Р Е Ш Е Н И Е
Номер № **9 / 22.7.2020г. 22.07.2020г.
Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият РС ІX състав
На шести юли Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
РСия: Петър Боснешки
Секретар: Антония Стоева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. 00004 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.2б, ал.1, т.3 ЗОДОВ, вр. с чл.6, §1 ЕКЗПЧ.
Предявени са обективно и субективно съединени искове от К. И.А. с ЕГН:********** и М.Т.А. с ЕГН:**********,***, срещу РС- гр.С.и ОС- гр.С., с правно основание чл.2б, ал.1, т.3 ЗОДОВ, вр. с чл.6, §1 ЕКЗПЧ, с които се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищците както следва:
-ответникът РС- гр.С.да заплати на всеки от ищците сумата от по 2000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на *** при разглеждане и решаване на гр.д.№***. по описа на РС- гр.С., което е установено с Констативни протоколи от ***. на ИВСС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- ***. до окончателното изплащане на сумата.
-ответникът РС- гр.С.да заплати на всеки от ищците сумата от по 1000,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от *** при разглеждане и решаване на гр.д.№***. по описа на РС- гр.С., изразяващи се в неправомерно заплатени държавна такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- ***. до окончателното изплащане на сумата.
-ответникът ОС- гр.С. да заплати на всеки от ищците сумата от по 1000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на *** във връзка с въззивните производства по гр.д.№***. по описа на РС- гр.С., което е установено с Констативни протоколи от ***. на ИВСС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- ***. до окончателното изплащане на сумата.
Ищците твърдят, че съдебното решение по гр.д.№***. по описа на РС- гр.С.е постановено година и три месеца след обявяването му за решаване, като е постановено решение по обратен иск, което впоследствие е било обезсилено. Ищците твърдят, че за разглеждане на обратния иск наследодателят им е заплатил държавна такса в размер на 2000,00лв. по сметка на РС- гр.С., но същата такса не е била зачетена от ОС- гр.В., който е разпоредил повторно внасяне на държавна такса в такъв размер и е прекратил делото поради невнасянето и. Ищците твърдят, ОС- гр.С. е забавил производството по делото, като първо е разпоредил на РС- С.привличането на Община Б.С.като трето лице и съответно разглеждането на обратен иск срещу същото трето лице, а впоследствие е обезсилил решението по обратния иск.
В законоустановения срок ответникът РС- гр.С.е подал отговор, с който е оспорил така предявените искове и по основание и по размер, като иска същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Ответникът твърди, че забавянето в първоинстанционното производство се дължи основно на обратните искове, които не са били приети за разглеждане с Определение на РС- гр.С.от ***., но по жалба на наследодателя на ищците СОС първоначално е разпоредил разглеждането им, а впоследствие е обезсилил решението в тази му част. Ответникът оспорва неимуществените вреди на ищците да са настъпили от разглеждането на обратните искове, доколкото резултатът по делото е свързан с отхвърляне като неоснователни на главните искове. Ответникът твърди, че исковете за имуществени вреди са изцяло неоснователни, тъй като държавната такса по обратните искове е дължимо платена на правно основание и не подлежи на връщане. Претърпените от ищците вреди са следствие от предявяването и поддържането на недопустими искове.
В законоустановения срок ответникът ОС- гр.С. е подал отговор, с който е изразил становище, че исковете са допустими, но е оспорил същите по основание и по размер, като иска същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Ответникът твърди, че ч.г.д.№***. на СОС и възз.г.д.№***. на СОС са разгледани в разумни срокове. Поради това и не е налице хипотезата на чл.6, §1 ЕКЗПЧ, която е приложима само при вреди, които са пряка последица от ***. При условията на евентуалност се твърди, че претендираният размер на обезщетенията е прекомерно завишен.
ПРБ изразява становище, че исковете са допустими, но е оспорила същите по основание и по размер, като иска същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. При условията на евентуалност се твърди, че претендираният размер на обезщетенията е прекомерно завишен.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият РС приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество. Предвид представените доказателства съдът намира, че е изчерпана административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „а”от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Процесните заявления ***г. и ***/***. по описа на ИВСС, са подадени от ищците в шестмесечния срок по чл.60а, ал.4 ЗСВ. В административното производство е констатирано, че правото на разглеждане и решаване на делото на ищците е нарушено, поради което и са направени предложения за сключване на споразумение в размер на по 300,00лв. за всеки от ищците. Същото предложение е получено от заявителите К.А. и М.А. на ***г., като предложението не е прието в определения едномесечен срок от получаването му, с което процедурата по глава III А от ЗСВ се счита за изчерпана.
От фактическа страна:
С искова молба от ***., подадена от И.М.И., действащ в качеството си на ЕТ „Метал- И.М.” срещу Т.Ц.А. в качеството му на ЕТ „Т.А.-МАКАТИ”, са предявени частичен иск с право основание чл. 79 от ЗЗД за реално изпълнение на дължима по сключен между страните договор за продажба парична сума в размер на 10000 лева, представляваща част от пълната дължима от купувача- ответник сума по договора в размер на 51078,58 лева, и обективно съединен с него иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 10.01.2008 г. до 22.03.2010г., също предявен като частичен иск за сумата от 1000 лева от общо дължимите на това основание 15265,75 лева. Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. №***. по описа на РС - СЗ.
С разпореждане от ***г. РС - СЗ е изпратил исковата молба на ответника за отговор на основание чл. 131 от ГПК.
В законоустановения срок ответникът ЕТ „Т.А.-МАКАТИ”, чрез процесуалния си представител адв. И„Ч., е подал отговор на исковата молба, с който е направил и възражение за недопустимост на иска, поради неспазена местна подсъдност. Едновременно с подаването на отговора ответникът е направил искане за привличане като трето лице в процеса на Община ***, като е предявил за общо разглеждане в производството обратен иск срещу третото лице на основание чл. 79 от ЗЗД за реално изпълнение на дължима по сключен между него и о Община Б.С.договор за възлагане на обществена поръчка за доставка парична сума в размер на 25000 лева, представляваща част от пълната дължима от ответника по обратния иск сума по договора в размер на 410244,80 лева и обективно съединен с него иск на основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху претендираната сума за периода от 09.10.2007 г. до 17.06.2010г., също предявен като частичен иск за сумата от 25000 лева от общо дължимите на това основание 147961,67 лева.
С определение от ***г. РС - СЗ е прекратил производството по гр.д. №***г. с оглед направеното възражение за неспазена местна подсъдност и изпратил делото по подсъдност на РС – С., където на ***. е образувано гр.д. №***г. по описа на съда. С определение, постановено в закрито съдебно заседание на ***г., съдът отхвърлил искането за привличане като подпомагаща страна в процеса на Община Б.С.и за приемане за съвместно разглеждане на обратния иск срещу третото лице, поради липса на правен интерес, приел представените с исковата молба и отговора писмени доказателства и насрочил първо открито съдебно заседание по делото за 30.09.2010г.
В законоустановения срок ответникът е подал частна жалба пред ОС - С. срещу определението от ***г., с което е отхвърлена молбата му за привличане като трето лице в процеса на Община Б.С.и е отказано да бъде приет за общо разглеждане обратния иск на ответника срещу третото лице. С оглед администрирането на частната жалба и изпращането й на въззивния съд, откритото съдебно заседание на ***г. е отложено за ***г. ОС - С. получил частната жалбата след администрирането й на ***г. и образувал ч.гр.д. №***г. С определение №***г. по ч.гр.д. №***. ОС - С. отменил определението от ***. по гр.д. №***. на РС - С., с което е отхвърлена молбата на ответника за привличане на трето лице в процеса и е отказано да бъде приет за общо разглеждане обратния иск на ответника срещу третото лице, и върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
РС - С.получил делото на ***. С определение от ***г. съдът е отменил определението си за насрочване на открито съдебно заседание по делото, конституирал Община Б.С.като трето лице - помагач в производството, оставил исковата молба, с която е предявен обратния иск без движение и указал на ищеца да представи доказателства за внесена държавна такса.
Нередовностите в исковата молба са отстранени на ***г. и на същата дата тя е изпратена на ответника по обратния иск за отговор. Община Б.С.е подала отговор на исковата молба на ***г., а с определение от ***г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е допуснал представените с двете искови молби и отговорите писмени доказателства и насрочил открито съдебно заседание по делото за ***.
С определение от ***. съдът е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради смъртта на ответника Т.А. и е задължил ищеца да посочи правоприемниците на починалата страна и техните адреси. С допълнителна молба от ***. ищецът е изпълнил указанията да се посочат правоприемниците на ответника, а с определение от ***. съдът е възобновил производството по делото и е конституирал като ответници К.А., И.А. и М.А. като правоприемници на Т.А. и е разпоредил преписи от исковата молба да се изпратят на новите ответници.
На ***. ответниците К.А. и М.А. са подали отговор на исковата молба, който не е подписан, като този недостатък е отстранен с допълнителен отговор, подаден по делото на ***.
С разпореждане, постановено в закрито съдебно заседание на ***. съдът насрочил открито съдебно заседание по делото за ***.
Откритото съдебно заседание на ***г. е отложено за извършване на съдебно-счетоводна експертиза с оглед установяване на точния размер на предявените искове и за събиране на допълнителни писмени и гласни доказателства, а следващото заседание на ***г. за допълване на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и за събиране на допълнителни писмени доказателства.
Съдебното заседание на ***г. е отложено, тъй като ответникът по обратния иск Община Б.С.не е изпратила представител за участие в заседанието, като не е внесла депозит за изготвяне на допуснатата в предходното заседание допълнителна съдебно- счетоводна експертиза и не е представила писмените доказателства, чието събиране е допуснато по нейно искане.
В хода на заседанието на ***г. съдът е приключил с разглеждането на делото и обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
С Решение №***г. по гр.д. №***г. РС - С.са уважени изцяло предявените от И.М.И., действащ в качеството си на ЕТ „Метал-И.М.” срещу К.А. и М.А., наследници на Т.Ц.А. частични искове, като е отхвърлил исковете като неоснователни спрямо ответника И.А., поради направен от него отказ от наследството на Т.А.. Предявените обратни искове са частично уважени от съда, като ответникът Община Б.С.е осъдена да заплати на К.А. и М.А., като наследници на Т.Ц.А. сумата 24 726,40 лева и искът е отхвърлен над тази сума до пълния предявен размер от 25000 лева, а обективно съединения с него иск на основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва за периода от 09.10.2007 г. до 17.06.2010 г. е уважен за сумата от 7389,94 лева.
В законоустановения срок К.А.,*** ***са подали въззивни жалби пред ОС - С. срещу горепосоченото решение само в частта му, с която съдът се е произнесъл по предявения обратен иск. ОС - С. получил делото на ***г., образувал е гр.д. №***г. по описа на същия съд и с разпореждане от ***г. насрочил открито съдебно заседание за ***.
Откритото съдебно заседание на ***г. е отложено, поради нередовното призоваване на ответника ЕТ „Метал-И.М.”, а в следващото открито съдебно заседание на ***г. съдът е дал ход на делото по същество и обявил, че ще се произнесе с решение.
С Решение №***г. по гр.д. №***г. ОС - С. е обезсилил Решение №***. по гр.д. №***г. на РС – С.в обжалваната му част, като постановено по обратен иск на ответниците срещу Община ***, който е недопустим, поради липса на правен интерес и е прекратил производството по делото.
На ***. К.А. и М.А. чрез процесуалния им представител адв. Ч.са подали касационна жалба срещу Решение №***. по гр.д. №***г. на ОС - С..
След администрирането на касационната жалба, тя е изпратена на ВКС на ***г.
С разпореждане на Председателя на ВКС, ТК, ** отделение от ***г. касационната жалба е върната на въззивния съд, тъй като при администрирането й не са извършени всички необходими процесуални действия.
С разпореждане от ***г. съдът в изпълнение на указанията на касационния съд, оставил касационната жалба без движение и указал на жалбоподателите да представят съдебни актове в подкрепа на твърденията за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК и пълномощно от жалбоподателя М.А..
С разпореждане от ***г. е съдът върнал касационната жалба, подадена от К.А. и М.А. на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като допуснатите в нея нередности не са отстранени в срок.
Разпореждането от ***г. не е обжалвано от страните и е влязло в сила на ***.
С молба от ***. подадена от К.А. и М.А., чрез процесуалния им представител, до СОС е поискано производството по обратния иск да бъде изпратено по компетентност на ОС- В., като са приложени и поправени искови молби.
С определение от ***. СОС е оставил без уважение искането на жалбоподателите, тъй като обратният иск е недопустим поради липса на основанията по чл.219 ГПК, а не поради неспазена подсъдност.
Въз основа на искова молба от К.А. и М.А., подадена по куриер на ***. чрез процесуалния им представител адв. Ч., на ***. е образувано т.д.№***по описа на ОС – В..
С Разпореждане №***. на ВОС производството по делото е оставено без движение до отстраняване недостатъците на исковата молба от ищците, като сред тях е и представяне на доказателства за заплатена държавна такса в размер на 2000,00лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
С Определение №***. на ВОС производството по делото е прекратено поради неотстраняване в срок недостатъците на исковата молба. Същото определение не е обжалвано и е влязло в сила на ***.
Видно от приетото като доказателство решение на ТЕЛК ищецът М.А. е с ** % трайно намалена работоспособност, с чужда помощ, като страда от „***. ***.“
Видно от декларациите за семейно и имотно състояние ищецът К.А. работи като личен асистент на ***М.А., като получава за това трудово възнаграждение от Община С.в брутен размер на ***. Ищецът М.А. получава единствено пенсия в размер на ***. Ищците не разполагат с други доходи или имущество, от което да се издържат.
Видно от показанията на свидетелите Д.С.Ш.и В.Д.П.през периода, в който делото е било висящо, ищците са били в затруднено материално положение, като ищецът К.А. не е работила, а е полагала грижи за болния си син***М.А.. Видно от същите показания ищците са очаквали съдебното решение с надежда да получат дължимите им се парични суми. ***състояние на ищците се е отличавало с ******, влошаване на здравословното им състояние.
От правна страна:
Съгласно Решение №76/11.04.2016 по дело №5721/2015 на ВКС, ГК, III г.о., разпоредбата на чл.2б, ал.1, т.3 ЗОДОВ, вр. с чл.6, §1 ЕКЗПЧ, създаде национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. С нея се предвиди като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 § 1 от ЕКЗПЧ, като претенцията за обезщетение, съгласно чл.8 ал.1 от ЗОДОВ се разглежда по този закон и реда на ГПК. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение са посочени примерно в закона /чл.2б ал.2 от З./, като са приложими стандартите, установени в практиката на Е.. Съгласно втората алинея на същия чл.8 - абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.2б ал.1 З. е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „а”от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Фактът, че законодателят възприема липсата на постигнато между страните споразумение след изчерпването на административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл.2б от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение. В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са две – държавата и пострадалия. В административната държавата се представлява от министъра на правосъдието /който определя размера на обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната – от съда, пред който иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и отговорността се носи от държавата /без значение, кой орган я представлява/, следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера на дължимото обезщетение в административната част на производството, я обвързва в съдебната. В производството по чл.2б ЗОДОВ, при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение под размера, предложен в административното. Предложеният размер на обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да получи удовлетворение в съда.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Следователно от правна страна ищецът е длъжен да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. Субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен съдебен орган; 2. Факта на деянието, което в случая се заключава в наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на процесното дело в разумен срок съгласно чл.6, §1 ЕКЗПЧ; 3. Описаните и претърпени неимуществени вреди за всеки от ищците и техния размер; 4. Причинно-следствена връзка между описаните неимуществени вреди за всеки от ищците и нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок от съдебния орган.
Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз и в Решение № 30 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2125/2018 г., III г. о., ГК, за вредите от забавяне на разглеждането и решаването на гражданско дело над разумния срок отговаря държавата. Когато са налице предпоставките отговорността на държавата да бъде реализирана чрез иск, тя се представлява от процесуален субституент - едно или повече съдилища, в които е разглеждано делото, чието разглеждане се претендира да е забавено, като е без значение пред кое от инстанционните съдилища се претендира да е осъществено забавянето. Държавата отговаря за забавянето на разглеждането и решаването на делото от предявяването на иска до влизането в сила на решението, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършване на отделните съдопроизводствени действия, е без значение. Релевантна е общата продължителност на делото с оглед неговата фактическа и правна сложност.
В процесния случай производството по делото е продължило от ***., датата на подаване на исковата молба, до ***., т.е. повече от ***. Същото не представлява голяма фактическа и правна сложност, като основната част от забавянето се дължи на приемане за съвместно разглеждане на обратен иск срещу третото- лице помагач и последващото обезсилване на решението по обратния иск.
Съдът намира, че от материалите по делото не се установява ищците или процесуалният им представител да не са изпълнили свои процесуални задължения или да са злоупотребили с процесуални права в производството по делото, с което да са допринесли за неговата продължителност.
Основната причина продължителността на първоинстанционното производство, за която отговорност носят органите на съдебната власт е в неспазването на процесуалния срок по чл. 235, ал. 5 от ГПК за постановяване на решението по делото. Разглеждането на делото пред първа инстанция е приключено от съда в откритото съдебно заседание на ***., а решението по делото е постановено на ***. Следователно процесуалните действия на РС - С.са причина за ***.
Друга причина за забавяне производството по делото е, че с Определение №***. по ч.гр.д. №***. ОС - С. първоначално е намерил, че е допустимо разглеждането на обратния иск на ответника срещу третото лице, а впоследствие с Решение №***г. по гр.д. №***г. ОС – С. е обезсилил решението в тази негова част и е прекратил производството по делото като недопустимо.
Съгласно константната съдебна практика обезщетенията по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на правозащитните органи се определят по справедливост, като във всеки конкретен случай се преценяват с оглед установените по делото обстоятелства тежестта на незаконосъобразното действие, продължителността на същото, вида на наказателното преследване, отражението на действието върху физическото и психическо здраве на ищеца, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите от страна на обвиняемия. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното действие, е въпрос на конкретна фактическа обстановка за всеки отделен случай. Въведеният с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, по всеки конкретен случай. Точното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква да се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай, по конкретното дело. В настоящия случай е безспорно установено от всички събрани по делото доказателства, включително и от гласните такива- показанията на свидетелите Д.С.Ш.и В.Д.П., че през периода, в който делото е било висящо, и вследствие на същото дело, ищците са били с влошено ***състояние, като са имали ******, влошаване на здравословното им състояние.
Предвид изложените по- горе съображения и в съответствие с принципа за справедливост съдът намира, че паричният еквивалент на претърпените от ищците болки и страдания е в размер на по 3000,00лв. за всеки един от тях, от които за сумите от по 2000,00лв. отговорност следва да носи РС- С., а за сумите от по 1000,00лв.- отговорност следва да носи ОС- С..При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди съдът взе предвид и това, че съгласно константната съдебна практика при деликтите се обезщетяват претърпените вреди, като не се присъжда обезщетение за самото нарушаване на конкретно право. В настоящия случай присъденият размер на обезщетението е съобразен с това как нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото се е отразило върху здравословното и психическо състояние на ищците.
Съдът намира, че направените разноски за заплатената държавна такса в общ размер на 2000,00лв. за разглеждане на обратния иск при решаване на гр.д.№***. по описа на РС- гр.С.са пряко следствие от Определение №***. по ч.гр.д. №***., с което ОС - С. първоначално е намерил, че е допустимо разглеждането на обратния иск на ответника срещу третото лице, а впоследствие с Решение №***г. по гр.д. №***г. ОС – С. е обезсилил решението в тази негова част и е прекратил производството по делото като недопустимо. Съдът намира, че в резултат на правосъдната дейност наследодателят на ищците е направил разноски в общ размер на 2000,00лв., които са резултат на забавеното правосъдие. Съдът отчете и обстоятелството, че по претенцията, заявена с обратния иск, ищците не са получили произнасяне по същество, въпреки съдебното производство, продължило повече от четири години и половина. Съдът намира за ирелевантно обстоятелството, че РС- С.е събрал държавната такса по обратния иск в изпълнение на задължителни указания от ОС- С., доколкото отговорността е на държавата, а не на процесуалните и субституенти. Поради това и исковете за имуществени вреди в размер на по 1000,00лв. за всеки от ищците следва да бъдат уважени като основателни.
За да намери, че исковете са основателни съдът взе предвид и следното:
1.Констатациите на съда за *** при разглеждане и решаване на гр.д.№***. по описа на РС- гр.С.съответстват на вече установеното и в административното производство с Констативни протоколи от ***. на ИВСС. В административното производство Държавата, представлявана от Министъра на правосъдието, се е съгласила, че е допуснато нарушение на правото на ищците за разглеждане и решаване на процесното дело в разумен срок.
2.Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз и в Решение № 30 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2125/2018 г., III г. о., ГК, отговорността на държавата не е обусловена от това дали лицата от състава на съдебните органи са виновни и дали те са нарушили съществуващите правила, или са ги спазили стриктно, но въпреки това е налице забавяне над разумния срок. При основателност на иска, държавата следва да бъде осъдена чрез представляващите я процесуални субституенти за вредите от осъщественото забавяне, независимо от това дали някой, или никой от тях (като съд, разглеждал делото, т.е. в друго качество) има, или няма причастност към осъщественото забавяне.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на подаване на исковата молба- ***. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.
При завеждане на делото ищците не са заплатили проста държавна такса в размер на по 10лв., поради което и на основание чл.78, ал.6 ГПК съдът намира, че следва да осъди ответниците да заплатят сума от по 10,00лв. по сметка на ПРС, представляваща дължимата се държавна такса за настоящето производство.
Всеки от двамата ищци е направил разноски от по 400,00лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото и предвид цената на исковете съдът намира, че следва да осъди РС- гр.С.да заплати сумата от 300,00лв., а ОС- С.- сумата от 100,00лв. от направените от всеки от ищците разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение. От една страна същото е съобразено с минималните размери по Тарифа №1, а от друга страна с фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания.
С оглед изложеното Пернишкият РС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА РС- гр.С., с адрес:гр.С., ул.“***да заплати на всеки от ищците К. И.А. с ЕГН:********** и М.Т.А. с ЕГН:**********,***, сумата от по 2000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на *** при разглеждане и решаване на гр.д.№***. по описа на РС- гр.С., което е установено с Констативни протоколи от ***. на ИВСС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- ***. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА РС- гр.С., с адрес:гр.С., ул.“***, да заплати на всеки от ищците К. И.А. с ЕГН:********** и М.Т.А. с ЕГН:**********,***, сумата от по 1000,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от *** при разглеждане и решаване на гр.д.№***. по описа на РС- гр.С., изразяващи се в неправомерно заплатена държавна такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- ***. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОС- гр.С., с адрес:гр.***, да заплати на всеки от ищците К. И.А. с ЕГН:********** и М.Т.А. с ЕГН:**********,***, сумата от по 1000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на *** във връзка с въззивните производства по гр.д.№***. по описа на РС- гр.С., което е установено с Констативни протоколи от ***. на И ВСС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- ***. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА РС- гр.С., с адрес:гр.“***, да заплати на всеки от ищците К. И.А. с ЕГН:********** и М.Т.А. с ЕГН:**********,***, сумата от по 300,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОС- гр.С., с адрес:гр.С., ***, да заплати на всеки от ищците К. И.А. с ЕГН:********** и М.Т.А. с ЕГН:**********,***, сумата от по 100,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА РС- гр.С., с адрес:гр.С., ул.“***, да заплати по сметка на Пернишкия РС сумата от 10,00лв. за дължимата се държавна такса за настоящето производство.
ОСЪЖДА ОС гр.С., с адрес:гр.С., ***, да заплати по сметка на Пернишкия РС сумата от 10,00лв. за дължимата се държавна такса за настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РСия: