№ 133
гр. Бяла Слатина, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Веселина Люб. Павлова
при участието на секретаря Таня Мл. Т.а
като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело №
20231410100048 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба Вх. № 284/19.01.2023 г.
от М. М. А., ЕГН ********** от с. Т., общ. Бяла Слатина, ул. „Р.Д.“ № 47,
действаща чрез пълномощника си адв. Й. Д. от САК против „ЗК Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от Изпълнителните си
директори С.А. и В.И. за заплащане на сумата от 1250 лв. (частичен иск от
25 500 лв.) за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в
резултат на настъпило ПТП от 06.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 19.08.2021 г. (датата на изтичането на
тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от страна на
застрахователя) до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират се и разноски по делото.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, във вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
От името на ищцата се твърди, че на 06.04.2021 г., около 15:30 часа, на
път 11-15, между селата Б. и А., Й.ка М. Б. е управлявала л.а. „Фолксваген
Голф", с рег. № ВР 2077 СК, като заедно с нея в автомобила са пътували
Ц.Т.К. и ищцата М. М. А.. По същото време и по същия път, но с посока
обратна на посоката на движение на л.а. „Фолксваген Голф", Т. Д. Л. е
управлявал л.а. „Тойота Корола", с рег. № ОВ 2664 ВР, а непосредствено пред
него се движел друг неизвестен лек автомобил. На км. 38.911, водачът на л.а.
„Тойота Корола" решил да изпревари движещия се пред него автомобил,
без да се увери, че извършването на тази маневра е безопасно в този момент,
в резултат на което настъпил челен удар между управлявания от него
автомобил и движещия се правомерно в своята пътна лента л.а. „Фолк‐
сваген Голф", управляван от Й.ка Б..
1
Сочи се също, че за настъпилото ПТП са уведомени полицейските
органи, които са съставили Констативен акт за ПТП с пострадали лица, а
спрямо виновния водач е съставен АУАН № 293797/06.04.2021 г. Твърди се,
че на ищцата са били причинени средна телесна повреда, представляваща
черепно-мозъчна травма, травма на главата и сътресение на мозъка, с непълно
изпадане в безсъзнателно състояние, с оток в окосмената част на главата -
разстройство на здравето, временно опасно за живота, причинило
физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни. Също така е
получила множество охлузвания по пръстите на дясната ръка, причинило
физически болки и страдания, както и неудобства в ежедневието.
Твърди се, че след настъпването на процесното ПТП ищцата е
постъпила на лечение в болница до 09.04.2021 г., като се е оплаквала от силно
главоболие, световъртеж, гадене и позиви за повръщане, множество болки в
цялото тяло, вкл. е нямала спомен за случилото се. Твърди се, че
главоболието й не е отшумяло месеци наред, придружено с болки в главата,
замаяност, обърканост, без възможност за четене, гледане на телевизия и
работа с компютър, поради дразнене от светлината, болка в пръстите на
дясната ръка, страх от пътуване с автомобил и пр.
Твърди, че към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие деликтната отговорност на виновния водач е била обезпечена чрез
сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество. Също така се твърди, че с искане от 19.05.2021 г., ищцата е
предявила доброволна претенция пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, по която е била
образувана щета № 0000-1000-04-21-7311/19.05.2021 г. С писмо Изх. №
8860/05.10.2021 г. от застрахователното дружество е изискало допълнителни
документи от административнонаказателното производство, а с писмо с Изх.
№ 9192/12.10.2021 г. е определо и предложило на ищцата заплащане на
застрахователно обезщетение в размер от 1 000 лв. Ищцата поддържа, че тази
сума не съответства на тежестта на претърпените от нея физически болки и
страдания, поради което претендира обезщетение в размер на 25 500 лв., от
които в настоящото производсво предявява частична претенция в размер на
1250 лв., ведно със законна лихва. Претендират се и разноски в
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от Изпълнителните си
директори С.А. и В.И., действащо чрез юрисконсулт К. А., в който искът се
оспорва по размер – за сумата над 1000 лв., респ. се признава по основание на
претенцията. Признава се и факта, че на 06.04.2021 г. е настъпило процесното
застрахователно събитие - ПТП и при ответника е постъпила претенция от М.
М. А. за изплащане на застрахователно обезщетение, вкл. че е била
образувана застрахователна преписка по щета № 0000-1000-04-21-
7311/19.05.2021 г., по която ответникът е определил застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева. В този смисъл
признава и че през релевантния период деликтната отговорност на виновното
за настъпването на процесното ПТП лице е била обезпечена от „ЗК Лев Инс“
АД, чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Претенцията на ищцата над сумата от 1000 лв. се оспорва като
2
недължима, прекомерно завишена и е релевирано възражение за
съпричиняване на вредоносния за ищцата резултат, тъй като последната не е
ползвала предпазен колан в лекия автомобил, в който е пътувала. Оспорва се
и претендираната лихва за забава, вкл. началната дата, от която се претендира
същата.
При горните съображения е заявено искане за отхвърляне на
претенцията за сумата над 1000 лв., респ. отхвърляне на искането за лихва за
забава.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
С Определение № 148/07.03.2024 г., неоспорено от страните, съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
обстоятелствата, че през релевантния период ответното дружество е
обезпечавало деликтната отговорност на делинквента, че на 06.04.2021 г. е
настъпило процесното застрахователно събитие – ПТП, вкл. че по искане на
ищцата е била образувана застрахователна преписка по щета № 0000-1000-04-
21-7311/19.05.2021 г. при ответното дружество, като последното е определило
на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на
1000 лева. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото
доказателства (протокол за ПТП, искане за обезщетения и 2 броя писма по
заведената щета).
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица се
установява, че на 06.04.2021 г. около 15,30 часа на път II-15 - /с. Б.- с. А./, км.
38.911 между ППС с Рег. № ОВ 2664 ВР и ППС с Рег.№ ВР 2077 СК е
настъпило ПТП с материални щети, поради неправилна маневра изпреварване
от страна на водача на ППС с Рег. № ОВ 2664 ВР – Т. Д. Л.. Другият
автомобил е управляван от Й.ка М. Б., а пътници в него са били ищцата М. М.
А. и Ц.Т.К.. На водача, предизвикал ПТП – то е съставен АУАН от 06.04.2021
г. за нарушаването на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, а в последствие – на 28.04.2021 г.
срещу него е издадено Наказателно постановление за налагане на глоба за
извършеното административно нарушение (приложени по делото – л. 60-61).
По делото са разпитани двама свидетели на страните – Й.ка М. Б. по
искане на ищцата и Т. Д. Л. по искане на ответното дружество. Показанията
на св. Й.ка М. Б. (сестра на ищцата) съдът преценява съгласно разпоредбата
на чл. 172 от ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид възможната нейна заинтересованост, а тези на св. Т. Л. възприема с
вяра, като логични, обективни, последователни и кореспондиращи си както с
писмените доказателства по делото, така и с приетите заключения на вещите
лица по допуснатите от съда СМЕ и САТЕ.
Св. Б., която по време на процесното ПТП е шофирала ППС с Рег. № ВР
2077 СК споделя, че сестра й М. е претърпяла силна уплаха и 3 дни заедно с
нея са прекарали в болница, с болки в главата и световъртеж. Около месец
светлината е дразнела очите на ищцата, но след този период се е възстановила
напълно. Съдът не възприема с вяра показанията на свидетелката единствено
в частта, в която твърди, че около месец ищцата е продължила да получава
световъртежи, дразнене на очите, замаяност и пр., тъй като в тази част
показанията й противоречат на приетата по делото епикриза и заключението
на СМЕ. В епикризата е посочено, че след тридневния престой в болницата,
3
болките в главата са преустановени, няма световъртежи, а доказателства за
последващи такива не са ангажирани (напр. от последващи контролни
прегледи). В този смисъл заключението на СМЕ потвърждава, че
медикаментозното лечение е продължило само 3 дни, без данни за
безсъзнателно състояние и пълното възстановяване на ищцата е настъпило за
период от 10-14 дни.
По отношение показанията на св. Т. Л. – същите добросъвестно
пресъздават целия механизъм на настъпилото ПТП, което кореспондира със
заключението на САТЕ, като заедно с нея опровергават твърдението на
ответното дружество за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата, поради непоставяне на предпазен колан по време на
ПТП. Свидетелят изрично уточнява, че всички пътници в колата са били с
поставени предпазни колани, вкл. се е наложило да отреже един от тях, при
ваденето им от обърнатия по таван лек автомобил. Споделя също, че не е
имало видими травми, рани или увреждания по трите жени, пътували в
автомобила, с който е реализирал ПТП, а единствено са били стресирани и
уплашени от случилото се.
По делото са приети и неоспорени от страните заключения по
допуснати съдебно-медицинска и съдебна автотехническа експертизи, които
съдът възприема с вяра, като пълни, обективни и компетентно изготвени от
вещите лица. Заключението на СМЕ потвърждава получената от ищцата
травма – оток в областта на главата, лекостепенно мозъчно сътресение и
охлузвания на пръстите на дясната длан, в резултат на които е изпитала болки
и страдания, характерни за този вид травма, при оздравителен период, с липса
на усложнения и настъпване на пълно възстановяване от 10-14 дни.
Медикаментозно лечение е било приложено в рамките на тридневния престой
на ищцата в болница, като е потвърдена причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и причинените на ищцата травми от него.
Заключението на САТЕ подробно описва времето, мястото и начина на
настъпване на процесното ПТП на 06.04.2021 г., както и че същото е в
резултат на действията на водача Т. Л., който се е движил с превишена
скорост и е преприел неправомерна маневра изпреварване, в участък с
непрекъсната линия на пътната маркировка, непосредствено преди
кръстовище, в което време автомобилът, в който е пътувала ищцата е
предприел правомерна маневра – завой наляво към с. Д., обл. Враца. Ударът е
бил челен за водача на ППС с Рег. № ОВ 2664 ВР – Т. Д. Л., а за другия
автомобил – страничен, към заден ляв калник и багажно отделение на ППС с
Рег. № ВР 2077 СК, в което на предна дясна седалка е пътувала ищцата.
Последната е била с поставен предпазен колан, като травмите й са настъпили
в резултат на страничните инерционни сили при удара. Уточнено е също, че
ако е пътувала без поставен предпазен колан, биха настъпили много по-тежки
травматични увреждания за нея, в резултат на силните странични инерционни
сили на удара при съприкосновенивто между двата леки автомобила.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съобразно разпределената доказателствена тежест в производството
между страните и събраните по делото доказателства съдът намира, че искът
се явява основателен, именно поради безспорното доказване на всички
предпоставки за неговото уважаване - 1) наличие на застрахователно
4
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника – застраховател и 2)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил твърдените
неимуществени вреди, които от своя страна са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования, т.е. да са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Следва да се отбележи, че не се
установи основателността на възражението за съпричиняване на вредоносния
за ищцата резултат, тъй като последната по време на настъпване на
процесното ПТП е била с поставен предпазен колан, което безспорно се
установи както от писмените, така и от гласните доказателства по делото, вкл,
от заключенията на вещите лица. В случая съществуването на
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя е
безспорно, както и осъществяването на ПТП с участието на застрахования
автомобил и ищцата.
По отношение на противоправното и виновно поведение на водача на
автомобила с Рег. № ОВ 2664 ВР – Т. Д. Л., същото е установено от
заключението на САТЕ, както и приложените АУАН и наказателно
постановление срещу него. Заключението на вещото лице не е оспорено и се
кредитира изцяло от съда. От същото се установява, че водачът на МПС с Рег.
№ ОВ 2664 ВР е извършил действия, с които е нарушил разпоредбата на чл.
25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която „ Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“.
Безспорно е установено, че се е движил с превишена скорост и е предприел
маневра изпреварване в участък, маркиран с непрекъсната линия.
Следователно поведението му е противоправно. Вината на дееца се
презюмира на осн. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а презумпцията в настоящото
производство не беше оборена. С оглед на това съдът счита, че фактическият
състав на деликта е осъществен.
Уврежданията получени от ищцата, съдът приема за установени от
заключението на СМЕ, приложената епикриза и от гласните доказателства.
Съдът счита, че показанията на разпитаната сестра на ищцата за наличието на
телесните болки и стрес следва да се кредитират, съобразно критериите за
преценка на гласните доказателства по чл. 172 от ГПК, тъй като са в
съответствие с всички обстоятелства по делото, с изключение на твърдения от
нея период за пълното й възстановяване. Вещото лице по СМЕ дава
категорично заключение за настъпилите увреждания, сочи като пряка и
непосредствена причинната връзка между ПТП-то и уврежданията на ищцата.
При определянето размера на обезщетението, дължимо от ответното
дружество по иска за претендираните неимуществени вреди, следва да се
вземат предвид критериите, приети в ППВС № 4/1968 г. и приемащите го за
актуално решения на ВКС. Справедливостта като критерий за определяне
5
на размера на обезщетението при деликт съгласно чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени в тяхната съвкупност, на приноса им спрямо
увреждането. В редица решения на ВКС е прието, че обезщетението е онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Според
ВКС понятието "неимуществени вреди" обхваща всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и
създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за
справедливост е всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава.
В контретния случай ищцата е претърпяла телесни увреждания, като е
получила лекостепенно мозъчно сътресение или комоцио /което не е било
придружено с изпадане в безсъзнателно състояние/ и стресово разстройство
на психиката. От ПТП-то е претърпяла неудобства и страдания - болки в
главата и в областта на пръстите на дясната ръка. Периодът на лечение не е
бил съпътстван от усложнения. Налице е, макар и кратък /за три дни/,
болничен престой, свързан както с разстройство на здравето, така и с
неудобства при промяна на обичайния ежедневен режим на ищцата. Според
СМЕ, престоят и лечението са подействали благоприятно върху общото й
състояние. Още при изписването й тя е била в добро общо състояние и при
обичайни обстоятелства оплакванията й от болки в областта на травмите и
неприятните изживявания от полученото сътресение отшумяват за срок от
около 10-14 дни. Според заключението на СМЕ към настоящия момент
ищцата не би трябвало да има болки, които да се дължат на получените
травми от процесното ПТП. Следва да се вземе предвид и причинения стрес,
чието значение като отрицателен, рисков фактор за физическото и
психическото здраве на човека се явява общоизвестно. Според събраните
гласни доказателства в периода, в който ищцата се е възстановявала след
катастрофата, е имала главоболие, била е стресирана, като е имала дразнене
от светлината. Липсват ангажирани доказателства обаче
за последваща промяна в начина на живот на ищцата в следствие на този
стрес. Изхождайки от тези конкретни обстоятелства съдът счита, че
интензитетът на болките и страданията не е много висок и размерът на
обезщетението следва да се определи на сумата от 2500 лв. Доколкото
настоящият иск е предявен за сумата от 1250 лв., като частичен от 25 500 лв.,
то искът се явява основателен за претендираната в настоящото производство
сума от 1250 лв. и следва да бъде уважен.
Не се установи ищцата да е допринесла за увреждането по твърдения в
отговора на исковата молба начин – чрез непоставяне на предпазен колан. От
заключението на САТЕ и показанията на св. Л. безспорно се установи, че
ищцата е по време на процесното ПТП е била с поставен предпазен колан, а
6
при липса на такъв е щяла да получи много по-тежки травматични
увреждания, в резултат на страничните инерционни сили на удара. Вещото
лице изрично пояснява, че въпреки поставения предпазен колан, същият не е
ограничил изцяло движението на тялото й в страни и тя е получила описаните
в СМЕ наранявания. Поради всички тези обстоятелства не може да се говори
за принос на ищцата за настъпване на вредите, чието обезщетяване се търси.
Върху определената от съда главница за неимуществени вреди, следва
да се присъди и законна лихва за забава, като предвид нормата на чл. 497, ал.
1 КЗ следва да се начисли считано от 20.08.2021 г. - датата, на която е изтекъл
тримесечният срок за определяне и изплащане от ответника-застраховател на
определената от него сума по претенцията на ищцата, която е подадена
на 19.05.2021 г. Именно в този смисъл с исковата молба е заявена и
претенцията за законна лихва върху претендираното обезщетение.
С оглед крайния изход от делото, са налице предпоставките за
осъждане на ответното дружество да заплати на адв. Й. Д. от САК
възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ на ищцата
в производството, което съдът определя на сумата от 425 лв. -
възнаграждение, което насрещната страна по спора, следва да заплати на
адвоката, осъществил адвокатска помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
На ищцата следва да бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски в
производството в размер на общо 850 лв. (50 лв. платена държавна такса и
800 лв. депозити за СМЕ и САТЕ). Не се дължат претендираните разходи за
гориво за двете открити съдебни заседания по делото, тъй като за тяхното
реализиране не са представени доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52
ЗЗД, във вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, представлявано от Изпълнителните си директори С.А. и В.И. ДА
ЗАПЛАТИ на М. М. А., ЕГН ********** от с. Т., общ. Бяла Слатина, ул.
„Р.Д.“ № 47 сумата от 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева) (предявен
частичен иск от 25 500 лв.), представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 06.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.08.2021 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от Изпълнителните си
директори С.А. и В.И. ДА ЗАПЛАТИ на М. М. А., ЕГН ********** от с. Т.,
общ. Бяла Слатина, ул. „Р.Д.“ № 47 сумата от общо 850 лв. (осемстотин и
петдесет лева) съдебно-деловодни разноски по делото (50 лв. платена
държавна такса и 800 лв. депозити за СМЕ и САТЕ).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК
7
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от Изпълнителните си
директори С.А. и В.И. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Й. Д. от САК , с адрес в гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков - Корсаков“ № 5, вх. Б, ап. 25 сумата
от 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева), представляваща определено
от съда адвокатско възнаграждение на основание за оказана безплатна
адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
8