№ 126
гр. Варна, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500155 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Б. Д. К., ЕГН ********** и Ж. И. И., ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв. К., против решение №
260026/10.12.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 483/2017г., в
частта, с която е отнето в полза на Държавата по предявения от Комисията за
незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ ********* срещу Б. Д. К., ЕГН
********** с адрес гр.Варна, ул.» * *»№*, иск с правно основание чл.153
ЗОНПИ следното имущество :
1.Поземлен имот - нива с площ от 11,000 дка, трета категория, находяща
се в землището на с. Ж., община Стр., местността „К.", съставляваща имот №
035003 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 000018 -
полски път на Община Стражица, имот № 035004 - нива на Държавен
поземлен фонд, имот № 100002 - полски път на Община Стражица, имот №
035002 - нива на Държавен поземлен фонд.
2.Недвижими имоти с административен адрес гр. Варна, ул. „*" № *, а
именно: апартамент № 14 с идентификатор № 10135.1508.23.2.17,
разположен на петия етаж в сграда с идентификатор № 10135.1508.23.2,
състоящ се от: входен коридор, кухня, дневна, две спални, баня, тоалет, килер,
дрешник, перално помещение и три тераси, със застроена площ 126,86 кв.м.,
при граници по документ за собственост: стълбище, ул. „*", калкан, вътрешен
двор и ап. № 15 и при граници по схема на същия етаж: сам. обект с
идентификатор № 10135.1508.23.2.16, под обекта: сам. обекти с
идентификатори №№ 10135.1508.23.2.10, 10135.1508.23.2.11, над обекта: сам.
обект с идентификатор № 10135,1508.23.2.21, ведно с изба № 6 със застроена
1
площ 7,25 кв.м., при граници: от две страни избен коридор, изба № 7, изба№ 4
и изба № 5, както и 4,4652 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, в който същата е построена, представляващ
ПИ с идентификатор № 10135.1508.23; гараж № 5 с идентификатор №
10135.1508.23.2.30, разположен на първия етаж в сграда с идентификатор №
10135.1508.23.2, със застроена площ 19,61 кв.м,, при граници по документ за
собственост: вътрешен двор, гараж № 6, помещение за ел. табло, гараж № 3 и
гараж Ха 4 и при граници по схема на същия етаж: сам. обекти с
идентификатори К°№ 10135.1508.23.2.29, 10135.1508.23.2.28,
10135.1508.23.2.33, 10135.1508.23.2.31, под обекта: сам. обекти с
идентификатори №№ 10135.1508.23.2.47, 10135.1508.23.2.44,
10135.1508.23.2.45, 10135.1508.23.2.46, над обекта: сам. обект с
идентификатор № 10135.1508.23.2.1, 10135.1508.23.2.2, както и 0,6001 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в
който същата е построена, представляващ ПИ с идентификатор №
10135.1508.23; самостоятелен обект - кабинет № 5 с идентификатор №
10135.1508.23.1.7, разположен на втория етаж в сграда с идентификатор №
10135.1508.23.1, находящ се в гр. Варна, ул. „*" № *, състоящ се от: входен
коридор, чакалня, кабинет, манипулационна и тоалет, със застроена площ
39,31 кв. м., при граници по документ за собственост: коридор, кабинет № 4,
рампа и стълбище и при граници по схема на същия етаж: сам. обект с
идентификатор № 10135.1508.23.1.6, под обекта: сам. обекти с
идентификатори №№ 10135.1508.23.1.2, 10135.1508.23.1.3, над обекта: сам.
обект с идентификатор № 10135,1508.23.1.11, както и 11,3634 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в
който същата е построена, представляващ ПИ с идентификатор №
10135.1508.23,
Както и в частта, с която е отнето в полза на Държавата по предявения
от Комисията за незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ: *********
срещу Ж. И. И., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ул.» * *»№* иск с правно
основание чл.153 ЗОНПИ следното имущество:
Гараж в гр. Варна, ул. „*", № *, 2А, ет. I, представляващ недвижим имот
с идентификатор № 10135.51.545.1.27 в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 10135.51.545 и съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - № 10135.51.545.1.29, № 10135.51.545.1.28 и №
10135.51.545.1.26, под обекта - няма, над обекта - № 10135.51.545.1.2, с площ
от 21,94 кв.м., както и 1,1964 % равняващи се на 2,71 кв. м идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, както и в
частта, с която е осъден Б. Д. К. да заплати на Комисията за незаконно
придобито имущество, БУЛСТАТ : ********* Сумата от 22 643 лева,
представляваща пазарната стойност към момента на отчуждаване съобразно
заключението по повторната СОЕ на следните имоти, находящи се в
землището на с. Б. : нива в местността „Г.", с площ от 10,000 дка, четвърта
категория, съставляваща имот № 020004 по плана за земеразделяне и нива в
местността „Д.", с площ от 12,021 дка, четвърта категория, съставляваща имот
№ 044001 по плана за земеразделяне, отчуждени с нотариален акт № 16, том
II, per. № 1084, дело № 201 от 02.04.2015 г., на основание чл.153 вр.чл.151
ЗОНПИ;
- Осъден е Б. Д. К. да заплати на Комисията за незаконно придобито
2
имущество, сумата от 402 550,60 лева, представляваща стойност на
отчуждаване на следните имоти в землището на с.Хр. : поземлен имот - нива с
площ от 58,329 дка, трета категория, находяща се в местността „Р.",
представляваща имот с идентификатор № 77390.17.22 по и нива с площ от
116,685 дка, трета категория, находяща се в местността „Р.", представляваща
имот с идентификатор № 77390.17.23, отчуждени с нотариален акт № 85, том
V, per. № 3904, дело № 655 от 14.10.2015 г., на основание чл.153 вр.чл.151
ЗОНПИ;
- осъден е Б. Д. К. да заплати на Комисията за незаконно придобито
имущество, сумата от 125 107 лева, представляваща паричната равностойност
на отчуждено имущество, а именно : апартамент № 53 с идентификатор №
10135.1502.53.3.21, разположен на седмият етаж в сграда с идентификатор №
10135.1502.53.3 с административен адрес гр. Варна, ул. „* *“ № *, ет.*, ап.*,
състоящ се от : три стаи, кухня- трапезария, баня, тоалет, пералня, дрешник и
входно антре, със застроена площ 89,80 кв.м., при граници по документ за
собственост: североизток стълбище и ап. 52, югозапад – жилища от вх. 18,
северозапад – ул. „* *“, югоизток – зелени площи и при граници по схема на
същият етаж: самостоятелен обект с идентификатор№ 10135.1502.53.3.20, под
обекта: самостоятелен обект с идентификатор№ 10135.1502.53.3.18, над
обекта: самостоятелен обект с идентификатор№ 10135.1502.53.3.24, ведно с
изба № 53 с избен коридор, северозапад – изба на ап. 54, югоизток , абонатна
станция, както и 2,1417 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, в който същата е построена, представляващ
поземлен имот с идентификатор № 10135.1502.53, на основание чл.153
вр.чл.151 ЗОНПИ;
- осъден е Б. Д. К. да заплати на Комисията за незаконно придобито
имущество сумата от 5 230 лева, представляваща иззети с протокол за
претърсване и изземване от 13.08.2014г. по ДП № 79/2014 г. по описа на
ДАНС банкноти, на основание чл.153 ЗОНПИ;
-осъдена е Ж. И. И. да заплати на Комисията за незаконно придобито
имущество 1900 лева, представляваща пазарната стойност към момента на
отчуждаване на мотоциклет марка „Малагути", модел „Пъсуърд" с per. № *,
рама № ZJM76010276008594, двигател № 4MS006649, дата на първа
регистрация 22.03.2007 г., отчужден с договор от 11.08.2015 г., на основание
чл.153 вр.чл.151 ЗОНП.
В жалбата се излага, че решението е направилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че
неправилно съдът в доклада не е указал на ищеца, че следва да установи
връзката между престъпната дейност и придобиване на претендираното за
отнемане имущество- не е изследвана пропорционалността на мярката за
конфискация. Сочи се, че не са обсъдени всички доводи на страните, изложени
в писмената защита, както и на събраните доказателства. Твърди се, че
доколкото липсва извършено престъпление, то и няма връзка с придобитото
имущество и същото е в резултат на законна дейност. Твърди се, че
наказателното производство е било прекратено с влязло в сила Постановление
от 27.05.2022г. Сочи се, че съдът неправилно не е съобразил положителното
начално салдо с натрупване за 2012г., поради което и не е достигнал до
единствения възможен извод за законност на средствата, с които са закупени
недвижимите имоти за този период. Твърди се, че неправилно не са
3
кредитирани договорите за заем, като не е коментирано, че същите са били
представени в рамките на ревизионното производство. Дори да не са признати
като заети средства, същите е следвало да бъдат отчетени като доход на
ответника. Твърди, че неоснователно е постановено отнемане на паричната
равностойност на имущество, отчуждено след периода на проверката. Моли
решението да бъде отменено в атакуваната от жалбоподателите част и
постановено ново, с което искът изцяло да бъде отхвърлен.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Комисията за незаконно придобито имущество. Същата оспорва жалбата на
К.и. Сочи, че невярно е възражението, че не са обсъдени всички доводи на
ответниците, тъй като за да бъдат обсъдени, доказателства във връзка с
направените доводи е следвало да бъдат ангажирани, а те не са били-нямало
доказателства за несеквестируемост, както и ревизионни актове, приложени
по делото. Във връзка с наведените твърдения по същество сочи, че в
наказателното производство, макар и да е прекратено с влязло в сила
Постановление, представено от ответника, са събрани достатъчно
доказателства, макар и не за постановяване на присъда, то за да бъде направен
извод, че ответникът К. е извършвал незаконна дейност, купувайки от трети
лица имоти, чиято собственост е била неустановена, които впоследствие е
препродавал с голяма печалба. Именно вследствие на тази незаконна дейност
и измамни действия се твърди от КОНПИ, че са кумулирани средства за
придобиване на процесните имоти. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение.
В срок е подадена и въззивна жалба вх.№ 260108/14.01.2025г., уточнена
с молба №260326/29.01.2025г. по описа на ОС-Варна, от Комисията за
незаконно придобито имущество чрез процесуален представител А. В., срещу
решението в частта, с която е отхвърлен искът на КОНПИ срещу Б. Д. К., да
бъде осъден последния да заплати сумата от 63 030,58 лв., представляваща
парично вземане от паричен заем към Ив. Г. Н., за която е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. №19504/2010г. по описа на ВРС. В жалбата се
излага, че вземането представлява актив в имуществото на ответника, поради
което и подлежи на отнемане. Поради което и моли искът да бъде уважен, като
ответникът бъде осъден да заплати посочената сума от 63 030,58 лв., която
сума представлява негово вземане към Ив. Н..
Срещу жалбата е депозиран отговор от К. и И., с който жалбата се
оспорва. Твърдят, че такава сума в имуществото не е налична.
Подадена е и частна жалба от КОНПИ срещу Определение №
260011/13.02.2025г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение
молбата на жалбоподателя с правно основание чл.248 ГПК да бъде допуснато
изменение на решението в частта, с която са присъдени разноски на адвокат
„К. Ат.“ АД, за оказана безплатна правна помощ на ответниците. В жалбата се
излага, че не са били налице основания за осъществяване на безплатна правна
помощ, тъй като ЗОНПИ е гарантирал правото на ответниците да поискат
разрешение за освобождаване на парични средства за тяхната процесуална
защита. Освен това се сочи, че делото е с ниска правна и фактическа стойност,
както и материален интерес. Моли се за отмяна на атакуваното определение и
отхвърлянето на искането за разноски на ответниците, в евентуалност
намаляване на присъдените такива.
Отговор от ответниците по частната жалба е депозиран, като същата се
4
оспорва.
ВАпС като съобрази събраните по делото доказателства, по
наведените във въззивната жалба възражения, намира за установено от
правна страна следното:
В исковата молба се твърди от ищеца, че с Решение №85/01.03.2017 г. на
КОНПИ е образувано производството срещу Б. Д. К. за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобитото имущество въз основа на постъпило
уведомление от Специализирана прокуратура за привличане в качеството на
обвиняем по досъдебно производство № 333/2014 г. по описа на
Специализираната прокуратура, за престъпления по чл. 321 ал.3 т.1 вр. ал.1 от
НК за това, че за времето от 01.01.2010 г. до подаване на иска, като физическо
лице участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел.
Престъпленията попадат в обхвата на чл.22 ал.1 т.23 ЗОПДНПИ. Сочи се, че е
образувана проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на лицето Б. К., като проверяваният период обхваща периода от
23.09.2004 г. до 23.09.2014г. В обстоятелствената част на исковата молба се
съдържа икономически анализ на доходите и разходите на ответниците Б. К. и
Ж. И. за посочения период, при което Комисията е изложила твърдение за
наличието на несъответствие в размер на – 1 666 597,85 лв.,като наличното
имущество към края на проверявания период е 1 842 494,27 лв. Взето е
Решение №85/01.03.2017г. на основание чл.74 ал.2 ЗОПДНПИ за депозиране
искова молба. Иска се от съда да постанови решение, с което да отнеме от Б. К.
и Ж. И. имущество в размер на 1 058 380, 18 лв., последно уточнено след
частични откази от иска с молба от 06.08.2024г.
Наведените в срока по чл.131 ГПК от ответниците К. и И. възражения
касаят неоснователността на иска. Оспорва се становището на КОНПИ за
наличие на значително несъответствие в имуществото на ответниците по
смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ.
Не се оспорват посочените в исковата молба фактически твърдения досежно
гражданското състояние на ответниците и участието им в търговски
дружества. Излагат твърдения за наличие на законни източници на доходи за
придобиването на дружествени дялове в търговски дружества и на недвижими
имоти, като се оспорват посочените от комисията пазарни оценки на имотите
към момента на придобиването и съответно отчуждаването им. Твърдят, че
имотите са закупени и отчуждени по посочените в нотариалните актове цени.
Сочат се като източник на доходи получени парични заеми, подробно описани
в отговора. Излагат се твърдения за наличие на законен източник на доходи за
закупуването на моторни превозни средства. Сочи, че иззетата от ДАНС сума
в размер на 5 230 лева съставлява законен доход от рента на земеделска земя в
с. Хр., получена на 06.03.2014 г. Не се оспорва твърденето, че Б. К. е
предоставил парични заеми на трети лица, като се сочи, че е налице законен
източник на средствата за предоставянето им. Твърди се, че паричните потоци
по банковите сметки, посочени в исковата молба са от законен източник на
доходи. Ответниците излагат съображения, че не са подали декларация по чл.
57 от ЗОПДНПИ, доколкото съобщението за правото да подадат декларация е
връчено на постоянния адрес, на който и двамата не са живеели по време на
връчването, поради което считат, че са лишени от възможността да подадат
5
декларация. Подробно по години ответниците сочат източните си на доходи и
разходите за придобиване на имущество, т.е. по какъв начин са финансирали
извършените придобивни сделки.
Предявените искове са с правно основание чл.153 вр. §5 ал.2 от ПЗР на
ЗОНПИ, имащи за предмет реализиране на регламентираното в този закон
потестативно право на държавата за отнемане на незаконно придобито
имущество. За да възникне това право, следва да се налице следните
материални предпоставки: 1). Проверяваното лице да е привлечено през
проверявания период като обвиняем за престъпление по някой от
изчерпателно изброени в закона фактически състави на НК или по отношение
на него да е налице някоя от другите хипотези, предвидени в чл.108, ал.2 –
ал.6 ЗОНПИ; 2). Да е налице значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именно
несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв.
за целия проверяван период; 3). Въз основа на доказателствата по делото да е
формирано основателно предположение, че придобитото през този период от
проверяваното лице и свързаните с него лица по чл.142, чл.144 и чл.145
ЗОНПИ имущество е от незаконен източник.
Спор досежно наличието на първата предпоставка не е налице,
доколкото видно от приложеното по делото уведомление от Специализирана
прокуратура Б. К. е бил привлечен като обвиняем за извършено по чл.321 ал.3
т.2 вр. ал.2 НК престъпление. Цитираното престъпление попада в обхвата на
чл.108, ал.1 т.23 от ЗОНПИ и е в състояние да генерира доходи от престъпна
дейност на проверяваното лице. Вторият ответник е във фактическо
съжителство с първия ответник, свързано лице по смисъла на пар.1 т.15 от ДР
на ЗОНПИ. Проверката за събиране на данни за имуществото и анализ на
доходите и разходите на ответниците е извършена за периода от 23.09.2004г.
до 23.09.2014г., който период е съобразен с разпоредбата на чл. 112, ал. 3 от
ЗОНПИ. Съобразно резултата от проверката, с Решение №85/01.03.2017г. на
КОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество.
Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това
налице ли е втората предпоставка за уважаване на предявените исково, а
именно – налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по
см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото
на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемата
имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в частност
как следва да бъде направен икономическият анализ, въз основа на който да
бъде изведен извод за размера на несъответствието, в т.ч. по конкретни пера,
формиращи нетния доход, както и по произхода на средствата, с които е
придобито притежаваното имущество. От значение за направата на изводите
по спорните въпроси и по основателността на исковите претенции са дадените
задължителни разрешения с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, съгласно които
на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив.
Получените от проверяваното лице и свързаните лица парични средства с
неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай
че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
6
период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ
и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно
нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. За направата на преценката за това налице
ли е несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва
да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период
имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и
само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото,
притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в
размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и
направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период
може да се направи предположение, че наличното имущество в края на
периода е незаконно придобито. В мотивите на ТР това е обосновано с
аргумента, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно
придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат
възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и
разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите,
когато между притежаваното от лицето имущество в началото на
проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано
превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания
период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно
намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице
обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Едва след
направата на извод за увеличение на имуществената сфера на проверяваното
лице и свързаните с него лица в размер над посочения минимум, съдът следва
да извърши и съпоставка с нетния доход на лицата, изчислен съобразно
разпоредбата на § 1, т.8 вр. т.2 и т.9 от ДР на ЗОНПИ – доходи, приходи или
източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и
извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.
Съдебната практика е константна, че изброяването в т.2 на §1 от ДР на
ЗОНПИ не е изчерпателно, а доход, приход или източник на финансиране
/обобщено наричани доходи/ е парично постъпление в имуществената сфера
на проверяваните лица с установен законен източник, т.е. което не е
придобито в резултат на престъпление или забранена от закона дейност.
Разходите също могат да бъдат от най-различно естество. На първо място това
са т.нар. от закона „обичайни разходи“, определени като разходи за
издръжката на лицето и неговото семейство съобразно данните на НСИ.
Всички други разходи, в т.ч. и разходите за издръжка, надвишаващи
определените размери на НСИ, по см. на ЗОНПИ съставляват извънредни
разходи. По аргумент от приетото в ТР № 4/2021г. разрешение относно
преминалите през банковите сметки на лицата неналични суми, следва, че
включването на дадена сума като разход /вън от законово определения размер
на обичаните разходи за издръжка/ следва да е с установено основание.
Изтеглените от банковите сметки суми, за които не е доказано за какво точно
са потребени не следва да участват при изчисленията на нетния доход. В тези
изчисления не се включват и направените разходи за придобиване на
наличното в края на проверявания период имущество, тъй като придобивната
стойност на последното се отчита при съпоставката по § 1, т.3 ДР на ЗОНПИ.
Само по отношение на имущество, което е придобито и отчуждено през
проверявания период стойността на придобиването му и стойността към
7
момента на отчуждаването му, изчислени по правилото на чл.148 ЗОНПИ ще
имат значение за формиране на нетния доход /в т. см. Решение №
522/07.08.2024г. по гр.д. № 3010/2023г. на ВКС, ІV г.о./.
Като съобрази цитираните по-горе законови постановки, както и
цитираното ТР №4/2021г. съставът приема, че при формиране на приходите на
ответниците за изследвания период следва да бъдат включени сумите,
получени като продажна цена от придобитите и продадени през процесния
период недвижими имоти и МПС, които не са налични в имуществото към
края на проверката. Това е така, тъй като безспорно продажбата на една вещ е
законен източник на средства и доколкото сумата от придобиването й е
включена като разход, то и продажбата следва да се отчете като приход. Затова
и към приходите следва да бъде включена сумата от 185 599,22 лв.- приходи
от продажба на недвижими имоти, както и сумата от 31 731 лв.- приходи от
продажба на МПС. По същите съображения към приходите следва да бъде
добавена и сумата от 52 627,03 лв.- получената продажна цена за продадени
през периода 2013 г. недвижими имоти от Ж. И..
В приходната част следва да се включи и сумата от 114 445,80 лв.-
върнат заем от Б. Д. през 2011г., доколкото същата представлява приход, а в
разходната част е включена сумата от 58 674,90 лв.- като размер на заетата
сума. По изложените съображения следва да бъде включена към приходите и
сумата от 121 848,21 лв.- върнат заем от Н. И., както и сумата от 12 434,02 лв.-
която сума е събрана от ЧСИ главница по предоставен заем на А. К. и Д. Сл..
Получената сума от Б. Ив. от 26 303,20 лв. също следва да бъде включена в
приходите. Цитираните дадени заеми от ответника според първото
заключение на вещото лице в размер на 216 608,64 лв. са включени в
разходната част като извънредни разходи, поради което и връщането на сумите
следва да бъде отчетено като приход. Доколкото сумите не са налични
понастоящем, то не следва да бъдат включвани в имуществото. Затова и общо
в приходната част следва да бъдат включени 275 031,23 лв. – върнати суми
по предоставени заеми.
Към приходите на ответниците следва да бъде включена и сумата от
27 769,75 лв.- представляваща получени от ответника К. ренти от недвижими
имоти- законно основание за реализиране на приходи.
Във връзка с твърденията на ответника за сключени през проверявания
период договори за заем, както следва: договор за заем от 10.12.2008г. със
заемодател Ив. И. Н. за сумата от 3000 лева; договор за заем от 09.01.2009г.
със заемодател Я. Н. Я. за сумата от 25 000 лева; договор за заем от
10.01.2011г. със заемодател „Сист Проджект“ООД за сумата от 530 000 лева;
договор за заем от 15.02.2011г. със заемодател „Ес Джи Консулт“ ООД за
140 000 лева, съставът намира следното: Посочените договори и
приложените разписки са представени и приети по делото, като са оспорени
досежно достоверността на датата на сключването им, както и досежно
съдържанието. Достоверността на датата на договорите е касателна само с
оглед удостоверителната сила на разписките, че сумите са предадени на
ответника. Затова и доколкото разписките са оспорени като частни писмени
документи с оглед тяхното съдържание, то и в тежест на ответника е да
установи верността на обективирания факт- предаването на сумите, тъй като
договорът за заем е реален такъв, а не формален. Съобразно установеното със
съдебната практика, че в тежест на ответника е да установи, че заемодателите
8
са разполагали със сумите, които впоследствие са му предоставили в заем,
съдът намира, че такива доказателства за ангажирани по делото досежно
договорите, сключени на 09.01.2009г. със заемодател Я. Н. Я. за сумата от
25 000 лева, както и договор за заем от 15.02.2011г. със заемодател „Ес Джи
Консулт“ ООД за 140 000 лева.
По отношение на договора от 09.01.2009г. безспорно се установява, че
на 23.12.2008г. ответникът К. е наредил на Я. Н. сумата от 25 500 лв. Не е
спорно между страните, а и се твърди в исковата молба,у че посочената сума
от 25 500 лв. е представлявала част от сумата от 51 096,40 лв.- внесена в полза
на ответника от М. К. и „Ессе“ ООД и представлява комисионна от
осъществени сделки. Предвид горното и съставът намира за доказани
твърденията на ответника, че е сумата от 25 500 лв. е представлявала
комисионно възнаграждение на Я. Н., което ответникът му е отчел на
23.12.2008г. Респективно, 25 000 лв. от посочената сума, с която безспорно Н.
е разполагал към 09.01.2009г. е била предоставена на ответника К.. Затова и
съставът намира, че същата следва да бъде приета като приход. Досежно
сумата от 140 000 лв. съставът намира, че са налице доказателства, че
посочената сума е била предоставена в заем на ответника К. през
проверявания период. Паричният банков превод на сумата от 188 241.81 лева
на 21.12.2015г. към банковата сметка на «Ес Джи Консулт»ООД с посочено
основание «погасяване на главница по договор за заем от 15.02.2011г.» съдът
приема за достатъчно доказателство, установяващо възникнали заемни
правоотношения. Затова и сумата от 140 000 лв. следва да бъде зачетена като
приход.
Досежно останалите два договора за заем не са ангажирани
доказателства, установяващи предоставянето на ответника на посочените в
договорите суми. По отношение на твърдения договор за заем от 10.01.2011г.
се твърди, че по ревизионната проверка на „Сист Проджект“ООД са налични
доказателства, че сумата е осчетоводена от дружеството, но такива не са
представени по делото. Напротив, ангажирани са подадени от дружеството
декларации, от които е видно, че такъв заем не е деклариран, а и липсва
деклариран кредит, от което може да бъде направен извод, че дружеството не
е разполагало с посочените средства. Изложеното обосновава извод, че
липсват основания сочените от ответника суми по договори за заем на
стойност от 3 000 лв. От Ив. Н. и на стойност 530 000 лв. да бъдат приети като
приход.
По изложените съображения съставът приема, че като доход, приход и
източник на финансиране за процесния период следва да бъде приета сумата
от 767 062,43 лв.
Както вече се изложи, разходите представляват сбора от „обичайните
разходи“, определени като разходи за издръжката на лицето и неговото
семейство съобразно данните на НСИ, и всички други разходи, в т.ч. и
разходите за издръжка, надвишаващи определените размери на НСИ, по см. на
ЗОНПИ. Досежно сумата от 193 051,20 лв. - неналична по банковите сметки
на ответниците, за която не е ясно основанието, за което изтеглените суми са
потребени, то и не може да бъде прието, че същата е дадена на основание-
разходи за издръжка, надвишаващи определената такава по данни на НСИ.
Следователно и сумата от 193 051,20 лв. не следва да бъде включена в
извънредните разходи.
9
По изложените съображения съставът приема, че след като се
приспаднат от размера на определената от вещото лице по заключението обща
сума от 830 307,22 лв. - сумата от 193 051,20 лв., за която не е ясно
основанието, за което изтеглените суми са потребени, размерът на разходите
/обичайни и извънредни/ следва да бъде определен на 637 256,02 лв.
По този начин размерът на нетния доход на ответниците за периода
23.09.2004г. до 23.09.2014г., формиран като разликата между приходите и
разходите, се определя на 129 806,41 лв. / 767 062,43 лв. - 637 256,02 лв./
Имуществото на ответниците към края на проверявания период възлиза
на 735 685, 07 лв. съобразно приетото заключение на вещото лице и предвид
изготвените по делото САЕ и СТЕ. Настоящият състав не споделя
възраженията, наведени във въззивната жалба на КОНПИ, че сумата от
63 030,58 лв., представляваща парично вземане от Ив. Г. Н., следва да бъде
включена в имуществото на ответника. Както вече се коментира, в трайната и
установена до настоящия момент съдебната практика, както и в дадените
задължителни разрешения с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, категорично се
приема, че на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като
актив. Вземането като такова не е налично в патримониума на ответника.
Затова и същото не следва да бъде включено в имуществото, останало в края
на проверявания период. Възражението на КОНПИ е неоснователно.
При преценката за това налице ли е несъответствие по см. на §1, т.3 от
ДР на ЗОНПИ на първо място следва да бъде направен извод за наличното в
края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с
тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода
имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е
налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказаните
законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия
проверяван период може да се направи предположение, че наличното
имущество в края на периода е незаконно придобито. Безспорно се
установява, че в края на проверявания период имуществото е на стойност над
150 000 лв., като същото се е увеличило в сравнение с имуществото в началото
на периода. Разликата между имуществото, налично в края на периода-
735 685, 07 лв. и нетния доход от 129 806,41 лв. представлява отрицателна
величина, а именно сумата от - 605 878,66 лв. Това е и размерът на
несъответствието, установен в производството.
Безспорно е налице значително несъответствие, надвишаващо
изискуемото се по чл.107 вр. §1, т.3 ЗОНПИ, предпоставящо правото на
държавата да иска отнемане на имуществото, за което не е установен законен
произход на средствата за придобиването му. Прието е в съдебната практика,
че установеното значително несъответствие в имуществото на проверяваното
лице не е достатъчно за отнемането му /така решение №50104/23.01.2024г. по
гр.д.№4647/21г., ВКС, III гр.о. и др/. Доколкото се касае до намеса в правото на
мирно ползване на собствеността, съгласно чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ,
съдът дължи и проверка за пропорционалност. КЗПЧОС е ратифицирана със
закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992г./ДВ, бр.66/92г./ и е в сила
за Република България от 7 септември 1992г., като съгласно чл.5, ал.4 от КРБ
международните договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното
право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното
10
законодателство, които им противоречат. ЕСПЧ постанови през 2023г. няколко
осъдителни решения, в които констатира нарушение на чл.1 от Протокол № 1
към КЗПЧОС и върна делата за възобновяване на националното производство
и повторно разглеждане, защото националните органи: „не са установили
престъпната дейност да е довела до придобиване на имущество, подлежащо на
отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното
имущество“ /вж.§138 от Дело Й. и др. срещу България от 23.09.2023г. по
жалби № 265/17 и 26473/18/. В това дело, както и в цитираното в него „дело Т.
и други“, както и в другите постановени решения, ЕСПЧ след като приема, че
намесата в правото на собственост - чрез отнемане на имущество - може да е
законосъобразна /защото е въз основа на законова норма/ и да преследва
легитимна цел /да предотврати незаконно придобито имущество чрез
престъпна дейност/, изисква националният съд да извърши преценка и дали
намесата е пропорционална на преследваната цел. Приема, че за да е
постигнат изискуемият се справедлив баланс, следва: „националният съд,
постановяващ отнемането, да предостави някои подробности относно
престъпното поведение, от които се твърди, че произхожда имуществото,
което трябва да бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това
имущество би могло да бъде облага от това поведение“/ вж.§122 от Дело Й. и
др. срещу България/. Така и в мотивите към т.1 от ТР №4/2021 от 18.05.2023г.
на ОСГК на ВКС е посочено, че ЕСПЧ намира, че намесата в правото на
мирно ползване на притежанията, защитено в чл. 1 Протокол № 1 ЕКЗПЧОС,
следва да е законна /т. е. в съответствие с относимите национални разпоредби,
които същевременно трябва да отговарят на принципите на правовата държава
- да са достатъчно точни и предвидими и да съдържат гаранции срещу
произвол/, в обществен интерес и да отговаря на критерия за справедлив
баланс между нуждите на общия интерес и правата на индивида. Поради това
и конфискацията на имущество следва да е пропорционална на преследваната
от закона легитимна цел, а засегнатите лица трябва да имат възможност за
ефективна защита и не следва да понасят прекомерна тежест .Заключенията на
националните съдилища не могат да са основани единствено на презумпцията
за незаконен произход на имуществото при липса на доказан източник на
приходи; трябва да се търси и причинна връзка с престъпна дейност /Д. и
срещу България, Тодоров и др. срещу България, Rummi срещу Естония и др.
/“. В тази връзка следва да се посочи, че образуваното против ответника
досъдебно производство е прекратено през 2022г. и по делото не са наведени
твърдения, нито ангажирани доказателства, от които да се установява, че
същият е извършил дадена престъпна дейност, чрез която да е придобито
процесното имущество. Наведените в жалбата твърдения, че производството
срещу ответника е било прекратено не поради недоказаност, а недостатъчно
доказателства, които да обосноват по безспорен и несъмнен начин
обвинителната теза, съставът намира за неоснователни. Макар и обвинение да
е повдигнато, не е постановена присъда, която да установява твърдяната от
ищеца престъпна дейност. По изложените съображения съдът приема, че
предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.Предвид достигане до крайни
правни изводи, различни от тези на първоинстанционния съд, решението на
ВОС следва да бъде отменено в частите, с които е постановено отнемане на
имущество. В частта, с която искът на КОНПИ е отхвърлен за отнемане на
11
сумата от 63 030,58 лв., решението следва да бъде потвърдено.
На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати
държавна такса за първоинстанционното производство в размер на още
33 641,98 лв. съобразно отхвърлената част от иска.
По частната жалба на КОНПИ срещу Определение №
260011/13.02.2025г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение
молбата на жалбоподателя с правно основание чл.248 ГПК да бъде допуснато
изменение на решението в частта, с която са присъдени разноски на адвокат
„К. Ат.“ АД, за оказана безплатна правна помощ на ответниците, съдът намира
следното:
По делото е представено договор за оказана безплатна правна защита и
съдействие при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв, от който се установява, че
ответниците Б. К. и Ж. И. са възложили на Адвокатско дружество „К. Ат.“ да
ги защитава безплатно. Спорно е дали е заплатено уговореното адвокатско
възнаграждение, посочено в договора, което е в размер на 22 784,61 лв. без
ДДС. Настоящият състав намира, че предпоставка за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. е установяването на факта,
че двете страни по упълномощителната сделка са постигнали съгласие, че са
налице основанията за оказване на безплатна правна помощ. Това
обективирано в подписания договор съвпадане на насрещните волеизявления
обвързва съда и той не следва да прави преценка дали хипотезата на чл.38 ал.1
т.2 от ЗАдвл е налице. За присъждане на възнаграждение по цитираната
разпоредба е нужно да се установи, че са налице предпоставките по чл.78 ГПК
за ангажиране отговорността за заплащане на разноски от насрещната страна,
сключен договор между адвокат и довереник за осъществяване на защита без
заплащане на възнаграждение. Като доколкото е уговорено, че ще се
осъществява безплатна защита, то и посоченият от страните размер на
евентуално присъдимото възнаграждение не обвързва съда.
Не може да се сподели и направеното от ищеца възражение, че страните
в производството по чл. 153 ЗОНПИ задължително следва да се възползват от
предоставената им възможност, визирана в чл.119 ЗОНПИ, респ. чл.40 от
ЗОДПНПИ /действащ към момента на завеждане на исковата молба/,
съобразно която, „след влизането в сила на определението за налагане на
обезпечителни мерки въз основа на мотивирана молба от заинтересованото
лице или по искане на Комисията съдът може да разреши извършване на
плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е
наложено обезпечение, в случаите на неотложна необходимост“. Законът не е
дефинирал понятието „неотложна необходимост“. Съдебната практика е
изключително противоречива досежно тълкуването на цитираното понятие,
поради което и не съществува гарантирана за ответника възможност съдът да
освободи запорирани средства с оглед осигуряване заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Цената на исковете, предявени първоначално срещу ответниците е в
размер на 1 842 494,27 лева. Съдът намира, че приложение намира Наредбата
в редакцията си от 04.11.2022г., която е била действаща към момента на
сключване на договора между ответниците и Адвокатското дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 7 от НМРАВ в посочената редакция,
възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по
12
дела с интерес от 1 000 000 лева до 10 000 000 лева е 39 650 лв. плюс 1,5 % за
горницата над 1 000 000 лв. В настоящият случай минималният размер на
възнаграждението с оглед цената на иска е в размер на 52 287,41 лв. Съдът не
е длъжен да се съобрази с посоченото в договора и претендираното от
адвоката възнаграждение, но доколкото не може да присъди повече от
поисканото, то и възнаграждението следва да бъде определено в размер на
22 784,61 лв. без ДДС. Делото е продължило седем години, като са проведени
десет открити съдебни заседания, като процесуалният представител на
ответниците активно лично е участвал по всяко от извършените процесуални
действия. Делото е от фактическата и правна сложност, поради което и не е
налице основание за намаляване на приетото възнаграждение. С оглед изхода
на спора обаче, предвид цялостното отхвърляне на предявените искове, в
полза на адвокатското дружество следва да бъде присъдена общо сумата от
22 784,61 лв. без ДДС или 27 841,53 лв. с ДДС. Определението, с което е
оставена без уважение молбата на КОНПИ за редуциране на определеното
адвокатско възнаграждение в размер на 14 764,43 лв., следва да бъде
потвърдено, като допълнително предвид изхода на спора бъде присъдена и
разликата над присъдените 14 764,43 лв. до 27 841,53 лв. с ДДС.
Решението в частта, в която в полза на КОНПИ са присъдени разноски
следва да бъде отменено поради отхвърляне на иска.
Пред настоящата инстанция също са претендирани разноски от
адвокатското дружество поради оказана безплатна правна помощ. Представен
е договор за защита от 05.06.2025г. Възраженията, че не са налице основания
за признаване на безплатната правна помощ, не са основателни по изложените
вече по повод претендираните пред първоинстанционния съд разноски. Затова
и съобразно материалния интерес пред въззивната инстанция – 841 049,60 лв.
по въззивната жалба на ответниците и 63 030,58 лв. за защита по жалбата на
КОНПИ – общо 904 080,18 лв., и съобразно чл. 7 ал. 2 т. 6 от НМРАВ,
възнаграждението възлиза на 36 772,41 лв. Като взе предвид, че делото е
приключило в едно открито съдебно заседание, в което не са извършвани
процесуални действия освен представяне на писмени доказателства,
ответниците са депозирали въззивна жалба, отговор по въззивната жалба на
ищеца и отговор по частната жалба на ищеца, съставът намира, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено на половината от
предвиденото в Наредбата или 18 386,20 лв. без ДДС и 22 063,44 лв. с ДДС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260026/10.12.2024г. на ОС – Варна, постановено
по гр.д. № 483/2017г., в частта, с която е отнето в полза на Държавата по
предявения от Комисията за незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ
********* срещу Б. Д. К., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ул.» * *»№*, иск
с правно основание чл.153 ЗОНПИ следното имущество :
1.Поземлен имот - нива с площ от 11,000 дка, трета категория, находяща
се в землището на с. Ж., община Стр., местността „К.", съставляваща имот №
035003 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 000018 -
полски път на Община Стражица, имот № 035004 - нива на Държавен
13
поземлен фонд, имот № 100002 - полски път на Община Стражица, имот №
035002 - нива на Държавен поземлен фонд.
2.Недвижими имоти с административен адрес гр. Варна, ул. „*" № *, а
именно: апартамент № 14 с идентификатор № 10135.1508.23.2.17,
разположен на петия етаж в сграда с идентификатор № 10135.1508.23.2,
състоящ се от: входен коридор, кухня, дневна, две спални, баня, тоалет, килер,
дрешник, перално помещение и три тераси, със застроена площ 126,86 кв.м.,
при граници по документ за собственост: стълбище, ул. „*", калкан, вътрешен
двор и ап. № 15 и при граници по схема на същия етаж: сам. обект с
идентификатор № 10135.1508.23.2.16, под обекта: сам. обекти с
идентификатори №№ 10135.1508.23.2.10, 10135.1508.23.2.11, над обекта: сам.
обект с идентификатор № 10135,1508.23.2.21, ведно с изба № 6 със застроена
площ 7,25 кв.м., при граници: от две страни избен коридор, изба № 7, изба№ 4
и изба № 5, както и 4,4652 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, в който същата е построена, представляващ
ПИ с идентификатор № 10135.1508.23; гараж № 5 с идентификатор №
10135.1508.23.2.30, разположен на първия етаж в сграда с идентификатор №
10135.1508.23.2, със застроена площ 19,61 кв.м,, при граници по документ за
собственост: вътрешен двор, гараж № 6, помещение за ел. табло, гараж № 3 и
гараж Ха 4 и при граници по схема на същия етаж: сам. обекти с
идентификатори К°№ 10135.1508.23.2.29, 10135.1508.23.2.28,
10135.1508.23.2.33, 10135.1508.23.2.31, под обекта: сам. обекти с
идентификатори №№ 10135.1508.23.2.47, 10135.1508.23.2.44,
10135.1508.23.2.45, 10135.1508.23.2.46, над обекта: сам. обект с
идентификатор № 10135.1508.23.2.1, 10135.1508.23.2.2, както и 0,6001 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в
който същата е построена, представляващ ПИ с идентификатор №
10135.1508.23; самостоятелен обект - кабинет № 5 с идентификатор №
10135.1508.23.1.7, разположен на втория етаж в сграда с идентификатор №
10135.1508.23.1, находящ се в гр. Варна, ул. „*" № *, състоящ се от: входен
коридор, чакалня, кабинет, манипулационна и тоалет, със застроена площ
39,31 кв. м., при граници по документ за собственост: коридор, кабинет № 4,
рампа и стълбище и при граници по схема на същия етаж: сам. обект с
идентификатор № 10135.1508.23.1.6, под обекта: сам. обекти с
идентификатори №№ 10135.1508.23.1.2, 10135.1508.23.1.3, над обекта: сам.
обект с идентификатор № 10135,1508.23.1.11, както и 11,3634 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в
който същата е построена, представляващ ПИ с идентификатор №
10135.1508.23, както и в частта, с която е отнето в полза на Държавата по
предявения от Комисията за незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ:
********* срещу Ж. И. И., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ул.» * *»№* иск
с правно основание чл.153 ЗОНПИ следното имущество:
Гараж в гр. Варна, ул. „*", № *, 2А, ет. I, представляващ недвижим имот
с идентификатор № 10135.51.545.1.27 в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 10135.51.545 и съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - № 10135.51.545.1.29, № 10135.51.545.1.28 и №
10135.51.545.1.26, под обекта - няма, над обекта - № 10135.51.545.1.2, с площ
от 21,94 кв.м., както и 1,1964 % равняващи се на 2,71 кв. м идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,
14
както и в частта, с която е осъден Б. Д. К. да заплати на Комисията за
незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ: ********* Сумата от 22 643
лева, представляваща пазарната стойност към момента на отчуждаване
съобразно заключението по повторната СОЕ на следните имоти, находящи се в
землището на с. Б.: нива в местността „Г.", с площ от 10,000 дка, четвърта
категория, съставляваща имот № 020004 по плана за земеразделяне и нива в
местността „Д.", с площ от 12,021 дка, четвърта категория, съставляваща имот
№ 044001 по плана за земеразделяне, отчуждени с нотариален акт № 16, том
II, per. № 1084, дело № 201 от 02.04.2015 г., на основание чл.153 вр.чл.151
ЗОНПИ;
- осъден е Б. Д. К. да заплати на Комисията за незаконно придобито
имущество, сумата от 402 550,60 лева, представляваща стойност на
отчуждаване на следните имоти в землището на с.Хр. : поземлен имот - нива с
площ от 58,329 дка, трета категория, находяща се в местността „Р.",
представляваща имот с идентификатор № 77390.17.22 по и нива с площ от
116,685 дка, трета категория, находяща се в местността „Р.", представляваща
имот с идентификатор № 77390.17.23, отчуждени с нотариален акт № 85, том
V, per. № 3904, дело № 655 от 14.10.2015 г., на основание чл.153 вр.чл.151
ЗОНПИ;
- осъден е Б. Д. К. да заплати на Комисията за незаконно придобито
имущество, сумата от 125 107 лева, представляваща паричната равностойност
на отчуждено имущество, а именно: апартамент № 53 с идентификатор №
10135.1502.53.3.21, разположен на седмият етаж в сграда с идентификатор №
10135.1502.53.3 с административен адрес гр. Варна, ул. „* *“ № *, ет.*, ап.*,
състоящ се от: три стаи, кухня- трапезария, баня, тоалет, пералня, дрешник и
входно антре, със застроена площ 89,80 кв.м., при граници по документ за
собственост: североизток стълбище и ап. 52, югозапад – жилища от вх. 18,
северозапад – ул. „* *“, югоизток – зелени площи и при граници по схема на
същият етаж: самостоятелен обект с идентификатор№ 10135.1502.53.3.20, под
обекта: самостоятелен обект с идентификатор№ 10135.1502.53.3.18, над
обекта: самостоятелен обект с идентификатор№ 10135.1502.53.3.24, ведно с
изба № 53 с избен коридор, северозапад – изба на ап. 54, югоизток , абонатна
станция, както и 2,1417 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, в който същата е построена, представляващ
поземлен имот с идентификатор № 10135.1502.53, на основание чл.153
вр.чл.151 ЗОНПИ;
- осъден е Б. Д. К. да заплати на Комисията за незаконно придобито
имущество сумата от 5 230 лева, представляваща иззети с протокол за
претърсване и изземване от 13.08.2014г. по ДП № 79/2014 г. по описа на
ДАНС банкноти, на основание чл.153 ЗОНПИ;
-осъдена е Ж. И. И. да заплати на Комисията за незаконно придобито
имущество 1900 лева, представляваща пазарната стойност към момента на
отчуждаване на мотоциклет марка „Малагути", модел „Пъсуърд" с per. № *,
рама № ZJM76010276008594, двигател № 4MS006649, дата на първа
регистрация 22.03.2007 г., отчужден с договор от 11.08.2015 г., на основание
чл.153 вр.чл.151 ЗОНПИ, както и в частта за разноските,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
15
ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисията за незаконно придобито
имущество, БУЛСТАТ ********* срещу Б. Д. К., ЕГН ********** с адрес
гр.Варна, ул.» * *»№* и срещу Ж. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
ул.» * *»№*, искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ за отнемане на
следното имущество :
-От Б. Д. К., ЕГН **********:
1.Поземлен имот - нива с площ от 11,000 дка, трета категория, находяща
се в землището на с. Ж., община Стр., местността „К.", съставляваща имот №
035003 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 000018 -
полски път на Община Стражица, имот № 035004 - нива на Държавен
поземлен фонд, имот № 100002 - полски път на Община Стражица, имот №
035002 - нива на Държавен поземлен фонд.
2.Недвижими имоти с административен адрес гр. Варна, ул. „*" № *, а
именно: апартамент № 14 с идентификатор № 10135.1508.23.2.17,
разположен на петия етаж в сграда с идентификатор № 10135.1508.23.2,
състоящ се от: входен коридор, кухня, дневна, две спални, баня, тоалет, килер,
дрешник, перално помещение и три тераси, със застроена площ 126,86 кв.м.,
при граници по документ за собственост: стълбище, ул. „*", калкан, вътрешен
двор и ап. № 15 и при граници по схема на същия етаж: сам. обект с
идентификатор № 10135.1508.23.2.16, под обекта: сам. обекти с
идентификатори №№ 10135.1508.23.2.10, 10135.1508.23.2.11, над обекта: сам.
обект с идентификатор № 10135,1508.23.2.21, ведно с изба № 6 със застроена
площ 7,25 кв.м., при граници: от две страни избен коридор, изба № 7, изба№ 4
и изба № 5, както и 4,4652 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, в който същата е построена, представляващ
ПИ с идентификатор № 10135.1508.23; гараж № 5 с идентификатор №
10135.1508.23.2.30, разположен на първия етаж в сграда с идентификатор №
10135.1508.23.2, със застроена площ 19,61 кв.м,, при граници по документ за
собственост: вътрешен двор, гараж № 6, помещение за ел. табло, гараж № 3 и
гараж Ха 4 и при граници по схема на същия етаж: сам. обекти с
идентификатори К°№ 10135.1508.23.2.29, 10135.1508.23.2.28,
10135.1508.23.2.33, 10135.1508.23.2.31, под обекта: сам. обекти с
идентификатори №№ 10135.1508.23.2.47, 10135.1508.23.2.44,
10135.1508.23.2.45, 10135.1508.23.2.46, над обекта: сам. обект с
идентификатор № 10135.1508.23.2.1, 10135.1508.23.2.2, както и 0,6001 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в
който същата е построена, представляващ ПИ с идентификатор №
10135.1508.23; самостоятелен обект - кабинет № 5 с идентификатор №
10135.1508.23.1.7, разположен на втория етаж в сграда с идентификатор №
10135.1508.23.1, находящ се в гр. Варна, ул. „*" № *, състоящ се от: входен
коридор, чакалня, кабинет, манипулационна и тоалет, със застроена площ
39,31 кв. м., при граници по документ за собственост: коридор, кабинет № 4,
рампа и стълбище и при граници по схема на същия етаж: сам. обект с
идентификатор № 10135.1508.23.1.6, под обекта: сам. обекти с
идентификатори №№ 10135.1508.23.1.2, 10135.1508.23.1.3, над обекта: сам.
обект с идентификатор № 10135,1508.23.1.11, както и 11,3634 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в
който същата е построена, представляващ ПИ с идентификатор №
10135.1508.23,
16
-От Ж. И. И., ЕГН **********, следното имущество:
Гараж в гр. Варна, ул. „*", № *, 2А, ет. I, представляващ недвижим имот
с идентификатор № 10135.51.545.1.27 в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 10135.51.545 и съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - № 10135.51.545.1.29, № 10135.51.545.1.28 и №
10135.51.545.1.26, под обекта - няма, над обекта - № 10135.51.545.1.2, с площ
от 21,94 кв.м., както и 1,1964 % равняващи се на 2,71 кв. м идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,
- за отнемане от Б. Д. К. сумата от 22 643 лева, представляваща
пазарната стойност към момента на отчуждаване съобразно заключението по
повторната СОЕ на следните имоти, находящи се в землището на с. Б. : нива в
местността „Г.", с площ от 10,000 дка, четвърта категория, съставляваща имот
№ 020004 по плана за земеразделяне и нива в местността „Д.", с площ от
12,021 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 044001 по плана за
земеразделяне, отчуждени с нотариален акт № 16, том II, per. № 1084, дело №
201 от 02.04.2015 г., на основание чл.153 вр.чл.151 ЗОНПИ;
- за отнемане от Б. Д. К. сумата от 402 550,60 лева, представляваща
стойност на отчуждаване на следните имоти в землището на с.Хр. : поземлен
имот - нива с площ от 58,329 дка, трета категория, находяща се в местността
„Р.", представляваща имот с идентификатор № 77390.17.22 по и нива с площ
от 116,685 дка, трета категория, находяща се в местността „Р.",
представляваща имот с идентификатор № 77390.17.23, отчуждени с
нотариален акт № 85, том V, per. № 3904, дело № 655 от 14.10.2015 г., на
основание чл.153 вр.чл.151 ЗОНПИ;
- за отнемане от Б. Д. К. сумата от 125 107 лева, представляваща
паричната равностойност на отчуждено имущество, а именно: апартамент №
53 с идентификатор № 10135.1502.53.3.21, разположен на седмият етаж в
сграда с идентификатор № 10135.1502.53.3 с административен адрес гр.
Варна, ул. „* *“ № *, ет.*, ап.*, състоящ се от : три стаи, кухня- трапезария,
баня, тоалет, пералня, дрешник и входно антре, със застроена площ 89,80
кв.м., при граници по документ за собственост: североизток стълбище и ап. 52,
югозапад – жилища от вх. 18, северозапад – ул. „* *“, югоизток – зелени
площи и при граници по схема на същият етаж: самостоятелен обект с
идентификатор№ 10135.1502.53.3.20, под обекта: самостоятелен обект с
идентификатор№ 10135.1502.53.3.18, над обекта: самостоятелен обект с
идентификатор№ 10135.1502.53.3.24, ведно с изба № 53 с избен коридор,
северозапад – изба на ап. 54, югоизток , абонатна станция, както и 2,1417 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот, в който същата е построена, представляващ поземлен имот с
идентификатор № 10135.1502.53, на основание чл.153 вр.чл.151 ЗОНПИ;
- за отнемане от Б. Д. К. сумата от 5 230 лева, представляваща иззети с
протокол за претърсване и изземване от 13.08.2014г. по ДП № 79/2014 г. по
описа на ДАНС банкноти, на основание чл.153 ЗОНПИ;
- за отнемане от Ж. И. И. сумата от 1900 лева, представляваща
пазарната стойност към момента на отчуждаване на мотоциклет марка
„Малагути", модел „Пъсуърд" с per. № *, рама № ZJM76010276008594,
двигател № 4MS006649, дата на първа регистрация 22.03.2007 г., отчужден с
договор от 11.08.2015 г., на основание чл.153 вр.чл.151 ЗОНПИ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260026/10.12.2024г. на ОС – Варна,
17
постановено по гр.д. № 483/2017г., в частта, с която е отхвърлен искът на
КОНПИ срещу Б. Д. К., да бъде осъден последния да заплати сумата от
63 030,58 лв., представляваща парично вземане от паричен заем към Ив. Г. Н.,
за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №19504/2010г. по описа на
ВРС.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260011/13.02.2025г., постановено по
гр.д. № 483/2017г. по описа на ОС – Варна.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр.София, БУЛСТАТ *********, да заплати на Адвокатско
дружество „К. Ат.“, ЕИК *********, допълнително сума в размер на 13
077,10 /тринадесет хиляди и седемдесет и седем лв. и 10 ст./,
представляваща разликата над присъдените от първоинстанционния съд
14 764,43 лв. до 27 841,53 лв. /с ДДС/, възнаграждение за оказана по гр.д. №
483/17г. по описа на ОС-Варна безплатна правна помощ в полза на Б. К. и Ж.
И., на осн. чл.38 ал. 1 т.2 ЗАдв. вр. чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр.София, БУЛСТАТ *********, да заплати на Адвокатско
Дружество „К. Ат.“, ЕИК *********, сума в размер на 22 063,44 лв. с ДДС
/двадесет и две хиляди шестдесет и три лева и 44 ст./, представляваща
възнаграждение за оказана пред настоящата инстанция безплатна правна
помощ в полза на Б. К. и Ж. И., на осн. чл.38 ал. 1 т.2 ЗАдв. вр. чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр.София, БУЛСТАТ ********* да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт чрез АС-Варна допълнително сумата от 33 641,98 лв.
/тридесет и три хиляди шестстотин четиридесет и един лева и 98 ст./,
представляваща дължима държавна такса върху размера на предявения иск, на
осн. чл.157 ал.2 ЗОНПИ.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18