№ 468
гр. София, 09.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Н.Н.
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211100605075 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 – 345 от НПК.
Образувано е по частен протест, подаден от Н.Н. – прокурор при Софийската
районна прокуратура (СРП), срещу протоколно определение на Софийския районен съд
(СРС), Наказателно отделение (НО), 98-ми състав от 10.11.2021 г., постановено по НОХД №
19082/2018 г. по описа на същия съд, с което съдът е приел, че в хода на досъдебното
производство по делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата в производството, поради
което е прекратил съдебното производство по НОХД № 19082/2018 г. по описа на СРС,
НО, 98-ми състав, образувано въз основа на внесен в СРС – НО обвинителен акт срещу С.С.
Б.-И. – за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, и е върнал делото на СРП за отстраняване
на допуснатите съществени процесуални нарушения.
В така подадения сезиращ съда документ се твърди, че постановеното определение
на съда е неправилно. Релевират се доводи, че както в обстоятелствената част, така и в
диспозитива на внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт, инкриминираната
недвижима вещ – тераса с обща площ от 26,60 кв.м., прилежаща към първи етаж на
жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. *****, собственост на С.А.Б. и Д.К.Б., е
индивидуализирана в достатъчна степен, която да позволи на подсъдимата С. Б.-И. да
разбере в какво конкретно престъпление е обвинена и не я лишава от яснота относно
предмета на престъпно посегателство. Излага се, че на подсъдимата е вменено ясно и
безпротиворечиво осъществяването на изпълнителното деяние „унищожаване“ на предмета
на посегателство и не е налице противоречие между диспозитива на обвинението,
повдигнато спрямо същата и посоченото в обвинителния акт в този смисъл. Прави се извод,
че не е допуснато констатираното от първия съд съществено нарушение на процесуалните
правила. Предлага се определението на СРС, НО, 98-ми състав да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно.
Софийският градски съд, като съобрази изложените в протеста доводи и след като
1
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията
на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 НПК, намира за установено следното:
Наказателното производство по досъдебно производство № 226 ЗМК – 2108/ 2017 г.
по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 23883/2017 г. по описа на СРП, е образувано с
постановление на прокурор при СРП от 26.09.2017 г., изведено от канцеларията й на
03.10.2017 г., срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата през м. май
2017 г., в гр. София, противозаконно унищожил – разрушил, чужда недвижима вещ – тераса
от първи етаж на недвижим имот – къща, намираща се на адрес ул. *****, собственост на
С.А.Б. и Д.К.Б. – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство, с постановление на водещия разследването от
14.09.2018 г., е повдигнато обвинение срещу С.С. Б.-И. за това, че на неустановена дата в
началото на месец май 2017 г., преди 14.05.2017 г., в гр. София, ул. *****, при условията на
посредствено извършителство – чрез разпореждане за разрушаване, отправено от нея към
А.Р.Р. и други, неустановени по делото лица – общи работници, които не са съзнавали, че с
действията си вършат престъпление, унищожила противозаконно чужда недвижима вещ –
тераса с правоъгълна форма, с обща площ от 26,60 кв.м., с размери 7 метра по дължината на
къщата и 3,8 метра перпендикулярно на къщата – до оградата, с дебелина на плочата 0,2
метра, разположена на 45 см над терена, както и 4 броя стъпала към терасата, изпълнени с
цел преодоляване на денивелацията с двора, всичко на обща стойност 5091,87 лева (пет
хиляди деветдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки), прилежаща към първия етаж
на жилищната сграда на горепосочения адрес, собственост на С.А.Б. и Д.К.Б. –
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Постановлението за привличане на обв. Б.-И. към наказателна отговорност й е
предявено на 26.09.2018 г., в 09,32 часа, в присъствието на упълномощения от нея защитник
– адв. Н. – от САК, и на същата дата за времето от 09,39 ч. до 09,50 ч., е проведен разпит на
обвиняемата.
Разследването по досъдебното производство е приключило и на 28.09.2018 г.
материалите по разследването са предявени на всяко от пострадалите лица. Материалите по
досъдебното производство са изпратени на СРП с писмено мнение на водещия
разследването от 01.10.2018 г. за предаване на обвиняемото лице на съд за престъплението с
посочената правна квалификация.
На 09.11.2018 г., прокурор при СРП е упражнил правомощието си по чл. 247, ал. 1, т.
1, вр. чл. 246, ал. 1 от НПК, като е внесъл в СРС – НО обвинителен акт срещу С.С. Б.-И. – за
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
С така внесения обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу С.С. Б.-И. за това, че
на неустановена дата, в началото на месец май 2017 г., преди 14.05.2017 г., в гр. София, ул.
*****, при условията на посредствено извършителство – чрез разпореждане за разрушаване,
отправено от нея към А.Р.Р. и други, неустановени по делото лица – общи работници, които
не са съзнавали, че с действията си вършат престъпление, унищожила противозаконно
чужда недвижима вещ – тераса с правоъгълна форма, с обща площ от 26,60 кв.м., с размери
7 метра по дължината на къщата и 3,8 метра перпендикулярно на къщата – до оградата, с
дебелина на плочата 0,2 метра, разположена на 45 см над терена, както и 4 броя стъпала към
терасата, изпълнени с цел преодоляване на денивелацията с двора, всичко на обща стойност
5091,87 лева (пет хиляди деветдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки), прилежаща
към първия етаж на жилищната сграда на горепосочения адрес, собственост на С.А.Б. и
Д.К.Б. – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 19082/2018 г. по
описа на СРС, НО, 98-ми състав. Със свое разпореждане от 19.11.2018 г., съдията –
2
докладчик при СРС, НО, 98-ми състав е насрочил образуваното по обвинителен акт дело в
открито разпоредително заседание, проведено на 29.10.2019 г.
Поради промяна в съдията – докладчик по делото и предвид изискването, визирано в
чл. 257 от НПК за неизменност на съдебния състав, на 20.04.2021 г. е проведено ново
открито разпоредително заседание по делото, като с протоколно определение от същата
дата, постановено в хода на откритото разпоредително заседание по делото, СРС, НО, 98-ми
състав е прекратил съдебното производство по НОХД № 19082/2018 г. по описа на същия
съд и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснатите нередовности по делото.
По протест на прокурор при СРП е образувано въззивно съдебно производство за
проверка на законосъобразността и правилността на определението на СРС, НО, 98-ми
състав, постановено в открито разпоредително заседание по делото, проведено на 20.04.2021
г.
С определение № 146 от 31.05.2021 г., постановено по ВНЧД № 2037/2021 г. по
описа на СГС, НО, ХV-ти въззивен състав, протоколното определение от 20.04.2021 г.,
постановено по НОХД № 19082/2018 г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав, с което съдът се
е произнесъл по въпросите, визирани в чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, е отменено изцяло, като
процесуално незаконосъобразно, и делото е върнато за ново разглеждане от същия състав на
СРС от фазата на разпоредителното заседание.
С разпореждане на съдията – докладчик при СРС, НО, 98-ми състав от 23.06.2021 г.,
разглеждането на образуваното по обвинителен акт НОХД № 19082/2018 г. по описа на
същия съд, е насрочено в открито разпоредително заседание на 28.09.2021 г. и е проведено
на 10.11.2021 г.
С протоколно определение от 10.11.2021 г., постановено в хода на откритото
разпоредително заседание по НОХД № 19082/2018 г., СРС, НО, 98-ми състав е приел, че в
хода на досъдебното производство по делото са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата в
производството, поради което е прекратил съдебното производство по НОХД № 19082/2018
г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав, образувано въз основа на внесен в СРС – НО
обвинителен акт срещу С.С. Б.-И. – за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, и е върнал
делото на СРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, СРС, НО, 98-ми състав е приел, че в
хода на досъдебното производство по делото са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата в
производството и по-конкретно, допусната е неяснота по отношение на предмета на
престъпно посегателство, вменен във вина на подсъдимото лице. В тази насока съдът е
констатирал, че с обвинителния акт се твърди повреждане на недвижим имот – апартамент
на първия етаж на жилищната сграда в посочения по делото УПИ, а на подсъдимата е
повдигнато обвинение за унищожаване на чужда недвижима вещ – тераса, за която не се
твърди от обвинението да е самостоятелен недвижим имот. Поради това е приел, че е налице
съществено разминаване между твърденията, залегнали в обвинителния акт, което не
позволява да се даде точна правна квалификация на инкриминираното деяние.
Срещу така постановения съдебен акт е депозиран и сезиращият настоящата
инстанция документ – частен протест от прокурор при СРП, който съдът намери за
допустим, като подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 342,
ал. 1 от НПК, но по съществото му неоснователен, по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК (ред., ДВ, бр. 63 от 2017 г.),
определението на съда по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на обжалване и протестиране
3
по реда на Глава XXІІ от НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно
производство е ограничен до наличието, съответно – липсата на допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на
обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от
законодателя в чл. 249, ал. 4 от НПК.
Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство
нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени
правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава
или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има
защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от
НПК, когато не владее български език.
В конкретния по делото случай, на фазата на досъдебното производство,
действително е допуснато констатираното от решаващия първоинстанционен съд
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на подс. Б.-И..
Видно от твърденията, изложени в обстоятелствената част на внесения за
разглеждане в СРС – НО обвинителен акт, процесната тераса с правоъгълна форма, с обща
площ от 26,60 кв.м., с размери 7 метра по дължината на къщата и 3,8 метра
перпендикулярно на къщата – до оградата, с дебелина на плочата 0,2 метра, разположена на
45 см над терена, както и 4 броя стъпала към терасата, изпълнени с цел преодоляване на
денивелацията с двора, били прилежащи към първия жилищен етаж на сградата, находяща
се в гр. София, ул. *****, собственост на С.А.Б. и Д.К.Б.. В обвинителния акт не се твърди
терасата, ведно с четирите броя стълби към нея, да представлява самостоятелна
обособена недвижима вещ, собственост на пострадалите лица. При това, както правилно е
приел и решаващият първоинстанционен съд, терасата, ведно със стълбите към нея, не
представлява сама по себе си, възможен предмет на унищожаване, по смисъла на чл. 216, ал.
1 от НК, доколкото като такава не разкрива признаците на недвижима вещ. Не е възможно
върху вещ с посочените характеристики да се въздейства без да се засегне отрицателно и
вещта, към която тя принадлежи.
Оттук и изводът, че като е изложил едновременно твърдения, че предмет на
престъпно посегателство от страна на подсъдимото лице се е явила единствено процесната
тераса и четирите броя стълби към нея, и че терасата е прилежаща към първия жилищен
етаж на сградата, находяща се в гр. София, ул. *****, прокурорът при СРП, изготвил
обвинителния акт, е допуснал неотстранимо от СРС противоречие в изложената фактическа
обстановка, което съществено е ограничило възможността на подсъдимата С.С. Б.-И., да
разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото й обвинение, и е довело до
невъзможност да се очертае по ясен и недвусмислен начин предмета на доказване по делото.
Действително, коя конкретна вещ се е явила предмет на посегателство от страна на
предаденото на съд лице и в какво се е изразило въздействието спрямо същата, са факти и
обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, които подлежат на
доказване от представителя на държавното обвинение с всички допустими от процесуалния
закон доказателства и доказателствени средства. Твърденията, залегнали в обвинителния акт
в този смисъл, обаче, следва да са непротиворечиви, с оглед очертаване на предмета на
доказване и осигуряване на възможност на обвиняемото лице да разбере фактическите и
правни рамки на повдигнатото му обвинение по начин, който да му позволи да организира
адекватно защитата си.
В конкретния по делото случай е допусната неяснота по отношение на
конкретния предмет на престъпно посегателство – дали се касае до тераса с
прилежащи към нея четири броя стъпала, която е самостоятелен предмет на престъпно
посегателство, или до апартамент, находящ се на етаж първи от жилищната сграда на
4
горепосочения адрес, респективно – по отношение на естеството на отрицателно
въздействие върху вещта, вменено във вина на подсъдимото лице, а именно – дали се касае
до унищожаване на терасата и прилежащите към нея стъпала, или до повреждане на
недвижимия имот.
Иначе, настоящата инстанция не намира основания да отправи укор по отношение на
обвинението за начина, по който в обвинителния акт е описана терасата и прилежащите към
нея стълби. Описанието на същата действително е детайлно и прецизно и само по себе си
не лишава подсъдимата от възможност да разбере естеството на вменения й предмет на
посегателство. Не са налице и противоречиви твърдения по отношение на вменената във
вина на подс. Б.-И. форма на изпълнително деяние, сред алтернативно предвидените такива
в диспозицията на наказателно-правната норма по чл. 216, ал. 1 от НК. Противоречието,
констатирано от първия съд, се свежда не до начина на очертаване на предмета на
посегателство, а само до това, че от една страна се сочи, че вещта е годен предмет на
посегателство, а от друга – че е прилежание към друга вещ, по отношение на която не
се твърди да е унищожена или повредена.
По така изложените съображения, СГС в този си състав намира, че като е постановил
съдебния си акт в посочения по-горе смисъл, СРС, НО, 98-ми състав, е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийския районен съд, Наказателно
отделение, 98-ми състав от 10.11.2021 г., постановено по НОХД № 19082/2018 г. по описа
на същия съд, с което е прието, че в хода на досъдебното производство по делото са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимата в производството, поради което е прекратено
съдебното производство по НОХД № 19082/2018 г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав,
образувано въз основа на внесен в СРС – НО обвинителен акт срещу С.С. Б.-И. – за
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, и делото е върнато на СРП за отстраняване на
допуснатите съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5