Р Е
Ш Е Н
И Е
№
169
гр. Русе, 13.04.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на 13
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ Г.ЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА А.
при секретаря ТОДОРКА
НЕДЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Г.ева в. гр. дело №131 по описа за 2018год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
И.И.И. и П.Т.И.,***, са
обжалвали решението на Русенския районен съд по гр.д.№3337/2017г., с което е уважен
предявения против тях установителен иск за
собственост на ½ ид.ч. от дворно място в *******,
представляващо поземлен имот с идентификатор 63427.2.4910, целият с площ
225кв.м, отменен е констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по давност №137, т.ІІ, рег.№1499, д.№275/31.03.2015г. по описа на
нотариус А. Ф., и върху тях са възложени направените по делото разноски.
Излагат оплаквания за неправилност на решението и молят то да се отмени и
вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли иска за собственост и
да им се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът оспорва основателността на жалбата и
моли тя да не се уважава, да се потвърди решението на районния съд и да му се
присъдят разноските за въззивното производство.
Въззивният съд намира
жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в
законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество
тя е неоснователна.
Районният съд е уважил предявения установителен иск за собственост на ½ ид.ч. от процесното дворно място,
находящо се в *******, тъй като е приел, че то е
придобито от ищеца чрез покупко-продажба, сключена с нот.акт
№159, т.3, рег.№4102, д.№387/01.12.2016г. по описа на нотариуса Р. Л., и че
жалбоподателите не са го придобили по давност, тъй като тава им твърдение е
останало недоказано по делото.
Решението на районния съд е постановено при
правилно изяснена фактическа обстановка, обективен анализ на събраните по
делото доказателства и правилно приложение на материалния закон. То следва да
се потвърди, поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният
съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По делото не е спорно, че всяка от страните
разполага с документ, удостоверяващ правото й на собственост върху процесния имот – ищецът с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №159, т.3, рег.№4102, д.№387/01.12.2016г. по
описа на нотариуса Р. Л., а ответниците-жалбоподатели
– с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №137,
т.ІІ, рег.№1499, д.№275/31.03.2015г. по описа на нотариус А. Ф.. В този случай
предвид характера на спора, всяка от страните е следвало да докаже осъществяването
на фактическия състав на своето придобивно основание.
Анализирайки събраните по делото доказателства въззивният
съд намира извода на районния съд за основателност на предявения иск за
собственост за правилен и обоснован.
Жалбоподателите са придобили в собственост втория
етаж от жилищната сграда, построена в дворното място в *******, по замяна
съгласно нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу лека кола №123, т.VІ,
д.№2541/85г. по описа на Русенския нотариус. Към този момент дворното място е
било държавно, тъй като е било отчуждено за благоустройствени мероприятия по
реда на ЗТСУ/отм./. Със заповед №1047/13.11.1992г. на кмета на Община Русе
имотът е бил реституиран в полза на бившите собственици Б. Л. и Г. Г. Л. е
живяла в имота до смъртта си пред 2007г. съгласно показанията на свидетеля С. С.
– неин племенник и син на брат й Г. Г.. Съгласно представеното нотариално
заверено пълномощно от 2000г. на нея е било предоставено правото да ползва и собствената
на брат й идеална част от дворното място, както и да определи на семейството на
жалбоподателя място, по което те да преминават през двора до сградата, в която
се е намирало жилището им. Свидетелят С.
твърди, че след реституцията на дворното място баща му на няколко пъти
предлагал на жалбоподателите да изкупят неговата част от имота, на което те не
се отзовали. Свидетелят Д., закупил първия етаж от къщата заедно с ½ ид.ч. от дворното място през 2009г. твърди, че от агенцията
за недвижими имоти знаел, че купувачът на този имот щял да ползва и останалата
част от дворното място, за което му била представена и декларация. Г. му
предложил през 2011-2012г. да купи неговата част от дворното място, но тогава
не се споразумели за цената. Към 2009г., когато Д. купил имота, в двора имало
вещи на жалбоподателите, и тъй като те не пожелали да го освободят, той подал
жалба в полицията. По този повод били изискани документите за собственост на
свидетеля и И. и след като се установило, че жалбоподателят нямал такъв,
накарали го да почисти двора, което той и го сторил. Доказателства за този
инцидент се съдържат в приложената по делото преписка вх.№1792/2012г. по описа
на Районна прокуратура-Русе в която е жалбата на Д. и съставения предупредителен
протокол от 17.08.2012г. по чл.56 ЗМВР, с който се предупреждавал жалбоподателя да не
извършва самоуправни действия спрямо дворното място,
собственост на Г. Г. и свидетеля Д.. Според Д. бетоновата настилка, чешмата и
насажденията в двора били отдавна, а свидетелят С. установява, че същите били в имота от
времето на неговите дядо и прадядо. Свидетелката Д. няма непосредствени
впечатления за момента, в който са направени подобренията в двора и са засадени
овошките и възпроизвежда твърденията на ответниците в тази насока. Тя няма впечатления и за
отношенията между тях и живеещите на първия етаж собственици, тъй като заявява,
че жалбоподателите ползвали двора откак ги познавала /1995г./, макар само да е
„чувала за възрастната жена Б. С. Г., която обаче не била виждала“ и да не била
присъствала в ситуация, в която някой да е оспорвал имота. Свидетелката Г. твърди,
че жалбоподателите направили подобренията в двора и насадили овошките, ползвали
го изцяло самостоятелно, а другите хора само преминавали през него, макар че
цветята били насети от П. и предишната собственичка.
При тези данни правилно районният съд е приел,
че правото на собственост върху ½ ид.ч. от дворното място е придобито от ищеца в
резултат на покупко-продажбата от 01.12.2016г. и че то не е придобито по
давност от жалбоподателите, които не са доказали пълно и главно, че са го
владели спокойно и необезпокоявано с
намерение за своене 10 и повече години. След
реституцията на имота Г. предлагал да продаде своята част от имота, а че той не
се е дезинтересирал от правото си на собственост
върху него, се вижда и от представеното по делото пълномощно рег.№2465 от
07.12.2000г., с което възлага на Б. Л. – негова сестра и съсобственик в двора,
да определи на жалбоподателите само право на преминаване. Той предлага да
продаде на свидетеля Д. своята част от двора, а последният в качеството си на
съсобственик предприема защита на правата си в имота чрез подаване на жалба за самоуправство срещу заетите с вещи на жалбоподателите части.
По делото няма данни след предупредителния протокол те да са ползвали дворното
място или да са поставяли свои вещи в него. При тези данни правилно районният
съд е дал вяра на показанията на ищцовите свидетели. С.
може да се приеме, че е заинтересован от изхода на делото, но неговите
показания се подкрепят от другите събрани по делото доказателства – нотариално
завереното пълномощно, показанията на свидетеля Д. и преписката на РРП, които
установяват поведението на праводателя на ищеца,
насочено към защита на правото му на собственост и смущаване упражняваната от
страна на ответниците фактическа власт върху имота
/ако се приеме, че такова владение е било налице/. Показанията на свидетеля Д.
не следва да се преценяват през призмата на евентуалната му заинтересованост от
изхода на спора, тъй като той е праводател на ищеца
по отношение на жилището в първия етаж на сградата и ½ ид.ч. от дворното място, които не са предмет на настоящия
спор. Показанията на посочените от ответниците
свидетели не следва да се кредитират, тъй като те нямат непосредствени
впечатления от отношенията между жалбоподателите и другите собственици в имота,
а и поради това, че същите влизат в остро противоречие с установените по делото
факти, свързани с упражняваната върху имота фактическа власт и подобряването
му. На това основание оплакването в жалбата, че районният съд не е проявил
обективност и безпристрастност при анализа на установените по делото факти, се
явява неоснователно.Поради уважаване иска за собственост и в съответствие с
нормата по чл.537, ал.2 ГПК правилно е отменен издадения в полза на
жалбоподателите констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по давност. Обжалваното решение
е постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон, и като
правилно следва да се потвърди, като в полза на ищеца се присъдят направените във
въззивното производство разноски.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1709 от 30.11.2017г. на
Русенския районен съд по гр.д.№3337/2017г.
ОСЪЖДА И.И.И. и П.Т.И.,***,
да заплатят на С.С.С. от с.гр., сумата 300лв.
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: