№ 1088
гр. София, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Надежда Л. Махмудиева
Членове:Снежана Бакалова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20221000502707 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете
страни срещу Решение №262399/18.07.2022 г. по гр.д.№4067/2021 г. на СГС – I ГО – 15
състав, с което по предявени от Д. Д. П. срещу „Юробанк България“АД обективно
съединени искове: 1. Иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. чл.146 от
ЗЗП, във вр. чл.143 от ЗЗП за установяване на нищожност на клаузите на чл.1, ал.1 и ал.2;
чл.2, ал.1 и ал.2; и чл.6, ал.2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL40907/31.07.2008 г., като неравноправни; 2. Искове с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати: 2.1. сумата от 21 320,58 евро /с левова
равностойност 41 699,27 лева/, представляваща едностранно определена от ответника
надплатена сума, получена поради валутна разлика между швейцарски франк и евро за
периода 19.05.2015 г. – 20.05.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 20.05.2020 г.
до окончателното плащане; 2.2. Сумата 2300,58 евро / с левова равностойност 4499,99 лева/,
представляваща надвнесена сума над първоначално договорения размер на
възнаградителната лихва за периода 19.11.2016 г. -20.05.2020 г., ведно със законната лихва за
периода от 20.05.2020 г. до окончателното плащане; 2.3. Сумата 785,70 евро /с левова
равностойност 1536,66 лева/, представляваща неоснователно заплатена сума за имуществена
застраховка на недвижим имот, служещ за обезпечение на процесния кредит, ведно със
законната лихва за периода от 20.05.2020 г. до окончателното плащане; 2.4. Сумата 100 лева,
представляваща неоснователно заплатена сума за възстановяване на „кеш бонус“ по чл.10 от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL40907/31.07.2008 г. за периода
1
19.11.2016 г. до 20.05.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 20.05.2020 г. до
окончателното плащане; 3. Иск с правно основание чл.49, ал.1, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода 11.11.2008 г. – 20.05.2020 г.,
изразяващи се в негативни преживявания /претеснения, стрес и неудобства/, причинени от
незаконосъобразното едностранно увеличение на размера на лихвения процент, ведно със
законната лихва от 20.05.2020 г. до окончателното плащане; 4. Иск с правно основание чл.86
от ЗЗД за сума в размер на 12 079,83 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
на обезщетението от 10 000 лв. за причинените неимуществени вреди, за периода от
11.11.2008 г. до 20.05.2020 г. С обжалваното решение съдът е уважил частично предявеният
иск по т.1, като е прогласил нищожността на клаузата на чл.6, ал.2, изр. второ от Договора,
В ЧАСТТА, в която е уговорено, че при служебното превалутиране на налични средства на
кредитополучателя в лева или евро за погасяване на кредита, се прилага курсът „продава“
на банката за швейцарския франк към лева/евро към „датата на превалутирането“, като е
отхвърлил иска за прогласяване на нищожността на разпоредбата на чл.6, ал.2 от Договора в
останалата й част, както и иска за прогласяване нищожността на клаузите на чл.1, ал.1 и
ал.2, чл.2, ал.1 и ал.2 от договора. По иска по т.2.1 е уважил частично исковата претенция до
размера от 32 194,78 лв., като е отхвърлил иска за разликата над тази сума, до пълния
предявен размер от 41 699,27 лева, и е отхвърлил изцяло исковите претенции по т.2.2., т.2.3
и т.2.4. По предявения иск по т.3 е уважил исковата претенция до размера от 1169,28 лв.,
като я е отхвърлил за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 10 000 лв. – за
сумата над 1169,28 лв. до размера от 2000 лв. като погасена по давност, а за сумата над 2000
лв. до 10 000 лв. – като неоснователна. Иска по т.4 е уважил частично до размера на сумата
от 593,93 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 1169,28 лв.,
присъдена за обезщетение на причинените неимуществени вреди за периода 20.05.2015 г. до
20.05.2020 г. Недоволни от решението са останали и двете страни.
С Въззивна жалба вх.№297803/26.07.2022 г. ищецът Д. Д. П., чрез адв. В. В., обжалва
решението в отхвърлителната му част само по исковете по т.1, т.2.3, и т.3, както и в частта, в
която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 357 лв. за разноски по делото и
2393,93 лв. за адвокатско възнаграждение. Релевирани са оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната част. Със сила на пресъдено нещо с влезли в сила решения по
гр.д.5759/2012 г. на СРС и по гр.д.№12082/2013 г. на СГС, и решение по гр.д.№64821/2016
г.на СРС, потвърдено с решение по в.гр.д.№7742/2018 г. на СГС, е установена
неравноправност на клаузите на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3, въз основа на което е осъдена банката
да възстанови надплатените сума над първоначално определената месечна анюитетна
вноска. След завеждане на делото и под заплахата за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, ищецът е продължил да внася завишените месечни вноски, поради което
недължимо платена се явява разликата между предварително определените месечни вноски
и заплатените завишени такива извън исковия период, предмет на гр.д.№5759/2012 г. на
СРС. Въпреки установената недължимост на лихви над първоначално определените такива,
банката не е актуализирала размера на дълга и не е изпълнявала съдебното решение.
2
Ищецът е поканил банката да заплати присъдените с влязлото в сила решение суми, но не е
получил отговор или плащане. С клаузите, чиято неравноправност се иска да бъде
установена, се установява общ механизъм за прехвърляне на валутния риск изцяло на
кредитополучателя. Така при покачването на курса на швейцарския франк към еврото
кредитополучателите е следвало да внасят различна, по-голяма сума в евро или лева, която
разлика не е част от основния предмет на договора за кредит и не представлява цена на
финансовата услуга, а съставлява печалба на банката, получавана наред с договорената
възнаградителна лихва /в който смисъл се цитира Решение по дело С-26/13 на СЕС/. В чл.2,
ал.1 от договора е предвидено, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка,
открита на името на кредитополучателя, като съгласно ал.4 усвоеният кредит в швейцарски
франкове се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ за
швейцарски франк към евро на самата Банка, поради което банковият кредит реално е бил
отпуснат в евро, и няма основание банката да претендира връщането му в швейцарски
франкове. Банката си е запазила правото да събира вземанията си както в швейцарски
франкове, така и в друга валута, но не е предвидено кореспондиращо право на
кредитополучателя да погасява кредита в избрана от него валута. Изложени са подробни
съображения по съществото на спора във връзка с нищожността на посочените клаузи, като
неравноправни. По отношение на претенцията на обезщетение за неимуществени вреди, се
поддържа, че незаконосъобразното увеличение на вноската е било установено с влязло в
сила съдебно решение, а претърпените вреди и причинната връзка с виновното поведение на
ответника се установяват от събраните по делото гласни доказателства, медицинска
документация и съдебно-психиатрична експертиза, като присъденото обезщетение са явява
несправедливо занижено. Прави се подробен анализ на събраните доказателства пред
първостепенния съд, от който се извежда извод за основателност на претенцията в пълния й
предявен размер от 10 000 лв. Относно иска по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД се поддържа,
че по делото е установено по несъмнен начин, че липсват в действителност сключени от
ответника имуществени застраховки за недвижимия имот, служещ за обезпечение на
процесния кредит. Не е представена застрахователна полица, нито се е променяла
застрахователната стойност и застрахователната премия по застраховката, съобразно
остатъчната стойност на кредита, поради което липсва облигационна връзка, по която
кредитополучателят да има ангажимент да заплаща каквито и да е суми за застрахователни
премии за имущество. Настоява се за отмяна на решението в обжалваните части, и
постановяване на ново по същество, с което да бъдат уважени предявените искове за
прогласяване на нищожността на разпоредбата на чл.6, ал.2 от Договора в останалата й част,
както и иска за прогласяване нищожността на клаузите на чл.1, ал.1 и ал.2, чл.2, ал.1 и ал.2
от договора, да се присъди на ищеца пълния размер на сумата по претенцията по чл.55, ал.1,
предл. 1 от ЗЗД по т.2.3, както и да се присъди пълния претендиран размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Съобразно този резултат се иска отмяна на
решението в частта за разноските, присъдени в тежест на ищеца. Заявява се претенция за
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в пълен размер.
3
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, и в срок е постъпил Отговор
на въззивна жалба вх.№304100/27.09.2022 г., подаден от „Юробанк България“АД, чрез адв.
М. К.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца.
Поддържат се доводите за недопустимост на първоинстанционното решение в частта му, в
която е прогласена нищожността на разпоредбата на чл.6, ал.2 от договора, поради
незачитане на силата на пресъдено нещо за валидността на посочената клауза. При
условията на евентуалност се поддържа правилност на решението в отхвърлителната му
част по иска за прогласяване на нищожността на посочените клаузи от договора, тъй като
същите са уговорени индивидуално, и не са неравноправни – ищецът изрично е поискал
отпускането на кредит в швейцарски франкове. По отношение на иска за обезщетение за
неимуществени вреди, се поддържат изложените във въззивната жалба на ответника доводи
за липса на неправомерно поведение на служителите на банката, поради което обезщетение
въобще не се дължи, а при условията на евентуалност се поддържа, че определеното
обезщетение не е занижено по размер. Във връзка с отхвърления иск по чл.55 от ЗЗД, се
поддържа да са неотносими доводите за липса на сключени от банката застраховки – банката
е действала по упълномощаване от кредитополучателя, и от негово име са сключени
застраховките, като кредитополучателят в чл.15, ал.5 от договора се е съгласил заплащането
на премиите банката да извършва за негова сметка. В договора не се предвижда ежегодна
актуализация на пазарната стойност на ипотекирания имот, и те е проведено от ищеца
доказване имота да е бил на по-ниска пазарна цена от приетата застрахователна сума 91 700
евро. От приетото допълнително заключение на СИЕ се установява, че плащанията към
застрахователя не се отразяват по счетоводната партида на кредитната сделка. Настоява се
за оставяне без уважение на въззивната жалба на ищеца.
С Въззивна жалба вх.№299847/15.08.2022 г. ответникът „Юробанк България“АД, чрез адв.
М. К., обжалва решението в неговата осъдителна част изцяло. Релевирани са оплаквания за
недопустимост на постановения първоинстанционен акт по иска с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с която е осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от 32 194,78 лева, представляваща платена без основание валутна разлика за периода от
19.05.2015 г. до 20.05.2020 г., ведно със законната лихва от 20.05.2020 г. до окончателното
плащане. В тази част съдът не се е съобразил с формираната СПН за валидност на клаузата
на чл.24, ал.1 и ал.2 от договора, и е уважил предявения иск, като е приел в мотивите си да е
налице нищожност на същите клаузи. Поддържа се и неправилност на решението в
осъдителната част, поради нарушение на чл.145, ал.1 от ЗЗП, чл.79, ал.1 вр. чл.82 от ЗЗД,
чл.110 и чл.114 от ЗЗД, чл.111, б.“в“ ЗЗД, противоречие с ТР №4/29.01.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№4/2012 г. на ОСГТК. Сочи се съществено нарушение на съдопроизводствените
правила – на задължението на съда по чл.235, ал.2 от ГПК да основе решението си на
4
приетите за установени обстоятелства, на задължението по чл.12 от ГПК да обсъди всички
твърдения и доводи, и всички доказателства, в нарушение на чл.202 от ГПК не са обсъдени
задълбочено приетите по делото заключения на СИЕ. Поддържа се, че решението е
необосновано, като съдът е приел, че Банката е била длъжна към момента на сключване на
договора да предвиди движението на курса на швейцарския франк вбъдеще. Неправилно е
прието, че банката дължи връщане на суми в равностойност в лева, по договора, сключен и
дължим в швейцарски франкове – изводът на съда, че банката следва да приеме
изплащането на кредит по първоначалния курс „купува“, освен че е погрешен, излиза извън
правомощията и компетентността на съда. Неправилно е решението по иска за обезщетение
за неимуществени вреди – между банката и ищеца е налице договорно отношение, поради
което отговорността е договорна, и може да бъде ангажирана, ако се докаже, че вредите са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, поради което неправилно е квалифициран и уважен искът на
основание чл.49, ал.1 във вр. чл.45 от ЗЗД. В нарушение на чл.12 ГПК съдът е игнорирал
установените обстоятелства, че банката е възстановила на Д. П. всички надплатени суми
съгласно приключилите съдебни спорове – преведена е по сметка на ищеца сумата 2643,74
швейцарски франка, и считано от 11.09.2019 г. са възстановени първоначалните условия по
договора за кредит. Решението по иска по чл.86 от ЗЗД е и необосновано, тъй като съдът
произволно е определил датата 20.05.2015 г. По делото се установява, че единственото
увеличение на лихвения процент по кредита е било на 11.11.2008 г., поради което
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от това поведение на
банката, към 20.05.2020 г. е погасена по давност. Настоява се за обезсилване на решението в
осъдителната част и за прекратяване на делото в тази част, а при условията на евентуалност
– същото да бъде отменено в обжалваните от ответника части, и да бъде постановено друго,
с което да бъдат изцяло отхвърлени исковите претенции. Заявява се претенция за
присъждане на всички направени разноски по делото.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срок е постъпил Писмен
отговор на въззивна жалба вх.№303429/20.09.2022 г., подаден от Д. Д. П., чрез адв. В. В., в
който се поддържа неоснователност на въззивната жалба на ответника. Не е налице
формирана между страните СПН по релевантните правни въпроси по настоящото дело –
мотивите на съда и констатациите му по юридическите факти не формират СПН по
преюдициалното правоотношение, поради което тези факти могат да бъдат отново предмет
на спор. Ето защо, не може да се приеме, че с решението по гр.д. №5759/2012 г. на СРС е
формирана СПН по въпросите в каква валута е усвоен крeдита и кой следва да носи
валутния риск. Поддържат се съображенията, изложени във въззивната жалба на ищеца. По
отношение на иска за обезщетение за неимуществени вреди се поддържа, че същият е бил
5
изцяло доказан по основание, като е доказано неправомерното поведение на банката,
настъпилите негативни преживявания на ищеца, причинната връзка между тях и
незаконосъобразното увеличение на лихвения процент, не е опровергана презумпцията за
виновно поведение на банката. Настоява се за оставяне на въззивната жалба на ответника
без уважение. Прилага се за сведение относима към спора съдебна практика по сходен казус
– Решение от 31.05.2022 г. по гр.д.№1753/2021 г. на ВКС – IV ГО.
С въззивните жалби и отговорите страните не са представили нови доказателства и не са
направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови
доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният
съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от
закона форма, и е подписан, поради което е валиден.
По допустимостта на решението в обжалваната му част, съдът намира следното:
С Искова молба вх.№2008281/20.05.2020 г., предявена първоначално пред Софийски
районен съд, ищецът Д. Д. П. е предявил срещу ответника „Юробанк България“АД
обективно съединени искове:
1. Иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. чл.146 от ЗЗП, във вр. чл.143
от ЗЗП за установяване на нищожност като неравноправни, на клаузите на чл.1, ал.1 и
ал.2; чл.2, ал.1 и ал.2; и чл.6, ал.2 от сключения между него, като Кредитополучател, и
ответника „Юробанк България“АД, тогава с наименование „Юробанк И Еф Джи
България“АД, в качеството на Кредитодател, Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL40907/31.07.2008 г.;
2. Искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати:
2.1. сумата от 10 000 евро, впоследствие въз основа на молба на ищеца по реда на чл.214,
ал.1 от ГПК с протоколно определение от 11.03.2021 г. по гр.д.№18652/2020 г. е увеличен до
размера от 21 320,58 евро /с левова равностойност 41 699,27 лева/, представляваща
едностранно определена от ответника надплатена сума, получена поради валутна
разлика между швейцарски франк и евро за периода 19.05.2015 г. – 20.05.2020 г. , ведно
със законната лихва за периода от 20.05.2020 г. до окончателното плащане – този иск е
уважен частично от първостепенния съд за сумата до размера от 32 194,78 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 20.05.2020 г. до окончателното плащане,
като за разликата до пълния предявен размер този иск е отхвърлен с решението на
първостепенния съд. В отхвърлителната част решението по този иск не е било
обжалвано, и е влязло в сила, поради което в тази му част е извън обхвата на
въззивната проверка;
2.2. Сумата 2300,58 евро / с левова равностойност 4499,99 лева/, представляваща надвнесена
сума над първоначално договорения размер на възнаградителната лихва за периода
19.11.2016 г. -20.05.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 20.05.2020 г. до
6
окончателното плащане – този иск е отхвърлен с решението на първостепенния съд, и в
тази част решението не е било обжалвано, и е влязло в сила, поради което е извън
обхвата на въззивната проверка.
2.3. Сумата от 100 лева, впоследствие въз основа на молба на ищеца по реда на чл.214, ал.1
от ГПК с протоколно определение от 11.03.2021 г. по гр.д.№18652/2020 г. е увеличен до
размера от 785,70 евро /с левова равностойност 1536,66 лева/, представляваща
неоснователно заплатена сума за имуществена застраховка на недвижим имот, служещ
за обезпечение на процесния кредит, за периода от 19.05.2015 г. до завеждане на исковата
молба, ведно със законната лихва за периода от 20.05.2020 г. до окончателното плащане;
2.4. Сумата 100 лева, представляваща неоснователно заплатена сума за възстановяване на
„кеш бонус“ по чл.10 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL40907/31.07.2008 г. за периода 19.11.2016 г. до 20.05.2020 г., ведно със законната лихва за
периода от 20.05.2020 г. до окончателното плащане - този иск е отхвърлен с решението на
първостепенния съд, и в тази част решението не е било обжалвано, и е влязло в сила,
поради което е извън обхвата на въззивната проверка;
3. Иск с правно основание чл.49, ал.1, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в периода 11.11.2008 г. – 20.05.2020 г., изразяващи се в негативни
преживявания /притеснения, стрес и неудобства/, причинени от незаконосъобразното
едностранно увеличение на размера на лихвения процент, ведно със законната лихва от
20.05.2020 г. до окончателното плащане;
4. Иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 12 079,83 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на обезщетението от 10 000 лв. за причинените
неимуществени вреди, за периода от 11.11.2008 г. до 20.05.2020 г. Този иск е частично
уважен от първостепенния съд до размер на сумата от 593,93 лв., като е отхвърлен за
разликата над тази сума, до предявения размер от 12 079,83 лв. В отхвърлителната му
част по този иск решението на първостепенния съд не е било обжалвано, и е влязло в
сила, поради което в тази отхвърлителна част решението е извън обхвата на
въззивната проверка.
С въззивната жалба ответникът е релевирал оплаквания за недопустимост на решението в
частта му, в която съдът е разгледал по същество предявеният иск за установяване на
нищожност на разпоредбата на чл.6, ал.2 от договора между страните, като е приел част от
разпоредбата на чл.6, ал.2 за нищожна, като неравноправна. Също така се поддържа
недопустимост на решението в частта му по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с която Банката е осъдена да заплати на Д. П. сумата 32 194,78 лв.,
представляваща платена без основание валутна разлика между швейцарски франк и евро за
периода 19.05.2015 г. – 20.05.2020 г., ведно със законната лихва за забава за периода от
20.05.2020 г. до окончателното плащане. Недопустимостта се поддържа на основание
чл.299, ал.1 от ГПК, поради разрешаване на въпроса за нищожността на клаузата на чл.6,
ал.2 от договора с влязлото в сила Решение №2449/28.03.2013 г. по гр.д.№5759/2012 г. на
7
СРС, ГО, 39-ти състав, потвърдено с Решение №4206/16.06.2015 г. по в.гр.д.№12082/2013 г.
на СГС, ГО, IV с. Съдът намира възражението за неоснователно, поради следните
съображения:
Не се спори, че между същите страните, във връзка със същото правоотношение по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL40907/31.07.2008 г. са проведени две предходни
съдебни производства, приключили с влезли в сила съдебни решения:
По предявени от Д. Д. П. искове с Искова молба вх.№2187/08.02.2012 г. /на л.37-47 от
гр.д.№18652/2020 на СРС/ е постановено Решение от 28.02.2013 г. по гр.д.№5759/2012
г. на СРС – ГО-39 с-в /на л.48-56/, потвърдено с Решение от 16.06.2015 г. по в.гр.д.
№12086/2013 г. на СГС, ГО, IV с./на л.57-60/.
По предявен от Д. Д. П. иск с Искова молба вх.№8023999/14.11.2016 г. /л.61-67/ е
постановено Решение №306618/05.01.2018 г. по гр.д.№64821/2016 г. на СРС-III ГО –
151 с. /на л.68-72/, потвърдено с Решение от 11.12.2018 г. по в.гр.д.№7742/2018 г. на
СГС – ГО – III-Б с-в /на л.73-81/
Видно от Искова молба вх.№2187/08.02.2012 г., с нея са предявени обективно съединени
установителни искове за прогласяване на нищожността на шест клаузи от процесния
договор, а именно чл.3, ал.1; чл.3, ал.5; чл.6, ал.3; чл.13, ал.1; чл.24, ал.1 и чл.24, ал.2 от
договора, както и иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за връщане на сумата 4 231,21
швейцарски франка, като получена при начална липса на основание, формирана като
разлика между първоначално договорените анюитетни вноски и действително заплатените в
периода от сключване на договора до 08.02.2012 г., включително сумата 50 шв.фр. –
надплатена такса за управление на кредита за същия период. С Решение от 16.06.2015 г. по
в.гр.д.№12086/2013 г. на СГС, ГО, IV с., е частично обезсилено първоинстанционното
Решение от 28.02.2013 г. по гр.д.№5759/2012 г. на СРС – ГО-39 с-в в частта му по
предявения иск за нищожност на част от клаузата на чл.3, ал.1 от договора, поради направен
частичен отказ от иска за нищожност в частта на разпоредбата, с която „кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва в размер на БЛП на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове плюс договорна надбавка от 1,9 пункта. Към момента на сключване
на договора БЛП е в размер на 5%“, а в останалата част е било потвърдено Решение от
28.02.2013 г. по гр.д.№5759/2012 г. на СРС – ГО-39 с-в, с което е била прогласена
нищожността на клаузите на чл.3, ал.1 в останалата част /съобразно която се предвижда
договорената възнаградителна годишна лихва да се изчислява на базата на БЛП, „валиден за
съответния период на начисляване на лихвата“/, както и на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от
договора, и с която е отхвърлен иска за прогласяване на нищожност на клаузите на чл.13,
ал.1, и чл.24, ал.1 и ал.2 от договора, и е уважена претенцията по чл.55, ал.1 от ЗЗД. С
влязлото в сила Решение №306618/05.01.2018 г. по гр.д.№64821/2016 г. на СРС-III ГО – 151
с., потвърдено с Решение от 11.12.2018 г. по в.гр.д.№7742/2018 г. на СГС – ГО – III-Б с-в, е
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 4 729,57 швейцарски франка,
представляваща получена без основание разлика между първоначално уговорените
8
анюитетни вноски за периода от 09.02.2012 г. до 14.11.2016 г.и действително заплатени
анюитетни вноски в по-висок размер, вследствие на повишаване на лихвения процент,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до плащането, както
и обезщетение за забавеното й плащане за период до датата на подаване на исковата молба.
От предмета на двете предходни искови производство и постановените по тях съдебни
актове се установява, че предмет на първото от двете дела е била недействителността
поради неравноправност на шест други разпоредби на същия договор, различни от
разпоредбите, които са в обхвата на настоящото производство. Ответникът обаче счита, че
отхвърлянето на иска за нищожност на клаузите на чл.24, ал.1 и ал.2 от процесния договор,
изключва възможността за обявяване на недействителността на клаузата на чл.6, ал.2 от
договора. Разглеждайки съдържанието на чл.24, ал.1 и ал.2 от договора, съдът констатира,
че клаузите на чл.24, ал.1 и ал.2 са с декларативен характер и сами по себе си не създават
преки задължения за кредитополучателя. Чрез тях се изразява информираност и съгласие са
поемане на всички рискове и вреди от промени и повишаване на курс купува и/или продава
на швейцарския франк. Размерът на предоставения кредит, начина на усвояване и
погасяване са определени в клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3; чл.2, ал.1 и ал.4, чл.6, ал.2 и чл.8,
ал.2 от договора. Предвид това, следва да се приеме, че е налице различие в съдържанието
на посочените клаузи. Търсенето на установяване на недействителността на различни
клаузи в договора, имащи различно съдържание, обосновава различен предмет на делото и
представлява отделно основание за предявяване на иск. Видно от диспозитива на решението
на гр.д.№5759/2012 г. на СРС – ГО-39 с-в, същият не засяга клаузите на чл.1, ал.1 и ал.2,
чл.2, ал.1 и ал.2 и чл.6, ал.2 от договора. Изразеното в мотивите становище, че съгласието от
страна на потребителя да поеме всички рискове и вреди от промени и повишаване на курс
„купува“ и/или курс „продава“ на швейцарския франк не представлява неравноправна
клауза, не е обвързващо за настоящия съд и не съставлява пречка за водене на ново дело,
доколкото мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо.
Липсва идентичност в предмета на настоящото производство и производството по гр.д.
№5759/2012 г. на СРС – ГО-39 с-в, което обосновава допустимост на постановеното
въззивно решение.
Съдът намира обаче, че към настоящия момент е налице процесуална пречка пред
движението на производството от категорията на относителните, която прегражда
временно възможността настоящият съд да се произнесе по съществото на спора по
предявените искове за установяване на недействителността на клаузите на чл.1, ал.1 и ал.2,
чл.2, ал.1 и ал.2 и чл.6, ал.2 от договора, както и на обусловения от него иск с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата до размера от 32 194,78 лв., представляваща платена
без основание сума поради валутната разлика между швейцарския франк и евро за периода
19.05.2015 г. до 20.05.2020 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 20.05.2020 г.
до окончателното плащане. На настоящия съд е служебно известно, че с Определение
№418/13.02.2023 г., постановено по в.гр.д.№2457/2022 г. по описа на САС – 8-ми гр.с-в, е
отправено преюдициално запитване до СЕС, по което е образувано дело С – 117/23 от
9
регистъра на СЕС, по следните въпроси:
1) Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, § 1 и т. 1, б. „в“ от
Приложението към чл. 3, § 3 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, национална правна уредба,
позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се
усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно,
реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума
служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на
което, от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутният риск при
съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би
получила за сметка на потребителя неуговорена облага?
2) При положителен отговор на първия въпрос дали националната юрисдикция може да
приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервната валута, в
случай че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута – чрез
заверяване на „блокирана“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което
банката служебно превалутира тази сума в националната или резервната валута.
Поставените въпроси са релевантни и за правилното решаване на посочената част от
разглежданите в настоящото производство искове - за установяване на недействителността
на клаузите на чл.1, ал.1 и ал.2, чл.2, ал.1 и ал.2 и чл.6, ал.2 от договора, както и на
обусловения от тях иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата до размера от
32 194,78 лв. /в която част производството продължава а е висящо пред настоящата
инстанция/, представляваща платена без основание сума поради валутната разлика между
швейцарския франк и евро за периода 19.05.2015 г. до 20.05.2020 г., както и на акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва за забава върху главницата от 32 194,78 лв. за
периода от 20.05.2020 г. до окончателното плащане. Ето защо, продължаване на
производството по тези искове е недопустимо на основание чл.229, ал.1,т.4 от ГПК във
вр.чл.633 от ГПК, поради което следва да се отмени постановеното определението за
приключване на съдебното дирене по тези искове и производството по тях да се спре, до
произнасянето на СЕС по образуваното дело С-117/23 по отправеното преюдициално
запитване. В този смисъл е и постановеното Определение №50179/10.07.2023 г. по гр.д.
№502/2022 г. на ВКС – III гр.отд.
В останалата част на производството не е налице посочената процесуална пречка, тъй като
останалите предявени искове, за които производството е висящо пред настоящата
инстанция, не са обусловени от исковете по т.1 и по т.2.1, а именно:
– в частта по иска по т.2.3 с правно основание чл.55, а.1 от ЗЗД за сумата от 785,70 евро с
левова равностойност 1536,66 лева, представляваща неоснователно заплатена сума за
имуществена застраховка на недвижим имот, служещ за обезпечение на процесния
кредит, за периода от 19.05.2015 г. до завеждане на исковата молба, ведно със законната
лихва за периода от 20.05.2020 г. до окончателното плащане,
10
- в частта по иска по т.3 с правно основание чл.49, ал.1, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди в периода 11.11.2008 г. – 20.05.2020 г., изразяващи се в
негативни преживявания /притеснения, стрес и неудобства/, причинени от
незаконосъобразното едностранно увеличение на размера на лихвения процент, ведно със
законната лихва от 20.05.2020 г. до окончателното плащане;
- в частта по иска по т.4 с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата до размера от 593,93 лв.
/в която част решението на първостепенния съд е обжалвано/, представляваща
обезщетение за забавено плащане на присъдената от първостепенния съд главница от
1169,28 лв. на обезщетението за причинените неимуществени вреди, за периода от
11.11.2008 г. до 20.05.2020 г.
Ето защо, в тази част /в обжалваната част на решението по тези искове/ съдът следва да се
произнесе с решение по същество.
Съдебният акт на първостепенния съд в тази част е постановен по допустими искове,
предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим. По
правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба, като
служебно прилага императивни правни норми.
Въз основа на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, съдът
намира следното:
По иска по т.2.3:
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е релевирал възражение, че този иск е недопустим, тъй
като Банката не е пасивно легитимиран ответник по него – застраховател е ЗАД“Армеец“, а
застрахователните премии са внасяни в полза на „Ай Енд Джи Иншурънс Брокерс“ООД.
Банката не се е обогатила с тези суми, а събирането на сумите по застраховката е ставало на
валидно договорно основание. Възражението за недопустимост на производството е
неоснователно, тъй като в исковата молба ищецът твърди, че сумите са били неоснователно
получени от ответника. Дали това е така, и в чий патримониум в действителност са
постъпили тези суми, е въпрос по основатеността на иска, и касае пасивната
материалноправна легитимация на ответника.
По същество на така предявената претенция по делото съдът установява следното:
Съгласно чл.11, т.5 от договора кредитополучателят се е задължил да направи и поддържа
застраховка на недвижимия имот, ипотекиран в полза на Банката, покриваща целия период
на издължаване на кредита, като я прехвърли в полза на Банката. В чл.15 от договора това
задължение на кредитополучателя е подробно регламентирано, като кредитополучателят се
задължава да застрахова предоставения като обезпечение недвижим имот за определени от
Банката покрити рискове и при одобрен от нея застраховател, да прехвърли правата по
застраховката на Банката, и да я подновява всяка година, до окончателното издължаване на
кредита. С подписването на договора той дава съгласието си, оправомощава и
упълномощава Банката да застрахова от негово име и за негова сметка предоставения като
11
обезпечение имот, както и да подновява от името и за сметка на кредитополучателя
имуществена застраховка на имота за срока на действие на договора, да преупълномощава
трети лица с тези права, да заплаща от негово име и за негова сметка необходимата премия
за сключване, ежегодно да подновява застрахователната полица, като събира служебно
необходимите средства от сметките на кредитополучателя по реда и на основание чл.6, ал.1
от Наредба №3/29.09.2005 г. за паричните преводи и платежните системи. В случаите, в
които към датата на плащане на съответната премия по сметките на кредитополучателя не
се намира необходимата сума за плащането й, кредитополучателят упълномощава и
оправомощава Банката да преведе на застрахователя съответната сума за плащане на
застрахователната премия, като със същата сума увеличи задължението на
кредитополучателя по договора за кредит.
По делото са приети като доказателства Застрахователни сертификати на ЗАД“Армеец“,
всички за застрахователна сума 91 700 евро, за застраховано имущество – жилище на адрес
гр. София, ул.“Хризантема“ №11-13, ет.6-7, мезонет 4, УПИ IV-720,721, кв.32:
№ А001Н010994 от 08.08.2008 г. за периода от 08.08.2008 г. до 07.08.2009 г. /на л.89/;
№ А003Н0037678 от 19.07.2012 г. за периода от 08.08.2012 г. до 07.08.2013 г. /на л.86/
и преводно нареждане от 31.07.2012 г. /на л.88/ за плащане на сумата 256.11 лв. от
банкова сметка на наредител Д. Д. П., по банкова сметка на получател „Ай Енд Джи
Иншурънс Брокерс“ООД с основание „А003Н0037678,ЗАД Армеец, HL40907 +
HL41479,*********, *********“;
№ А003Н0046938 от 25.07.2013 г. за периода от 08.08.2013 г. до 07.08.2014 г. /на л.87/
и вносна бележка от 31.07.2013 г. /на л.85/ за внесена в брой сумата 256.11 лв. от
вносител Д. Д. П., по банкова сметка на получател „Ай Енд Джи Иншурънс
Брокерс“ООД с основание „А003Н0046938,ЗАД Армеец, HL40907 +
HL41479,*********, **********“;
№ А003Н0055288 от 14.07.2014 г. за периода от 08.08.2014 г.до 07.08.2015 г. /на л.84
от делото на СРС/, и вносна бележка от 31.07.2014 г. /на л.97/ за внесена в брой сумата
256.11 лв. от вносител Д. Д. П., по банкова сметка на получател „Ай Енд Джи
Иншурънс Брокерс“ООД с основание „А003Н0055288,ЗАД Армеец, HL40907 +
HL41479,*********, *********“;
№ А003Н0062845 от 14.07.2015 г. за периода от 08.08.2015 г. до 07.08.2016 г. /на л.96/
и вносна бележка от 04.08.2015 г. /на л.95/ за внесена в брой сумата 256.11 лв. от
вносител Д. Д. П., по банкова сметка на получател „Ай Енд Джи Иншурънс
Брокерс“ООД с основание „А003Н0062845,ЗАД Армеец, HL40907 +
HL41479,*********, **********“;
№ А003Н0069628 от 18.07.2016 г. за периода от 08.08.2016 г. до 07.08.2017 г. /на л.94/
и вносна бележка от 02.08.2016 г. /на л.93/ за внесена в брой сумата 256.11 лв. от
вносител Д. Д. П., по банкова сметка на получател „Ай Енд Джи Иншурънс
Брокерс“ООД с основание „А003Н0069628,ЗАД Армеец, HL40907 +
HL41479,*********, **********“;
12
№ А003Н0075668 от 19.07.2017 г. за периода от 08.08.2017 г. до 07.08.2018 г. /на л.92/
и вносна бележка от 31.07.2017 г. /на л.90/ за внесена в брой сумата 256.11 лв. от
вносител Д. Д. П., и получател „Ай Енд Джи Иншурънс Брокерс“ООД с основание
„А003Н0075668HL40907HL41479:“.
Във всеки от представените застрахователни сертификати изрично е отразено, че
застраховател е ЗАД „Армеец“, като застрахователната полица е издадена в съответствие със
специално договорена програма от „Юробанк България“АД, с посредничеството на
застрахователен брокер „Ай енд Джи Иншурънс Брокерс“ООД. Застрахован е Д. Д. П., но
застрахователната полица е сключена в полза на „Юробанк България“АД, като в случай на
настъпване на застрахователно събитие, обезщетенията се изплащат на „Юробанк
България“АД до размера на непогасената част от задължението, за обезпечение на което е
сключен застрахователният договор, заедно с лихвите и разноските към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Когато обезщетението или застрахователната
сума, дължими съгласно условията на договора, надхвърлят размера на непогасената част от
задълженията по договора за кредит, те се заплащат на длъжника, на неговите наследници,
или на ползващите се лица. В сертификата е уточнено, че застрахователната сума е равна на
оценката на застрахованото имущество, направена или приета от „Юробанк България“АД.
От всички представени платежни документи /вносни бележки и платежно нареждане/ се
установява, че плащанията са направени по банкова сметка в „Юробанк България“АД, с
титуляр „Ай енд Джи Иншурънс Брокерс“ООД.
От представените писмени доказателства, както и от приетата по делото ССЕ /на л.349 от
делото на СРС/ в отговора на задача №12, се установява, че кредитополучателят Д. Д. П.
ежегодно е застраховал ипотекирания за обезпечаване на процесния кредит недвижим имот
в полза на „Юробанк България“АД, при застраховател ЗАД“Армеец“, като е внасял
годишните застрахователни премии – всяка в размер на по 130,95 евро, с левова
равностойност по 256,11 лв., по сметка на застрахователен брокер „Ай енд Джи Иншурънс
Брокерс“ООД. За претендирания период – от 19.05.2015 г. до датата на исковата молба
20.05.2020 г. се установява, че са извършени три плащания – на 04.08.2015 г. с вносна
бележка на л.95 за внесена в брой сумата 256.11 лв., на 02.08.2016 г. с вносна бележка на
л.93 за внесена в брой сумата 256.11 лв., и на 31.07.2017 г. с вносна бележка на л.90 за
внесена в брой сумата 256.11 лв. Установява се, че и трите плащания са били извършени от
Д. Д. П., като сумите са били внесени в брой на каса, по банковата сметка в „Юробанк
България“АД, с титуляр застрахователен брокер „Ай енд Джи Иншурънс Брокерс“ООД,
чрез който е бил сключен застрахователния договор със застрахователя ЗАД „Армеец“.
С иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на
ответника, и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да
докаже на какво основание е получил даденото /в т.см. напр. Решение №60152/15.06.2021 г.
по гр.д.№3755/2020 г. на ВКС – 3-то гр.отд./. В конкретния случай по делото не се
установяват наведените с исковата молба фактически твърдения, заплатените от името на Д.
Д. П. застрахователните премии по договора за застраховка на ипотекирания в полза на
13
банката недвижим имот, да са били служебно събирани от ответника от банковата сметка на
ищеца. От представените по делото вносни бележки се установява, че плащанията на
застрахователните премии за периода от 19.05.2015 г. до 20.05.2020 г. са били извършвани с
налични средства в брой, като сумите са заплатени от ищеца лично, по банкова сметка в
„Юробанк България“АД, но същата е с титуляр трето за спора лице - застрахователен
брокер „Ай енд Джи Иншурънс Брокерс“ООД. Съгласно §1, т.22 от ДР на Закона за
платежните услуги и платежните системи от 2009 г. (отм., бр. 20 от 06.03.2018 г., в сила от
06.03.2018 г., действащ в процесния период) "Получател" е физическо или юридическо
лице, определено като краен получател на средства, които са предмет на платежна операция.
Видно от представените вносни бележки, „получател“ на внесените от Д. Д. П. пари в
наличност по банковата сметка в „Юробанк България“АД, е юридическото лице „Ай енд
Джи Иншурънс Брокерс“ООД. Следователно, платените суми са постъпили в патримониума
на титуляра на банковата сметка, а не в патримониума на ответника. Също така се
установява, че извършените плащания са на основание документ с номер, съответстващ на
номера на съответния застрахователен сертификат, за сключен договор за застраховка на
имуществото, служещо за обезпечение на процесния договор за кредит, а получателят е
юридическото лице - застрахователен брокер, чрез който е сключен договорът за
застраховка на имуществото. Следователно, не се установява платените от Д. Д. П. суми на
04.08.2015 г. с вносна бележка на л.95 за сумата 256.11 лв., на 02.08.2016 г. с вносна
бележка на л.93 за сумата 256.11 лв., и на 31.07.2017 г. с вносна бележка на л.90 за сумата
256.11 лв. да са получени от ответника „Юробанк България“АД. Също така, установява се,
че плащанията са извършени на валидно правно основание – сключен договор за
застраховка на имущество – съгласно застраховетелни сертификати № А003Н0062845 от
14.07.2015 г. за периода от 08.08.2015 г. до 07.08.2016 г. /на л.96/ , с № А003Н0069628 от
18.07.2016 г. за периода от 08.08.2016 г. до 07.08.2017 г. /на л.94/ и с № А003Н0075668 от
19.07.2017 г. за периода от 08.08.2017 г. до 07.08.2018 г. /на л.92/.
От така събраните по делото доказателства се обосновава извод, че заплатените от ищеца
суми за застраховка на имущество, не са били получени от ответника, а от трето за спора
лице - „Ай енд Джи Иншурънс Брокерс“ООД. Също така се установява, че плащането е било
извършено на правно основание – в изпълнение на договорните задължения по сключения
между страните договор за кредит, както и в изпълнение на задължението на застрахования
Д. Д. П., по сключените застрахователни договори със застрахователя ЗАД „Армеец“, със
застрахователното посредничество на застрахователния брокер „Ай енд Джи Иншурънс
Брокерс“ООД. Следователно, не са налице предпоставките за осъждане на ответника на осн.
чл.55, ал.1 от ЗЗД да върне на ищеца платените от него суми за застрахователни премии, и
предявеният иск за връщане на сумата 785,70 евро /седемстотин осемдесет и пет евро и
седемдесет евоцента/ с левова равностойност 1536,66 лева, представляваща неоснователно
заплатена сума за имуществена застраховка на недвижим имот, се явява изцяло
неоснователен. Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение по този иск, което следва да се
14
потвърди.
По иска по т.3 с правно основание чл.49, ал.1, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД :
Ищецът е претендирал осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода
11.11.2008 г. – 20.05.2020 г., изразяващи се в негативни преживявания /притеснения, стрес и
неудобства/, причинени от незаконосъобразното едностранно увеличение на размера на
лихвения процент, извършено от Банката на 11.11.2008 година, ведно със законната лихва от
датата на увреждането 11.11.2008 г. до окончателното плащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил иска по основание, като релевира
възражения:
претендираната отговорност е договорна по естеството си, тъй като произтича от
действията на банката при изпълнение на договора, като не са налице предпоставките
на чл.82 от ЗЗД същата да бъде ангажирана - не е налице неизпълнение на договорно
задължение от страна на банката, претърпените от ищеца вреди не са пряка и
непосредствена последица от действия или бездействия на служители на банката, и
същите не са били предвидими при сключването на договора;
считано от 11.09.2019 г. към кредита се прилага първоначалния лихвен процент, и
състоянието на задълженията на кредитополучателя по договора е приведено в
съответствие с първоначално договорените между страните условия, като по сметка на
кредитополучателя са възстановени сумите, събрани въз основа на едностранното
увеличаване на лихвения процент;
в искането за жилищно-ипотечен кредит ищецът сам е избрал основните параметри на
искания от него договор, включително е посочил, че желае лихвата по кредита да бъде
плаваща – т.е. било му е известно, че тя може да бъде изменена и в посока повишение;
повишението на лихвения процент е било само веднъж – на 11.11.2008 г., а
последващите промени на лихвения процент – на 11.10.2012 г. и на 11.09.2019 г. са
били в посока намаляването му;
при условията на евентуалност – в случай, че се приеме, че са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на банката за обезщетение, се релевира възражение за
изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД за задължението на банката за
обезвреда, поради изминали повече от 5 години от претендираното вредоносно
действие - едностранното увеличение от страна на Банката на приложимия към
договора лихвен процент на 11.11.2008 г.,
По въпроса за правната квалификация на предявения иск съдът следва да се произнесе
служебно, на основание на релевираните в исковата молба фактически основания и
отправеното към съда искане, като не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация
на предявената претенция. В конкретния случай ищецът претендира присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от поведение на насрещната страна по
договора за кредит, което се изразява в неоснователни действия – едностранно увеличаване
15
на прилагания към договора БЛП, и събиране без основание от банковите сметки на ищеца
на суми над дължимите по договора размери на възнаградителната и санкционната лихва.
При така заявеното вредоносно поведение на ответника, от което ищецът черпи правото си
на обезвреда, съдът намира, че претенцията се основава на извъндоговорно основание – на
общото правило да не се вреди другиму и общото законно задължение по чл.45 от ЗЗД, че
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Правилото да не се
вреди другиму е установено в общата част на облигационното право, и не се дерогира от
наличието на договорно правоотношение /така в Тълкувателно решение №54/23.06.1986 г.
по гр.д.№21/86 г. на ОСГК/. В конкретния случай, твърдяното вредоносно поведение се
изразява не в неизпълнение на договорно задължение на ответника, а в осъществяване на
претендирано от ответника договорно право, което е признато за несъществуващо по силата
на влязло в сила съдебно решение между страните. Причинените вреди от осъществяване на
несъществуващо договорно право не могат да бъдат репарирани по пътя на договорната
отговорност, тъй като същата възниква при неосъществяване на дължимо поведение, което е
уговорено в договор между страните. В случая се твърди нарушение на общото задължение
да не се вреди другиму, поради което и възникналото на това основание облигационно
правоотношение следва да се уреди по общите правила на деликтната отговорност.
В случая, ищецът претендира осъждане на ответника в качеството му на възложител, за
причинени на ищеца неимуществени вреди от едностранно увеличение на 11.11.2008 г. на
приложимия към договора лихвен процент – психологически стрес и шок от драстично
увеличаване претендираните от банката месечни вноски, психически тормоз от
непрекъснато търсене на решение на създадения финансов проблем, чувство за унижение от
необходимостта да иска финансова подкрепа от близки, силни притеснения от загуба на
жилището на семейството, чувство за вина, страх и несигурност за бъдещето.
Във връзка с твърдяното от ищеца вредоносно поведение на служители на банката,
по делото не се спори, че към датата на сключване на процесния договор за кредит –
31.07.2008 г., приложимия към договора Базисен лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи
България“АД за жилищни кредити в швейцарски франкове е бил в размер на 5%, което
обстоятелство е изрично декларирано в чл.3, ал.1, изр. Второ от договора.
Не се спори, а и се установява от представените от ответника писмени доказателства –
Справки за промени в нивата на БЛП за Ипотечни кредити на Пощенска банка /на л.275-
л.290/ че с решение на Комитета по управление на активите и пасивите на „Юробанк И Еф
Джи България“АД, взето по Протокол от Заседание №94/17.10.2008 г., в сила от 10.10.2008
г., БЛП по жилищни кредити в швейцарски франкове е бил увеличен с 220 б.п., с което
новата му стойност е станала 7,20%. С решение на Комитета по управление на активите и
пасивите на „Юробанк И Еф Джи България“АД, взето по Протокол от Заседание
№144/03.11.2012 г., БЛП по жилищни кредити в швейцарски франкове е бил намален с 25
б.п., с което новата му стойност е станала 6,95%.
От приетата по делото ССЕ, в т.1.5 /стр.30 от експертизата, л.353 от делото на СРС/ се
установява, че за периода от сключване на договора, до 10.10.2008 г., договорния лихвен
16
процент по процесния договор е бил в размер на 6,90 % годишно, формиран от БЛП в
размер на 5% и договорна надбавка от 1,90 %, като месечната погасителна вноска по
кредита е била в размер на 909,54 швейцарски франка. За периода от 11.10.2008 г. до
15.10.2008 г. прилагания към договора БЛП е бил в повишен размер от 7,20%, като ведно с
договорна надбавка 1,90%, общия размер на прилагания към договора лихвен процент е
станал 9,10%, като месечната погасителна вноска е нараснала до размера от 1035,67
швейцарски франка. За периода от 16.10.2008 г. до 10.10.2012 г. прилагания към договора
БЛП е бил в повишен размер /спрямо договорения размер/ от 6,00%, като ведно с договорна
надбавка 1,90%, общия размер на прилагания към договора лихвен процент е станал 7,90%,
като месечната погасителна вноска е била събирана в размера от 1011,71 швейцарски
франка. В периода от 11.10.2012 г. до 10.09.2019 г. към кредита е бил прилаган БЛП в
размер на 5,75%, който ведно с договорна надбавка от 1,90%, е формирал прилаган към
договора лихвен процент от 7,75%, и месечната погасителна вноска в размер на 987,30
швейцарски франка. След 11.09.2019 г. към договора е бил прилаган фиксиран лихвен
процент от 6,90%, съответстващ на първоначално договорен размер на договорната лихва,
като е събирана месечна погасителна вноска в първоначално договорения размер от 909,54
лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. П. /съпруга на
ищеца/ и В. Ф. /без родство/. От показанията на св. П.а се установява, че ищецът нямал
притеснения, когато изтеглил процесния кредит, но скоро след това – около два месеца по-
късно, когато отишъл да плати месечната си вноска, узнал, че тя е била увеличена, без да
бъде уведомен за това. Той се притеснил, макар че в момента имал пари да плати вноската, и
в последствие с много усилия и напрежение останал коректен платец. Първоначално
договорните условия били съобразени със заплатата му, но впоследствие се налагало да
търси други начини, за да осигури средства за вноската, като през цялото време бил
притеснен, че ще му вземат жилището. Усещал безсилие, а по-късно започнал да изпада в
депресивно състояние. Започнал да вдига много високо кръвно налягане, при което
започвало да му тече кръв от носа. Поначало имал весел нрав, но след това станал много
раздразнителен, не можел да спи, постоянно се карал, избухвал при най-малкия повод, не
искал да ходи на срещи с приятели, защото ще трябва да си купи сок или кафе, което ще му
струва пари. Започнали семейни скандали, и няколко пъти семейството било на прага на
развод. Напрежението ставало най-силно, когато наближавало да се плаща вноската по
кредита. Наложило се да потърсят консултация със семеен терапевт, който стигнал до
заключение, че проблемите между двамата съпрузи произтичат от притеснението от
увеличената вноска по кредита. Кредитът все още не е погасен. Водили две дела срещу
банката, заради увеличената вноска по кредита. Въпреки спечелените дела, и сега, когато
отиде в банката да плаща, те продължават да искат да плати завишения размер на вноската,
а не както е решено от съда.
От показанията на свидетелката Ф. се установява, че същата познава ищеца от около 15
години, като неин близък човек. Когато изтеглил кредита за жилище, бил спокоен и щастлив
17
от покупката. Няколко месеца по-късно узнал за увеличението на вноската. В този момент
свидетелката се разхождала с двамата съпрузи, и заедно отишли в банката да платят
вноската по кредита. Тогава служителите на банката съобщили на ищеца за повишаването
на размера на вноската му. Казали му, че нищо не могат да направят, и ако не си плаща, ще
му вземат жилището. Той толкова се разстроил, че се разтреперил, пребледнял, започнал да
се чуди как ще се справи – свидетелката никога преди не го била виждала в подобно
състояние. Впоследствие той не искал да излиза, не искал да се вижда с приятели, напълнял,
страдал от безсъние. Променил се чувствително – станал разстроен, депресиран, не
изглеждал добре. На свидетелката не е известно той да е имал други грижи, но това
напрежение се отразило на семейните му отношения – със съпругата му започнали да се
карат, промяната на отношенията им била видима. Кредитът тежал на ищеца, след като
увеличили вноската му, а и поради неизвестността каква ще бъде тя през следващия месец.
Освен този кредит, ищецът имал и друг, но притесненията му били породени именно от
този кредит, който бил за около 90 000 евро.
Съдът кредитира показанията на свидетелките П.а и Ф., като ги намира за подробни,
основани на личните впечатления на свидетелките от близки ежедневни контакти с ищеца,
същите са логични, непротиворечиви и кореспондират със събраните по делото медицински
документи и изготвената СПЕ. Съдът преценява показанията на св. П.а при условията на
чл.172 от ГПК, като взема предвид качеството й на съпруга на ищеца, което обосновава
интерес от изход на делото в негова полза. Въпреки това, съдът кредитира показанията й,
тъй като те напълно кореспондират на показанията на св. Ф., съдържат конкретно и
подробно описание на обективни факти от поведението на ищеца, и не се опровергават от
други доказателства по делото.
От изготвената съдебно-психиатрична експертиза вх.№290554/09.06.2022 г. /на л.112 от
делото на СГС/ се установява, че ищецът е преживял силни притеснения, стрес, шок в
момента на научаването на едностранно извършената от ответника промяна на сумата, която
ще трябва да внася ежемесечно по ипотечния си заем. В медицинската документация са
налице данни за последващо влошаване на соматичното здраве на ищеца, изразявано се в
нарушения във вестибуларния апарат, главоболие, замаяност, напрежение, които са били
налице и са се увеличавали в периода 2013-2017 г., и впоследствие постепенно са отшумяли
до 2020 г. В този период, през 2017 г. е диагностицирано разстройство в адаптацията с
тревожно-депресивна реакция, лекувана медикаментозно и психотерапевтично. В този
период са налице и документални следи за лекувани соматични заболявания – артериална
хипертония, вестибуларен синдром и тензионно главоболие, които са от естество на
психосоматични заболявания, обусловени от психологически фактори. Според експертизата
описаните в медицинската документация и гласните доказателства състояния могат да се
разглеждат като разстройство в адаптацията – т.е. емоционален, поведенчески, и телесен
дезадаптивен отговор на събитие, възприето от ищеца като психотравмиращо.
Увеличаването на лихвения процент може да бъде разглеждано като стресогенно събитие,
тъй като е настъпило внезапно и неочаквано, било е застрашаващо, тъй като е
18
представлявало заплаха за загуба на жилището, но и на обичайния сигурен начин на живот,
установен преди това. Разстройството в адаптацията пречи на механизмите за справяне и по
този начин води до нарушение на социалното функциониране. То е пряк резултат от остър
стрес или продължителна травма. Стресогенното събитие или продължаващите неприятни
обстоятелства са причинен фактор за възникване на разстройството в адаптацията, и то не
би възникнало без въздействието им, макар също така възникването да е обусловено и от
индивидуалните психологически характеристики на конкретния индивид. В конкретния
случай няма данни по делото за други стресогенни фактори в същия период, които са от
подобен характер, и биха могли да причинят установеното при ищеца разстройство на
адаптацията.
Съдът кредитира заключението на приетата по делото СПЕ, като го намира за
компетентно изготвено, въз основа на проведено психологическо изследване на ищеца,
съобразени са гласните доказателства и медицинските документи по делото, заключението е
обосновано, логично и подробно.
С Решение от 28.02.2013 г. по гр.д.№5759/2012 г. на СРС – ГО-39 с-в /на л.48-56/,
потвърдено с Решение от 16.06.2015 г. по в.гр.д.№12086/2013 г. на СГС, ГО, IV с. /на л.57-
60/, е била прогласена нищожността на клаузите на чл.3, ал.1 от договора, с която се
предвижда договорената възнаградителна годишна лихва да се изчислява на базата на БЛП,
„валиден за съответния период на начисляване на лихвата“, както и на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3
от договора, и е уважена претенцията на ищеца по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата
4 231,21 швейцарски франка, като получена при начална липса на основание, формирана
като разлика между първоначално договорените анюитетни вноски и действително
заплатените в периода от сключване на договора до 08.02.2012 г., включително сумата 50
шв.фр. – надплатена такса за управление на кредита за същия период. Нищожността на част
от клаузата на чл.3, ал.1, както и нищожността на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договора, е
призната на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, като същите са установени като неравноправни
по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй като не отговарят на изискванията за
добросъвестност, създават значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, и увреждат ищеца, като потребител.
С влязлото в сила Решение №306618/05.01.2018 г. по гр.д.№64821/2016 г. на СРС-III ГО –
151 с. /на л.68-72/, потвърдено с Решение от 11.12.2018 г. по в.гр.д.№7742/2018 г. на СГС –
ГО – III-Б с-в /на л.73-81/, е осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 4 729,57
швейцарски франка, представляваща получена без основание разлика между първоначално
уговорените анюитетни вноски за периода от 09.02.2012 г. до 14.11.2016 г. и действително
заплатени анюитетни вноски в по-висок размер, вследствие на повишаване на лихвения
процент, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до
плащането, както и обезщетение за забавеното й плащане за период до датата на подаване на
исковата молба.
При така приетото за установено от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
19
С посочените влезли в сила съдебни решения, поведението на ответника при сключването
на договора е признато за недобросъвестно. Същото накърнява защитеното от чл.1, ал.2, т.3
от ЗЗП право на ищеца, като потребител, да бъдат защитени икономическите му интереси
при ползването на банкови услуги от неравноправни договорни условия. Добросъвестността
е общо изискване, което има широк обхват, и задължава страните по едно договорно
правоотношение да не действат за сметка на чуждия интерес. Нарушаването на принципа на
добросъвестността се изразява в поведение, което е в разрез с общоприетите етични
правила, определящи начина, по който следва да се постигне целеният резултат. Това
несъответствие на поведението на търговеца в отношенията му с потребителя, който е по-
слабата страна в облигационното отношение, чл.143, ал.1 от ЗЗП определя като
правнорелевантно, и същото се санкционира от чл.146, ал.1 от ЗЗП с нищожност на
договорната клауза, в която недобросъвестността се проявява. Нищожността е изначална –
тя е налице от момента на сключването на договора, поради което нищожната клауза не е
породила право на банката едностранно да променя във вреда на потребителя лихвения
процент, приложим към конкретния договор за кредит. Действията на вътрешните органи на
банката, с които същата определя БЛП, при който се предоставят банкови услуги по
предоставянето на кредитен ресурс, не са неправомерни, а в съответствие с правилата за
извършване на банковата дейност. Неправомерно обаче – в разрез с правилата на
добросъвестността и забраната на чл.143, ал.2, т.10 и т.12 от ЗЗП - е прилагането на
решението на органите на банката /КУАПБ/ за повишаване на БЛП по жилищните кредити в
швейцарски франкове, чрез осъществяването на едностранна промяна на условията на
конкретния вече сключен при други условия договор за кредит и цената на кредитния
ресурс, предоставен по договора, без съгласието на потребителя. От събраните по делото
доказателства /ССЕ/ се установява, че в периода от 11.10.2008 г. до 15.10.2008 г.
приложения към договора БЛП е бил повишен от размер 5% на 7,20%, в резултат на което
месечната погасителна вноска е нараснала от 909,54 швейцарски франка до размера от
1035,67 швейцарски франка. Установява се, че веднага след това, от 16.10.2008 г.
прилагания към договора БЛП е бил намален на 6,00%, като до 10.10.2012 г. месечната
погасителна вноска е била събирана в по-малък размера от 1011,71 швейцарски франка, а от
11.10.2012 г. до 10.09.2019 г. към кредита е бил прилаган БЛП в размер на 5,75%, и
месечната погасителна вноска е събирана в размер на 987,30 швейцарски франка. Въпреки
това, установява се, че след 11.10.2008 г. до 10.09.2019 г. прилаганият към договора БЛП е
останал в завишен размер – над договорения размер от 5%, с което задълженията на
кредитополучателя за заплащане на месечни погасителни вноски са надвишавали
първоначално договорения размер. Тази едностранна промяна е осъществена от ответника
непрозрачно за кредитополучателя, по неясни за него критерии и алгоритъм, при
невъзможност за кредитополучателя да предвиди бъдещите претенции на банката.
Действията по прилагане на повишени лихвени условия спрямо договорените, са
осъществени от ответника чрез неговите служители, чрез използване на икономическо
предимство, при наличие на законова забрана за такова поведение. Пряк резултат от това
неправомерно поведение на служителите на ответника, изразяващо се в едностранното
20
прилагане на променения БЛП към вече сключения при други условия договор с ищеца, е
бил вредоносен за имуществената сфера на ищеца – от банката са събирани без основание
/на нищожно основание/ суми – в размер на 4 231,21 швейцарски франка в периода от
сключване на договора до 08.02.2012 г., и в размер на 4 729,57 швейцарски франка за
периода от 09.02.2012 г. до 14.11.2016 г. Този неблагоприятен имуществен резултат е бил
заличен, като в изпълнение на влезлите в сила осъдителни съдебни решения банката е
възстановила законосъобразното състояние на имуществените отношения, възникнали
между страните, като е върнала на ищеца надвзетите суми, и е заплатила направените от
него съдебни разноски. По делото се установява обаче, че наред с неблагоприятните
изменения в имотното състояние на ищеца, настъпили в причинна връзка с поведението на
Банката, са настъпили и неблагоприятни промени в неговата неимуществена сфера. От
представените по делото медицински документи /на л.99-135/, събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите В. П. и В. Ф., и изготвената съдебно-
психиатрична експертиза вх.№290554/09.06.2022 г. /на л.112 от делото на СГС/ се
установява, че ищецът е преживял силни притеснения, стрес, шок в момента на научаването
на едностранно извършената от ответника промяна на сумата, която ще трябва да внася
ежемесечно по ипотечния си заем, с последващо влошаване на соматичното му здраве,
изразено с проява на психосоматични заболявания - артериална хипертония, нарушения във
вестибуларния апарат, главоболие, замаяност, напрежение, диагностицирано е разстройство
в адаптацията с тревожно-депресивна реакция, лекувана медикаментозно и
психотерапевтично. Установяват се настъпили неблагоприятни емоционални и
поведенчески промени при ищеца, настъпили в причинна връзка с неблагоприятните за него
промени на финансовите условия по сключения от него договор за кредит, и формирането
на задълженията му по неясен и непредвидим за ищеца механизъм, при невъзможност
ищеца да формира обосновани очаквания за бъдещите претенции на банката, застрашаващи
го със загуба на семейното жилище и на обичайния му начин на живот.
При така установеното от правна страна съдът намира за установени предпоставките на
чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените от ищеца
неимуществени вреди – на 11.10.2008 г. е осъществено от ответника действие по прилагане
на завишен лихвен процент спрямо договорения, и е поддържано такова поведение до
10.09.2019 г., което поведение е признато за противоправно на основание чл.143, ал.1 от
ЗЗП. Действията са осъществени от служители на ответника, и са вредоносни – като са
непосредствена причина за търпяни от ищеца установени по делото неимуществени вреди.
С оглед установения обем на търпените морални страдания, съдът намира, че дължимото от
ответника на ищеца обезщетение следва да бъде определено в размер на 2000 лв. /две
хиляди лева/, който размер се явява справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД, като
кореспондира на вида и характера на търпените негативни преживявания,
продължителността им, отражението им върху соматичното здраве, липсата на настъпили
тежки или трайни последици за ищеца, съответства на икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, както и на съдебната практика по сходни случаи.
21
Ответникът е релевирал възражение на основание чл.110 от ЗЗД за погасяване по давност на
неговата отговорност за настъпилите за ищеца неимуществени вреди, поради изтичане на
период по-дълъг от 5 години от датата на увреждащото деяние – 11.11.2008 г. до
предявяването на исковата молба на 20.05.2020 г. Съдът намира възражението за
неоснователно, поради следните съображения:
Относно погасителната давност и тълкуването на чл. 114 ЗЗД разрешенията в практиката на
Върховния касационен съд почиват на принципа, че давностният срок започва да тече от
момента, в който се поражда правото на иск. Този момент е обусловен от вида на
правоотношението и от характера на субективното право (реш. № 400/01.04.2016 г. по гр. д.
№ 7379/2014 г., ІV г. о.). Съгласно приетото в ППВС № 2/1981 г. и ТР № 5/2005 г. ОСГК и
ТК на ВКС, вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му,
когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен - от деня на неговото откриване.
Разпоредбата на чл.114, ал.3 определя за начало на погасителната давност откриването на
дееца, който в повечето случаи е известен, качеството му на длъжник по отношение на
деликвента възниква от момента на увреждането. Презумираното към момента на
увреждането знание на увредения обаче не във всички случаи е определящо за
изискуемостта, съответно за отброяването на давностния срок, в който пострадалият следва
да поиска обезщетението. Влязло в сила съдебно решение ще постави начало на давностия
срок, когато по този ред се установява елемент от фактическия състав на правото при
репарация на вреди (например установява се увреждането и/или причинната връзка - реш.
№.202/20.04.11 по г.д.№.1635/10, ІV ГО, реш.№.2/25.02.15 по г.д. №.2402/14, ІІІ ГО, реш.
№.119/12.07.13 по г.д.№.675/12, ІV ГО,реш. № 72/2018 по г.д.№3123 за 2017г ІІІ ГО, или
правонарушението - реш №1189 от 17.10.2006г. по гр.д.№1908/2005г. на ВКС, реш№
137/2019 по гр.д №2957 за 2017 год. ІІІ ГО, реш № 380 от 13.10.2011 г. по гр. д. № 429/2011
г., IV ГО. на ВКС.). Същото разрешение следва да се възприеме и за случаите на засилената
предварителна защита на интересите на една от страните по облигационно отношение. В
тези случаи, съгласно принципа за добросъвестно упражняване на предоставените права,
законът компенсира насрещната страна с възможност да потърси имуществена отговорност
за причинените вреди в по-късен момент. Такова разрешение е приложено например в
разпоредбата на чл.403 от ГПК, когато обезпеченото право бъде съдебно отречено - правото
да се иска обезщетение за причинените вреди в случай, че обезпеченото вземане бъде
съдебно отречено, има за начален момент на погасителна давност влизането в сила на
съдебното решение (Решение № 105 от 30.09.2021 г. по гр. д. № 2610 / 2020 г. на ВКС, 3-то
гр. отд.).
В конкретния случай, макар вредоносното действие да е осъществено на 11.10.2008 г., и
деецът (банката) да е бил известен от момента на осъществяването му, противоправността
на поведението на банката е установена в по-късен момент – едва с влизане в сила на
Решение от 16.06.2015 г. по в.гр.д.№12086/2013 г. на СГС, ГО, IV с., с което е било
потвърдено Решение от 28.02.2013 г. по гр.д.№5759/2012 г. на СРС – ГО-39 с-в, с което е
била прогласена нищожността на част от клаузата на чл.3, ал.1, както и на чл.3, ал.5 и чл.6,
22
ал.3 от договора, като неравноправни по своя характер. По делото няма данни за датата на
влизане в сила на Решение от 16.06.2015 г. по в.гр.д.№12086/2013 г. на СГС, ГО, IV с., но
предвид данните по делото за размера на исковата претенция /от искова молба на л.37/ в
размер на 4231,21 швейцарски франка с левова равностойност към датата на предявяване на
иска от 6 846,65 лева, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК /в редакцията към
датата на постановяването на въззивното решение/, въззивното решение не е подлежало на
касационно обжалване, и е влязло в сила на датата на постановяването му на 16.06.2015 г.,
от която дата до 20.05.2020 г., когато е предявен иска за обезщетение, не е изминал
предвиденият в чл.110 от ЗЗД 5-годишен срок на общата погасителна давност.
По изложените съображения предявеният иск за осъждане на ответника на основание чл.49
от ЗЗД да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди, се явява
частично основателен – до размера от 2000 лв., като за разликата над този размер, до
претендирания размер от 10 000 лв., претенцията се явява неоснователна, и следва да се
отхвърли.
Като е достигнал до различни изводи досежно възражението за погасяване по давност на
част от претенцията на ищеца, първостепенният съд е постановил частично неправилно
решение по този иск, което ще следва да се отмени частично в отхвърлителната му част – за
сумата над размера от 1169,28 лв., до който искът е уважен, до размера от 2000 лв., като на
ищеца се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в размер на още
830,72 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на предявяването
на иска – 20.05.2020 г., до окончателното плащане. За разликата над 2000 лв. до
претендирания размер от 10 000 лв., решението на съда се явява правилно и
законосъобразно, и следва да се потвърди.
По предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД:
По делото е установено наличие на вземане на ищеца за обезщетение за непозволено
увреждане в размер на 2000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, при вземания
за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Следователно, съдът
намира, че изискуемостта на вземането за непозволено увреждане е настъпила от 16.06.2015
г. - с влизане в сила на съдебното решение, с което между страните със СПН е призната
неравноправност на клаузите, въз основа на които е приложено едностранно повишаване на
договорения между страните лихвен процент, с което е установена противоправността на
действията на банката по завишаване на размера на погасителните вноски по кредита на
ищеца. Следователно, искът за присъждане на законна лихва за забавеното плащане на
обезщетението е основателен за периода от 16.06.2015 г. до 19.05.2020 г., върху главница в
размер на 2000 лв. Същият се изчислява в размер на 1000,38 лв. /хиляда лева и тридесет и
осем стотинки/ с он-лайн лихвен калкулатор на публичния сайт на НАП
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp . С решението на първостепенния съд
искът е уважен до размера от 593,93 лв., който е изчислен върху главница в размер на
1169,83 лв. за периода от 20.05.2015 г. до 20.05.2020 г., като е отхвърлен за разликата до
претендирания размер от 12 079,83 лв., и за периода от 11.11.2008 г. до 19.05.2015 г.
23
Съобразно приетия от въззивния съд период на забавата, решението на първостепенния съд
следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение
за забавено плащане върху главницата от 1169,28 лв., за периода от 20.05.2015 г. до
16.06.2015 г. – т.е. присъдения размер на обезщетението от 593,93 лв. следва да се намали
със сумата от 9,10 лв. /изчислена с он-лайн лихвен калкулатор на публичния сайт на НАП
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp / - до размера от 584,83 лева. Тъй като в
отхвърлителната част по този иск, с която искът за обезщетение е отхвърлен за сумата над
размера от 593,93 лв. до размера от 12 079,83 лв., и за периода от 11.11.2008 г. до 19.05.2015
г., решението на първостепенния съд не е било обжалвано, и е влязло в сила, на ищеца не
следва да се присъжда допълнително обезщетение за забава над размера от 584,83 лв., като
до този размер решението на първостепенния съд следва да се потвърди, като правилно
и законосъобразно.
По разноските:
Предвид приключване на въззивното производство по част от предявените искове, и
спиране на производството по делото във връзка с исковете по т.1 и по т.2.1, на страните
следва да се присъди част от претендираните разноски – относими към исковете, по които
съдът се произнася с решение по същество.
Предвид липсата на заявено от страните разпределение на направените от страните
разноски за процесуално представителство, съдът приема, че направените от страните
разноски за процесуално представителство са разпределени поравно между исковете –
предмет на делото. Съобразно представените списъци по чл.80 от ГПК, ищецът е
претендирал разноски за процесуално представителство по всички искове в размер на
3966,11 лв. /общо 7 на брой пред първа инст./ - т.е. по 566,59 лв. за всеки иск. Ответникът е
претендирал 4 693,99 лв. адвокатско възнаграждение по всички искове – т.е. по 670,57 лв. по
всеки иск. По два от исковете производството е приключено с влязло в сила решение на
първостепенния съд, поради което направените по тях разноски не следва да се обсъждат.
По два от исковете производството се спира пред въззивната инстанция, поради което за
разноските по тези искове съдът следва да се произнесе след възобновяване на
производството по тях и постановяване на акт по същество.
По трите иска, по които въззивният съд се произнася с решение по същество:
За въззивното производство ищецът е претендирал 3911,66 лв. за всички искове /общо 5 в
обхвата на въззивната проверка/ - т.е. по 782,33 лв. по всеки иск. Ответникът е претендирал
4693,99 лв. за всички искове – т.е. по 938,80 лв. по всеки от исковете.
Съдът потвърждава отхвърлителното решение на първостепенния съд по иска по т.2.3 /за
връщане на заплатени застрахователни премии/, поради което разноските по този иск –
както за първоинстанционното, така и за въззивното производство, следва да останат за
сметка на ищеца, както ги е направил. На ответника на осн. чл.78, ал.3 от ГПК следва да се
присъдят направените от него разноски за процесуално представителство по този иск пред
въззивната инстанция, в размер на 938,80 лв.
24
По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът уважава иска
за още 830,72 / 10 000 части, поради което още толкова от разноските за процесуално
представителство по този иск /566,59 лв./ следва да се присъдят на ищеца – т.е. сумата от
47,07 лв., представляваща допълнителни разноски за процесуално представителство пред
първостепенния съд. Също така следва на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца да се присъдят и
2/10 от направените разноски за процесуално представителство за въззивното производство
по иска за обезщетение за неимуществени вреди /т.е. от сумата 782,33 лв./ - или 156,47 лв.
Също така в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски за
държавна такса за двете съдебни инстанции за допълнително уважената част от иска – т.е.
общо 6% от сумата 830,72 лв. – или сумата от 49,84 лв., представляваща разноски за
държавна такса. Също така, в полза на ищеца следва да се присъдят още 830,72 / 10 000
части от направените от него разноски за СПЕ в размер на 450 лв. – т.е. още сумата 37,38 лв.
за разноски за експертиза в първоинстанционното производство. На осн. чл.78,ал.3 от ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят 8/10 от направените от него разноски за
процесуално представителство за въззивното производство по този иск /т.е. от сумата 938,80
лв./ - или сумата 751,04 лв.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, в полза на ответника на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК следва да се присъдят 9,10 / 593,93 части от направените от него разноски за държавна
такса по този иск за въззивната инстанция /2% от 593,93 лв. = 11,88 лв./ - т.е. 0,18 лв., както
и такава част от направените разноски за адвокатско възнаграждение по този иск /938,80 лв./
- т.е. 14,38 лв. На осн. чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят 584,83 /
593,93 части от направените от него разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция по този иск /782,33 лв./ - т.е. сумата 770,34 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №262399 от 18.07.2022 г., постановено по гр.д.№4067 по описа за
2021 г. на Софийски градски съд – I ГО – 15 състав, В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен
предявеният от Д. Д. П., с ЕГН **********, против „Юробанк България“АД, с ЕИК
*********, иск с правно основание чл.49, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, за сумата над
размера от 1169,28 лв. /хиляда сто шестдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/ до
размера от 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди за периода 11.11.2008 г. до 20.05.2015 г., изразяващи се в негативни
преживявания – притеснения, стрес и неудобства, причинени от незаконосъобразно
едностранно увеличение на размера на лихвения процент, като погасен по давност, КАКТО
И В ЧАСТТА, в която ответникът „Юробанк България“АД, с ЕИК *********, е осъден на
основание чл.86 от ЗЗД да заплати на Д. Д. П., с ЕГН **********, сумата над размера от
584,83 лв. /петстотин осемдесет и четири леви и осемдесет и три стотинки/ до размера от
593,93 лв. /петстотин деветдесет и три лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща
25
обезщетение за забавено плащане на главница в размер на 1169,28 лв. на обезщетение за
неимуществени вреди, за периода от 20.05.2015 г. до 16.06.2015 г., И ВМЕСТО ТОВА,
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Юробанк България“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1766, район „Витоша“, бул.“Околовръстен път“ №260, на основание
чл.49, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, да заплати на Д. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ул.“***“ №**, ап.**, сумата от 830,72 лв. /осемстотин и тридесет лева и седемдесет и
две стотинки/, представляваща допълнително обезщетение /над присъдения размер от
1169,28 лв. до размера от 2000 лв./ за претърпени неимуществени вреди за периода
11.11.2008 г. до 20.05.2015 г., изразяващи се в негативни преживявания – притеснения, стрес
и неудобства, причинени от незаконосъобразно едностранно увеличение от ответника на
размера на лихвения процент по сключен между страните Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL40907/31.07.2008 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата от
830,72 лв. за периода от 20.05.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Д. П., с ЕГН **********, против „Юробанк
България“АД, с ЕИК *********, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, за сумата от 9,10 лв.
/девет лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главница
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1169,28 лв. за периода от 20.05.2015 г.
до 16.06.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262399 от 18.07.2022 г., постановено по гр.д.№4067 по
описа за 2021 г. на Софийски градски съд – I ГО – 15 състав, В ОБЖАЛВАНАТА МУ
ЧАСТ, в която е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от Д. Д. П., с ЕГН **********,
против „Юробанк България“АД, с ЕИК *********, иск с правно основание чл.49, ал.1 от
ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, за сумата над размера от 2000 лв. /две хиляди лева/, до
претендирания размер от 10 000 лв. /десет хиляди лева/ представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди за периода 11.11.2008 г. до 20.05.2020 г.,
изразяващи се в негативни преживявания – притеснения, стрес и неудобства, причинени от
незаконосъобразно едностранно увеличение на размера на лихвения процент, КАКТО И В
ЧАСТТА, в която е осъден ответника „Юробанк България“АД, с ЕИК *********, на
основание чл.86 от ЗЗД да заплати на Д. Д. П., с ЕГН **********, сумата до размера от
584,83 лв. /петстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
1169,28 лв. за периода от 16.06.2015 г. до 19.05.2020 г., КАКТО И В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от Д. Д. П., с ЕГН **********, против „Юробанк България“АД, с
ЕИК *********, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за сумата 785,70
евро /с левова равностойност от 1536,66 лв./, представляваща неоснователно заплатена сума
за имуществена застраховка на недвижим имот, ведно със законната лихва, считана от
20.05.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Юробанк България“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1766, район „Витоша“, бул.“Околовръстен път“ №260, да заплати на
26
Д. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №**, ап.**, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер на 37,38 лв. за
експертиза и 47,07 лв. за процесуално представителство, КАКТО И сумата 156,47 лв.,
представляваща разноски за процесуално представителство за въззивното производство по
иска за обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 49,84 лв., представляваща
разноски за държавна такса за двете съдебни инстанции за допълнително уважената част от
иска по чл.49 от ЗЗД, КАКТО И на основание чл.78, ал.3 от ГПК да му заплати сумата
770,34 лв., представляваща разноски за процесуално представителство пред въззивната
инстанция по иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №**, ап.**, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „Юробанк България“АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, 1766, район „Витоша“, бул.“Околовръстен път“ №260,
разноски за процесуално представителство за въззивното производство в размер на сумата
751,04 лв. за иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, и на сумата 938,80 лв. за иска за
връщане на заплатени застрахователни премии, КАКТО И на основание чл.78, ал.1 от ГПК
да заплати на „Юробанк България“АД, с ЕИК *********, разноски за въззивното
производство по иска с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер на 0,18 лв. за държавна
такса и 14,38 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението в частта му по исковете с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, при
наличие на предпоставките на чл.280,1 ал.1 и ал.2 от ГПК.
Решението в частта му по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за
връщане на заплатена сума за имуществена застраховка в размер на 785,70 евро /с левова
равностойност 1536,66 лв./ е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на осн.
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ И
ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО по исковете с правно основание чл.146 от
ЗЗП във вр. чл.143 от ЗЗП за прогласяване на нищожност на клаузите на чл.1, ал.1 и ал.2,
чл.2, ал.1 и ал.2 и чл.6, ал.2 от договора, по иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за
сумата до размера от 32 194,78 лв., представляваща платена без основание сума поради
валутната разлика между швейцарския франк и евро за периода 19.05.2015 г. до 20.05.2020
г., както и по претенцията за законна лихва за забава върху главницата от 32 194,78 лв. за
периода от 20.05.2020 г. до окончателното плащане.
В тази част решението има характер на определение, което е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СПИРА на основание чл.229, ал.1,т.4 от ГПК във вр.чл.633 от ГПК, производството
по в.гр.д.№2707 по описа за 2022 г. на Софийски апелативен съд – 12 състав, В ЧАСТТА
МУ по исковете с правно основание чл.146 от ЗЗП във вр. чл.143 от ЗЗП за прогласяване на
27
нищожност на клаузите на чл.1, ал.1 и ал.2, чл.2, ал.1 и ал.2 и чл.6, ал.2 от договора, по иска
с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата до размера от 32 194,78 лв., представляваща
платена без основание сума поради валутната разлика между швейцарския франк и евро за
периода 19.05.2015 г. до 20.05.2020 г., както и по претенцията за присъждане на законна
лихва за забава върху главницата от 32 194,78 лв. за периода от 20.05.2020 г. до
окончателното плащане, ДО ПРОИЗНАСЯНЕ на Съда на Европейския съюз по
преюдициално запитване, отправено с определение №418 от 13.02.2023 г. по гр.д.
№2457/2022 г. на Софийски апелативен съд, и по което е образувано дело С-117/23 от
регистъра на СЕС.
Решението в частта, в която се спира производството по делото, е с характер на
определение, и подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.1 т.1 от ГПК, в едноседмичен
срок от връчването му на страните, с частна жалба пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28