№ 51
гр. София , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София БОЙКА
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600093 по описа за 2021 година
След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия
Георгиева НД № 93 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Налице е акт по чл. 419, ал. 1 от НПК: влязла в сила на 16.11.2020 г. ПРИСЪДА № 29
от 10.12.2019 г. по НОХД № 471/2019 г. на РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, с която Е. З. И. с
ЕГН ********** е бил осъден за извършването на 23.11.2019 г. в ***, на кръстовището на
улиците „Г. Кирков“ и „Я. Сакъзов“ на две престъпления - по чл. 343б, ал. 1 от НК и по чл.
343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, чрез управлението на МПС с надлежно установена концентрация
на алкохол в кръвта повече от 1,2 на хиляда (а именно – 1,63 на хиляда), както и без
СУМПС в срока на временното му отнемане чрез принудителна административна мярка. На
И. са били наложени съответно за първото престъпление - лишаване от свобода за една
година и четири месеца и глоба от 300 лв., а за второто престъпление - лишаване от свобода
за девет месеца и глоба от 300 лв.; след това по реда на чл. 23, ал. 1 от НК за изтърпяване са
били наложени лишаване от свобода за една година и четири месеца - при първоначален
строг режим съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, и глоба от 300 лв. На основание
чл. 343г вр. чл. 343б от НК е било наложено и лишаване от правоуправление за една година.
Присъдата е била изцяло потвърдена с въззивното решение № 57 от 16.11.2020 г. по
ВНОХД № 309/2020 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, което е второ поред въззивно
разглеждане на делото; при първото поред второинстанционно производство е било
постановено решение № 34/26.06.2020 г. по ВНОХД № 21/2020 г. на ОКРЪЖЕН СЪД -
ВРАЦА, отменено по реда на възобновяването с решение № 217/06.08.2020 г. по НД №
754/2020 г. на САС.
1
Внесено е искане за възобновяване на наказателното дело от оправомощено съгласно
чл. 420, ал. 2 от НПК, а именно – осъденият Е.И.: Делото е приключило с осъждането му за
две престъпления от общ характер, като той не е бил освободен за нито едно от двете от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Искането е внесено в предвидения срок в чл. 421, ал. 3 от НПК: Шестмесечният срок
за внасяне на искане в случая тече от влизането в сила на присъдата, което е деня на
постановяването на въззивното решение – 16.11.2020 г., т.е. шестмесечният срок за внасяне
на искане за възобновяване тече от 17.11.2020 г. до 17.05.2021 г., а искането е внесено в
РС-Мездра на 14.01.2021 г.
Като основание за възобновяване на наказателното дело в искането се сочи
непълнота на мотивите на двете съдебни инстанции относно противоречия в
доказателствения материал, което следва да се определи като съществено нарушение на
процесуални правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 2 от НПК. Твърди се още неправилно
прилагане на материалния закон – без конкретно обосноваване, което следва да се определи
като съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от НПК. Твърди се още, че
определените наказания са явно несправедливи поради несъобразяване на степента на
обществената опасност на деянията и неотчитане на семейното положение на осъдения, а
именно тежкото здравословно състояние на съпругата му; това следва да се определи като
съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 вр. ал. 5 от НПК. Сочените основания попадат в
хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Иска се възобновяване на наказателното дело и: или отмяна на въззивното решение и
присъдата и оправдаване на осъдения, или отмяна на въззивното решение и присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане или изменение на въззивното решение и присъдата
чрез намаляване на наказанията.
Съобразно чл. 424, ал. 1 от НПК, в случая е налице компетентност за разглеждане на
делото по възобновяване от СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, тъй като искането се
основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и се отнася за постановен от районен съд акт,
потвърден от окръжен съд като въззивна инстанция.
В съдебните прения пред настоящия съд осъденият поддържаше искането си за
възобновяване на наказателното дело, а прокурорът заяви, че няма основания за
възобновяване.
След като проучи делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
Разрешаването в определена насока на твърдените в искането противоречия между
свидетелските показания на двама полицейски служители пред второинстанционния съд и
първоинстанционния съд, а също и противоречие между показанията на двамата полицейски
служители от една страна и от друга страна - обяснения на подсъдимия и писмени
доказателства, е дейност извън предмета на настоящото възобновително производство, тъй
като такива твърдени противоречия подлежат на изследване, обсъждане и разрешаване от
инстанционните съдилища в мотивите за постановените от тях актове.
В настоящото производство подлежи на установяване налице ли са мотиви на
съдилищата по тези въпроси, от които мотиви да става ясно какво решение са взели
съдилищата и защо.
Прегледът на мотивите на РС и ОС установява, че те са пълни, обосновани и
убедителни, което прави неоснователно твърдението за тяхна непълнота в искането за
възобновяване. РС е изложил съображенията си по сочените от осъдения и от защитника му
пороци на доказателствения материал (НОХД, л. 29), като още по-подробни и задълбочени
са мотивите на въззивната инстанция (ВНОХД № 309/2020 г. на ОС-Враца, л. 46-48).
2
Вследствие на това не е налице твърдяното в искането основание за възобновяване на
наказателното производство поради съществено нарушаване на процесуални правила,
изразяващо се в липса на мотиви.
Липсват обективни данни за заинтересованост или предубеденост на представител на
държавното обвинение, които при това да са се отразили на правилното установяване на
фактите от РС и ОС, на правилното прилагане на закона от съдилищата или на
справедливото определяне на наказанието. Няма основание за възобновяване на делото
поради съществено нарушаване на процесуални правила чрез неотвеждане на следващ да се
отведе от разглеждането на делото магистрат.
Служебно извършената от настоящия състав проверка на присъдата и
потвърждаващото я въззивно решение - поради неконкретизирането на това основание в
искането за възобновяване - не установява неправилно приложение на материалния закон:
като се отчете естеството на приетите за установени от съдилищата факти, спрямо тях
правилно е приложена съответната норма от специалната част на НК. Управлението на МПС
с надлежно установена концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда подлежи на
определяне като престъпление именно по чл. 343б, ал. 1 от НК, а управлението на МПС без
СУМПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка „временно
лишаване от правоуправление на МПС“ подлежи на определяне като престъпление именно
по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Вследствие на това не е налице основание за
възобновяване на наказателното дело поради неправилно приложение на материалния закон
или поради неприлагането на следващ да се приложи закон.
Проверката на дейността на съдилищата във връзка с определяне на наказанията не
установява пороци в тази тяхна дейност: отчетени са редица обстоятелства, изрично
посочени в мотивите на присъдата и на въззивното решение, сред които като отегчаващо е
посочено обременното съдебно минало на осъдения, а като смекчаващи – добрите му
характеристични данни, това, че е без постоянни доходи, добросъвестното му процесуално
поведение и характера и степента на обществената опасност на деянията. Служебно този
състав установява, че съдилищата не са отчели като отегчаващо отговорността
обстоятелство устойчивото незаконосъобразно поведение на осъдения спрямо правилата за
движение по пътищата; справката за нарушител по ЗДвП (ДП, л. 21-24) установява
многобройни нарушения за продължителен период от време: 22 влезли в сила наказателни
постановления за периода от 2004 г. до 2015 г., 21 фиша за периода от 2009 г. до 2019 г. и
една принудителна административна мярка през 2019 г. Отделно от това, не е посочено
изрично от инстанционните съдилища, че от седемте осъждания на осъдения за периода от
2003 г. до 2016 г. две са за престъпления като тези, извършени по делото, а именно по чл.
343, ал. 1, б. „б“ от НК и по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като наказанията са били три
месеца лишаване от свобода с двегодишен изпитателен срок и пробация, т.е. била е проявена
снизходителност при предходните осъждания на лицето за такива престъпления. Сочените
отегчаващи отговорността обстоятелства, неотчетени от инстанционните съдилища,
обуславят извод за неоснователност на твърдението в искането за възобновяване, че
наложените наказания за двете престъпления по делото са несправедливи като несъразмерно
тежки. Не е налице хипотеза на чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като наложените
наказания при посочените влияещи на отговорността обстоятелства са определени всяко
едно - при значителен превес на смекчаващите: наказанието „лишаване от свобода“ за
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е една година и четири месеца при диапазон от една
година до три години, а наказанието „лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 343,
ал. 3 вр. ал. 1 от НК е девет месеца при диапазон от три месеца до три години; глобата за
всяко от двете престъпления е 300 лв. при диапазон от 200 лв. до 1 000 лв. Предвид това
липсва очевидно несъответствие на всяко от определените наказания с обществената
опасност на всяко от деянията и с обществената опасност на дееца и наказанията следва да
3
се приемат за справедливо определени.
Приложението на чл. 23, ал. 1 от НК и определянето на първоначалния режим на
изтърпяване на лишаването от свобода е правилно и изцяло съобразено със заповедния
характер на съответните норми по НК и ЗИНЗС.
В заключение: в хода на наказателното производство, приключило с влязлата в сила
присъда, не са допуснати съществени нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-
3 от НПК, поради което няма основание за възобновяване на наказателното производство.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВН СЪД
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЗ УВАЖЕНИЕ искането входящ на РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА № 260201
от 14.01.2021 г. за възобновяване на наказателното производство – НОХД № 471/2019 г. на
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, ВНОХД № 309/2020 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4