Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260145
гр.
Пловдив, 29.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 15.01.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7558/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0432-000210, издадено от началник сектор към ОДМВР-ПЛОВДИВ,
РУ 01 ПЛОВДИВ, с което на В.Л.Р. е наложено наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП.
С
жалбата, в допълнителните мотиви към нея и в съдебно заседание се навеждат
конкретни съображения за отмяна на НП и по конкретно:
-липса на компетентност на актосъставителя и на наказващия орган;
-несъобразяване в АУАН и НП на събраните по делото доказателства, че жалбоподателят
отказал да се тества с дрегер и да даде кръв поради предизвикания у него афект
от забавеното извършване на проверката и
състоянието на крайна необходимост, в което бил изпаднал във връзка с влошеното
здравословно състояние на сина му;
-текста на връчения АУАН бил изцяло нечетлив и с поправки, а освен това
АУАН не бил надлежно връчен;
-в случая можело да намери приложение чл. 28 ЗАНН;
-неправилно била установена фактическата обстановка в АУАН и НП, доколкото
отказът за тестване с техническо средство реално не бил осъществен на пътя в
2:25 часа, а в сградата на 01 РУ в по-късен период.
-различното време и място на обективиране на отказа от тези посочени в АУАН
съставлявало съществено процесуално нарушение;
- отказът на лицето да даде кръв не бил удостоверен по надлежния ред в
протокол за медицинско изследване по чл. 8, ал.5 от Наредбата;
-от доказателствата по делото не ставало ясно дали деецът реално е подписал
издадения му талон за медицинско изследване;
- налице бил порок в представените на дееца стикери към талон за изследване;
-актосъставителя не бил надлежно обучен да борави с дрегер- а.
Въззиваемата
страна не взема становище по основателността на жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените
по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице
основания за неговото отменяне по
следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 09 срещу 10.05.2020г.
жалбоподателят заедно със свидетелите Т.В., М.М.и двете си деца бил на вила. На
вилата жалбоподателят употребил известно количество алкохол, но това останало
незабелязано от свидетелите В.и М..
След полунощ, в малките часове на
10.05.2020г., детето Д.В.Р. го заболяло зъб, в резултат от което повишило температура до 39, 3 градуса. Жалбоподателят се
притеснил силно за здравословното състояние на сина си, тъй като той не
притежавал родителските права за него съгласно влязло в сила Решение на
Бургаски районен съд.
Жалбоподателят качил двете деца в
собствения си лек автомобил Нисан Патфайндър с рег. № ******* и потеглил към
град Пловдив, за да заведе детето си на лекар.
Около 02:25 часа на път Втори
Клас № 86, посока изток-запад, на около
100м от бензиностанция OMV, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители
на 01 РУ на ОДМВР Пловдив- А.К. и В.П.. Причината за спирането на
жалбоподателя, била, че според полицейските служители управлявания от него
автомобил се движел криволичейки. Свидетелите К. и П. попитали жалбоподателя
дали е употребил алкохол и пред тях той устно потвърдил това обстоятелство.
Тъй като свидетелите К. и П.
нямали правомощия да извършат тест за употреба на алкохол, същите сигнализирали
дежурния инспектор по управление.
Необходимостта да изчака пристигането на друг контролен орган афектирало
и допълнително притеснило жалбоподателя с оглед здравословното състояние на
детето му, поради което той телефонирал на приятелите си- св. В.и св. М., които
пристигнали на място.
Междувременно на място пристигнал
и актосъставителя –инспектор Ч., който притежавал компетентност за извършване
на проверки за употреба на алкохол и наркотични вещества. Свидетелят Ч. обаче не носел в себе си техническо средство Дрегер,
което наложило жалбоподателят да бъде
транспортиран до сградата на 01 РУ на ОДМВР, където да бъде
тестван.
Там, в неустановен по делото
час, му било предложено да бъде тестван
с Dreger Alcotest 7510 № 0253. Жалбоподателят отказал, като не изтъкнал
конкретна причина. По този повод в 04:45
часа му бил издаден талон за изследване № 089131.
След издаване на талона,
жалбоподателят излезнал от РПУ, като пред сградата заварил своите приятели- св.
В.и св. М., които междувременно били пристигнали пред сградата на 01 РУ и
заедно с децата изчаквали приключването на проверката.
Вместо да изпълни даденото му
предписание за медицинско изследване, жалбоподателят изобщо не тръгнал към
УМБАЛ-св. Георги, а придружаван от свидетелите В.и М. завел детето си Д.Р. на
зъболекар по спешност.
Видно от представената медицинска
документация през процесната вечер детето имало абсцес и било издадено предписание за хирургическа
интервенция-вадене на зъба по спешност /extraction radicis dentos/
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена при съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства:
-гласни: показания на
актосъставителя Ч. и на разпитаните по делото свидетели К. и П. (по служебна
инициатива на съда) и В.и М. ( по искане на жалбоподателя);
-писмени, сред които
приложени по административно наказателната преписка (талон за изследване №
089131, заповед № 8121з-515/14.05.2018г.) и представени от защитата в откритото
съдебно заседание ( два броя медицинска документация-л. 18 и 19, решение на
Бургаски районен съд от 24.11.2015г., копие от лична карта от ЮЗУ- Неофит
рилски, удостоверение от БФ по гребане).
В посочените
доказателствени материали се откриват съществени противоречия досежно следните
обстоятелства:
-мястото и времето на извършения отказ за тестване с техническо
средство. Според актосъставителя този отказ е извършен в сградата на 01
РУ по-късно през нощта, тъй като същият не носел в себе си дрегер при
пристигане на мястото на проверката на път
Втори Клас № 86. От друга страна са показанията на полицейските служители- К. и
П., които твърдят, че св. Ч. е носел със себе си техническото средство и отказа
е бил направен на място. Съдът
кредитира заявеното от актосъставителя. От една страна действията по
непосредствена проверка за употреба на алкохол са извършени лично от него,
поради което е нормално и логично именно
той да има много по-точни възприятия
и спомени относно детайлите, включително и за времето и мястото, където
е предложил на жалбоподателя да се тества с дрегер. От друга страна показанията на актосъставителя
съответстват с изложеното от свидетелите, доведени от защитата (В.и М.).
- бил ли е употребил
жалбоподателят алкохол преди спирането му от полицейските органи. От една
страна са показанията на полицейските служители К. и П., които потвърждават, че
спрели автомобила на жалбоподателя, защото той криволичел по пътя и че запитан
дали е употребил алкохол, той изрично си признал пред тях. От друга страна са
показанията на свидетелите, доведени от защитата (В.и М.), според които вечерта
Р. не бил употребил алкохол. Според съда всъщност в случая противоречието е
само мнимо, доколкото според правилата на формалната и юридическата логика е
напълно възможно даден факт ( в случая употребата на алкохол от страна на
жалбоподателя ) обективно да се е реализирал в действителността и в същото
време той да е останал встрани от възприятията на даден свидетел. По изложените
съображения съдът кредитира заявеното от двамата полицейски служители, още
повече, че в случая съществуват данни за заинтересованост у водените от жалбоподателя
свидетели (доколкото същите са негови приятели).
Досежно останалите
приети за установени обстоятелства в събраните писмени и гласни доказателствени
средства не са налице съществени противоречия, поради което и по аргумент от
чл. 305, ал.3 НПК съдът ги кредитира, без да се дължи по-нататъшен коментар.
ЗА КОМПЕТЕНТНОСТТА НА
АКТОСЪСТАВОТЕЛЯ И НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН
От
приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи се установява
компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган.
В тази връзка следва
да се съобрази и че съгласно т. 1.3 от цитираната заповед компетентни да
издават актове по ЗДвП са полицейски инспектори в рамките на обслужваната
територия, а компетентни да издават НП според т.2.9 от Заповедта са началниците
на сектори/групи „Охранителна полиция“ в
РУ при ОДМВР на обслужваната територия.
В тази връзка следва
да се отбележи, че при извършена служебна справка на сайта на ОДМВР-Пловдив https://www.mvr.bg/plovdiv/%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B4%D0%BC%D0%B2%D1%80/rup/rup1
и от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че
именно служителите на 01 РУ са компетентни да констатират и санкционират
нарушения на територията, а която е констатирано управлението на МПС.
Така изрично Решение
№ 1986 от 04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2342 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СПАЗВАНЕ РЕДА
НА НАРЕДБА № 1/ 19.07.2017г.
Всички отправени
възражения са неоснователни, доколкото:
-доводите за начина
на удостоверяване отказа на лицето да даде кръв, снабдяването му със
съответните стикери по Наредбата и полагането от него на подпис върху талона за
изследване биха били относими, ако нарушителят реално се бе явил да даде
кръв;
- доводите дали актосъставителя
е бил преминал обучение за боравене с техническото средство от своя страна биха
имали значения, ако дееца реално се бе тествал с дрегера и се оспорваха
показанията му.
Тези възражения обаче
са изцяло ирелевантни в ситуация, като процесната, в която деецът:
-
е отказал да се тества с техническо средство;
-
получил е талона, но изобщо не се е явил в болничното
заведение да даде кръв.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА ЗА МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ И
КРАЙНА НЕОБХОДИМОСТ.
Възражението, че
деянието било извършено при крайна необходимост не може да бъде възприето,
доколкото според чл. 13 НК, за да е налице крайна необходимост, следва опасността
да не може да бъде избегната по друг начин, освен чрез извършване на
общественоопасно деяние. В случая от приетата за установена фактическа обстановка
е видно, че опасността за живота и здравето на малолетното дете в могла да бъде
избегната по най-малко три други начина:
-като детето бъде
заведено на лекар от някой от останалите лица от компанията;
-като деецът лично го
заведе на лекар, но използва за това такси;
-като жалбоподателят
максимално бързо сътрудничи на органите на реда и изпълни техните предписания
за тестване с техническо средство, в който случай забавянето да заведе детето
на лекар би било минимално.
Не може да бъде възприето и възражението, че
случаят е маловажен, доколкото видно от приетата за установена фактическа
обстановка и констатираните алтернативни възможности за избягване опасността на
живота и здравето на детето, случаят не се отличава като такъв с по-ниска
степен на обществена опасност от типичните случаи на нарушения по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
В тази
връзка само за пълнота на изложението следва да се посочи, че изключителната
обществена опасност на нарушенията по чл. 174, ал.3 ЗДвП произтича от това, че
същите не само се явяват предпоставка за избягване на
евентуална наказателна отговорност по чл. 343б, ал.1 НК и чл. 343Б, ал.3 НК,
но и крият потенциален риск от значително засягане на обществените отношения,
гарантиращи безопасността на транспортната дейност и живота и здравето на
пътуващите, което обуславя
необходимостта от особена обществена непримиримост спрямо тях,
изключваща приложението на чл. 28 ЗАНН
Въпреки
неоснователността на обсъдените възражения са налице редица основания за отмяна
на НП.
ОТНОСНО РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПРИЕТОТО ЗА
УСТАНОВЕНО В НП И РЕАЛНО ОСЪЩЕСТВИЛОТО СЕ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА.
На първо
място, както е видно от изложената по-горе фактическа обстановка, изцяло
се опровергават констатациите в АУАН и НП, че нарушението е извършено на Пловдив около 02:25 часа на път Втори Клас № 86.
От текста на НП е видно, че на
дееца е вменена форма на
изпълнителното деяние- отказ да се тества с техническо средство -дрегер.
Поради това и релевантните обстоятелства
за определяне времето и мястото на извършване на нарушението са кога и къде е направен самия отказ.
Констатираното управление по пътищата на
страната е от значение, за да придобие
деецът качеството „водач“ на МПС, респективно
да бъде годен субект на нарушението. Времето и мястото на извършване на
самото нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП се дефинират, обаче от осъществяването на самото
изпълнително деяние- в случая от времето и мястото на обективиране от
дееца на отказа да се тества с дрегер.
При доказателствения анализ вече
бе установено, че съставомерния отказ
на дееца да се тества с дрегер не е извършен, нито по времето, нито на мястото
посочено в АУАН и НП, доколкото от кредитираните показания на
актосъставителя се установи, че същият при пристигането си на мястото на
проверката не носел в себе си техническите средства, което наложило
жалбоподателят да бъде транспортиран до сградата на 01 РУ, където в неустановен
с точност по-късен момент отказал да бъде тестван по надлежния ред.
Действително, както актосъставителя,
така и разпитаните по делото полицейски служители свидетелстват, че деецът отказал да се тества и на място,
но този му отказ е изцяло абстрактен и без абсолютно никакво правно значение при
положение, че полицейските служители
не са разполагали на място с техническо средство, с което деецът при
наличие на желание да може да се тества.
От гореизложеното следва, че единственият правно релевантен отказ,
извършен от дееца- е този след
отвеждането му в сградата на 01 РУ, където технически средства вече са
били налични.
В случая обаче, за съда не
съществува процесуална възможност да накаже дееца за място и време на
извършване на нарушението, различни от тази, които са вменени с АУАН и НП.
Безспорно, както в теорията, така
и в съдебната практика, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателния процес, който определя
предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва
да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още
от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на
съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл.
40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните
указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно
решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е
прието, че сред задължителното
съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички
съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.
Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение
са винаги съществени и
непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява
административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС,
следва на основание 84 ЗАНН да бъдат
съотнесени и към неговото съдържание.
Наказателното постановление от
своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно
наказателния процес на ПРИСЪДАТА
от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата
форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и
задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността
на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация
следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
Времето и мястото на извършване на деянието са не само основен съставомерен признак, но и белези на деянието, които го
отграничават от всички останали действия/бездействия реализирали се в
действителността. Това следва от същността
на деянието като съвкупност от
телодвижения (при действие) или липса на правнодължимо поведение (при
бездействие) , извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място при единство на
обстановката и в резултат на единно или подновяващо се решение.
От дадената дефиниция следва, че
ако се приемат други, различни от тези посочени в АУАН и НП, време и място на
извършване на нарушението, то деецът
би се оказал наказан за съвсем различно деяние, от това за което му е
повдигнато административното обвинение, което е несъвместимо с правото
му на защита.
Следва да се отбележи също така и
че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на
ВКС, всяко установяване за първи път
на етап съдебно следствие на
съставомерен факт, различен от
тези, които до този момент са
предявени на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна
същност представлява съществено изменение
на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение
№ 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение №
61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния
текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира
в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако
е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна
практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и
касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН
има характер на въззивно такова, то института
на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на
наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически
положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом
те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.
Така изрично Решение
№ 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен
съд,
От всичко гореизложено следва, че
за съда не съществува възможност да потвърди НП
въз основа на нови съставомерни фактически положения, които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и
които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП.
Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са
действителните съставомерни фактически положения, за които се наказва, едва от акта на въззивната
инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е
изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, при
положение, че те са погрешно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл.
63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на
наказващия орган.
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН
е предвидена възможност с НП да се санират пороци, допуснати в административно
наказателното производство, стига да са установени по
несъмнен начин извършването на деянието, нарушителят и неговата вина. Доколкото обаче, в процесния
случай, както в АУАН, така и в НП е посочена дата, към която деянието все още е било несъставомерно, то този ред е
неприложим.
Ако
се допусне тълкуване, според което съдът
може сам, за първи път със своя акт да установява действителните
съставомерни фактически положения, които
до този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се достигнало
до заобикаляне и елиминиране на
цялата уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по
административното обвинение.
В
този изричен смисъл по напълно
идентични казуси е и трайната практика на административните съдилища от
страната, в която се приема, че в случаите, когато проверката за употреба на
наркотични вещества се извършва на място и по време, различно от това, където е
констатирано управлението на МПС, както е в процесния случай, е необходимо в съдържанието на
съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП да бъде описано мястото и
времето, където и когато водачът е бил надлежно поканен да изпълни задължението
си да бъде тестван за употреба на наркотици и където той е обективирал
своя отказ. Липсата на такава конкретизация представлява съществено процесуално
нарушение и има за последица необоснованост на отправеното административно
обвинение, което влече след себе си отмяна на НП.
Действително,
отказът на водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни
аналози е наказуем, независимо дали е направен на посочената в НП улица или в
сградата на полицията, но за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността
на нарушителя, е необходимо деянието да бъде индивидуализирано в АУАН и НП по
изискуемия от закона начин, включително и с конкретизиране на времевите и
пространствените параметри, както и да е налице съответствие между повдигнатото
с АУАН и НП административно обвинение и това, което се установява от
доказателствата по делото.
Така
изрично Решение № 529 от 24.02.2014 г. по н. д. № 55 / 2014 г. на XXIII състав
на Административен съд – Пловдив, Решение от 07.11.2019 г. по к. адм. н. д. №
282 / 2019 г. на II състав на Административен съд - Стара Загора, Решение от
29.11.2017 г. по к. адм. н. д. № 412 / 2017 г. на I състав на Административен
съд - Стара Загора, Решение от 29.11.2017 г. по к. адм. н. д. № 405 / 2017 г.
на I състав на Административен съд - Стара Загора
ПО НАРУШЕНИЯТА СВЪРЗАНИ С
ИЗГОТВЯНЕТО НА АУАН И ТАЛОНА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ.
Видно
от приложените по делото АУАН и талон за изследване в тях са правени нерегламентирани поправки и зачерквания,
извършени в неидентифициран по делото момент от неустановено лице.
В
талона за изследване многократно чрез
техниката на зачертаване и удебеляване с химикал е поправян часът, в който на дееца е предложено да се изследва с
дрегер. В резултат от тези поправки точното време на извършения отказ е
напълно неустановено в талона по несъмнен начин.
В
АУАН пък по същата техника е поправен номера на техническото средство, с което
е предложено на жалбоподателя да се тества, което от своя страна е предмета,
чрез който се засягат обществените отношения.
Безспорно,
законът предвижда възможност при допуснати технически грешки в АУАН или НП
същите да бъдат поправени, но това следва да стане по надлежния ред, а именно
чл. 130 НПК, намиращ субсидиарно приложение съгласно препращащата норма на чл.
84 ЗАНН.
В
цитираната норма на чл. 130 НПК
по императивен начин е уредено, че всички технически грешки се отстраняват като
поправките, измененията и
допълненията се удостоверят с подписа на
лицата, които са ги извършили.
Видно от
текста на процесния АУАН и на талона за изследване, в тях нито е удостоверено
лицето нанесло техническите поправки, нито същото е положило подпис.
Порокът при
попълването на талона за изследване е съществен, особено на фона на пълната невъзможност нито един от
разпитаните по делото 5 свидетели очевидци да установи с точност времето, в
което деецът е направил правно валидния отказ да се тества с дрегер.
Посоченото
обстоятелство от своя страна е от ключово значение за съставомерността на
деянието, доколкото с изтичане на разумен период от време от констатираното
управление на МПС, лицето губи качеството водач на МПС и отказа да се тества за
алкохол и наркотични вещества престава да бъде нарушение по смисъла на чл. 174,
ал.3 ЗДвП.
Така
изрично Решение № 496 от 10.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 326 / 2020 г. на XV
състав на Административен съд – Бургас.
Невъзможността поради
неправомерните действия на контролния орган да се установи по несъмнен начин точното време на направения отказ
и по този начин да се извърши преценка дали
лицето и към този момент е продължавало да има качеството „водач“ на
МПС е допълнително основание за необоснованост на административното обвинение.
От своя страна извършената
неправомерна подправка в АУАН изцяло го лишава от легитимацията му на официален
документ и той не може да изпълни присъщите му функции. В този смисъл АУАН, в който не по надлежния ред
са извършени неправомерни поправки следва
да се приравни на изцяло невалиден или несъществуващ акт по правните си
последици.
Така
Решение № 329 от 13.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3652 / 2018 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2387 от 15.12.2016 г. по н. д. №
2358 / 2016 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1640 от
17.7.2013 г. по н. д. № 1759/2013 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив.
В същото
време, вече се изясни, че АУАН е акта в административно-наказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, с който се повдига административното
обвинение.
При положение,
че производството е инициирано с АУАН, който поради извършената неправомерна
подправка е лишен от официалната си легитимационна функция, то
административното производство се явява изначално опорочено.
ПО
СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРОЦЕСА В СВЕТЛИНАТА НА ЧЛ. 6 ЕКЗПЧОС.
Видно от чл. 12 ЗАНН санкциите налагани по реда на ЗАНН
целят както санкциониране на
нарушителя, така и индивидуална и
генерална превенция, т.е преследват същите цели като наказанието в
наказателния процес /чл. 36 НК/.
В същото време практиката на Европейския съд
по правата на човека е категорична, че национални
процедури, които преследват цели сходни с целите на наказателния процес имат
наказателен характер по смисъла на ЕКЗПЧОС и за тях следва да намери
пълно проявление принципа за справедливост на процеса по смисъла на чл. 6
ЕКЗПЧОС
В този смисъл и практиката на
ВКС- Решение№ 143/ 07.10.2016 г., второ наказателно отделение, дело № 518/2016
г. по описа на ВКС.
Пак според трайната практика на Европейския
съд, във всички случаи, когато се констатират
нарушения в процедурата, съдилищата са
длъжни да извършат преценка дали те ценени съвкупно с всички обстоятелства по
делото, са довели до нарушаване на общата
справедливост на процеса по смисъла на чл. 6 ЕКЗПЧОС.
В този смисъл, като отчете вида и
естеството на допуснатите процесуални пороци, намерили израз в:
-липса на надлежно описание в
АУАН и НП на времето и мястото на извършване на изпълнителното деяние на
нарушението;
-приемане в АУАН и НП на
фактическа обстановка, която се различава във времево и пространствено измерение
от установеното от доказателствата по делото;
-неправомерни поправки в АУАН и
талона за изследване;
-невъзможност да се установи по
несъмнен начин точното време на извършване на отказа на водача да се тества с
дрегер;
и като ги съпостави с всички
обстоятелства относими към допуснатото нарушение и най-вече първопричината, поради което се е
достигнало до процесната пътна ситуация, а именно желанието на
жалбоподателя да се окаже своевременна
помощ на детето му имащо 39, 3 градуса температура и абсцес в областта на
главата
съдът намира, че общата
справедливост на процеса е нарушена, санкция за което е отмяната на наказателното
постановление.
ПО НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПОДОБРЯВАНЕ ПРАКТИКАТА НА
КОНТРОЛНИТЕ ОРГАНИ.
Изцяло с дидактическа цел, за да
се избегне за в бъдеще отмяната на НП за
административни нарушения с толкова висока степен на обществена опасност,
следва да се укаже на административния орган, че в случаите като процесния, при
които времето и мястото на отказа се
различават от времето и мястото на констатиране на управлението- както
в АУАН, така и в НП следва надлежно да се индивидуализират както времето и мястото,
където е констатирано управлението на МПС, така и точното време и място на
извършения отказ, каквато е практиката на контролните органи в останалите
административни райони.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на
спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят.
Същият е доказал реалното заплащане на 350 лева адвокатски хонорар за процесуално
представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на
ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
изплатената в брой сума.
Съдът като съобрази:
- действителната
фактическа и правна сложност на делото, която е завишена, предвид
- материалния интерес
от водене на делото- 2000 лева;
- обстоятелството, че
освен парична санкция на дееца е наложено и наказание лишаване от права в размер на 24 месеца, което засяга правната му сфера в чувствително
по-голяма степен;
- вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно не само изготвяне на
жалбата, но и депозиране на подробно писмено изложение и реално
представителство в открито заседание,
протекло със събиране на писмени доказателства и разпит на свидетели
намира, че заплатения размер на адвокатски хонорар
се явява справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36 от Закона за
адвокатурата и следва да бъде присъден изцяло.
Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че Наредба № 1/ 9.7.2004 на Висшия адвокатски
съвет задава само пределния долен
праг на дължимия адвокатски хонорар, като по мнение на настоящия състав
присъждането по дефиниция само на
минималните размери по Наредбата, без да се съобразяват особеностите на
всеки конкретен случай би противоречало на принципа
за пълно обезщетяване на вредите, намиращи се в пряка и непосредствена
причинна връзка с незаконосъобразните действия на администрацията, прокаран в
ТР 1/15.03.2017г. по т.д. 2/2016 на ВАС.
Съгласно т.6 от ДР на АПК
"Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата
страна 01 РУ не е самостоятелно
юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху
ЮЛ, от което е част наказващия орган, а
именно ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран
от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0432-000210, издадено от началник сектор към ОДМВР-ПЛОВДИВ, РУ 01 ПЛОВДИВ, с
което на В.Л.Р. е наложено
наказание глоба в размер на 2000лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.
174, ал.3 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- ПЛОВДИВ да заплати в
полза на В.Л.Р., ЕГН ********** сумата 350 лева, представляваща съдебни
разноски пред Районен съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.