Решение по адм. дело №1249/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.39 от ЗЗЛД, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Е. Г. М., [ЕГН], с адрес в гр. Бургас, ул. „Македония“ №37, чрез процесуален представител адв. Б. Б., против изричен отказ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, [ЕИК], за заличаване на лични данни, обективиран в отговор изх.№ 25-00265-1/19.06.2025г., подписан от юрисконсулт Х. Г..

Жалбоподателката иска прогласяване нищожността на оспорения изричен отказ поради издаването му от некомпетентен орган, евентуално претендира отмяна на акта с твърдения за допуснати нарушения на чл.146, т.4 и т.5, във вр. с чл.145, ал.2, т.3 от АПК. Счита, че издадените удостоверения противоречат на материалния закон, тъй като задълженията по договорите за потребителски кредити неправилно били счетени от ответника за погасени към датата на издаване на удостоверенията – 22.05.2025г. Навежда твърдения за приключило съдебно производство пред граждански съд по предявен от М. отрицателен установителен иск, в което производство ответното дружество е направило признание на исковете. В тази връзка сочи, че това волеизявление предпоставя признание и относно датите на погасяване на кредитите по давност, посочени от жалбоподателката в исковата й молба (28.10.2022г. и 25.11.2022г.). Твърди, че моментът на изтичане на давностния срок и зачитането на правните последици от същото следват по силата на закона. Поради това счита, че е налице хипотезата на чл.17, §1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 за заличаване на личните данни, за което „изменение на кредита“ дружеството следвало да подаде коректно информация в Централния кредитен регистър.

В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адвокат Б., поддържа жалбата и направеното с нея искане. Претендира присъждане на разноски по списък (л.58), като прилага договор за правна защита и съдействие (л.59).

Ответникът по оспорването – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител. Представя писмен отговор (л.38), с който оспорва жалбата като недопустима поради липса на подлежащ на оспорване акт, а наред с това излага съображения за неоснователност на жалбата. Идентични аргументи са развити и в депозираната писмена защита (л.62).

1. ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Съдът намира за жалбата за допустима. Подадена е от лице, което има правен интерес от оспорването - адресат на акта и в предвидения от закона срок.

Производството, свързано с нарушения на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 е административно, независимо дали администраторът на лични данни е публичноправен или частноправен субект.

В случая предмет на оспорване е акт на администратор на лични данни, който акт притежава белезите на индивидуален административен акт, независимо, че е издаден от юридическо лице - частноправен субект, какъвто е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

2. ФАКТИТЕ:

Жалбоподателката Е. Г. М. е сключила със „Сити Кеш“ ООД договор за паричен заем №97004 от 24.11.2016г. за сумата от 4 500 лева (л.24) и договор за паричен заем №102164 от 22.12.2016г. за сума в размер на 4500 лева (л.25).

Впоследствие по силата на договор за цесия посочените задължения са били прехвърлени от „Сити кеш“ на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

С Решение №548/26.11.2024г., постановено по гр.д. №1350/2024г. по опис на Районен съд – Габрово, е признато за установено по отношение на Е. М., че същата не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сума в размер 9 383,18 лева по договор за паричен заем №97004/24.11.2016г. и сума в размер 9 233,96 лева по Договор за паричен заем №102164/22.12.2016г. поради недействителност на договорите (л.17-19). Решението е влязло в законна сила на 16.04.2025г.

По повод приключилото съдебно производство, на 12.05.2025г. Е. М., чрез пълномощник адв. Б. Б., подала по електронната поща искане до „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на удостоверение, доказващо, че по отношение на двата договора за паричен заем жалбоподателката няма задължения към дружеството-цесионер (л.48). Поискано било и да се подаде коригираща информация към Централния кредитен регистър относно двата договора.

В отговор на постъпилото искане, на 22.05.2025г. от „Агенция събиране на вземания“ ЕАД било издадено удостоверение №УАСВ-25-01227-1/22.05.2025г. (л.39).

В същото било посочено, че М. няма непогасени парични задължения към дружеството във връзка с договор за потребителски кредит №102164/22.12.2016г., както и че дружеството няма имуществени и други претенции към длъжника по повод сключения договор. В удостоверението било отбелязано, че задължението по договора било „погасено към днешна дата“. Освен това било посочено, че дружеството подава отчетна информация за всяко задължение в законоустановения срок към ЦКР на БНБ и тази информация съответствала на данните, поддържани в информационната система на дружеството.

По отношение на другия договор за потребителски кредит с №97004/21.11.2016г. било издадено и удостоверение №УАСВ-01228-1 от 22.05.2025г. с идентично съдържание (л.40).

На 19.06.2025г. бил издаден оспореният в настоящото производство отговор изх.№25-00265-1(л.45-46).

В мотивите на същия било посочено, че задълженията на жалбоподателката били затворени в оперативно-счетоводната система на дружеството на 10.04.2025г. и към тази дата задълженията се считали за погасени. Необходимата коригираща информация относно задълженията била изпратена на ЦКР в законоустановения срок съгласно Наредба №22/16.07.2009г.

Подчертано било, че задълженията се считали за погасени не на 22.05.2025г. (което било датата на издаване на удостоверенията), а с дата 10.04.2025г. Процесът на подаване на информация в ЦКР бил автоматизиран, т.е. след затваряне на задължението автоматично се генерирала необходимата информация към ЦКР.

В отговора било посочено още, че в производството пред Габровския районен съд „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е направило признание само относно възражението за давността, но не е направено такова спрямо искането на М. за приложение на давността със задна дата. Такъв аргумент не можело да се извлече и от мотивите на решението на съда, доколкото там било посочено, че задълженията били погасени поради изтекла погасителна давност, но не и че същата следва да се прилага с ретроактивно действие. Признаването и даването на съгласие, че давността се проявява към момент, в който са настъпили правните последици, би представлявала уговорка, която е нищожна поради противоречие с чл.120 от ЗЗД.

Посочено било, че датата на „затваряне“ на задълженията – 10.04.2025г. е избрана от дружеството с оглед датата на влизане в сила определение №413/21.03.2025г. по гр.д. №1350/2024г. на Габровския районен съд, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на страните.

В обобщение било прието, че в случая не са налице предпоставките на чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 за уважаване искането на жалбоподателката, тъй като обработката на личните й данни не се основава на съгласие, като били налице други правни основания за обработването им. Личните данни не са били обработвани незаконосъобразно и не следва да бъдат изтрити.

Отговорът е подписан от Х. Г. – юрисконсулт в „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, оправомощен да представлява дружеството съгласно пълномощно рег.№Пл-24-00104-1/26.08.2024г., издадено от изпълнителния директор (л.50).

3. ПРАВОТО:

С жалбата се твърди извършване на действия от страна на администратор на лични данни по смисъла на член 4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679, които нарушават права на субекта на данни по посочения регламент при обработване на данни във връзка с облигационни отношения между жалбоподателката и ответника.

Съгласно член 4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

Според разпоредбата на чл.4, §7 от Регламент (ЕС) 2016/679, администратор означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

В член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 е предвидено „Право на изтриване (право „да бъдеш забравен“), като съгласно параграф 1, буква „а“ субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин.

Според член 18, параграф от Регламент (ЕС) 2016/679 субектът на данните има право да изиска от администратора ограничаване на обработването, а член 21 урежда правото на субекта на данни на възражение срещу обработването на данните му.

Разпоредбата на чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД предвижда субектът на данни да може да упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин.

Анализът на тази правна регламентация сочи, че компетентността по отношение на удовлетворяване на заявления за заличаване, коригиране или блокиране на лични данни, респективно издаване на мотивирани откази за извършването им е предоставена само и единствено на администратора на лични данни, респ. на законния му представител.

По делото няма спор, че „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е „администратор“ по смисъла на член 4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679 и обработва лични данни на оспорващата по смисъла на член 4, т. 2 от Регламент 2016/679, което е породено от облигационните отношения между лицата – договори за паричен заем, задълженията по които са били цедирани на ответното дружество с договор за цесия.

Съдът намира, че в случая липсват доказателства за компетентност на издателя на оспорения акт.

Изричният отказ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за заличаване на лични данни, обективиран в отговор изх.№ 25-00265-1/19.06.2025г., е подписан от юрисконсулт Х. Г..

Вярно е, че по делото е представено пълномощно рег.№Пл-24-00104-1/26.08.2024г., издадено от изпълнителния директор на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД (л.50). Същото обаче предоставя правомощия на юрисконсулта, които не касаят издаването на откази за заличаване на лични данни.

Анализът на съдържанието на самото пълномощно сочи, че изпълнителният директор на дружеството е оправомощил служителя да осъществява представителство на дружеството пред съдилищата, органите на съдебното изпълнение, както и пред КЗЛД, КЗП, ДАНС, държавни, общински и други органи, като в производствата пред изрично посочените органи може да прави искания и изявления, да предоставя становища и извършва други действия в защита правата на дружеството.

При това положение, съдът счита, че оправомощаването касае осъществяването на процесуално представителство на дружеството пред административни органи и съдилища. Това оправомощаване е идентично с учредяването на представителна власт в гражданскоправния смисъл на понятието, но по същество не представлява делегиране на компетентност за произнасяне по заявления по Закона за защита на личните данни, която следва да е налична към момента на извършване на действието от определения служител.

Законодателят е предвидил произнасяне от администратора на лични данни, какъвто не е юрисконсултът на дружеството. Като е сторил това и е издал оспореното писмо, юрисконсултът е излязъл извън своята материална компетентност, съобразно посочените права в пълномощното и е издал нищожен административен акт, който не е породил предвидените в закона правни последици.

Липсата на материална компетентност на издателя на акта винаги е основание за обявяването му за нищожен.

Независимо от констатираното основание за прогласяване нищожността на оспорения отказ, съдът намира, че следва да разгледа същия съобразно изискванията на материалния закон.

По делото няма спор, че М. е била длъжник по договори за паричен заем, сключени съответно на 24.11.2016г. и 22.12.2016г. (л.24 и л.25).

Не е спорен въпросът, че вземанията по тези договори са били придобити от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД съгласно сключен договор за цесия, като вземанията са били цедирани именно на ответното дружество.

Тези факти предпоставят извод, че в качеството му на финансова институция по смисъла на чл.2, ал.2, т.12 от Закона за кредитните институции, „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е задължен субект по чл.10, ал.1, във вр. с чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № 22 от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър, с която норма е въведено задължение за институциите да подават към ЦКР информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпили изменения по кредитите до окончателното им погасяване.

Следователно личните данни на М. са били законосъобразно обработвани от администратора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез предаването им към ЦКР, поради наличие на две от основанията, предвидени в чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679: обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора и обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора.

В случая обаче са налице доказателства за проведено съдебно производство, в хода на което М. се е позовала на института на погасителната давност относно процесните задължения по двата договора за кредит. Изричното позоваване е било направено от нея пред граждански съд с предявения отрицателен установителен иск, като същият е бил уважен с влязло в законна сила съдебно решение.

Ефектът на релевираната претенция за давност се проявява към момента, в който са настъпили правните последици на погасителната давност, а не към момента на позоваването. Последното е процесуален способ за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок (така в Тълкувателно решение № 4/2012 г. по т.д. № 4/2012 г. на ВКС).

Оттук следва, че обратно на приетото в оспорения отказ, последиците на погасителната давност са настъпили след изтичането на съответните давностни срокове (28.10.2022г. и 25.11.2022г.), без значение кога жалбоподателката се е позовала на изтичането на давността.

Независимо от горното, проявлението на посочените факти води до отпадане на единствената възможност вземането да бъде събрано и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството по член 6, §1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 да продължи да обработва личните данни на М..

След като са отпаднали целите, за които са били събирани и обработвани личните й данни, е налице хипотезата на член 17, § 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 за заличаване на свързаните с жалбоподателката лични данни от администратора, за което изменение на кредита същият на основание чл.10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. следва да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за М. в ЦКР (така в Решение № 12441 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2023 г.).

Отпадането на задължението за подаване на информация в ЦКР за дружеството е свързано и с целите на обработка на личните данни на лицата в ЦКР - а именно осигуряване на данни за кредитната им задлъжнялост.

Изложеното предпоставя извод за липсата на законови предпоставки за постановяване на отказ за изтриване на личните данни, поради което издаденият акт е незаконосъобразен.

Както вече се посочи в изложението на настоящото решение, в случая е налице и още по-тежък порок на акта, а именно издаването му от некомпетентен орган, което влече след себе си нищожност.

Поради това, оспореният акт следва да бъде обявен за нищожен, а преписката да бъде изпратена на администратора на лични данни „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за произнасяне съобразно мотивите, изложени в настоящото решение.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 910,00 лева, представляващи платени държавна такса от 10 лева (л.35) и адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л.59).

Затова и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, IV състав,

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН изричен отказ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, [ЕИК], за заличаване на лични данни, обективиран в отговор изх.№ 25-00265-1/19.06.2025г., подписан от юрисконсулт Х. Г..

ИЗПРАЩА преписката на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по компетентност за произнасяне по искане от 12.05.2025г., подадено от Е. Г. М., чрез пълномощник адв. Б. Б., за издаване на удостоверение, доказващо, че по отношение на договор за паричен заем №97004 от 24.11.2016г. и договор за паричен заем №102164 от 22.12.2016г. Е. М. няма задължения към дружеството, като е поискано и да се подаде коригираща информация към Централния кредитен регистър относно двата договора, съобразно мотивите, изложени в настоящото решение.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин – 10“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З. Б., да заплати на Е. Г. М., [ЕГН], с адрес в гр. Бургас, ул. „Македония“ №37, сума в размер на 910 лева (деветстотин и десет лева), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд гр. София, в 14 дневен срок от съобщаването му.