№ 1075
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Красимира Г. Г.а
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000501352 по описа за 2021 година
С решение № 262150 от 01.04.2021г., постановено по гр.дело № 13 858/2019г. на
Софийския градски съд, ГО, 1 състав, е отхвърлен иск с правно основание чл.515
КЗ, във вр. с вр. чл.511 КЗ, предявен от А.А. Д. против Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи за осъждане на ответника да
плати на ищеца сумата 50 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при ПТП настъпило на 23.05.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 31.10. 2018г. до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал.3
ГПК, А. Д. е осъден да плати на Сдружение НББАЗ разноски по делото в размер
2586 лева.
Въззивна жалба против решението е подадена от А. Д., чрез
пълномощниците адв. Р.П. и адв. Л.Г.. Жалбоподателят смята, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, като сочи, че съдът е изложил кратки и
схематични мотиви, без да съобрази задължителните разяснения, дадени в т.10 на
ППВС № 4/1968г., както и без да отчете в пълна степен характера и вида на
причинената при ПТП телесна увреда, трайните и необратими последици за
живота и здравето на пострадалия и липсата на пълно възстановяване от тях.
Твърди, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо на ищеца, съдът не е съобразил събраните по делото доказателства и
съдебната практика за подобни случаи. Искането да бъде отменено решението и
вместо това бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен
размер. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв за двете съдебни инстанции.
1
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник Сдружение НББАЗ,
чрез пълномощника адв. Т.Я., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва, като неоснователна. Изложени са подробни съображения за
правилност и обоснованост на атакувания съдебен акт.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А.А. Д. с искова молба, с която
против Сдружение Национално бюро на българските автомобилни застрахователи
са предявени искове с правно основание чл.515 КЗ във вр. с чл.511 КЗ и чл. 86
ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП
на 23.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 23.05.2018г. на автомагистрала „Тракия“ е
настъпило ПТП между автобус „Мерцедес Конекто” и товарен автомобил
„Мерцедес 1840 LS 36” с прикачено към него полуремарке „TIRSAN“, при което,
като пътник в автобуса, пострадал ищецът. Сочи се, че вината за настъпването на
инцидента е на водача на товарния автомобил - Г. К., гражданин на Република
Турция, който движейки се попътно зад автобуса, го ударил отзад.
Ищецът твърди, че вследствие на удара при ПТП тялото му политнало
напред и се ударил в предната седалка, както и че получил счупване тялото на
първи лумбален прешлен, че бил настанен в болница в гр.София, а след
изписването провел допълнително извънболнично лечение. Сочи, че в резултат на
получената травма търпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
душевни болки и страдания, битови ограничения, бил зависим от чужда помощ и
грижи и изпитвал емоционален дискомфорт. Твърди, че и до сега не се е
възстановил напълно от увредите, причинени при ПТП, че продължава да изпитва
болки при промяна на времето и при натоварване, поради което се налага да
приема болкоуспокояващи.
В исковата молба се твърди, че към датата на инцидента за влекача
„Мерцедес 1840” е имало валидно сключена застраховка ГО, сключена със
„GUNES”, поради което пострадалият предявил претенция към Сдружение
НББАЗ, което определило обезщетение за причинените неимуществени вреди в
размер 26 000 лева и платило същото. Ищецът смята, че размерът на платеното
обезщетение е недостатъчен и не съответства на действително причинените вреди.
Предвид това иска да бъде осъден ответникът да му плати сумата 50 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018г. до окончателното плащане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Сдружение НББАЗ оспорва
предявения иск. Сочи, че във връзка с пътния инцидент от 23.05.2018г. е платил
на пострадалия ищец сумата 26 000 лева, която съответства на размера на
2
причинените неимуществени вреди, като са съобразени естеството и тежестта на
увреждането. Поддържа, че искът е неоснователен, тъй като не са налице вреди,
подлежащи на обезщетяване.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 23.05.2018г. на автомагистрала „Тракия” в посока
към гр.София, е настъпило ПТП между автобус Мерцедес Конекто с рег. №
********, управляван от М. А. Т. и т.а. Мерцедес 1840 LS 36 с рег. № ******* и
прикачено към него полуремарке „TIRSAN“ с рег.№ ********, управляван от
турския гражданин Г. К., в следствие на което ищецът, пътуващ в автобуса,
получил телесни увреди.
В първонистанционното производство е приета присъда № 217 от
22.10.2018г., постановена по нохд № 3612/2018г. по описа на СГС, 18 състав, с
която Г. К. е признат за виновен в това, че на 23.05.2018г. на АМ „Тракия“, при
управление на т.а. Мерцедес 1840 LS 36 с рег. № ******* и прикачено към него
полуремарке „TIRSAN“ с рег.№ ********, в района между 3 и 4 км в посока гр.
София, в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.2 и чл.2,
ал.1 ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на К. П. С. и телесни повреди
на общо шест лица, между които и ищеца А.А. Д., на когото е причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата.
От заключението на приетата в първоинстанционното производство СМЕ,
изготвено от вещото лице д-р Б. Б.-хирург, ортопед-травматолог, се установява, че
при ПТП на 23.05.2018г. А. Д. е получил травматична фрактура на тялото на 1-ви
поясен прешлен и мозъчно сътресение, като счупването на поясния прешлен е
довело до трайно затруднение движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, в
случая 4 месеца, а мозъчното сътресение е било в лека степен и е довело до
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице е
установило, че спешна медицинска помощ и болнично лечение пострадалият е
получил в УМБАЛСМ „Св.Анна” София, където бил поставен на строг постелен
режим-на твърдо легло и реклинация на поясната област на гръбнака, като била
включена и инфузионна, седативна и обезболяваща терапия. Уточнил е в
откритото съдебно заседание пред СГС, че на пострадалия е извършена
неврохирургична манипулация, с която под налягане в тялото на счупения
прешлен е вкаран костен цимент, след което ищецът е носил поясен корсет в
продължение на три месеца; за периода от 29.05.2018г. до 05.06.2018г. е провел
ранна рехабилитация; след изписване от болницата е продължил лечението при
домашни условия при поставен поясен корсет и прием на обезболяващи. Вещото
лице е обобщило, че общо лечебният и възстановителен период е приключил за
срок 4 месеца. Посочено е, че най-интензивни болки и страдания ищецът е
търпял в първите 30 дни непосредствено след ПТП и проведената ранна
рехабилитация; през първите 2 седмици имал главоболие и световъртеж, без
гадене и повръщане, а в период от три месеца поради поставянето на строг
постелен режим и носенето на корсет е имал затруднения в обслужването и
ежедневието. Д-р Б. е обяснил, че извън тези периоди ищецът е търпял
3
периодично явяващи се болки в зоната на счупения прешлен, които са
отзвучавали с прием на обезболяващи средства.
След извършения личен преглед на пострадалия, д-р Б. е установил, че към
момента общото му здравословно състояние е стабилизирано, като е посочил, че в
материалите по делото липсват клинични или документални данни ищецът да е
търпял негативни последици или усложнения от процесните увреждания. Обяснил
е, че след фрактура тялото на увредения прешлен винаги се променя в негативен
план, тъй като се получават вътреставни артрозни изменения, които имат
прогресивно развитие във времето, като при ищеца вече се наблюдават такива
артрозни изменения и ръбцови зашипявания в междупрешленното пространство
на счупения прешлен и тези дегенеративни промени стоят в основата на
периодично явяващите се болки при преумора на гръбнака и промяна във времето.
В откритото съдебно заседание пред СГС д-р Б. е обяснил също, че при
процесната фрактура не е имало разместване, като извършената новрохирургична
манипулация е за вкарване под налягане на костен цимент в тялото на прешлена и
е сложен корсет, който да се носи 3 месеца. Посочил е също, че е установено, че
от дете ищецът има вродена луксация на тазобедрената става и поради това се
движи куцайки. Обяснил е, че при това положение, при всяко движение и
стъпване ищецът натоварва гръбначния стълб, включително и увредената от
произшествието част, което също е причина за появата на болки при преумора.
Според лекаря ако ищецът нямаше такова вродено заболяване, не би натоварвал
до такава степен гръбначния стълб и именно заради това заболяване той изпитва и
болки при придвижване. Посочил е също, че луксацията няма връзка с
продължителността на възстановителния период и не оказва влияние върху
костното срастване на прешлена, а има значение само при придвижването.
Лекарят Б. е обяснил също, че мозъчното сътресение при ищеца е било в лека
степен, като липсват данни за тежка форма на мозъчно сътресение.
В производството пред СГС са събрани и гласни доказателства за
установяване интензитета на търпените от ищеца болки и страдания.
Свидетелката Я. Й. Т., твърди, че познава ищеца от повече от 20 години, тъй
като същият живее на семейни начала с нейната майка. Спомня си, че след
инцидента видяла А. в Окръжната болница и сочи, че в началото той бил
неориентиран, не могъл да я познае; нямал видими наранявания, но се оплаквал
от болки в рамото и кръста. Твърди, че му направили операция, но и след нея
болките не отслабнали и се наложило да пие болкоуспокояващи. Поддържа, че
след изписването от болницата не можел да се самообслужва и изпитвал
неудобство, че друг трябва да се грижи за него за елементарната му хигиена и
нужди; не можел да се движи самостоятелно, а използвал патерици, трудно ставал
от леглото и се нуждаел от помощ и за това. Спомня си, че ходел на
рехабилитация, от която нямал подобрения. Сочи, че му помагали близо една
година за готвене, чистене, пазаруване, защото той не бил в състояние. Поддържа,
че бил в болнични около 6 месеца и на 7 месец се върнал на работа, но и към
момента изпитвал болки и не можел да извършва тежък физически труд.
Няма спор, че за т.а. Мерцедес 1840 LS 36 с рег. № ******* и прикачено към
него полуремарке „TIRSAN“ с рег.№ ******** е имало валидно сключена
4
застраховка ГО със застраховател, който не е определил свой кореспондент на
територията на РБ. Липсва спор и че ищецът е сезирал Сдружение НББАЗ с искане
за изплащане на обезщетение за причинените при ПТП неимуществени вреди и че
на 28.01.2019г. ответникът е превел по банковата сметка на ищеца сумата 26 000
лева.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Изложената фактическа обстановка обуславя извод за възникнало
застрахователно събитие по смисъла на § 1 т. 4 от КЗ, което е основание за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинените вреди, съгласно чл.
386, ал. 1 и 2 от КЗ. Тъй като в случая за товарния автомобил, управляван от
виновния водач Г. К., е сключен договор за застраховка „гражданска отговорност”
със застрахователна компания „Gunes” - Турция, който застраховател, както вече
бе отбелязано, не е определил кореспондент на територията на България,
ответникът НББАЗ е задължено лице за плащане на застрахователно обезщетение,
съгласно чл. 511, ал.1, т.2 КЗ.
В атакуваното съдебно решение съставът на СГС е приел, че за причинените
на ищеца и доказани по делото неимуществени вреди, справедливото
обезщетение дължимо на пострадалия е в размер 22 000 лева, но доколкото
ответникът извънсъдебно и доброволно е платил сумата 26 000 лева, искът е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Спорът пред въззивния съд, очертан от оплакванията във въззивната жалба
на пострадалия, е за размера на обезщетението, което му се дължи.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, установени по делото, които
са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, настъпило на 23.05.2018г. и които
представляват неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат
обезщетени, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки
предвид вида и обема на причинените травматични увреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността и
вида на проведеното лечение, причинените физически страдания и неудобства,
ограничаването на трудовата активност и наличието на психични и емоционални
увреждания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото (в този смисъл разясненията, дадени в Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС).
В случая, за да определи дължимото справедливо обезщетение на
пострадалия при ПТП А. Д., въззивният съд съобрази: брой, вид и тежест на
причинените на ищеца телесни увреждания и техния медикобиологичен характер
- травматична неразместена фрактура на тялото на 1-ви поясен прешлен, довела до
трайно затруднение движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, в случая 4
месеца; вида и продължителността на проведеното лечение и свързаните с това
ограничения за пострадалия- болнично лечение с проведена неврохирургична
манипулация-вкарване на костен цимент под налягане и домашно-амбулаторно;
продължителността на лечебния и възстановителен период, установена от СМЕ -
общо за около 4 месеца, през 3 от които ищецът е бил обездвижен с корсет. САС
съобрази и установените от СМЕ и гласните доказателства интензитет на
5
търпените болки и страдания, както и обстоятелство, че по време на лечебния и
възстановителен период ищецът е изпитвал затруднения при елементарното си
битово обслужване и неудобство да бъде подпомаган от близките си за
елементарна хигиена и нужди. Съдът взе предвид също изводите на вещото лице-
медик, че здравословното състояние на пострадалия е стабилизирано, но при
претоварване и при промяна на времето същият търпи периодично явяващи се
болки. Съдът споделя становището на състава на СГС, че при определяне размера
на обезщетението следва да бъде съобразено и обстоятелството, че въпреки
зарастването, увреждането при ПТП е довело до дегенеративни промени -
прогресивно развиващи се артрозни изменения и зашипявания в
междупрешленното пространство, предизвикващи периодичните болки при
преумора на гръбнака и промяна във времето. Съдът отчита и това, че
установените болки и страдания при придвижването на пострадалия се дължат и
на съществуващо преди датата на инцидента заболяване на ищеца, заради което
същият е с накуцваща походка и натоварва гръбначния стълб при движение.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалия към датата на ПТП – 73 -
годишен, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-
икономическите условия в страната към 23.05.2018г. и лимита на
застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори
съставът на САС намира, че сумата 40 000 лева би обезщетила справедливо
ищеца за претърпените и доказани в процеса неимуществени вреди.
Въззивният съд напълно споделя изразеното от състава на СГС становище,
че доколкото в исковата молба не се съдържат твърдения за получено при ПТП
мозъчно сътресение, при определяне размера на обезщетението за вреди следва да
се съобрази само заявеното в исковата молба, а то е, че ищецът се е ударил в
предната седалка, бе да уточнява в коя част на тялото е бил удара и е получил
фрактура на поясен прешлен.
Предвид това и след като съобрази, че Сдружение НББАЗ е платило
обезщетение на ищеца в размер 26 000 лева, предявеният иск следва да бъде
уважен за сумата 14 000 лева и ответникът бъде осъден да плати на ищеца тази
сума, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018г. до окончателното
плащане.
Изводите на въззивната инстанция не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде отменено в
частта, с която предявеният иск е отхвърлен до сумата 14 000 лева и вместо това
да бъде постановено друго, с което искът на А. Д., предявен против Сдружение
НББАЗ бъде уважен за сумата 14 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
31.10.2018г. до окончателното плащане; на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, да бъде
осъдено да плати на адв. Р. П. адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство в размер 568,40 лева, съразмерно уважената
част от исковете; на основание чл. 78, ал.6 ГПК да плати по сметка на СГС
държавна такса в размер 560 лева, а на основание чл. 78, ал.3 ГПК А. Д. следва да
бъде осъден да плати на Сдружение НББАЗ разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и за депозит за вещо лице в размер 1 862 лева, съразмерно
отхвърлената част от исковете. САС намира за неоснователно направеното от
процесуалните представители на ищеца възражение за прекомерност на
6
адвокатското възнаграждение на ответника, тъй като същото е в границите на
минимума, посочен в НМРАВ № 1/2004г. В останалата обжалвана част решението
на СГС следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, НББАЗ следва да бъде осъдено да плати на адв. Р.
П. адвокатско възнаграждение в размер 568,40 лева. На основание чл. 78, ал.3
ГПК, във вр. с чл. 78, ал.5 ГПК А. Д. следва да бъде осъден да плати на
Сдружение НББАЗ разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1 754 лева,
съразмерно отхвърлената част от исковете. На основание чл. 78, ал.6 ГПК,
Сдружение НББАЗ следва да бъде осъдено да плати по сметка на САС държавна
такса в размер 280 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262150 от 01.04.2021г., постановено по гр.дело № 13
858/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 1 състав, в частта, с която е отхвърлен
искът на А.А. Д. с правно основание чл.515 КЗ, във вр. с вр. чл.511 КЗ за сумата
14 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
при ПТП на 23.05.2018г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл.515 КЗ, във вр. с вр. чл.511 КЗ, Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи да плати на А.А.
Д. сумата 14 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при
ПТП настъпило на 23.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.
2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, Сдружение НББАЗ да плати на
адв. Р. П. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в
размер 568,40 лева, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК,Сдружение НББАЗ да плати по
сметка на СГС държавна такса в размер 560 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК, А.А. Д. да плати на Сдружение
НББАЗ разноски за първоинстанционното производство за адвокатско
възнаграждение и за депозит за вещо лице в размер 1 862 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262150/01.04.2021г. по гр.дело №
13858/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 1 състав, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА, Сдружение НББАЗ да плати на адв. Р. П. адвокатско
възнаграждение в размер 568,40 лева, за осъщественото пред САС безплатно
процесуално представителство на ищеца.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК А.А. Д. да плати на Сдружение
НББАЗ разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1 754 лева, съразмерно
7
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, Сдружение НББАЗ следва да
плати по сметка на САС държавна такса за въззивното производство в размер 280
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8