№ 1214
гр. Бургас, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100501542 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от В. И. Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Ш.“ № ***, ет. *, ап. л., против Решение
№ 1618 от 19.07.2023 г., постановено по гр. дело № 5859/2022 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил предявения от въззивника,
чрез адв. Антон Демирев, иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР – за установяване по
отношение на Община Бургас, ЕИК: *********, представлявана от кмета
Димитър Николов, че ищецът е собственик на 500 кв. м., попадащи в
северната част на поземлен имот с идентификатор 32425.27.12, целият с площ
от 16993 кв. м. по КККР на с. Изворище, община Бургас, при граници: север –
п.и. 32425.27.141 (УПИ II-133), юг – имот бивш планоснимачен № 123 по
отменената и недействаща кадастрална основа на землището на селото и
който имот не е нанесен в кадастъра и също попада в п. и. 32425.27.12, изток
– мера (борова гора) и запад – път, по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност, като е осъдил въззивника да заплати на Общината
деловодни разноски в размер на 200 лева.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита същото за неправилно, несправедливо и
1
немотивирано, както и незаконосъобразно, с което е останал неприложен и
материалния закон и противно на събраните доказателства съдът не е уважил
предявения иск. Излага подробни съображения, като твърди, че е закупил
недвижим имот при посочените в нотариалния акт граници. Позовава се на
съдебно-техническата експертиза. Твърди, че продажбата на чужд имот не е
нищожна сделка. Транслативният ефект е пряко свързан с въпроса за
собствеността на страните по делото. Оспорва приложението на чл.25 от
ЗСПЗЗ. Излага, че специалната норма изключва приложението на общата.
Позовава се на чл.5 от ЗОС, както и на липсата на титул за собственост на
Общината – акт за общинска собственост. Моли съда да отмени обжалваното
решение и постанови друго, с което реши спора по същество.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Община Бургас, чрез Златина Райнова – гл. юрисконсулт по щата на
общинската администрация, с който счита въззивната жалба за
неоснователна, а постановеното решение – за правилно и законосъобразно,
като моли съда да го потвърди, ведно с присъждане на разноски по делото и
възнаграждение за юрисконсулт. Излага подробни съображения, като се
позовава на практика на ВКС. Твърди, че територията в която попада имотът
– предмет на настоящата искова претенция, е такава по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
и с влизане в сила на изменението, гражданите които към 17.08.1990 г.
притежават право на ползване върху земеделски земи предоставени по
съответния законов ред, запазват правата си и могат да придобият право на
собственост, заплащайки ги на Общинския народен съвет по цени,
определени от Министерски съвет. Сочи, че предмет на съдебния спор е
неиндивидуализирана част от недвижим имот, представляваща п.и. с
идентификатор 32425.27.12 по КККР на с. Изворище, с площ от 16993 кв. м.
земеделска територия. Счита, че претендираната част от земеделския имот не
представлява имот с учредени права на ползване, не е налице
трансформирано право на ползване в право на собственост, не е имало
реституционни претенции от трети лица. Позовава се на чл.19 от ЗСПЗЗ,
даващ право на общината да управлява земеделски земи, останали след
възстановяване на правата на собствениците, както и на чл.25 от ЗСПЗЗ,
установяващ, че земеделска земя, която не принадлежи на граждани, ЮЛ или
държавата, е общинска собственост. Оспорва претенциите на въззивника за
придобиване на имота по давност.
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд - Бургас се е произнесъл по претенция с правно основание
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Видно от представените по делото писмени и гласни доказателства,
въззивникът В. Т., по силата на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № **, том ***, рег.№ 2902, нот.дело № ***/**** г. на
нотариус Кремена Консулова с рег. № 248 на НК, на 15.04.**** г., заедно с
бившата си съпруга С. В. Д. – Т.а е придобил правото на собственост върху
земя с площ от 500 кв.м., находяща се в землището на с. Изворище, община
Бургас, област Бургаска, извън регулационния план на селото и съставляваща
ПИ № 123 по утвърдения със Заповед № 592/19.05.2005 г. ЗЗП на местността
„Пирамидата“ в землището на с. Изворище, област Бургаска, при граници:
изток – мера (борова гора), запад – улица, юг – мера, север – УПИ І-3, за
сумата от 400 лева, която продавачът Д. И. И. от гр. Бургас заявява, че е
получил изцяло и в брой от купувачите. Представени са и нотариален акт №
**, том *, нот.дело № ***/**** г. на нотариус Станка Димова, издаден на
основание §4б, от Преходни и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, от който е
видно, че И. А. А. ЕГН: ********** и Т. М. А. ЕГН: **********, двамата от
гр. Б., са признати за собственици на земеделска земя от 500 кв.м. в с.
Изворище, м. „Пирамидата“, представляваща имот при граници: север –
общински парцел, юг – С. С., изток – борова гора, запад – път, ведно с
трайните насаждения в него и дървена постройка за сезонно ползване без акт
за узаконяване, както и нотариален акт за покупко-продажба № **, том **,
рег.№ ****, нот.дело № 554/**.**.**** г. на нотариус Атанас Димов с рег.
№285, с който И. А. и Т. А. продават на преобретателя на въззивника – Д. И.
И. неурегулиран ПИ № 123 с площ от 500 кв.м., находящ се в зоната за
земеделско ползване в м. „Пирамидата“, в землището на с. Изворище, община
Бургас, при граници: изток – борова гора, запад – път, север – общински
парцел и юг – С. С., за сумата от 253 лева, която продавачите са заявили, че
3
са получили в брой от купувача.
Представена е Заповед №РД-0967/01.04.1967 г. за местността
„Пирамидата“ в землището на с. Изворище, с която е одобрена зона за
земеделско ползване от 89 дка, като са образувани 126 места. Приложен е
разписен лист към ЗЗП, като за имот № 123 фигурират като собственици И. и
Т. А. със земеделска земя от 500 кв.м.
По делото е представена извадка от кадастрален регулационен и
застроителен план на селото, одобрен със Заповед № 643/23.07.1982 г. на
ОНС, от която е видно, че имот планоснимачен № 123 граничи на север с
„бяло петно“ – не е обособен отделен имот, а над това образувание е посочен
имот планоснимачен № 133.
В последствие с няколко заповеди на заместник кмета на Община
Бургас – 592/19.05.2005 г. и 347/28.02.2006 г., е одобрено допълване на
кадастралния план на местността „Пирамидата“ съответно с нови ПИ №123 и
№133, при посочени граници на имотите. Със Заповед № 2043/22.11.2006 г. е
одобрен ПУП – ПРЗ за имот планоснимачен № 133, масив 27 в м.
„Пирамидата“ , за който е урегулиран УПИ ІІ-133, който на юг граничи с
„бяло петно“, а южно от последното е имот № 123.
Община Бургас е представила кадастрална карта на ПИ с
идентификатор 32425.27.12, с площ от 16993 кв.м. и предназначение на
земеделската земя – друг вид, собственост на Община Бургас.
Пред първата инстанция, освен събрания писмен доказателствен
материал, са разпитани двама свидетели, назначена е основна и допълнителна
съдебно-технически експертизи. Първоинстанционният съд е изяснил делото
от фактическа и правна страна и е достигнал до правни изводи, които се
споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.272 от
ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба въззивникът излага оплаквания за неправилност
на съдебния акт, тъй като първоинстанционният съд не се е съобразил с
разпоредбата на чл.5 от Закона за общинската собственост ЗОС/ и не е взел
предвид обстоятелството, че Община Бургас не притежава титул за
собственост – акт за общинска собственост, а въззивникът от своя страна в
качеството си на собственик притежава нотариален акт, от който, съгласно
посочените граници, може да се направи извод, че владее повече от
4
описаните в нотариалния акт 500 кв.м, а именно 1031 кв.м., съгласно
първоначалното заключение на вещото лице Мирчо Мавродиев. Счита, че
неправилно първоинстанционният съд е зачел разпоредбата на чл.25 от
ЗСПЗЗ, даваща право на собственост Общината върху процесния имот, без да
отчита обстоятелството, че единствено въззивникът разполага с титул за
собственост. Според страната няма пречки неговия праводател да му е продал
повече от колкото той притежава, тъй като продажбата на чужд недвижим
имот не е нищожна сделка. Счита, че общият закон – ЗСПЗЗ касае правото на
общината да придобие определени земи по силата на чл.25 от ЗСПЗЗ, но за
придобиването им специалният закон ЗОС с нормата на чл.5 въвежда
задължение собствеността да се удостовери с акт за общинска собственост,
какъвто по делото не е наличен.
По делото са разпитани двама свидетели – Г. Ц. и Х.-И. Т. /с. на
въззивника/. От разпита на първия свидетел се установява, че имотът е бил с
площ от 1000 кв.м. и от момента на закупуването му същият се владее от В.
Т.. Свидетелят посочва границите на имота, както и обстоятелството, че в
имота са отглеждани зеленчуци – домати и царевица, извършена е дейност по
облагородяването му, закупен е метален фургон и е поставен в парцела върху
бетонна площадка, около който са изпълнени леки дървени конструкции,
оформящи затворен обем. Според свидетеля имотът е ползван често от
въззивника като в един момент след развода си през 2015 г. е живял
постоянно там. Този период е продължил около две години, след което
ищецът е заминал за чужбина в периода 2017 – 2018 г., като имотът е бил
наглеждан от свидетеля който е осъществявал мобилен контакт с въззивника.
Свидетелят Т. установява, че имотът е бил ограден с телена ограда още
при закупуването му. В имота е имало контейнер-будка, излята е плоча за
изравняване на мястото и е закупен преместваем метален контейнер за
живеене, поставен върху излятата плоча. Имало плодови дървета, засадени са
розов и други храсти пред имота. Свидетелят посочва, че са отглеждани
различни култури – лук, домати и царевица, което е продължило до развода
между родителите му през 2015 г.
Видно от заключението на вещото лице по основната и допълнителна
съдебно-техническа експертизи, имотът е с площ от 1031 кв.м., ограден е от
три страни с телена мрежа на бетонови и дървени колове, като от север
5
оградата е масивна, бетонова с метални колове и мрежа. Северозападната
част на имота е застроена и благоустроена, а южната част, където попада
имот планоснимачен № 123 по стар план на селото, съвпада с имота
собственост на И. и Т. А. с площ от 500 кв.м. Същият не влиза в
регулационните граници на селото и никога не е бил урегулиран. Със Заповед
№ 592 от 19.05.2005 г. е допълнен в кадастралния план на ЗЗП „Пирамидата“
като имот по §4 от ЗСПЗЗ.
При така изяснената фактическа обстановка по делото, съдът намира
претенцията за неоснователна. Не се спори, че описания в нот.акт № **, том
***, рег.№ 2902, нот.дело № ***/**** г. на нотариус Кремена Консулова с
рег. № 248 на НК, недвижим имот от 500 кв. м., съставляващ имот 123 е
собствен на въззивника. Спорът е за собствеността върху имота находящ се в
границите между имот 123 на юг, УПИ ІІ-133 на север, улица на запад и
борова гора /мера/ на изток с площ от 568 кв. м. според заключението на
вещото лице. Видно от нотариален акт № **, том ***, нот.дело №
389/15.04.**** г. на нотариус Кремена Консулова, въззивникът е закупил
недвижим имот, представляващ земя от 500 кв.м., находяща се в землището
на с. Изворище, съставляваща ПИ № 123 по утвърдения със Заповед №
592/19.05.2005 г. ЗЗП на м. „Пирамидата“. В този смисъл праводателят на
въззивника не би могъл да му прехвърли повече права от колкото той
притежава. Фактът, че прехвърлянето на чужд имот не представлява нищожна
сделка, не променя обстоятелството, че прехвърляйки права които не
притежава в своя патримониум, прехвърлителят не може да направи
преобретателя собственик на тези права и вещи.
Направеното възражение относно прилагането на разпоредбата на чл.5
от ЗОС е неоснователно. Действително Общината удостоверява
възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост
върху имоти с акт за общинска собственост, съгласно ал. 1 от текста. Според
ал.3 на чл.5 от ЗОС, актът на общинска собственост няма правопораждащо
действие, а единствено констатира принадлежността на правото на
собственост, т.е. за да породи правно действие което да бъде предмет на
санкция по чл.5 от ЗОС, следва, както сочи разпоредбата на чл.2, ал.1, т.7 от
ЗОС – „общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината
чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон“, да е
налице правопораждащ факт водещ до придобиване на собствеността.
6
Именно такава е ролята на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно който земя, която
не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска
собственост, т.е. правото на собственост възниква по силата на закона- ex
lege. Следва да се посочи, че съгласно чл. 25 от ЗСПЗЗ в обема на
притежаваните от общините земи влизат земеделските земи, които по една
или друга причина не са заявени по реда на чл.11, ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ, както и
тези, които не са закупени от ползувателите си по реда на § 4 и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ. В този смисъл ПИ с идентификатор 32425.25.12 е общинска
собственост по силата на чл.25 от ЗСПЗЗ, тъй като не е засегнат от
реституционни мероприятия, съответно не е бил предмет на покупка по реда
на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от лица, на които е бил предоставен за
ползване. В този смисъл процесната земя е собственост на общината по
силата на закона.
По отношение на твърдяното придобиване на имота по давност,
настоящата инстанция намира, че не са налице и условията за придобиване на
претендирания имот по давност. Няма спор, че в периода от 2008 г., когато е
бил въведен във владение на имота, до настоящия момент въззивникът е
осъществявал владение върху процесния имот, което се установява от разпита
на свидетелите. Същевременно обаче в тази период е действала законова
забрана за придобиване на имоти по давност. И към настоящия момент
съгласно чл. 86 от ЗС не могат да се придобиват по давност имоти публична
държавна и общинска собственост, а до 1996 г. забраната е обхващала и
имотите частна държавна и общинска собственост. Безспорно процесният
имот е частна общинска собственост и за него е приложим § 1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността / ДВ, бр.7от 19.01.2018 г./, съгласно
който давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска
собственост спира да тече до 31.12.2022 г. Обстоятелството, че с Решение № 3
от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на КС разпоредбата е обявена за
противоконституционна, не оказва влияние по настоящото дело, тъй като
решенията на КС имат действие занапред от момента на влизането им в сила-
чл.151, ал.2 от КРБ. При тези обстоятелства не е изтекла полезна придобивна
давност по отношение на процесния имот за въззивника, което налага
потвърждаване на обжалваното решение.
С оглед резултата по делото и направеното искане от община Бургас за
присъждане на разноски, съдът намира, че въззивникът следва да бъде осъден
7
да заплати сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1618 от 19.07.2023 г., постановено по гр.
дело № 5859/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Ш.“ № ***, ет.
*, ап. л. , да заплати на Община Бургас, ЕИК: *********, представлявана от
кмета Димитър Николов, сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от
връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8