О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
13 Година 2019. 08.І. гр.Пещера
Пещерският районен съд І граждански състав
На осми януари Година 2019
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Камен Гатев
като разгледа докладваното от районния съдия Гатев гр.д.№1286
по описа на Съда за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Гр.д.№1286/2018г.
е образувано по искова на молба на Щ.А.Д.,
ЕГН- ********** ***, , представляван от
адвокат С.И.В. , срещу А.Д.С.,***, в която твърди следното:
По силата на наследяване от
родителите ми А. Я. Д. и К. Щ. Д.съм собственик на ¼ ид. част от УПИ
в гр. Пещера с идентификатор
56277.503.243 , както
на ½ ид.част от жилището, представляващо първия
жилищен етаж в
построената в него двуетажна жилищна сграда, и на 1/3 ид.част
от избения етаж на сградата . Собственик на останалите ид. части
от посочените обекти , както и на жилището ,представляващо втори жилищен етаж
на посочената жилищна сграда е брат ми – Я. А.Д..
За присъдено срещу мен парично
вземане на лицето С. К. Н. от гр.София е образувано изпълнително дело № 59/2018 год. на ЧСИ Георги Тарльовски
Р.№ 882- гр.Пазарджик.
За събиране на вземането , принудителното изпълнение беше насочено към
притежаваните от мен :
1.1/ 4 идеална част
от дворното място с идентификатор 56277.503.243, 2,- 1/3 ид. част от избения етаж с идентификатор
56277.503.243.1.3 и 3.- 1/4 ид. част от таванско помещение с площ от 55 кв.м./ подпокривното
пространство /, с изнасянето им на публична
продан. Тя приключи с постановление на ЧСИ от 22.08.2018 год. С него
тези части от имота, са възложени на ответника А.С..
Последният не е станал собственик
на възложените му части от имота, тъй като принудителното
изпълнение е процесуално незаконосъобразно.
Извършено е в нарушение на чл.435 ал. 2 т. 2
от ГПК :
Посочените части от поземления
имот и от жилищната сграда в него са несеквестируеми
, тъй като нямат статут на самостоятелен обект на собственост, а
са принадлежност към притежаваната от мен
½ идеална част
от жилището, представляващо първи етаж на двуетажната жилищна сграда, което е
несеквестируемо- като единственото притежавано от мен жилище.
Особено драстично
е нарушението за продажбата на 1/3 ид. част от избения етаж, който погрешно е
получил идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР , тъй като не
представлява обект в жилищната сграда, който има самостоятелно функционално
предназначение / парагр. 1 от ДР на ЗКИР / Защото този етаж е проектиран
и изпълнен като избен етаж със складово предназначение, респ.- вкопан е на 0.80
м. в земята и около 1 м. над прилежащия терен със светла височина 1.80 м.
и отвори за естествено осветление -с размери - предвидените по проекта-
съответстващи на избен етаж.
Същото се отнася и
за подпокривното пространство на сградата, което има положението на обща част
на етажната собственост . Отделен етажен собственик не може да извършва разпоредителни
действия със своята идеална част от подпокривното пространство съгл. Т.Р. № 34/1983 г.ОСГК ВСР- т.4.
Логично това означава, че такава част не може да бъде и предмет на принудително
изпълнение отделно от частта в етажната собственост към която принадлежи.
Дворното място, в което е построена жилищната
сграда-също не може да
бъде предмет на отчуждителни сделки отделно от съответния обект в ЕС / справка-
напр. Р. 154/1964 г. ОСГК ВСР / Това важи и за принудително изпълнение върху идеална част
от дворното място- освен заедно с обекта към който принадлежи.
С оглед на
изложеното моля, да приемете за установено по отношение на ответника, че той не
е придобил правото на собственост върху ¼ ид. част от УПИ в гр.Пещера с идентификатор 56277.503.243
, на 1/3 ид. част от полуподземният етаж с
идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР от построената в
същото дворно място двуетажна жилищна сграда, и на 1/3 ид. част от
таванското подпокривно пространство с площ от 55 кв.м. с
присъждане на разноските по съдебното производство.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника А. С., чрез адв. Лъчезар Кръстев , със следното становище:
І.Така предявен иска е на първо
място нередовен, на второ недопустим.
Предявен е отрицателен
установителен иск за собственост, а именно че ответникът не е придобил правото
на собственост на описания в исковата молба недвижим имот. В обстоятелствената част на исковата молба
се сочат твърдения за причината поради която ответникът не е придобил правото
на собственост - нарушението на чл. 435, ал.2, т. 2 от ГПК, т.е нарушаване
правилото за изнасяне на публична продан на несеквестируем имот. Това е
хипотеза , даваща възможност за обжалване действията на ЧСИ. Същевременно
петитума не съответства на обстоятелствената част на исковата молба. В този
случай следва да се иска отмяна на незаконосъобразното действие на ЧСИ. Следва
да се остави исковата молба без движение за уточняване на заявения петитум с
обстоятелствената част на исковата молба.
ІІ. При тези
искове наличието на правен интерес е процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск. Целта на предявения петитум е да се разреши
повдигнатия правен спор със сила на пресъдено нещо. За този правен спор обаче
има влязло в сила решение.
Основното
съображение на ищеца се позовава на твърдението му, че проведеното принудително
изпълнение от ЧСИ Тарльовски е незаконосъобразно, поради нарушението на чл.
435, ал.2, т. 2 от ГПК.
Преди ЧСИ
Тарльовски да доведе до край принудителното изпълнение по изп.д. 59/2018 г.,
производството се е водило пред ЧСИ Деница Станчева по изп.д. 116/2016 г.
Докато е било висящо производството пред ЧСИ Деница Станчева, ищецът в
настоящето производство, който е бил длъжник в изп.д. 116/2016 г. по описа на
ЧСИ Д.Станчева, е обжалвал изнасянето на публична продан на Приземния етаж и
таванското помещение, т.е процесиите имоти със същото това твърдение за
несеквестируемост. По тази негова жалба има влязъл в сила съдебен акт на ПОС по
в.гр.д. 258/2016 г. В този съдебен акт съдът се е занимал обстойно с
твърденията за несеквестируемост и е оставил жалбата без уважение, тъй като е
потвърдил действията на ЧСИ Д.Станчева. Този съдебен акт е атакуван и пред ВКС
по реда на отмяната на влезлите в сила съдебни решения. Това е видно от
определението на ВКС № 228/20.07.2017 г. по гр.д. 4270/2016 г. Поради влизането
в сила на този съдебен акт е недопустимо по друг правен ред - този по чл. 124
от ГПК, отново да се търси пререшаване на правния спор със сила на пресъдено
нещо.
Отделно от това,
ищецът е обжалвал по пътя на частните жалби предявеното разпределение от
30.10.2018 г., извършено от ЧСИ Тарльовски по изп.д. 59/2018 г.,
отново с мотива за несеквестируемост на процесните обекти. Това е още едно
обстоятелство недаващо правна възможност за редовното и надлежно упражняване на
правото на иск в настоящето дело.
III. По
съществото на предявения иск считаме същият за напълно неоснователен, поради
което от името и по поръчение на доверителят ми го оспорвам. Обекти са
самостоятелни такива и са нанесени в Кадастралната карта. Същите са
секвестируеми и доверителят ми по надлежният ред е станал собственик на същите.
Преди провеждането на процедурата за публичната им продажба, ищецът е депозирал
искане в Агенцията по кадастър изменение на кадастралната карта, като за
посочените обекти да отпаднат кадастралните номера. Това искане е оставено без
уважение. Към датата на провеждането на публичната продажба въпросните обекти
са били със самостоятелен статут в Кадастралната карта. В настоящето
производство съдът не може повторно да се занимава с твърдението, че тези
обекти били несеквестируеми.
На първо място Ви
моля да оставите исковата молба без движение за изправяне на допуснатата нередовност
в исковата молба, на второ Ви моля да прекратите производството, както и да присъдите
сторените по делото съдебно-деловодни разноски от доверителя ми.
Предвид на изложените по по-горе обстоятелства Съдът намира, че така
предявеният от ищеца Щ.Д. отрицателен
установителен иск по чл.124ал.І ГПК е
недопустим, поради липсата на правен интерес, представляващ абсолютна положителна
процесуална предпоставка, за която Съдът следи служебно.
Съобразно мотивите на ТР
№8/27.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№8/2012г., ОСГК, наличието на правен интерес
се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата
молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и
да следи за правния интерес при всяко
положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът
прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на
претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и
отричано от ищеца вещно право.
В настоящият случай, наведените
от ищецът твърдения са , че процесното право на собственост върху ¼ ид. част от УПИ в гр.Пещера с идентификатор 56277.503.243 , на 1/3 ид. част от избен етаж с идентификатор 56277.503.243.1.3
и на 1/3 ид. част от таванското подпокривно пространство с площ от 55 кв.м., са възложени на ответника с постановление на
ЧСИ. Очевидно се има предвид влязло в сила постановление за възлагане.
При
наличието на влязло в сила постановление
за възлагане по чл.496 ал.ІІ ГПК купувачът, в случая ответника, е придобил правата, които е имал длъжника /
ищеца по настоящето дело/.
Придобиването
на недвижим имот чрез публична продан е деривативен способ, като в такъв случай
интерес от отрицателен установителен иск биха имали единствено действителния собственик на вещта, ако същата
не е била собствена на длъжника или всяко трето лице, което се намира във
владение на имота и предявява самостоятелни права, по смисъла на чл.498ал.ІІ ГПК.
Настоящият
случай обаче не е такъв. В отношенията между длъжника и купувача важи влязлото
в сила постановление за възлагане.
Доводите за
несеквестируемост на съответните идеални части
и необособеност на съответните обекти нямат пряко отношение към
обстоятелствата, касаещи защита правото на собственост на ищеца. Още повече, по
тези въпроси е приложено от ответника заверено копие на влязло в сила Решение №259/09.06.2016г. по
гр.д.№258/2016г. на Окръжен съд
Пазарджик, по повод обжалвани действия
на съдебния изпълнител.
При това положение, липсва правен
интерес от воденето на отрицателен установителен иск по чл.124ал.І ГПК от ищеца
Щ.Д.. .
Ето защо подадената искова молба
следва да бъде върната, а производството по гр.д.№ 1286/2018г. на РС Пещера –
прекратено. В тежест на ищеца ще следва да бъдат възложени сторените от ответника
разноски в размер на 500лв. адвокатски хонорар.
Воден от горното, Пещерският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Връща на Щ.А.Д., ЕГН ********** ***,
искова молба вх.№5374/05.10.2018г. по описа на РС Пещера и прекратява производството
по гражданско дело №1286/2018г. по описа на Пещерския районен съд.
Осъжда Щ.А.Д., ЕГН ********** *** да заплати на А.Д.С. ***,
сумата от 500лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщението на страните за изготвянето
му.
Районен съдия: