Решение по дело №19352/2018 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  3334

08.08.2019 година, град Пловдив

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19352 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 535 ТЗ за установяване съществуването в полза на ищеца Е.Б.С. на вземане за сумата от 9204 евро, дължими от ответника- И.Б.Б., по запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до окончателното погасяване.

Ищецът твърди да е поемател по запис на заповед от 19.02.2010г., чийто падеж е настъпил на 20.12.2013г. Твърди, че вземането не е погасено до този момент. Претендира разноски.

Ответникът не е намерен на посочения от него в заповедното производство адрес, като е уведомен от * за задължението си по чл. 41 ГПК, поради което съобщението е приложено по делото и се счита връчено от 21.02.2019г. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта на иска:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от кредитора Е.Б.С. срещу И.Б.Б., по което е образувано ч. гр. дело № 117348/2016 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесната сума, ведно със законната лихва, както и за разноските.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за недължимост  като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество на спора:

По настоящото производство не са ангажирани твърдения и възражения относно каузално правоотношение. В заповедното производство е представен в оригинал запис на заповед от 19.02.2010 г., издаден от И.Б.Б. в полза на Е.Б.С.. За да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект. Записът на заповед като абстрактна ценна книга на заповед представлява едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента (поемателя) или на последния джиратар, което е материализирано в менителничния ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ВКС по д. № 1/2004 г., ОСТК за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед”, както и в самия текст на същия да е изписан изразът „запис на заповед”, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ.

В представената ценна книга се съдържа наименованието „запис на заповед”, както в заглавието на документа, така и в текста на същия. Налице е безусловно обещение за заплащане на определена парична сума – 9204 евро. В менителничния ефект като място на издаване е определен гр. П. Процесният запис на заповед е издаден на 19.02.2010 г., платим е на определен ден – 20.12.2013 г. и е положен подпис от издателя.

Спазено е и изискването на чл. 535, т. 5 ТЗ, като са посочени трите имена на лицето, в чиято полза следва да се плати. Законът не изисква друга индивидуализация и предвид липсата на възражения в тази насока, съдът намира, че това е ищецът по настоящото производство.

Спазено е и изискването на чл. 535, т. 6 ТЗ. Практиката (напр. Решение № 21/4.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1348/2013 г., I т. о., ТК, ВКС) и правната теория се придържат към разбирането, че под „място на издаването“ следва да се разбира само населеното място, където е издаден записа на заповед, както и че в обхвата на тези реквизити не попадат индивидуализиращите данни от територията на съответното населено място - улица, номер на сграда, етаж, апартамент.

В записа на заповед не е посочено място на плащане, но липсата му не опорочава формата предвид разпоредбата на чл. 536, ал. 3 ТЗ, която предвижда, че ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя. В настоящия случай в ценната книга е посочено място на издаване, поради което следва да се приеме, че изискването на чл. 535, т. 4 ТЗ е спазено.

Предвид изложеното претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Разноските, на които има право ищеца в заповедното производство, са в размер на 361 лева за държавна така.

Отделно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в настоящото исково производство в размер на 360.03 лева за държавна такса.

Претендира се а. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, а. има право на адвокатско възнаграждение. Същото, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ, възлиза на 1070.04 лева, който следва да бъде присъден лично на п.

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на Е.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 9204.00 евро по запис на заповед, издаден на 19.02.2010 г. в гр. П., платим на падеж 20.12.2013 г., без протест, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2016 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 10334 от 22.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 17384/2016 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА И.Б.Б., ЕГН **********, да заплати на Е.Б.С., ЕГН **********, сумата от 361.00 лева – разноски по ч. гр. д. № 17384/2016 г. по описа на ПРС и сумата от 360.03 лева– разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА И.Б.Б., ЕГН **********, да заплати на а. Я.Х.Р.,***, сумата от 1070.04 лева- а. възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. безплатна правна помощ на Е.Б.С..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

СЪДИЯ :/П./

                       /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

М.К.