№ 1089
гр. София, 20.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно частно гражданско
дело № 20221000501091 по описа за 2022 година
и взе предвид следното. Производството е по чл. 274 вр. чл. 248 ГПК.
С определение № 260021 от 18.02.2022 г. Софийски окръжен съд, ГО състав по гр.д.
204/2021 г. е отменил свое определение № 260008 от 20.01.2022 г. в частта, с която В. И. Д. е
осъдена да заплати на „Лидл България“ ЕООД, разноски по делото за разликата над 2262,22
лв. до 5632,79 лв. В. И. Д. чрез адвокат Р. Р. е подала разглежданата сега частна жалба
срещу определението в частта, в която първоначалното определение за разноски не е
отменено до размер от 300 лева или до ¾ от 1508,15 лева. Отправено е искане въззивният
съд да намали разноските до 300 лева, до ¾ от 1508,15 лева или до 1508,15 лв.
В постъпил по делото отговор насрещната страна „Лидл България“ ЕООД моли
частната жалба да бъде оставена без уважение.
Жалбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна. Софийският
апелативен съд, 1 състав в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК във връзка с
чл.278, ал.4 от ГПК, след като извърши служебна проверка на валидността на обжалваното
определение и допустимостта му, приема, че същото е валидно и допустимо.
Гр.д. 204/2021 г. е образувано по осъдителни искове на В. И. Д. срещу „Лидл
България“ ЕООД за общата сума от 32640,90 лева, сбор от иск за обезщетение за
неимуществени вреди от 30 000 лева и имуществени вреди от 2640,90 лева, причинени във
връзка с непозволено увреждане. След подаване на отговор на искова молба ищецът е подал
молба за изменение на иска чрез замяна на ответника „Лидл България“ ЕООД с „Лидл
България ЕООД енд Ко“ КД. Впоследствие ищцата е подала молба, с която заявява, че ако
първоначалният ответник не е съгласен с исканата замяна, тя се отказва от иска си спрямо
него. „Лидл България“ ЕООД е изразил изрично несъгласие с поисканата замяна и с
определение от 20.01.2022 г. съдът е прекратил производството спрямо „Лидл България“
ЕООД, осъдил е ищцата да заплати разноски на последното в размер на 5632,79 лева и е
конституирал „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД като ответник. С обжалваното
определение след молба от ищцата по чл. 248 ГПК е констатирал, че не се е произнесъл по
навременно направено възражение за прекомерност, приел е, че минималният адвокатски
хонорар е 1508,15 лева, както и че границата, до която е приемливо адвокатският хонорар да
надвишава минималния, е 50 %, като е намалил размера от 5632,79 лв. до 2262,22 лв.
Видно от приложените договор за процесуално представителство, фактура и авизо за
1
получено преводно нареждане за кредитен превод и потвърждение на плащане, уговореният
и платен хонорар от „Лидл България“ ЕООД е 5632,79 лв. с включен ДДС. Въззивният съд
споделя изводите на първата инстанция, че всяка страна има право да избере адвокат, който
адекватно да представлява интересите й и че в конкретния случай не се изисква уникална
квалификация на адвоката предвид премета на спора – претенция за вреди от непозволено
увреждане в резултат на падане в магазин. Неоснователни са доводите за противоречие в
мотивите на съда. Ако казусът изискваше уникална квалификация, възражението за
прекомерност въобще нямаше да бъде уважено, а в случая е уважено и претендираният
хонорар е намален почти двойно.
Неоснователни са доводите, че проведеното о.с.з. не е било нужно. От една страна,
категорично не се установяват незаконосъобразни действия на съда, тъй като в о.с.з е
следвало да се изясни пасивната процесуална легитимация, която не е могла да бъде
изяснена с писмени молби и в з.з. От друга страна, за потенциално незаконосъобразни
действия на съда отговаря страната, предизвикала неоснователно спора, а за погрешните
действия на адвоката по първоначалното насочване на иска отговаря страната, която
последният представлява.
Не може да бъде уважено искането за намаляване на адвокатския хонорар на 300 лева
или на ¾ от 1508,15 лева, тъй като е в разрез със смисъла на процесуалния закон и Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Положеният
адвокатски труд следва да бъде адекватно възмезден и насрещната страна следва да понесе
разноските за това до размера, определен от първата инстанция.
Следва да се съобрази също така, че възнаграждението се дължи отделно за всеки иск
съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. За претендирания материален интерес за иска за обезщетение за
неимуществени вреди от 30 000 лева е 1430 лева без ДДС, а за иска за имуществени вреди от
2640,90 лева е 414 лева без ДДС. Общата сума е 1844 лева без ДДС или 2212,80 лева с ДДС
и именно толкова е минималният според Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. размер, поради което
за разликата от 49,42 лева адвокатският хонорар не е прекомерен.
По тези съображения частната жалба следва да се остави без уважение и обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260021 от 18.02.2022 г. на Софийски окръжен съд,
ГО състав по гр.д. 204/2021 г. в обжалваната от В. И. Д. част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда и
предпоставките на чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2