РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 16.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 30 септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 303
по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба
на „ МУЛТИ ТЕХ И.С.“ЕООД, депозирана
чрез адвокат-пълномощник З.Р. ***, против
Решение № 511 от 10.07.2020 г., постановено по АНД № 2562/2019
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 18-001465/2.12.2019 г., издадено от директора на дирекция
"Инспекция по труда"-Русе, с което на основание чл. 415, ал. 1
от КТ на
жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 1500 лв. Като касационно основание се сочат допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.Представят
се писмени доказателства. По подробно изложените в жалбата оплаквания се иска
отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната
на наказателното постановление. Претендират разноски за настоящото производство
и за производството пред РРС по представен списък
Ответникът по касационната жалба –
Дирекция Инспекция по труда-Русе не взема становище по жалбата
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал.
2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в
срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна районният съд е установил, че касаторът е бил работодател на
лицето Д.М. Б., на когото не платил трудовото възнаграждение за десет
отработени дни през м. февруари 2019 г. Последното било установено от органите
на трудовата администрация при извършена проверка, която завършила с протокол
от 5.09.2019 г., в който било предписано работодателят да заплати
възнаграждението на работника си и бил поставен краен срок за изпълнение на
предписанието до 30.09.2019 г. Прието е,че жалбоподателят не изпълнил това
предписание, като въззивният съд се е позовал на писмени доказателства-
ведомости, неподписани от работници, протоколи от проверка. Представената от
жалбоподателя ведомост за заплата от 02.09.2019г. по отношение на писменото му
изявление за изпълнени предписания, дадени с протокол № ПР1926629/05.09.2019г. /
л.51 от делото/не е кредитирана, тъй като изхождала от трето за трудовото
правоотношение лице, не е подписана и няма данни какво е платено с нея. Така е
изведен извод за установеност и доказаност на нарушението по чл.415 ал.1 КТ –за
неизпълнение на задължително предписание на контролен орган- да се изплати
трудовото възнаграждение на работника за десет отработени дни през м. февруари
2019
При така описаната от РС – Русе лаконична фактическа обстановка, съдът е
извел правни изводи, че в производството по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като вмененото нарушение по КТ е правилно установено и
безспорно доказано, а наложеното наказание е определено в минималния предвиден
размер
Решението на въззивния
съд е неправилно.
Независимо, че в настоящото
производство АС-Русе не разполага с правомощието да проверява фактическата
обоснованост на съдебния акт, тъй като необосноваността не е в кръга на изрично
лимитираните с чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК касационни основания, не може също
така да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, включени в
предмета на доказване, е длъжен да извърши проверка за съблюдаването на
императивните процесуални предписания, гарантиращи законосъобразното му
формиране, в съответствие с принципната норма на чл. 14 НПК. Важно е изрично да се изтъкне, че
формирането на вътрешното убеждение на съда не е произволен и неподлежащ на
регулация /респ. на инстанционен контрол/ процес, тъй като е подчинен на
изрично регламентирани в НПК правила и изисквания. Съгласно чл. 13 НПК, като орган на ръководство и
решаване на делото в съдебната фаза на процеса, съдът е длъжен в пределите на
своята компетентност да осъществи всички следващи се процесуални действия,
насочени към разкриване на обективната истина, и то въз основа на
доказателствени материали, събрани, проверени и оценени чрез способите,
предвидени в НПК. Нарушения от визираната категория са налице всякога, когато
съдът е игнорирал, формално или повърхностно е обсъдил, или в недостатъчна
степен е оценил част или изцяло доказателствените материали, когато ги е
изопачил, включително чрез превратната им интерпретация, или е основал своето
вътрешно убеждение върху несъдържащи се в доказателствените източници
фактически данни, възприел е предположения и вероятности без съответната
доказателствена опора. На контрол подлежи процесуалната дейност на предходните
инстанции по точното очертаване на предмета на доказване по чл.102 НПК,
събирането на доказателства и доказателствени средства за изясняване на
обстоятелствата, включени в него, проверката, надлежният им анализ и
обективната интерпретация. В случай че такова не е допуснато и се претендират и
останалите касационни основания, касационния съд проверява правилното
приложение на материалния закон към установените факти.
В рамките на спомената процесуална
дейност, настоящият състав констатира, че действително въззивния съд е допуснал
процесуални нарушения, довели до неточно изясняване на фактическата обстановка
и едностранчива оценка на доказателствените материали, но представените писмени
доказателства пред настоящата инстанция и наличните такива по преписката и
представени пред РРС са достатъчни са решаване на спора по същество.
По отношение приложението на материалния закон:
Настоящият състав на съда не споделя
фактическите и правни изводи на въззивната инстанция относно наличието на съставомерно
деяние в конкретния казус.
Настоящият съдебен състав
счита, че оспореното пред РРС наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано
относно вмененото на наказаното лице нарушение по КТ.
На първо място при
преценка на представените пред въззивната и настоящата инстанция писмени
доказателства и от самото НП е видно, че
в периода 12.08.2019
год. до 02.09.2019 год. контролни органи към Инспекция по труда - Русе,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на "МУЛТИ ТЕХ
И. С." ЕООД във връзка с неспазване трудовото законодателство, вкл. и
неизплатени трудови възнаграждения, без да сочи периода на бездействие.
Проверяващите констатирали редица нарушения, между които неизплащане на
трудовото възнаграждение на работника Б. за 10 работни дни от месец февруари 2019
год. За отстраняването на констатираните нарушения били дадени 15 предписания,
описани в протокол изх. №ПР1926629 от 05.09.2019 год. В т. 12 от него било
предписано "да се начисли и изплати на Д. М. Б. на длъжност“ корпусник
корабостроене и кораборемонт“ дължимото трудово възнаграждение за десет
отработени дни през м.февруари 2019 год.в срок до 30.09.2019г. По повод
изпълнение на дадените предписания касатора още на 27.09.2019г. е представил
доказателства за изплатено трудово възнаграждение за м.февруари 2019г за 10
отработени дни по отношение на Б.- извлечение от негова сметка/л.112-146/
В оспореното пред РРС НП
изрично е посочено, че има изплащане на парични средства по банковата сметка на
Б., но от друго дружество, поради което формално е прието и неизпълнение на
предписанията, което е сторил и районния съд.
Всъщност на база всички
представени документи, на немски език и във превод, от протокола за установяване на факти и
обстоятелства за извършена проверка от НАП от 11.10.2019г. служителите при
ответната страна са били наясно, че от м.февруари 2019г работника Б. бил командирован на работа в Германия,
обстоятелство, което активира приложението на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 883/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година за координация на системите за социална
сигурност, в който в т.
17 от него е прогласен основен принцип, съгласно който "С оглед
гарантирането в максимална степен на равно третиране на всички лица, заети на
територията на държава-членка, е подходящо да се определи като приложимо, по
общо правило, законодателството на държавата-членка, където заинтересованото
лице осъществява своята дейност като заето или самостоятелно заето лице"
По делото е представено
/в превод/ писмено доказателство - "Ведомост за заплата" доказващо,
че възнаграждението на работника постъпило по банковата му сметка на 02.09.2019
год. С решение № 89/29.03.2013 г. по гр. д. № 558/ 2012 г., IV г. о. и решение
№ 241/07.01.2015 г. по гр. д. № 3269/ 2014 г., III г. о. на ВКС, е прието, че съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на
произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на
дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или
посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков
превод по влог на работника, в които случаи не възникват съмнения за основанието,
на което работникът или посоченото от него лице е получило плащането. В
конкретния случай представената "Ведомост за заплата" съдържа
реквизити, сочещи че работника е получил още на 02.09.2019 год.
възнаграждението си за месеците февруари, март и април. Посочената в него
банкова сметка ***авителя на "МУЛТИ ТЕХ И. С." ЕООД декларация ,
поради което не съществува съмнение, че парите били преведени в негова полза
Представените по делото
доказателства Договор между "ИССЕ Офшор Енджиниъринг Б. В. " и
"Мули Тех И. С." ЕООД от 20.12.2018 г. сочи и доказва, че "ИССЕ
Офшор Енджиниъринг Б. В. " поема ангажимента, когато работниците работят
на територията на Германия да изплаща трудови възнаграждения, квартирни, дневни.
С Анекс № 1 към предходния Договор се доказва мястото, където е работил Б. в
Германия. Със споразумението към Анекс № 1 се установява, че "ГКМС
БВ" и "ИССЕ Офшор Енджиниъринг Б. В. " поемат ангажимента да
изплащат трудовите възнаграждения на Д.Б., което дава отговор защо във
Ведомостта за заплата фигурира като платец именно "ГКМС БВ".
Представения от
процесуалния представител на жалбоподателя в касационната инстанция трудов
договор между "ГКМС БВ",седалище Нидерландия и Д.М. Б. сочи,че
последния е постъпил на работа на 18.02.2019г., като още на 10.02.2019г. същият
е бил уведомен и запознат с правилника за вътрешния трудов ред и му е поверено
имущество, т.е. същият е бил командирован преди тази дата, като данните за
командировачната заповед са налични в протокола за проверка от НАП-Варна, а
трудовия договор с касатора е сключен на 07.02.2019г.В представените разчетно-платежни
ведомости на дружеството-жалбоподател не е отразено за м.февруари 2019г. Б. да
е полагал труд при касатора. В представените пред РРС писмени доказателства
л.106-л.107 е видно ,че на 13.02.209г. Б. е регистриран в базата данни на
Нидерландия, като на 15.02.2019г. приемащото дружество му е издало и пропуск за
работа. Тези игнорирани от въззивния съд писмени доказателства сочат на извод,
че Б. не е полагал труд при „Мули Тех И.
С." ЕООД през м.февруари 2019г., а за положения такъв при "ГКМС БВ"в Германия му е
заплатено
При така събраните
доказателства, известни и на АНО, настоящата инстанция преценява, че "Мули
Тех И. С. " ЕООД не е извършило нарушението в което е обвинено, не е
субект на отговорност по чл. 415, ал. 1
от КТ,
поради което неправилно и незаконосъобразно в противоречие с материалния закон
е ангажирана отговорността му за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ. Като
е приел противното РРС е нарушил материалния закон. С оглед на това настоящият състав на
съда приема, че районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което
следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК
касационният съд следва да реши спора по същество като отмени атакуваното НП.
Относно направеното при
касационното обжалване в съдебно заседание искане на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане в полза на наказания на направените от него
разноски по делото в настоящата инстанция и пред РРС, с оглед така очерталия се
изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление,
същото искане се явява основателно и своевременно
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН: "В съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. ", а според чл. 143, ал. 1 от АПК: "Когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ". В
конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в
производството по делото е осъществено от адв. З. Р., като съгласно приложен на
л. 84 от производството пред РРС и договор за правна защита и съдействие било
договорено възнаграждение в размер на 400 лева, посочено като платено,без да е
конкретизирано дали в брой или по банков път. Според задължителните указания в Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т. 1,
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато
страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната част на решението е
прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала
реалното му заплащане на процесуалния си представител; в зависимост от
уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой
или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване
на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с
представяне на доказателства за извършен банков превод. Представеното
извлечение от сметка сочи,че са приведени на 06.08.2020г. сума в общ размер на
1238лв ,като основание са посочени
„номера 511/10.07.2020г и № 2562/2019г. „ Д.М.“ ., като процесуалния
представител сочи, че в сумата влизат и адвокатски възнаграждения по други
дела. Така представеното извлечение с оглед на съвпадането на номера на
атакуваното съдебно решение № 511/10.07.2020г и дело № 2562/2019г са
доказателство за основанието за извършения превод по договора за правна защита
и за изплатено
възнаграждение. Този размер от 400 лв. е
съобразен с чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е
налице възражение за прекомерност и следва да се възложи в тежест на юридическото лице, в чиято
структура е административният орган издал процесното наказателно постановление
– в тежест на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"– гр.
София, която е юридическото лице на основание чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда“
Претенцията за присъждане
на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. пред АС-Русе не е доказана с
надлежни банкови документи,сочещи на основанието за плащане, поради което в
тази част искането е неоснователно.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 511 от 10.07.2020 г., постановено по АНД № 2562/2019
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 18-001465/2.12.2019 г., издадено от директора на дирекция
"Инспекция по труда"-Русе и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 18-001465/2.12.2019 г., издадено от директора на дирекция
"Инспекция по труда"-Русе, с което на основание чл. 415, ал. 1
от КТ на „Мули Тех И. С." ЕООД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда"– гр. София, да заплати на "МУЛТИ ТЕХ
И. С. " ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 400 лева, представляваща направени
по делото разноски
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.