№ 84
гр. Ямбол, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Т. Ш.
като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222300600228 по описа за 2022 година
Производството пред Ямболския окръжен съд е образувано по въззивна
жалба на Щ. М. Д. в качеството му на управител и представляващ
търговското дружество "Мильо 2007"ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. Тополовград, обл. Хасково, депозирана чрез повереника -
адвокат П. М. от ЯАК, против Присъда № 6/12.07. 2022г., постановена по
НОХД № 21/2022 год. по описа на РС- Тополовград. Срещу същата
присъда е депозиран и протест на Ямболската районна прокуратура.
С атакуваната присъда на РС-Ямбол въззиваемия-подсъдим Е. А. К. от
гр. Тополовград е признат за невиновен в това, на 10.04.2021г., в гр.
Тополовград, при условията на посредствено извършителство на Е.А.Д. от
с.Стрелци, община Котел и на МПС- товарен автомобил марка "********",
модел "********", с рег. № ********, да е отнел чужда движима вещ от
владението на Щ. М. Д. от гр.Тополовград, без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои- полуремарке марка "********", с рег.№
******** с рама № ************, на стойност 6896.00 лева, собственост на
търговското дружество " Мильо-2007"ЕООД, управлявано и представлявано
1
от Щ. М. Д. като на осн. чл. 304 от НПК въззиваемият- подсъдим К. е
оправдан по вмененото му и поддържано от прокуратурата обвинение за
осъществено престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Със същата атакувана оправдателна присъда е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявеният от търговското дружество "Мильо
2007" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Тополовград, с
управител и представляващ Щ.М.Д., против подсъдимия Е. К. граждански
иск за причинени от престъплението имуществени вреди в размер на 6896.00
лева , ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
10.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба на гражданския ищец, която е бланкетна , т. к. е
депозирана от процесуалния представител на дружеството- адвокат П. М.
преди изготвянето на мотивите към присъдата на РС- Тополовград, се
навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания
съдебен акт в гражданската му част. Излагат се аргументи в насока за
доказаност на вината на подсъдимия по несъмнен начин, т. к. събраните и
проверени доказателства са установили по безспорен начин вписаното в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се правят изводи, че е
осъществено от страна на подсъдимия вмененото му престъпно деяние от
една страна, а от друга - вида и размера на нанесените на пострадалото
търговско дружество имуществени вреди. Прави се искане за отмяна на
атакуваната присъда в гражданската и част като се постанови въззивно
решение, с което да се уважи в пълен размер като основателен и доказан
предявеният против подсъдимия граждански иск за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
увреждането- 10.04.2021г. до окончателното изплащане. Претендират се и
разноските, които гражданския ищец е направил пред двете съдебни
инстанции.
В депозираният от РП-Ямбол протест и допълнението към него се
навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановената
оправдателна присъда като правните изводи на първоинстанционния съд са
в противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат се
аргументи и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
от решаващия съд, изразяващи се в липсата на мотиви от една страна, а от
2
друга - в наличието на противоречия в самите мотиви към оправдателната
присъда. Навеждат се и доводи в налични противоречия в мотивите във
връзка с установеното от фактическа страна - за едно и също
обстоятелство се правят няколко разнопосочни твърдения. Според
държавното обвинение не е ясно в мотивите какво точно приема за
установено от фактическа страна решаващия съд - защо е предприето
извозването на ремаркето, собственост на пострадалото дружество от
паркинга в гр. Тополовград, стопанисван от подсъдимия до гр. Раднево.
Твърди се, че в мотивите липсва анализ на доказателствата и не става ясна
волята на съда - какво точно кредитира и защо и кои доказателства не се
кредитират и защо . Навеждат се доводи, че от мотивите на оспорвания
съдебен акт не става ясно защо решаващият съд приема, че
полуремаркето, собственост на пострадалото дружество е изоставено без
грижа и надзор на паркинга, стопанисван от подсъдимия от една страна,
а от друга страна се приема упражнявана от подсъдимия фактическа власт
върху чуждата движима вещ, за която К. не е имал уговорка със
собствениците и да я стопанисва. Твърди се, че внимателният анализ на
гласните доказателствени източници, които са еднопосочни и взаимно
допълващи се, категорично сочи на осъществено от страна на подсъдимия
престъпление от общ характер както от обективна , така и от субективна
страна. Настоява се въззивната инстанция да отмени изцяло постановената
от РС-Тополовград оправдателна присъда и постанови нова такава, с която
подс. Е.К. да бъде признат за виновен и осъден за осъщественото от него
престъпление, вменено му с внесения от РП-Ямбол обвинителен акт.
Алтернативно се прави искане за отмяна на оспорваната присъда и
връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание представителят на Ямболската окръжна
прокуратура поддържа изцяло протеста на РП-Ямбол и пледира да се
отмени атакуваната оправдателна присъда на РС-Тополовград като
незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния
и процесуалния закон.
В съдебно заседание представляващият и управляващ пострадалото
търговско дружество Щ. Д. не се явява, но чрез повереника адвокат М. от
ЯАК въззивната жалба се поддържа изяло на посочените основания.
3
Изразява се становище за основателност на депозирания от РП-Ямбол
протест срещу постановената от РС-Тополовград оправдателна присъда.
Развиват се доводи за пълно противоречие на фактическите и правни
изводи на решаващия съд със събраните по делото доказателства. Настоява
се за отмяна на оспорваната присъда и постановяване на нова такава, с
която подс. К. да бъде признат за виновен и осъден при наличие на
достатъчно безспорни доказателства за вината му.
В съдебно заседание въззиваемият-подсъдим Е. К. се явява лично и със
защитник- адвокат от АК- Хасково. Чрез защитата се оспорва изцяло
въззивната жалба гражданския ищец и протеста на РП-Тополовград. Твърди
се , че първоинстанционният съд след задълбочен и правилен анализ на
събраните по делото доказателства е достигнал до законосъобразни изводи
от фактическа и правна страна като обосновано и законосъобразно е
признал подс. К. за невиновен по вмененото му от прокуратурата
престъпление и го е оправдал.Твърди се ,че пострадалия- граждански
ищец е "изоставил " собствената си движима вещ - полуремарке на
паркинга в гр.- Тополовград, стопанисван от подсъдимия през 2019 г. и от
този момент не е проявил никаква грижа за собствената си вещ при липса
на договорка с К. тази вещ да се съхранява и пази. Твърди се, че
собственика на процесната движима вещ е заминал трайно да живее и
работи в Англия и 2 години и 4 месеца не е проявил никакъв интерес към
собствената си вещ, въпреки че на няколко пъти в този период се е прибирал
от Англия в гр. Тополовград- липсва интерес към вещта му както и срещи
или разговори с подс.К. по повод на тази намираща се на паркинга му вещ.
Твърди се от защитата на подс.К., че тази вещ му е създала проблеми към
момента на извършваните в града ремонти на ВиК мрежата, което е
наложило той да я премести и отново да я връща на същото място. Дългият
период от време с липса та на всякакъв интерес от страна на собственика на
движимата вещ е накарало подс.К., според защитата му, да възприема вещта
като изоставена, което пък е мотивирало решението му да организира
извозването и за предаване в пункт за вторични суровини, от който
собственика може да си я получи. Твърди се несъставомерност на деянието
както от обективна, така и от субективна страна - субект на
престъплението кражба може да бъде само лице, което не упражнява към
момента на деянието фактическа власт върху обекта на посегателство, а
4
доказателствата по делото сочат,че подс.К. упражнява безспорно
фактическата власт върху чуждата движима вещ. От субективна страна се
твърди липсата на намерение за разпореждане с вещта като със своя-
подсъдимият е платил 200 евро за откарването на полуремаркето от
паркинга му в гр.- Тополовград до пункта за вторични суровини в гр.
Раднево, не е продал вещта, нито пък я е подарил, а само е освободил
имота си от ненужната му изоставена вещ. Защитата твърди, че несъмнено
липсва изискуемата се от материалната наказателна норма специяла цел.
Пледира се въззивната инстанция да остави без уважение като
неоснователни както протеста на РП-Тополовград , така и въззивната жалба
на гражданския ищец и да потвърди като законосъобразна и правилна
постановената от РС-Тополовград оправдателна присъда.
Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба на
гражданския ищец и протеста на Ямболската районна прокуратура, с
доводите на страните и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл.314, ал.1, вр. чл.313 и следващите от
НПК, констатира следното:
Протестът и въззивната жалба са ДОПУСТИМИ като подадени от
надлежно легитимирани лица с правен интерес и в сроковете по чл. 319, ал.1
от НПК, а разгледани по същество се преценяват като ОСНОВАТЕЛНИ,
предвид следното:
Проверяващата инстанция намери, че решаващият съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, неотсранимо в тази
фаза на процеса, изразяващо се в липсата на мотиви - нарушение от
категорията на абсолютните такива по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК,
всякога водещо до отмяна на постановената присъда и връщане на делото
за ново разглеждане от друг съдебен състав- аргумент от разпоредбата на
чл.335, ал.2 от НПК.
На първо място е налице противоречие в изводите на контролирания
съд по фактите като за едно и също обстоятелство се приемат за безспорно
установени няколко различни по своя характер версии , а едновременно с
това липсват аргументи защо се приема това за установено и въз основа на
5
кои доказателствени източници. Приема се в мотивите на оспорвания
съдебен акт, че първо полуремаркето марка "********" , с рег. № ********
собственост на пострадалото търговско дружество с управител и
представляващ Щ. Д. пречи на подс.К., т. к. в района на паркинга на
автогарата в Тополовград , който той стопанисва и управлява, следвало да
се извърши ремонт на тръбопровод и по тази причина К. е взел решение "да
изхвърли" оставеното без грижа и надзор полуремарке. В следващото
изречение /л.2 от мотивите/ се приемат две различни тези за едно и също
действие или намерение на подс.К.- първо се приема , че полуремаркето
трябва да се откара за ремонт в автосервиз в гр. Раднево и подсъдимия
моли свид. Х. да стори това с неговия камион, а веднага след това се
приема за установено , че свид. Д. /помолен от свид. Х./ е откарал със
собствения си влекач полуремаркето в гр.Раднево до гараж срещу
болницата , за което е получил от "собственика" сумата от 200 евро. Какво
точно е било намерението на подс.******** във връзка с полуремаркето и
неговото транспортиране извън гр. Тополовград за въззивната инстанция не е
ясно, т. к. липсват наведени от решаващия съд аргументи.
В мотивите на контролирания съдебен акт няма анализ на
доказателствената съвкупност , липсва съпоставка на събраните и
проверени доказателствени източници, липсва и анализ кои от тях са
еднопосочни и кореспондиращи помежду си. Проверяващата инстанция не
намери в мотивите на контролирания съдебен акт аргументи защо се
кредитират като безпротиворечиви и безпристрастни свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели като внимателния прочит
нагласните доказателствени източници сочи противоречия в показанията на
свид. Д. и свид. Х. досежно факти и обстоятелства пряко относими към
предмета на доказаване . Безспорно е налице и противоречие между
свидетелските показания на управителя на пострадалото търговско
дружество Щ. Д. и обясненията на подсъдимия К. от една страна а от
друга е налице противоречие между показанията на свидетелите Д. , С. и
П. и обясненията на подсъдимия във връзка с това кой е собственик на
полуремаркето ,което трябва да се откара до гр. Раднево за ремонт и защо
е оставено без знанието на собственика на обекта Й.П. в базата му в гр.-
Раднево, в която няма автосервиз и не е пункт за вторични суровини.
При наличието на очевидни противоречия в гласните доказателствени
6
източници, проверяващата инстанция не може да извърши проверка за
законосъобразност и правилност ,т. к. липсва волята на съда- не ясно какво
точно е установено от фактическа страна и въз основана на кои
доказателства и доказателствени средства.
Касателно правните изводи на решаващият съд отново липсват
аргументи в мотивите на контролирания съдебен акт защо се приема
несътвомерност на деянието и от обективна и от субективна страна при
пълно кредитиране на свидетелските показания, писмените доказателства и
заключенията на вещите лица по назначените експертизи. Няма анализ в
мотивите на оспорвания съдебен акт на действията и поведението на подс.К.
във връзка с организацията по транспортирането на полуремаркето от гр.
Тополовград до гр. Раднево и не се коментират целите и намеренията му,
изводими от еднопосочните и взаимно допълващи се свидетелски
показания ведно със заключението на вещото лице, изготвило
видеотехническата експертиза/ записи от охранителните камери в селата
Скалица, Голям манастир и Овчи кладенец/. В оспорваният съдебен акт
липсва анализ по отделно и в съвкупност на доказателствените източници
във връзка покриване на обективните и субективни признаци на друг
престъпен състав, различен от престъплението "кражба", вменено на
подсъдимия с внесения за разглеждане в РС-Тополовград обвинителен акт
на плоскостта на приложението на закона за същото, еднаквото или по-
леко наказуемо престъпление.
Предвид гореизложеното проверяващата инстанция не следва да се
произнася по съществото на спора във връзка с многобройните наведени
доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания
първоинстанционен съдебен акт , а следва да отмени постановената
оправдателна първоинстанционна присъда и да върне делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на РС-Тополовград.
По изложените съображения и на осн. чл. 335, ал.2, вр. с чл.348, ал.3,
т.2, вр. с чл. 334, т.1 от НПК , Ямболският окръжен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 6/ 12.07.2022 г., постановена по НОХД №
21/2022 г. по описа на Тополовградския районен съд и ВРЪЩА делото
7
за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8