Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

508/28.7.2020г.

гр. Шумен

 

Шуменският районен съд, в публичното заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди и двадесета година , в състав :

 

                                                                                            СЪДИЯ:   Зара Иванова

 

при секретаря  А. П. , като разгледа докладваното  от  районният  съдия  бр.д. №768 по описа за 2020  г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производство по  чл.50  от СК

Делото е образувано въз основа на искова молба депозирана от Н.Д.П., с ЕГН:********** *** срещу С.В.П., с ЕГН:**********, постоянен адрес: ***, с която моли бракът им да бъде прекратен  по исков ред , без произнасяне за вината. Впоследствие страните заявяват, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака им по взаимно съгласие. Представят изготвеното споразумение по чл.51 от СК и молят да бъде одобрено от съда. Във връзка с горното молят съда , по реда на чл.214 ал.1 от ГПК  да допусне промяна в правното основание на иска, като същият се счита заведен по реда на чл.50 СК.

С оглед  становището на страните, съдът с протоколно определение от 23.07.2020г. на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение на основанието на първоначално предявения иск от чл.49 от СК на чл.50 от СК .

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:

От Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт№ *** г. на Община Шумен   е видно, че страните са съпрузи от 07.08.1988г.   

Съдът констатира, че молбата за допускане на развод по взаимно съгласие е процесуално допустима, от друга страна споразумението по чл.51 от СК е пълно, уредени са всички лични отношения между съпрузите. Те твърдят, че от родените от брака деца са пълнолетни  и поради липсата на доказателства в обратен смисъл, съдът приема горното обстоятелство за доказано. Постигнатото между съпрузите съгласие  отговаря на  изискванията на закона и морала,   поради което няма пречки за одобряването му.

С оглед доходите на страните и на основание чл.6 т.3 от Тарифа  за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 40 лева, от които 25 лева предварително са внесени от мъжа, остатъкът до пълния размер, а именно 15 лева  също е дължим от него, съгласно предвиденото в Споразумението по чл.51 от СК.

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

ПРЕКРАТЯВА  сключения на 07.08.1988г., с  Акт  № *** г. на Община Шумен, ГРАЖДАНСКИ БРАК   между Н.Д.П., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и С.В.П., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ .

УТВЪРЖДАВА  постигнатото между Н.Д.П., с ЕГН: ********** и С.В.П., с ЕГН: **********, споразумение по чл.51 от СК  както следва:

• След прекратяване на брака съпругата С.В.П., ЕГН: ********** ЗАПАЗВА   брачното си фамилно име П..
• След прекратяване на брака страните НЕ СИ ДЪЛЖАТ ИЗДРЪЖКА .
• СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ  – Апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „*** № 14, ет.3, ап.9 да се предоставя за ползване  и обитаване на Н.Д.П., с ЕГН: **********

 

ОСЪЖДА  Н.Д.П., с ЕГН: ********** да заплати в полза на  Бюджета на СВ, по сметка на ШРС, сумата 15 (петнадесет) лева, представляваща остатъка от определената държавна такса за водене на делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: