Р Е Ш Е Н И Е
№
1034 03.08.2020 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета
година, в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: В. С.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия
М. Николова административно дело № 1292 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Т. – Т.Т.”,
с адрес: с. Кошарица, общ. Несебър, чрез адв. Н. против Решение № 28/27.03.2020
г. постановено по а.н.д. № 241/2019 г. по описа на Районен съд – Поморие, с което
е изменено наказателно постановление (НП) № 02-0002553/18.07.2019г., издадено
от директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас, в частта му в която на
касатора, на основание чл.413, ал.2 КТ, за нарушение на чл.431, ал.2 от Правилник за безопасност и
здраве при
работа по
електрообзавеждането с напрежение
до 1000
V, вр. с чл.200, ал.1, т.3 от Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване, е наложена имуществена санкция 2000
лв., като е намален размера на така наложената имуществена санкция на 1500 лева.
В касационната жалба се излагат възражения, че решението на РС - Поморие е неправилно, поради нарушение на материалния
закон. Излагат се конкретни аргументи.
В съдебно заседание,
касаторът редовно призован, се представлява от адв. Найденов, който поддържа
касационната жалба и моли за отмяна на издаденото НП, алтернативно за изменение
на решението и налагане на минимална санкция. Претендира и присъждане на
разноски.
Ответникът по
касация, редовно призован, се представлява от юрисконсулт, който счита
решението на първоинстанционния съд за правилно мотивирано и моли за присъждане
на разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище, че съдебното решение е правилно и
законосъобразно.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
За да постанови оспореното съдебно
решение, РС – Поморие е описал
задълбочено установената по делото фактическа обстановка и е обсъдил подробно
изложените от жалбоподателя възражения, част от които съдържащи се и в жалбата,
адресирана до касационната инстанция. Приел е, че от събраните доказателства се
установява безспорно извършеното административно нарушение, описано в съдебния
акт, както и факта, че именно жалбоподателят е субект на извършеното нарушение.
Съдът е обсъдим и представените в съдебното заседание доказателства, като е
цитирал приложимите норми. Относно размера на наложеното наказание, РС – Поморие е
отчел като смекчаващо вината обстоятелство липсата на други нарушения на
трудовото законодателство, установени с влязло в сила НП, както и липсата на
вредни последици за здравето на работниците, поради което е изменил наложената
на имуществена санкция от 2000 лева, като я е намалил на 1500 лева.
Така постановеното решение е
правилно.
От анализа на доказателствата по
делото се установява, че приетата от районния съд фактическа обстановка е
изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата съдебна инстанция напълно
споделя направените въз основа на нея изводи за доказаност на нарушението.
Следва
да се посочи също така, че деянието е доказано както от обективна, така и от
субективна страна, като изложените в тази насока мотиви на РС-Поморие се
споделят изцяло от касационната инстанция, поради което
на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./,
настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното
преповтаряне.
Правнозначимият
факт в случая е, че касаторът, в качеството си на работодател и строител на проверявания строителен обект не е
спазил законоустановените изисквания за безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване, е допуснал в експлоатация
ел.кабел, захранващ преносими машини, без същия да е защитен срещу механични
въздействия, повреждане и затрупване в нарушение на чл.431, ал.2 от Правилника
за безопасност и здраве при работа с електрообзавеждането с напрежение до 1000V във вр. с чл.200, ал.1, т.3 от Наредба №7, във
вр. с нормата на чл.200, ал.1, т.1-т.5 от Наредба № 7.
С нормата на чл.200, ал.1, т.3 от Наредба № 7 е
въведено задължение при проектирането, строежа и експлоатацията на електрически
уредби, съоръжения, уреди, инструменти и друго работно оборудване, да се спазват изискванията за безопасността на труда
при експлоатация на електрическите уредби и съоръжени. От своя страна
разпоредбата на чл.431, ал.2 от Правилника определя кабелите, захранващи
преносими (мобилни) машини да се полагат и защитават срещу механични
въздействия по начин, изключващ възможността за тяхното повреждане или
затрупване.
В случая,
текстът предвижда задължение кабелите да бъдат поставени така, че при
използването им да бъдат защитени срещу механични въздействия по начин,
изключващ възможността от повреждане или затрупване, без значение дали
електроуреда който захранва кабела е стационарен или подвижен. Затова и
твърдението в касационната жалба, че полагане има единствено и само в
смисъл на трайно прикрепване към терена е неправилно, тъй като би изключило
възможността изобщо да се ползват преносими електроуреди, чийто кабел не е
трайно прикрепен. Ето защо, настоящят касационен състав намира за неоснователно
възражението в касационната жалба, че кабелът не е бил трайно положен.
Неоснователно
е и възражението, че в АУАН и наказателното постановление е следвало да се
посочи какви конкретни мерки за безопасност е следвало да бъдат приети в
случая, тъй като конкретния начин по който следва да се извършва обезопасяването е
предоставен на преценка на всеки работодател и именно липсата на защита поставя в опасност живота и здравето на работниците на
строежа. Още повече, че няма пречка „полагането” на кабела да се извършва за
всяка отделна дейност, която ще се извършва с електрическия уред, стига то да е
по-начин, който предполага неговото безопасното използване.
По отношение възражението на касатора, касаещо размера
на наложената санкция, настоящият съдебен състав
намира същото за неоснователно. Съгласно чл.27 от ЗАНН административното
наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. В случая, разпоредбата на чл. 415в от КТ
не следва да бъде прилагана и тъй като районният съд е намалил размера на
наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум – 1 500.00
лева, то същия не може да бъде намален
допълнително под този праг от касационната инстанция.
Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за
неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че
атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Поморие е
валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по
делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в
хипотезата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в размер на 100 лева, на осн. чл. 78, ал. 8
от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
28/27.03.2020 г. постановено по а.н.д. № 241/2019 г. по описа на Районен съд –
Поморие.
ОСЪЖДА ЕТ „Турхи – Т.Т.”, с адрес: с. Кошарица, общ.
Несебър да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с адрес
гр.Бургас, ул.Шейново 24, ет.4 юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.