ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1151, 16.07.2020г., Пловдив
Пловдивски
Окръжен съд VI граждански състав,
на
шестнадесети юли две хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня
Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
Ч.
гражданско дело № 1459 по описа за 2020
година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.274 във вр. чл.414, ал.4 от ГПК.
Производството е образувано въз
основа на частна жалба на А.Д.Д. против Определение
№5579/05.06.2020, ч.гр.д.№17974/2019, ПРС, с което е обезсилена изцяло Заповед
№ 9789/13.11.2019 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, изд. по
ч.гр.д.№17974/2019, ПРС.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваният
съдебен акт е неправилен. Сочи, че издадената
заповед за изпълнение е за сумата от 2881,99лв., съставляваща сбор от
неизплатени трудови възнаграждение за м.01.2019г. до м.06.2019г., ведно със
законна лихва и разноски. В постъпилото възражение от длъжника по реда на
чл.414 А от ГПК се твърдят частични плащания – общо в размер на 818,51лв.
Същите съставляват неплатените трудови възнаграждения за м.01. и
м.02.2019г. По отношение дължимостта на
останалата сума над 818,51лв. до 2881,93лв. не е правено възражение и сумата
остава дължима. Поради изложеното счита обжалваното определение за неправилно и
незаконосъобразно и моли да бъде отменено в тази му част.
Ответната страна „Тике ММ“ ЕООД не е
взела становище.
Съдът, като разгледа постъпилата частна жалба, намира,
че същата е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба, допустима е, а по
същество е основателна.
Пред районният съд е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК от жалбоподателя против длъжника
„Тике ММ“ ЕООД за неплатени трудови възнаграждения в общ размер от 2881,93лв.,
за периода м.01-м.06.2019г., като сумите са посочени помесечно.
Първоинстанционният съд е издал
Заповед №9789/13.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417
от ГПК за претендираните суми, ведно със законната лихва и разноските. Длъжникът
е подал възражение
вх.№15117/28.02.-2020г., в което е заявил, че е изпълнил частично
задължението си в размер на 818,51лв.. Представил
е и справка за неплатени възнаграждения, от която се установява, че не е
изплатил трудовите възнаграждения за периода м.03-м.06.2019г. Заповедният съд е
развил производство по реда на чл.414 А от ГПК, като е указал на заявителя
възможността в тридневен срок да подаде становище по възражението. В дадения
срок заявителят не е взел становище.
В обжалваното определение заповедният съд е
приел, че длъжникът е изпълнил изцяло задължението си по заповедта за
изпълнение и я е обезсилил. Настоящата
инстанция не споделя извода, направен в обжалвания съдебен акт. Очевидно е
както от самото възражение, в което изрично е посочено, че дългът е изпълнен
частично, както и е посочена и сумата, която е платена – 818,51лв., така и от
нарочно представената справка за онагледяване какво представлява тази сума, че
от общото задължение се оспорва като платено само дължимото за възнаграждения
за м.01 и м.02.2019г. в общ размер от 818,51лв.
Длъжникът не е твърдял да е изпълнил цялото задължение, поради което
остава неясно въз основа на какво заповедният съд е направил извод за цялостно
погасяване на дълга.
При това положение не може да се приеме, че са налице
основанията по чл.414А, ал.2 от ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение
изцяло. Същата е следвало да бъде обезсилена само и единствено за сумата от
818,51лв.
Като е достигнал до различен извод и е обезсилил
изцяло издадената заповед за изпълнение , заповедният съд е постановил
неправилен акт, който следва да бъде отменен.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ
Отменя Определение №5579/05.06.2020,
ч.гр.д.№17974/2019, ПРС, в частта, в която се обезсилва Заповед №
9789/13.11.2019 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, изд. по
ч.гр.д.№17974/2019, ПРС, с която се разпорежда на длъжника „Тике ММ“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на кредитора А.Д.Д., ЕГН **********, сумата над 818,51лв. до 2881,99лв. , главница, представляваща
неплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода
м.03.2019г.-м.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по
делото в размер на 400лв. адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на СВ
по сметка на ПРС – 57,64лв. ДТ. .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :