№ 3929
гр. София, 24.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110133206 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с Вх.№ 8654/10.01.2025 г. се иска да бъде изменено Решение
№23026/18.12.2024 г. по гр.д. №33206/2024 г. на СРС в частта за разноските. Иска се да бъде
увеличено присъденото в полза на Е. М. Я. възнаграждение, като вместо намаленото такова
в следствие възражението за прекомерност в размер на 48- лева да бъде присъдено такова в
пълния размер от общо 1490 лв.
С отговор Вх.№ 23237/23.01.2025 г ищецът „СК“ ООД излага доводи за
неоснователност на искането.
Съдът намира исканията на молителя за неоснователни.
Производството е образувано по искова молба от „СК“ ООД, ЕИК ********, със
съдебен адрес: *********** срещу Е. М. Я., ЕГН **********, с адрес: ******************
с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1600 лв. - дължима и неплатена главница по договор за паричен заем № ********** /
03.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението/29.08.2023 г./
до окончателното изпълнение на задължението, по отношение на които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №48479/2023 г., по описа на СРС, 46
състав.
Ответникът предявява инцидентен установителен иск, с който се иска от съда да
прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № ********** от
08.08.2022г., сключен между Е. М. Я. и СК ООД.
С постановеното по делото решение е уважен частично главния иск, както и изцяло
инцидентния установителен иск.
В решението са изложени мотиви, че при този изход от спора и съгласно чл. 78 от
ГПК в тежест на ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по
водене на делото – 242.75 лева от пълен размер от 332 лева/ 32 лева- държавна такса, 200
лева- депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер
на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013
1
на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното
производство доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -39.94 лева от пълен
размер от 69.73 лева.
Ответникът има право на разноски – държавна такса 64 лева за предявения
инцидентен установителен иск и 200 лева-депозит за вещо лице. Претендират се три
адвокатски хонорара- за установителения иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, за предявения
инцидентен установителен иск и за заповедното производство. Съдът намира, че и без да е
предявен инцидентен установителен иск съдът щеше да се произнесе в мотивите по
нищожността на договора, като съдът третира това принципно разрешено от закона
процесуално действие на ответника като такова с цел единствено акумулиране на
допълнителни разноски. Съдът по направеното от ищеца възражение за прекомерност
определя едно общо адвокатско възнаграждение на ответника в размер на 480 лева, което
съдът намира, че съответства на принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС.
Що се отнася за заповедното производство съдът вече по същото по направеното там
искане за изменение на разноските съдът е постанивл Определение: 44387/31.10.2024 по
ч.гр.д. №48479/2023 г. Посочено е, че процесуалното действие на адв. Х. се изразява в
попълване на утвърден образец от министъра на правосъдието с Наредба № 6/2008 г., който
се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му. Това действие може да се
приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004. Както бе посочено с
Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС изрично прогласява, че от Наредба № 1/2004 не е
обвързваща националния съд. Принципно настоящият съдебен състав намира, че същата
следва да бъде ориентир за добри практики и може да намери приложение, но извън т.н.
конвейерни дела. В процесния случай при цена на исковете общо 2042.72 лева, присъждане
на уговореното възнаграждение в размер на 400 лева или прякото приложение по аналогия
на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 и присъждане на 200 лева за възражение в заповедното
производство би влязло в пряко нарушение с прогласените принципи на разумност,
пропорционалност и справедливост. Съдът намира, че за възражение в заповедното
производство в процесния случай следва да се присъди сума в размер на 50 лева. Размерът
от 50 лева е този, предвиден в старата, редакция на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 и с оглед
посочената по-горе практика съдът счита, именно до този размер в процесния случай, с
оглед ниската цена на исковете следва да бъде определено възнаграждение за процесуално
представителство в заповедното производство.
Както е посочено по-горе съдът намира, че сумата от 480 лева в процесния случай с
оглед характер на спора- потребителски по т.н. бързи кредити напълно отговаря на
указаната от процесуалния представител на ответника защита за исковто и заповедното
2
производство съобразно резултата на спора при правилата на чл. 78, ал. 3 ГПК и
съобразяването на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост,
прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на
ЕС. При определяне на размера съдът следва е съобразил наличните обективни фактори, че
делото не се отличава с особени процесуални усложнения, характеризира с обичайната за
този вид потребителски спорове сложност, т.е. производството се е развило в нормалните
рамки що се касае за типичния предмет на доказване по исковете по чл. 240 ЗЗД.
Присъждане на хонорар в размер на 1490 лв. би довело до резултат в който
потребителят – кредитополучател, след като се е ползвал от засилената потребителска
защита, при която съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски
договори, би имал вземане за разноски по-голямо от това, което дължи по главницата по
спора. Такъв претендиран хонорар категорично не отговаря на принципа на
пропорционалност и би създал неоправдано предимство на едната страна в процеса с оглед
резултата от спора- уважаване на главния иск при коефициент 117/160. Съдът намира, че
дори и не е приложил пропорцията като редуцира общо определеното възнаграждение от
480 лева при коефициент 117/160, което е в полза на молителя и служебно без искане за
изменение от насрещната страна не може да влоши положението му.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с Вх.№ 8654/10.01.2025 г. от Е. М. Я. за изменение
на Решение №23026/18.12.2024 г. по гр.д. №33206/2024 г. на СРС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3