоотношение на оспорващият е Законът за държавния служител
/ЗДСл/. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, служебното
правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт,
който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган – председателят на управителния
съвет на Агенция „Пътна ифраструктура“, на когото изрично нормата на чл. 11, ал.
1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция
„Пътна инфраструктура“ е предоставила правото да назначава и освобождава
служителите на агенцията. От представения по делото трудов договор №
РД-02-16-1023/09.12.2022 г. /л. 32-35/ се установява, а и не се спори между
страните, че към датата на издаване на процесната заповед лицето В.А.е заемал
длъжността председател на управителния съвет на Агенция „Пътна ифраструктура“. Предвид
това, не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваният
акт е съставен в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа част от изискуемите от специалната
разпоредба на чл.107, ал.1, т.5 във вр. с чл.108 от ЗДСл реквизити, като в него
са посочени: правното основание за издаването му - чл. 107, ал. 1, т. 5 във
връзка с чл. 108 от ЗДСл, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна
служба. Същият обаче не съдържа фактически основания по смисъла на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК за издаването му на правното основание посочено в акта, като
мотиви не могат да се извлекат и от документите, съдържащи се в
административната преписка.
Мотивите са задължителен реквизит на
административния акт и съставляват изложение на направените от административния
орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая – чл.59
ал.2 т.4 от АПК.
Неизпълнението на изискванията, очертаващи
законовият статут на административния акт, регламентирани в разпоредбата на
чл.59 ал.2 т.4 от АПК, съставлява основание за отмяна по аргумент на чл.146 от АПК. Защото по същността си мотивите представляват фактическите и правни
основания за издаването на акта, а липсата им опорочава административния акт,
доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите,
послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността
му.
В конкретния случай административния орган не
е събрал и изяснил релевантните факти и обстоятелства по съставената
административна преписка и не е изложил обосновани изводи въз основа на какво е
приел наличието на обективна невъзможност държавния служител да изпълнява
служебните си задължения.
Липсата на мотиви възпрепятства контрола за
материална законосъобразност на оспорения акт и правото на лицето – адресат да
организира адекватно защитата си срещу конкретни факти и обстоятелства,
послужили като основание за издаването му и приети за установени от
административния орган. Допуснато е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно формално
основание за отмяната на акта.
Действително според ТР № 16/1975 г. на ОСГК
на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от
помощни и подчинени на издателя на акта органи. За да е спазено това изискване,
тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства следва да са
приобщени към акта с цитирането им, с което би бил спазен принципа за
самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното
производство от административния орган, поради което не е необходимо тези факти
да се преповтарят и като мотиви на издадената заповед. В конкретния случай
обаче в оспорената заповед не е налице позоваване на конкретни документи/. Не
следва да се приеме за такъв цитирания в
титулната част на заповедта доклад от член на УС на АПИ от 07.06.2023 г./ на
лист 24 от делото/, доколкото обжалваната заповед е издадена един ден след него,
а именно на 06.06.2023г., при което е обективно невъзможно доклада от
07.06.2023г., като предхождащ процесната заповед да бъде съобразен от АО.
Константна е практиката на
административните съдилища и Върховният административен съд, че неизлагането на
конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма и съдържание на
административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за
организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол
за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за
неговата отмяна.
С определението за насрочване на делото от
26.07.2023 г. съдът е разпределил доказателстваната тежест между страните, като
е указал на ответника, че следва да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в обжалваната заповед /л. 645-646/. В приложената и приета
от съда административна преписка не се съдържат доказателства, които позволяват
да се установи конкретна фактическа обстановка, която се субсумира в хипотезата
на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
Според настоящия съдебен състав, оспореният
акт е издаден и в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби –
основание за отмяна по чл.146 т.4 от АПК.
Служебното правоотношение на жалбоподателя
е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, съгласно която норма
органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие
когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява
служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от същия закон.
Безспорно не е налице случай по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и като фактическо
основание за издаване на заповедта е посочено – При изпълнение на служебните му
задължения, съгласно длъжностната характеристика за длъжността се наблюдава
липса на обективна невъзможност, същия да изпълнява служебните си задължения; - Наблюдава се некачествено и не в срок
изпълнение на поставени му задачи, свързани с управата, ремонта, стопанисването
и експлоатацията на Републиканската пътна мрежа в административната област, за
която отговаря - ОПУ Ловеч; - Съгласно точка 10 от длъжностната характеристика
- „работа в екип“ се забелязва неефективно разпределение на задачите между
служителите в поверената му дирекция. Същия не подпомага развитието на екипа
си, чрез редовен преглед на изпълнението на задачите и обратна връзка.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от
ЗДСл задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна
характеристика, а по силата на чл. 2 от Наредбата за длъжностните
характеристики на държавните служители, за всяка длъжност от длъжностните
разписания се разработва и утвърждава длъжностна характеристика по установените
в наредбата ред и начин.
С оглед на това съдът намира, че за да е
законосъобразно прекратяването на служебното правоотношение на основание чл.
107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е необходимо да са налице три предпоставки, а именно:
да е създадена нова фактическа обстановка, тази обстановка да води до
невъзможност лицето да изпълнява задълженията си за конкретната длъжност и
причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението,
защото не зависят от тяхната воля. В този смисъл е и константната практика на
Върховния административен съд - Решение № 2150 от 28.02.2023 г. на ВАС по адм.
д. № 9096/2022 г., V о.; Решение № 2067 от 24.02.2023 г. на ВАС по адм. д. №
9243/2022 г., V о.; Решение № 1951 от 22.02.2023 г. на ВАС по адм. д. №
9643/2022 г., V о.; Решение № 3516 от 4.04.2023 г. на ВАС по адм. д. №
11146/2022 г., V о.; Решение № 8512/04.09.2023 г. на ВАС по адм. д. №
10743/2022 г., V о.
Правилото, въведено с цитираната разпоредба
е императивно и изисква в случаите на прекратяване на служебното правоотношение
без предизвестие от органа по назначаване, поради обективна невъзможност, същия
да изложи в съответния административен акт фактическите обстоятелства, които в
конкретния случай имат за последица невъзможност от обективен характер, служителя
да не може да изпълнява служебните си задължения. В този смисъл
административния акт следва да съдържа описание на нова фактическа обстановка,
която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната
длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението,
като независещи от тяхната воля, за да осъществява фактическия състав на чл.
107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
При тази фактическа и правна установеност съдът
намира, че в настоящия случай предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за
прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия не са осъществени, тъй
като на практика липсва годно фактическо основание. Изложеното като основание, от
една страна е твърде субективно, без конкретно и точно посочване кои задължения
служителят не е възможно да изпълнява, кои факти и обстоятелства доказват или
поне навеждат на този извод, не е ясно кои свои задачи по отношение на кои
точно участъци от републиканската пътна мрежа на територията на ОПУ Ловеч не е
изпълнил Г., както и в какво се изразява твърдяното в процесната заповед
некачествено изпълнение. От друга, сочените проявления на неизпълнение са от
субективен характер и биха могли да послужат за евентуално реализиране на
дисциплинарна отговорност на държавния служител на някое от основанията по чл. 89,
ал. 2, т. 1-3 от ЗДСл, но не и за прекратяване на служебното правоотношение в
хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
Настоящият съдебен състав споделя изложените
в жалбата доводи, а именно, че дори граматически и смислово посоченото в
заповедта, че „се наблюдава липса на обективна невъзможност“ изключва
приложението на нормата по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, доколкото се сочи
точно обратното на нейната хипотеза. Само и единствено наличието, но не и
липсата на обективна невъзможност представлява основание за прекратяване на
служебното правоотношение.
По отношение и на последното съображение,
послужило за издаване на процесната заповед, също не се установяват конкретни
факти, довели до състоянието на обективна невъзможност за изпълнение на служебните
задължения. Лишеното от конкретика лаконично посочване на неефективно
разпределение на задачите между служителите и липса на редовен преглед на
изпълнението на задачите не дава никаква яснота как органът е достигнал до този
извод, въз основа на какви обстоятелства и как са установени. Отделно, дори и
да е налице соченото несправяне с работата в екип, то същото не обуславя
прекратяване на служебното правоотношение на визираното в заповедта правно
основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - обективна невъзможност държавният
служител да изпълнява служебните си задължения.
В представената преписка не са налични данни
и за въвеждане на нови изисквания за длъжността, на които Г. да не отговоря. За
да бъде освобден служителят на визираното в заповедта основание, следва ясно да
е посочено защо служителят не може да изпълнява длъжността, кои въведени
изисквания водят до твърдяната обективна невъзможност за изпълнение на
изискванията. В конкретния случай, следва да се съобрази, че за изпълнение на
длъжността директор и възложените с длъжностната характеристика задължения
очевидно лицето е отговаряло, когато е било назначено на тази длъжност. Какво
всъщност се е променило и как органът по назначението е установил тази
обективна невъзможност, не се установява нито от изложеното в процесния
индивидуален административен акт, нито в документите, съдържащи се в
представената преписка.
С оглед изложеното, в оспорения
административен акт липсва описание на фактите, довели до състоянието на
обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Чл. 108, ал. 1,
изр. 2 от ЗДСл изрично предвижда, че в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл
актът следва да съдържа фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност
за изпълнение на служебните задължения. Посочените основания в заповедта не са
достатъчни за мотивиране волята на административния орган. Допуснатото
нарушение е съществено, тъй като не е изпълнено изискването на закона относно
задължителното съдържание на заповедта за прекратяване на служебно
правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
Същевременно
е нарушено правото на адресата на акта да се информира за съображенията на
административния орган, с което се подпомага при избора на правни средства в
производство по оспорване законосъобразността на заповедта, с която пряко се
засягат правата му. Възможността на страната в производството по издаване на
административния акт да се запознае с мотивите на акта е съществен елемент от
правото ѝ на защита и липсата на мотиви възпрепятства това право. Като не
е изложил конкретните фактически основания, които обуславят извода за
невъзможност на жалбоподателя да изпълнява служебните си задължения и не е
посочил доказателства в подкрепа на това свое изявление, председателят на УС на
АПИ е издал незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде
отменен.
Във всеки отделен случай органът по
назначаването следва да посочи конкретни факти, които изпълват съдържанието на
разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. По изложените съображения, съдът
приема, че не е налице посоченото в оспорената заповед правно основание по чл.
107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на
жалбоподателя, при което оспорената заповед се явява и материално незаконосъобразна
и е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
На
следващо място, съдът намира, че административният орган е нарушил и
разпоредбата на чл. 6 от АПК. Видно от приложеното с преписката писмо с вх. №
93-01-3827/07.06.2023 г. на председателя на УС на АПИ /л. 37/, един ден след
издаване на процесната заповед /последната е с дата 06.06.2023 г./ на Г. е
отправено предложение за прекратяване на служебното му правоотношение по
инициатива на органа по назначаване срещу уговорено обезщетение на основание
чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл.
Предвид факта, че заповедта е издадена на
06.06.2023 г., то недоумение буди и обстоятелството, че в същата е направено
позоваване на документ с дата от 07.06.2023 г. – доклад с вх. №
93-01-3826/07.06.2023 г. на член на УС /л. 24/. Това предполага, че към момента
на издаване на процесната заповед - 06.06.2023 г. органът по назначаването не е
разполагал с този доклад, а същият е бил изготвен впоследствие евентуално, за
да послужи за обосноваване на фактическото, респективно приложеното правно
основание за прекратяване на служебното правоотношение.
Отделно от горното, за последно
оценявания период от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. служителят действително е
получил годишна оценка „изключително изпълнение“, което е послужило за
основание за повишаване в следващия по-висок ранг и то при условията на чл. 75,
ал. 2 от ЗДСл, т.е. предсрочно преди изтичане на минималните срокове. Това се
установява от поставената на 20.01.2023 г. годишна оценка „Изключително
изпълнение“ / л. 73/ и Заповед № ЧР-СП-141/17.03.2023 г. на председателя на УС
на АПИ /л. 13/, с която Г.Г. е повишен в ранг – от IV старши ранг за държавен
служител в III старши ранг за държавен служител. На Г. е била издадена и
грамота за всеотдайната дългогодишна работа и безупречен професионализъм от
03.04.2023 г. /л. 12/.
Всички тези действия на административния
орган не могат да се разглеждат изолирано и независимо. Прекратяването на
служебното правоотношение на жалбоподателя очевидно не цели обезпечаване на
работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените
дейности, а освобождаване на конкретен служител, в случая жалбоподателя Г. от
заеманата длъжност. Още повече, че само няколоко месеца преди това служителят е
бил повишен в ранг предсрочно вследствие получената най-висока оценка.
Оспорената заповед засяга права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава акта. В случая, не
се преследва целта, заложена от законодателя, а други цели, които предвид
обективните факти по делото са незаконосъобразни. Предоставената от закона
възможност да се прекрати служебното правоотношение поради обективни причини
трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата
цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, прави
акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание
по чл. 146, т. 5 от АПК.
По изложените съображения настоящият състав
намира, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а оспореният
административен акт е незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде
отменен поради наличие на основанията по чл. 146, т. т.2-5 от АПК.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, следва да бъде уважена претенцията на оспорващия в негова полза
да се присъдят направените по делото разноски съгласно приложения списък на л.
656 от делото за заплатено възнаграждение за един адвокат по договор за правна
защита и съдействие от 19.06.2023 г. в размер на 1000 лева /л. 10/.
По отношение на направеното възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съдът намира, че същото
следва да бъде оставено без уважение, доколкото поисканото адвокатско
възнаграждение е в размера, посочен в приложимата в настоящия случай разпоредба
на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно - 1000 лв.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
второ и чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки
административен съд, първи състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на Г.И.Г. с ЕГН ********** ***, Заповед № ЧР-СП-297 от 06.06.2023
година на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“ да заплати на Г.И.Г., ЕГН **********,***, съдебни
разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд на РБ в четиринадесетдневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: