Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1012                                     10.04.2020 г.                           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                  Х граждански състав

На шести март                                                                               Година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

                      Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 6006 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод на предявената от „БУРГСТРОЙ-2” ООД против „ВАМА” ООД искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 12 267 лв., представляваща общата стойност на извършени от ищеца СМР с включен ДДС, описани в Акт обр. 19 от 01.09.2014 г., Акт обр. 19 от 03.10.2014 г. и Акт обр. 19 от 22.10.2014 г., ведно със законната лихва считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че на 01.09.2010 г. между страните е бил сключен договор за строителство, по силата на който ответникът е възложил на ищеца изпълнението на строителство на обект: Жилищна сграда в УПИ Х, кв. 22 по плана на кв. Сарафово в описаната в същия договор степен на завършеност, като се е наложило извършване и на допълнителни количества и видове СМР, за които през м. септември и м. октомври 2014 г. Ищецът е издал процесните три акта обр. 19 на обща стойност 12 267 лв. Твърди се също така, че ответното дружество е било уведомено за допълнително извършените ремонтни дейности на обекта, приело е същите, като между страните е било уговорено плащането на дължимите суми да бъде извършено до края на 2014 г., както и издаването на фактури за сумите и плащането им да бъде извършено в един и същи ден. Ищецът също така твърди, че е правил многократни опити за връзка с назначения през м. ноември 2014 г. нов управител на ответното дружество - Х.М., но между тях не е била осъществена комуникация, поради което не са били издадени фактури за процесните задължения, както и сумите не са платени. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 266 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който искът е оспорен като неоснователен. Оспорено е твърдението на ищеца, че страните са постигнали съгласие издаването на фактури и извършването на плащането да бъде извършено в един и същи ден, като се твърди, че съгласно чл. 10 от договора задължението на възложителя да заплати възнаграждение за извършени и актувани СМР възниква след издаване на Акт обр. 19 и данъчна фактура, като плащането следва да бъде извършено в 5-дневен срок след издаването на тези документи. Твърди се също така, че представените от ищеца три броя Акт обр. 19 са антидатирани, като датите върху тях са поставяни допълнително. Оспорено е и твърдението на ищеца, че Х.М. е управител на ответното дружество от м. ноември 2014 г., както и че са били правени многократни опити за осъществяване на контакт с нея, като е заявено, че същата е управител на дружеството и го представлява от 12.11.2009 г. На следващо място се твърди, че представените от ищеца актове обр. 19 не са подписани от управителя на „ВАМА” ООД, а от лице без представителна власт, тъй като през периода 26.03.2010 г. – 05.11.2014 г. единствено Х.М.В. е била овластена да представлява дружеството. Оспорено е искането на ищеца за заплащане на претендираното възнаграждение с включен ДДС, поради факта, че до момента фактури за сумите не са издадени. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответното дружество, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено копие на Договор за строителство от 01.09.2010 г., съгласно който „ВАМА” ООД е възложило, а „БУРГСТРОЙ-2” ООД е приело да изпълни строителството на обект Жилищна сграда в УПИ Х, кв. 22 по плана на кв. Сарафово, гр. Бургас, срещу цена в размер на 146 418,64 лв. без ДДС, като подлежащите на изпълнение СМР са били описани в приложения, представляващи неразделна част от договора.

Съгласно чл. 26 (р-л VI) на договора допълнителни количества и видове СМР могат да бъдат договаряни с допълнително споразумение към договора, като същите се заплащат по договорените в Приложение 1 единични цени и при спазване разпоредбите на чл. 4 от договора.

По делото са представени копия на три акта обр. 19 за извършени СМР в обект Жилищна сграда в УПИ Х, кв. 22 по плана на кв. Сарафово, а именно: Акт обр. 19 от 01.09.2014 г. за СМР на обща стойност 5 480,20 лв. без ДДС, Акт обр. 19 от 03.10.2014 г. за СМР на обща стойност 3 598,70 лв. без ДДС и Акт обр. 19 от 22.10.2014 г. за СМР на обща стойност 1 143,60 лв. без ДДС, като и в трите акта като инвеститор е вписано „ВАМА” ООД, а като изпълнител – „БУРГСТРОЙ-2” ООД. Видно е, че и трите акта са подписани и от инвеститора и от изпълнителя, както и е положен печат на изпълнителя.

Видно от търговския регистър, през периода 26.03.2010 г. - 05.11.2014 г. „ВАМА” ООД е имало двама управители – И. Йорданов Василев и Х.М.В., като Христина Василева е можела да представлява дружеството самостоятелно, а И. Йорданов Василева – само заедно с Христина Василева. От 05.11.2014 г. до настоящия момент единствен управител и представляващ „ВАМА” ООД е Х.М.В.. В свое становище от 27.11.2019 г. ищецът признава, че обектът е бил приет и актовете са били подписани не от Х.М.В., а от другия действащ тогава управител на ответното дружество, но се твърди, че тя не се е противопоставила на извършените без представителна власт действия, приела е изпълнените от ищеца СМР и дори е продала един етаж от сградата.

Като доказателство по делото е представено Удостоверение № 164/ 24.10.2013 г. за въвеждане в експлоатация на процесния строеж, поради което следва да се приеме, че извършените от ищеца строителни работи са били приети от ответника в пълния им обем.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след проверки в счетоводствата на двете дружества, е установило, че ответното дружество не е осчетоводило разходи по процесните три акта обр. 19, а ищцовото дружество не е осчетоводило приходи от продажба по процесните актове. Вещото лице също така е установило, че ищецът е осчетоводил само разходите, въз основа на които са съставени трите акта, като в баланса му към 31.12.2014 г. те са представени като незавършено строителство и са в размер на 9 643,87 лв. За описаните в трите акта обр. 19 СМР не са били издадени фактури, не са отчетени приходи и разходите не са прехвърлени на „ВАМА” ООД. В експертизата също така е посочено, че процесните три акта обр. 19 не са осчетоводени в счетоводството на „ВАМА” ООД и сумите по тях не са платени. Вещото лице също така е установило, че не е налице частично плащане по никой от трите актове обр. 19, като твърдяното от ищеца частично плащане на сумата от 3 000 лв. по Акт обр. 19/ 22.10.2014 г. не се отнася за този акт, а за обект „Ремонт на покрив - с. Малка Поляна”. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че процесните актове обр. 19 не са осчетоводени в счетоводствата на нито едно от двете дружества, като по принцип тези актове подлежат на осчетоводяване, тъй като са първични счетоводни документи по смисъла на ЗСч и до пет дни от приемане на работата по акта е следвалода се издаде данъчна фактура. Вещото лице също така е установило, че към момента са осчетоводени само разходите по тези актове, но приходът не е осчетоводен и няма издадени фактури за него.         

По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след запознаване с приложените по делото документи и оглед на обекта е установило, че описаните в трите процесни акта обр. 19 допълнителни СМР са налице в поземления имот. Според вещото лице допълнителните СМР са извършени от „БУРГСТРОЙ-2” ООД, като този извод се базира на прегледаната от вещото лице документация – фактури за закупуване на материали и транспортни листи, на приблизителното технологично време, необходимо за извършването на посочените СМР и на дадените от управителя на дружеството обяснения. Вещото лице също така е посочило в заключението си, че посочените в трите акта единични цени съответстват на стойностите на вложените материали и труд към датата на актуването. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че в конкретния случай паветата са били поставени по различен от обичайния начин – върху флексово лепило, а не върху пясъчна възглавница, както е обичайно, като представителят на ищеца й е обяснил как точно е било извършено технологичното поставяне на паветата и казаното от него е съответствало на реално изпълненото, поради което вещото лице е приело, че процесните СМР са били извършени именно от ищцовото дружество. Вещото лице също така е посочило, че съгласно фактурите паветата са били закупени от „ВАМА” ООД и са били транспортирани от „БУРГСТРОЙ-2” ООД.

При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:

По делото се установи, че на 01.09.2010 г. между страните е бил сключен договор за строителство на жилищна сграда, находяща се в УПИ Х, кв. 22 по плана на кв. Сарафово, гр. Бургас, като ищецът е бил изпълнител по договора, а ответникът – възложител.

Установи се също така от приетата съдебно-техническа експертиза, че освен уговорените в договора СМР, ищецът е изпълнил и допълнителни такива, които са били актувани с представените по делото три акта обр. 19. Съдът намира, че липсват основания това заключение да не бъде кредитирано, тъй като вещото лице е извършило оглед на имота, установило е, че описаните в актовете СМР са налични там, както и че управителят на ищцовото дружество е знаел по какъв специфичен, различен от обичайния начин, е изпълнена настилката от павета, описана в трите акта, което налага извода, че именно ищцовото дружество е изпълнител на тези допълнителни СМР. Според съда фактът, че между страните не е било сключено нарочно допълнително споразумение за извършване на допълнителните СМР не освобождава ответното дружество от отговорността да заплати стойността на тези СМР, тъй като се доказа, че същите са налични в неговия обект, съответно работите са били приети от него в качеството му на възложител на строителството на обекта и то следва да заплати на ищеца стойността на тези допълнителни СМР, която е в общ размер от 10 222,50 лв. без ДДС.

Обстоятелството, че в случая не са били издадени фактури за сумите, посочени в трите акта обр. 19, също не може да обоснове тяхната недължимост, тъй като задължението на ответника да плати тези суми произтича от сключения между страните договор за строителство и от това, че ищецът е изпълнил процесните допълнителни СМР, а не от наличието или от липсата на издадени фактури, които биха имали значение единствено за изискуемостта на задължението и изпадането на ответника в забава, но не и за неговото съществуване.

По отношение на претендирания ДДС върху горепосочената сума, съдът намира, че с настоящото решение ответникът не следва да бъде осъден да заплати такъв данък, тъй като в чл. 3 на сключения между страните договор за строителство е уговорено заплащане на възнаграждение без ДДС, съответно възнаграждението за допълнително извършените СМР също следва да бъде присъдено без ДДС. Освен това на осн. чл. 55, ал. 6 от ЗДДС този данък се начислява върху облагаемата данъчна основа при издаване на първичен счетоводен документ за облагаемата доставка, а в случая по делото не се спори, че ищецът не е издал данъчни фактури за претендираните от него стойности на допълнително извършените СМР по трите акта обр. 19. С оглед на това съдът намира, че ответникът, като получател по облагаема доставка, ще дължи заплащане на ДДС, но само след евентуално издаване на фактури от страна на ищеца, което до момента не е сторено.

Предвид горното съдът намира, че искът е частично основателен и следва да бъде уважен до размера от 10 222,50 лв., а в останалата му част до предявения размер от 12 267 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху присъдената главница, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

С оглед частичното уважаване на иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 1894,40 лв., представляваща част от направените от него съдебно-деловодни разноски, съответна на уважената част от иска, а на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 150 лв., представляваща част от направените от него съдебно-деловодни разноски, съответна на отхвърлената част от иска.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ВАМА” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александър Велики” № 37А, ет. партер, офис 1, представлявано от Х.М.В., да заплати на „БУРГСТРОЙ-2” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков” бл. 55, вх. П, ет. 1, представлявано от И. А.Н., сумата от 10 222,50 лв. (десет хиляди двеста двадесет и два лв. и петдесет ст.), представляваща общата стойност на допълнително извършени СМР по договор за строителство от 01.09.2010 г. без включен ДДС, които са описани в Акт обр. 19 от 01.09.2014 г., Акт обр. 19 от 03.10.2014 г. и Акт обр. 19 от 22.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 1 894,40 лв. (хиляда осемстотин деветдесет и четири лв. и четиридесет ст.), като в останалата му част над уважения до предявения размер от 12 267,00 лв. (дванадесет хиляди двеста шестдесет и седем лв.) ОТХВЪРЛЯ предявения иск.

Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка:

***: И.Н.К.

BIC: *** (BGN)

Специална сметка: *

„ОББ“ АД – Бургас.

ОСЪЖДА „БУРГСТРОЙ-2” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков” бл. 55, вх. П, ет. 1, представлявано от И. А.Н., да заплати на „ВАМА” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александър Велики” № 37А, ет. партер, офис 1, представлявано от Х.М.В., съдебно-деловодни разноски в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лв.).

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:Д. Кирязова

Вярно с оригинала! С.Д.